О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...........2.09.2013 година Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД търговско
отделение
на втори септември
две хиляди и тринадесета година
в закрито съдебно заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛИНКА НИКОЛОВА
Секретар Мариела Коева
като разгледа докладваното от Съдия Николова
т.д. № 14 по описа за
2011 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по д.н.№14
по описа за 2011г.
има за предмет търговска несъстоятелност на “Еър
Пропърти Девелопмънт” АД, намиращо се във фазата на постановено решение по
чл.711 от ТЗ. В хода на производството е осъществена продажба на активи от
масата на несъстоятелността, върху които са били вписани ипотечни тежести в
полза на “Първа Инвестиционна Банка” АД, “Сийк Фаундейшън” ЛЛС /САЩ/ и
“УниКредит Булбанк”АД, обуславящи приложението на чл.717н от ТЗ.
По делото е постъпила
молба от “Първа Инвестиционна Банка” АД и от “Сийк Фаундейшън” ЛЛС с правно
основание чл.717н от Търговския закон ТЗ) за изплащане на припадащата се част
от цената, на която са продадени ипотекираните имоти, включени в масата на
несъстоятелността. Всяка от молбите е придружена с издадени изпълнителни листи
за предварително и незабавно изпълнение на парично вземане, които изпълнителни
листи са издадени с правно основание чл.418, във връзка с чл.417 от Граждански
процесуален кодекс (ГПК),т.е. на несъдебно
изпълнително основание.
Синдикът на “Еър
Пропърти Девелопмънт – в несъстоятелност” АД, като орган на масата на
несъстоятелността, излагайки съображения за спорност на предявеното от “Първа Инвестиционна Банка” АД парично
вземане за изплащане по реда на чл.717н от ТЗ, отправя искане пред съда за
разрешаване заделянето на средства от масата на несъстоятелността до размера на
стойността посочена в ипотечните актове. Искането е за
временно заделяне на средствата, за срок до приключване на съдебните спорове,
относно правото на “Първа Инвестиционна Банка” АД да изпълнява спрямо масата на
несъстоятелността. Мотивира се
със съображения, че по реда на 717н от ТЗ подлежат на изпълнение паричните
вземания, ползващи се с безспорност и синдикът като орган , на който по закон
са възложени правомощия със запазване на масата на несъстоятелността, съответно
на представените при нея интереси на кредиторите по чл.693 от ТЗ и на
несъстоятелния търговец, носи отговорност – административна, имуществена и
наказателна, когато в резултат на неговите действия или бездействия се причинят
вреди на тези интереси (чл.660 и чл.663 от ТЗ) . Синдика отправя молба до съда
по несъстоятелността на основание чл.658, ал.2 ТЗ, формулираща искане да се
произнесат по реда на чл.5 от ГПК
въпросите, свързани с правомощията на синдика по приложението на чл.717н от ТЗ
в случаите, когато паричното вземане, представено за изплащане от масата на
несъстоятелността е допуснато за незабавно и предварително изпълнение на
несъдебно изпълнително основание по чл.418, във връзка с чл.417, т.2 от ГПК, и
едновременно с това е оспорeно пред съд.
Съдът по
несъстоятелността, като съобрази, че е налице спор, относно предпоставките за
изпълнение на предявеното от “Първа Инвестиционна Банка” АД искане за плащане,
спрямо масата на несъстоятелността на “Еър Пропърти Девелопмънт” АД, процедирано
по реда на чл.717н от ТЗ, преценява, че произнасянето на този спор изисква
приложението на чл.47, ал.2 от ЗНА във връзка с чл.5 от ГПК, свеждащо се до
установяване по тълкувателен път на основните начала на правото и общия разум
на закона. Приложението на чл.717н от ТЗ в разглежданата хипотеза на спорност
на изпълняваното парично вземане, не е снабдено със съответното нормативно
решение, и това положение на нормативна празнота е определящо за необходимостта
по тълкувателен път, на основата на основните принципи на правото и общия разум
на нормите уреждащи специализацията на производството по несъстоятелност, да се
даде отговор на въпроса, свързан с приложимостта на индивидуалното принудително
изпълнение, допуснато по чл.418 от ГПК в производството по чл.717н от ТЗ,
принципно и конкретно в тясната хипотеза на
спорност на изпълняваното парично вземане.
