Р Е
Ш Е Н
И Е № 11/3.2.2020г.
Гр.
Ямбол, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, първи касационен
състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
Членове: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ВАНЯ С.
при
секретаря Ст. Панайотова и с участието на прокурора Д. Георгиева, разгледа
докладваното от председателя КАНД № 167 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба, подадена от Н.А.Ш. *** против
Решение № 251/25.10.2019 г. по АНД № 882/2019 г. на ЯРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0813-000381/03.06.2019 г., издадено от Началника група към
ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“ – Ямбол, с което на осн. чл. 179, ал.
2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на касатора е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за
извършено нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Сочи
се, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на
ново решение по същество, с което наказателното
постановление също да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът Н.Ш., редовно призована, не се явява.
Упълномощеният от нея процесуален представител поддържа депозираната касационна
жалба изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответникът по касацията ОД на МВР –
Ямбол, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание. Същият не взема и писмено становище по жалбата.
Представителят на Я О П изразява становище, че жалбата е неоснователна
и поради това не следва да бъде уважавана.
ЯАС, първи касационен състав счита,
че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок
и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се преценя
и като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Решение
№ 251/25.10.2019 г. по АНД № 882/2019 г. на ЯРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0813-000381/03.06.2019 г., издадено от Началника група към
ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“ – Ямбол, с което на осн. чл. 179, ал.
2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП
на касатора Н.Ш. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева за извършено
нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
За
да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими
доказателства при спазване на процесуалните изисквания, но направените въз
основа на тях изводи са обосновани и
законосъобразни само отчасти. Става дума за следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
В настоящия казус, по делото е безспорно установено, че касаторът Ш. се е движила по път без предимство и е
следвало да пропусне движещият се по пътя с предимство велосипедист П.К., което
обаче тя не сторила, вследствие на което приближаващият се от лявата й страна К.
се блъснал с велосипеда си в управлявания от Ш. автомобил. За това нарушение последната е санкционирана
на осн. чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4
от ЗДвП. Въпросният текст от закона предвижда за причиняване на
пътнотранспортно произшествие поради
неспазването на правилата за предимство
наказание глоба в размер на 200 лева, ако деянието не
съставлява престъпление.
Видно от разпоредбата на § 30 от ДР
на ЗДвП обаче, „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса
на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. От тази легална
дефиниция може да се направи извода, че за да е налице пътнотранспортно
произшествие по смисъла на закона, следва да се установи нараняване или смърт на хора или материална
щета – повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товари или
други материални щети. В настоящия казус, видно от показанията на разпитаните по
делото свидетели Р. и Е., след
извършените в болницата прегледи се е установило, че телесни повреди на велосипедиста не са причинени, а щети не е имало и по велосипеда му. Твърденията за
настъпили материални щети по управлявания от касаторката
автомобил не се подкрепят от доказателствата по делото. Горепосочените
свидетели, които обаче са пристигнали след инцидента посочват, че „на предния
ляв калник на автомобила имаше деформация“, както и че „Бяха го изместили, за
да не пречи на движението“ (свид. Р.), и че „по
автомобила имаше деформация на левия калник и броня, където се е ударил
велосипеда“ (свид. Е.). Тези твърдения обаче не са
подкрепени с каквито и да било доказателства. При това положение не може да се приеме за
установено по безспорен и несъмнен начин, че въпросната деформация на предния
ляв калник и на бронята са причинени именно в резултат на
съприкосновението между велосипеда и автомобила. Още повече, че в
обясненията на Ш., вписани от нея при съставянето на АУАН изрично е записано,
че велосипедистът се е блъснал „в автомобила встрани до огледалото и вратата“.
При наличието на тези данни изводът на решаващия съд, че велосипедистът е получил
наранявания, а по управлявания от касаторката
автомобил са настъпили материални щети е необоснован. Както вече бе посочено по-горе, доказателства
за причинени телесни повреди и материални щети няма, поради което не може да се
приеме, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 30 от ДР
на ЗДвП.
Безспорно се установява обаче, че Ш.
не е спазила правилата на предимство, като не е пропуснала движещия се по път с
предимство велосипедист П.К., което действително съставлява нарушение по чл. 50,
ал. 1 от ЗДвП. За последното, предвид
обстоятелството, че липсват доказателства за причинени телесни повреди, смърт
или материални щети, следва да се наложи
предвиденото в чл. 179, ал. 1, т. 5 наказание, а именно глоба в размер на 150
лева. И тъй като касаторката се е
защитавала по тези факти още в хода на производството пред административнонаказващия
орган, а впоследствие и пред решаващия съд, настоящата съдебна инстанция
намира, че няма пречка наказателното постановление да бъде изменено, като
деянието се преквалифицира в по-леко наказуемо, а именно такова по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като се намали и размера на
наказанието глоба от 200 лева на 150 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че решението – предмет на жалбата следва да бъде
отменено и се постанови ново решение по същество, с което наказателното
постановление да бъде изменено, като деянието се преквалифицира от такова по
чл. 179, ал. 2 в такова по чл. 179, ал. 1, т. 5 и размера на наложеното
наказание глоба се намали от 200 на 150 лева.
Предвид изложеното ЯАС, първи
касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 251/25.10.2019 г. по АНД № 882 по описа на
Районен съд Ямбол за 2019 г. ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ по жалба на Н.А.Ш. ***, Наказателно постановление № 19-0813-000381/03.06.2019,
издадено от Началник група към ОД на МВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“ –
Ямбол, като преквалифицира извършеното административно нарушение от такова по
179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 пр.
4 от ЗДвП в такова по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и намалява
размера на глобата от 200 (двеста) на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ не се чете
2./п/ не се чете