В този ред и
съобразено с разпоредбата на чл.47, ал.2 от Закона за нормативните актове
(ЗНА), съдът преценя за необходимо да отправи преюдициално запитване пред Съда
на Европейския съюз, във връзка с тълкуване и изясняване на основните принципи
и общия разум, на които е изграден Регламент (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 12 декември 2006г.
Сезираната
компетентност на съда по несъстоятелността е определена от нормата на чл.628 от ГПК, като съд, пред който са висящи преюдициални въпроси по тълкуване на
правото, чието решаване е от обуславящо значение за правилното произнасяне на
правния спор по приложението на чл.717н от ТЗ.
Правомощията на съда
по несъстоятелността, определени с нормата на чл.267 от Договора за
функциониране на Европейския съюз, във връзка с преюдициално запитване до Съда
на ЕС, относно тълкуване на РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006г., са
изрично сезирани с искането на Синдика, което искане е обвързано с приложението
на чл.5 от ГПК. В предметно отношение, установяването на общия разум на закона
и основните принципи на правото, е определено от формулирания по същество на спора правен въпрос - Допустимо
ли е изпълнение по реда на чл.717н от ТЗ, спрямо масата на несъстоятелността в производството по несъстоятелност, на
спорното парично вземане, допуснато до предварително и незабавно изпълнение въз
основа на несъдебно изпълнително основание, по чл.418, във връзка с чл.417, т.2
от ГПК.
Във връзка с
това изрично искане, сезиращо компетенциите на съда по несъстоятелността,
определени в чл.5 от ГПК, във връзка с нормата на чл.47, ал.2 от ЗНА,
Търговищкия окръжен съд, търговско отделение, в настоящия състав, счита за
необходимо да отправи до Съда на Европейския съюз запитване, относно
тълкуването по основните принципни положения и общия разум на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006г., наричан по –долу “Регламента”.
Тази необходимост се преценява с оглед
нуждата от приложението на чл.47, ал.2 от ЗНА, във връзка с чл.5 от ГПК, да се
определи общия разум на закона и основните принципи на правото, относими към
предмета на повдигнатия правен спор по приложението на чл.717н от ТЗ, като се
съобразят и принципите и основните начала на Регламента, приобщен към
националната законова рамка по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на
Република България.
Съдът
извършва преценката си за необходимост от приложимостта на преюдициалното
запитване, съобразявайки, че макар и Регламента да се отнася изключително до
европейската заповед за плащане, тълкуванието на принципите и основните
положения, на които са изградени съдържащите се в него нормативни решения, ще
позволи в условията на нормативна празнота във вътрешното законодателство,
повдигнатия правен спор, относно приложимостта на чл.717н от ТЗ, да бъде
произнесен въз основа на приложението на чл.47, ал.2 от ЗНА. Регламента е
единствената правна уредба, чийто нормативни решения по своя предмет стоят
най-близко и кореспондират на същността на висящия по д.н.№14/2011г. правен
спор.
По тези
съображения, съдът формулира съдържанието на преюдициалното запитване, както
следва:
I. Страни по делото/ по спора/:
1. Кредитори по 717н от ТЗ:
- “Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1797, район Изгрев, бул. “Драган
Цанков” № 37, представлявано от изпълнителните директори Мая Иванова Ойфалош и
Светослав Стоянов Молдовански.
- “УниКредит Булбанк” АД, ЕИК ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, пл.
«Св.Неделя» № 7, представлявано от
Андреа Казини и Левон Карекин Хампарцумян.
- “Сийк Фаундейшън”ЛЛС, дружество с ограничена
отговорност регистрирано съобразно законите на щат Мисури, САЩ, под номер LCO875133 съгласно регистъра воден
от Канцеларията на Секретаря на щата Мисури, със седалище и адрес на
управление: 404 Тимбъридж драйв, Сейнт Питърс, Мисури 63376, САЩ, представлявано
от Главния изпълнителен директор Джефри Л.Макланахан чрез пълномощника си
адвокат З.Т., вписан в адвокатска колегия гр.Варна, със съдебен адрес за
кореспонденция в Република България: чрез пълномощника Адвокат З.Т.,***, адрес на кантора: гр.Варна,
улица “Параскева Николау” №4, ет.2, офис №3.
2. Несъстоятелен търговец по чл.711 от ТЗ.
-“Еър Пропърти Девелопмънт – в несъстоятелност” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес гр. Търговище 7700, ул. “Лилия”, бл. 4, тяло Б,
ет. 1, ап. 2, представлявано от изпълнителния директор Филип Робърт Харис с
десезирани правомощия по чл.711, ал.1, т.3 от ТЗ, представляван от Адвокат М.Г.Н.,
Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантора: гр.Ботевград 2140, улица
“Севаст Огнян” № 4, ет.2, офис 6.
3. Синдик на “Еър Пропърти Девелопмънт – в
несъстоятелност”, назначен с Решение № 16/ 30.05.2011 г., постановено по чл.630
от ТЗ в производството по д.н. №14 по описа за 2011г., Г.Я.К., с адрес: гр.
София 1797, кв. “Мусагеница”, бул. “Климент Охридски” № 1А, ет. 2, ап. 2.
II. Заинтересовани страни от спора : Кредитори по чл.722 от ТЗ:
-
ТБ “УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Възраждане, пл. «Св.Неделя» № 7, представлявано от Андреа Казини и
Левон Карекин Хампарцумян.
- Национална агенция по приходите, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. «Княз
Дондуков» № 52, представлявано от
Бойко Атанасов.
- “Асет Мениджмънт” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Търговище, ул.»Цар Иван Асен» № 1,
партер, представлявано от Н. Георгиев Хубенов и Антон Георгиев Димитров.
- “Ол Сийз България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, район Приморски, ул. «Никола
Вапцаров» № 3, вх.Г, ет.8, ап.21, представлявано от Ч.А.А. и Калина Стоянова
Касабова.
- “Си Джи Еф – акционерна общност” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Приморски, ул. «Никола
Вапцаров» № 3, вх.Г, ет.8, ап.21, представлявано от Ч.А.А..
- “Силвър Бийч” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Приморски, ул. «Никола Вапцаров» № 3, вх.Г, ет.8, ап.21, представлявано
от Калина Стоянова Касабова.
- “Рудерсдал” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. «Княз Борис I», № бл.47,
ет.1, ап.4, представлявано от Карстен Михаел Бергер.
- “Кота Енерджи” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. «Сливница»,
№ 70, ет.2, ап.4, представлявано от Георги Димитров Георгиев.
- Ч.А.А., с адрес по местоживеене:***«Ген Столетов» №
11, ет.2, ап.3.
.
III. Предмет на правния спор.
Синдика оспорва правото на претендираното от “Първа Инвестиционна Банка”
АД по чл.717н от ТЗ право на принудително изпълнение, спрямо масата на
несъстоятелността, на паричното вземане, допуснато на несъдебно изпълнително
основание по чл.418, във връзка с чл.417, т.2 от ГПК, до предварително и
незабавно индивидуално изпълнение. Оспорването е по причина на наличието на
висящ съдебен спор, относно съществуването на изпълняваното право и ипотечните
права на “Първа Инвестиционна Банка” АД, определящи същите като спорни.
„Първа
Инвестиционна Банка” АД твърди, че Синдика е задължен да извърши плащането
претендирано по чл.717н от ТЗ парично вземане,
въз основа на издадения по чл.418, във връзка с чл.417, т.2 от ГПК в
полза на банката изпълнителен лист, независимо от спорността на това парично
вземане.
“Еър Пропърти Девелопмънт– в несъстоятелност”
АД оспорва съществуването на изпълняваното от “Първа Инвестиционна Банка” АД
парично вземане, както и ипотечните права на банката, свързани със спорното
парично вземане, и отрича правото на изпълнение, спрямо масата на
несъстоятелността по реда на чл.717н от ТЗ. В застъпеното пред съда по
несъстоятелността становище от дата 06. 08. 2013 г., процесуалния представител
на несъстоятелното дружество Адвокат М.Н., излага подробни съображения,
свързани с положението, че паричните средства в масата на несъстоятелността
съставляват притежания, ползващи се с право на защита и като инвестиционна
собственост на дружеството майка – Еър Лоджистикс Лимитед Инк, по смисъла на
Договора за насърчване и взаимна закрила на инвестициите между България и САЩ,
същите се ползват с правото на защита и се третират в режим на
най-облагодетелствана нация, в условията на абсолютна забрана за експроприация.
IV. Фактическа обстановка.
С Решение №
16, постановено по чл.630 от ТЗ на дата 30.05.2011 г., е открито производство
по несъстоятелност на “Еър Пропърти Девелопмънт” АД и назначен постоянен синдик
на дружеството.
С Решение № 122, постановено по чл.711 от ТЗ
на дата 15.06.2012 г., е отхвърлен оздравителния план, предложен за “Еър
Пропърти Девелопмънт” АД, дружеството е обявено в несъстоятелност, като е
наложена обща възбрана и запор върху имуществото включено в масата на
несъстоятелността, правомощията на представителните му органи са десeзирани и e
постановено пристъпване към осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността.
На основание чл.717 от ТЗ, в хода на
производството по т.д.№14/2011г. Синдикът е извършил чрез търг продажба на
обособена част от масата на несъстоятелността, съставляваща три недвижими
имота, обединени в общо функционално цяло, съобразно отреденото за тях
предвиждане за жилищно застрояване. Тези имоти към момента на продажбата са
били обременени с ипотечни тежести. В аспект на конкретния правен спор, касае се за договорни ипотеки учредени за
обезпечаване на сключени договори за кредит между “Първа Инвестиционна Банка”
АД и трети лица – “Порт Инвестмънт Девелопмънт – България 2” ЕАД и “Асет
Мениджмънт” ЕАД. В резултат на извършената от Синдика продажба на тези терени,
която покупко-продажба е извършена с участието на “Първа Инвестиционна Банка”
АД като купувач, в масата на несъстоятелността са постъпили 97 500 000 лева.
Продажбата е одобрена с Постановление за възлагане № 270 от дата 15.12.2012 г.,
издадено от съда по несъстоятелността в производството по д.н.№14/2011г.,
понастоящем влязло в законна сила.
Предявеното от “Първа Инвестиционна Банка” АД
искане по чл.694 от ТЗ, банката да бъде приета като кредитор на “Еър Пропърти
Девелопмънт“ АД в производството по несъстоятелност, предмет на д.н.
№14/2011г., въз основа на паричните вземания за които са издадени предявените
по чл.717н ТЗ изпълнителни листи, е отхърлено с влязло в законна сила решение,
постановено по д.н. 82 по описа на Търговищки окръжен съд за 2011г.
“Първа Инвестицонна Банка” АД, на дата 21. 05.
2013 г. е предявила в производството по д.н.№14/2011г. на основание чл.717н от ТЗ, искане за плащане на парични вземания, по които на несъдебно изпълнително
основание – извлечение от счетоводна сметка за неиздължени кредитни задължения по главница,
лихви, такси и комисионни и разноски, е допуснато по реда на чл.418, във връзка
с чл.417, т.2 от ГПК, предварително и незабавно изпълнение. Предявени по
чл.717н от ТЗ са следните изпълнителни листи:
Изпълнителен лист от 28.06.2012г., издаден въз
основа на произнесените основания със заповед за изпълнение № 4932 от
28.06.2012 г., издадена по чл.417,т.2 ГПК, в производството по ч.гр.д. №
8985/2012 г. по описа на ВРС – ХVI състав, за сумата 31 724 900 евро, допускаща
принудително изпълнение, спрямо “Порт Инвестмънт Девелопмънт – България 2” ЕАД
по договор за банков кредит № 39 КР–АА-2510/22.11.2007 г., на начислените по
анекс №4 на 15.12.2009г. парични вземания за: главница 20 000 000 евро;
просрочена наказателна лихва за периода 25.10.2010г.-21.06.2012г. в размер на
11 724 900 евро; разноски по заповедното производство – 1 240 970, 22 лева.
Изпълнителен лист издаден на 25.06.2012г. въз
основа на произнесените основания със заповед за изпълнение № 4868 от 25.06.2012
г., издадена по чл.417, т.2 ГПК, в производството по ч.гр.д. № 8968/2012 г. по
описа на ВРС – IХ състав, за сумата 3 965 612.50 евро, допускаща принудително
изпълнение, спрямо “Порт Инвестмънт Девелопмънт – България 2” ЕАД на парично
вземане, начислено по Анекс №2/15.12.2009г. сключен към договор за банков
кредит № 014LD-L-000002/02.10.2008г.,
вкючващо: главница – 2 500 000 eвро, просрочена наказателна лихва за периода
25.10.2010г.-21.06.2012г. в размер на 1 465 612,50 евро, разноски по
заповедното производство – 155 121, 28
лева.
.
Изпълнителен лист издаден на 26.06.2012г. въз основа на произнесените основания
със заповед за изпълнение - № 4886/26.06.2012 г., издадена по чл.417 ГПК, в
производството по ч.гр.д. № 8974/2012 г. по описа на ВРС- ХХХIII състав, допускаща
принудително изпълнение, спрямо “Асет Мениджмънт” ЕАД на парично вземане в
размер на 10 570 936,45 евро, представляващи 6 950 118, 02 евро – изискуема
главница и 3 620 818,43 евро – просрочена наказателна лихва за периода
25.10.2010г. – 21.06.2012г., по договор за банков кредит №
014LD-L-000006/29.12.2009 г.
Поради оспорване от страна на длъжниците на
вземанията по изпълненителните листи,
издадени на несъдебно изпълнително основание в полза на “Първа Инвестиционна
Банка” АД, банката е предявила искове с правно основание чл.415 от ГПК за
установяване на вземанията, допуснати до предварително и незабавно изпълнение.
Исковете са предявени, съответно :
Иск вх. номер 2935 от дата 24.04.2013 г. за
установяване вземането по изпълнителния лист издаден на 28.06.2012г. за сумата
от 31 724 900 евро,
с ответник по иска длъжника по изпълнението “Порт Инвестмънт Девелопмънт –
България 2” ЕАД. По този иск е образувано съдебно дело номер 69 по описа на
Търговищки окръжен съд за 2013г.
Иск с вх. номер 6871 от дата 28.02.2013 г. за
установяване вземането по изпълнителния лист издаден на 25.06.2012г. за сумата
от 3 965 612.50 евро,
с ответник по иска длъжника по изпълнението “Порт Инвестмънт Девелопмънт –
България 2” ЕАД. По този иск е образувано съдебно дело номер 360 по описа на
Варненски окръжен съд за 2013г.
Иск с вх. номер 8805 от дата 15.03.2013 г. за
установяване вземането по изпълнителния лист издаден на 26.06.2013г. за сумата
от 10 570 936,45 евро, с ответник по иска длъжника по изпълнението “ Асет
Мениджмънт” ЕАД. По този иск е образувано съдебно дело номер 490 по описа на
Варненски окръжен съд за 2013г.
В хода на производството по д.н.14/2011 г.,
във връзка с искането на “Първа Инвестиционна Банка”АД по чл.717н от ТЗ за
плащане на паричните вземания по посочените изпълнителни листи, са постъпили
възражения от страна на длъжниците по изпълнението “Порт Инвестмънт Девелопмънт
– България 2” ЕАД и “Асет Мениджмънт” ЕАД, оспорващи съществуването на
изпълняваното вземане.
Кредиторите по чл.693 от ТЗ, с приети вземания
за удовлетворяване в производството по несъстоятелност открито за “Еър Пропърти
Девелопмънт” АД са свикали и провели събрание на 12.08.2013г., на което са
гласували решения, препоръчващи на Синдика като орган на масата на несъстоятелността
в условията на десeзирани правомощия на органите на несъстоятелния търговец, да
упражни възложените по закон правомощия за запазване и защита на масата на
несъстоятелността, и да заведе съдебни дела за установяване несъществуването на предявените по чл.717н от ТЗ парични вземания и несъществуването на ипотечните права на “Първа
Инвестиционна Банка” АД,по които се предявява искането за плащане.
Синдикът, въз основа на препоръчителните
решения на събранието на кредиторите, с оглед на възложените му от закона
правомощия и в условията на десeзирани компетенции на представителни органи на
“Еър Пропърти Девелопмънт” АД, е предявил на дата 13.08.2013г. три отрицателни
установителни иска срещу “Първа Инвестиционна Банка” АД и длъжниците по
изпълнителните листа – “Порт Инвестмънт Девелопмънт – България 2” ЕАД и “Асет
Мениджмънт” ЕАД. Предмет на исковата защита е да се установи, че “Първа
Инвестиционна Банка” АД не притежава право да получи плащане от масата на
несъстоятелността по реда на чл.717н от ТЗ, по причина на това, че не
съществуват паричните вземания, допуснати до предварително и незабавно
изпълнение с издадените по извлечение от
сметка изпълнителни листи и по причина, че банката не притежава ипотечни права,
спрямо масата на несъстоятелността. По тези искове са образувани съдебни
производства – д.н.133 / 2013, д.н. 134 /2013 и д.н. 135 /2013г., всичките по
описа на Търговищки окръжен съд.
На дата 19.08.2013 г. с молба вх. № 3751
Синдикът е поискал от съда по несъстоятелността да разреши заделяне на средства
от масата на несъстоятелността до размера на стойностите, за които са вписани
ипотечните актове представени от “Първа Инвестиционна Банка” АД в
производството по чл.717н от ТЗ, с оглед обезпечаване изхода на съдебните
спорове и осигуряване изпълнението на съдебните актове, свързани с установяване
съществуването на изпълняваните от банката парични вземания и ипотечни права,
съставляващо преюдициално положениe, с оглед произнасянето по претендираното от
“Първа Инвестиционна Банка” АД право да получи погасително плащане от масата на
несъстоятелността.
При тези правни положения, със свое писмо вх.№
092/ 16.08.2013г., “Първа Инвестиционна Банка” АД, уведомява Синдика, че ще
преприеме действия за наказателно преследване спрямо него, в случай, че от постъпилите
при продажбата на активите от масата на несъстоятелността на “Еър Пропърти
Девелопмънт” АД бъдат извършени плащания към други кредитори, извън предявените
от банката права по чл.717н ТЗ.
Съответно с писмо вх.№ 3812 / 23.08.2103г.,
кредиторите с приети вземания за удовлетворяване в производството по
д.н.№14/2011г., са настояли във връзка с отговорността на Синдика, да бъдат
заделени средства от масата на несъстоятелността до размера на ипотечните
стойности в пределите до които следва да се лимитират претенциите на “Първа
Инвестиционна Банка” АД, представени по чл.717н от ТЗ и разпореждането с тези
средства да се определи едва с произнасянето на съдебните спорове, предмет на
д.н.133 / 2013г., д.н. 134 / 2013г. и д.н. 135 /2013г. по описа на ТОС, с
влезли в законна сила съдебни актове.
Със молба
вх.№ 3751/19.08.2013г., Синдикът е отправил искане по д.н.№14/2011г. до съда по
несъстоятелността да бъде разрешено да се
заделят до приключване на съдебните спорове, спрямо претенциите по
чл.717н от ТЗ на “Първа Инвестиционна Банка” АД, следните парични средства от
масата на несъстоятелността :
Сумата от 20 000
000 евро, представляваща стойността на Договорна ипотека от дата
31.03.2009г., нотариален акт № 156, том II, рег.№ 1342, дело № 220, по описа за
2009 г. на Балчишки нотариус Обретен Обретенов, рег.№ 109 на НК, вписана под
вх.рег.№ 1227 от 01.04.2009 г., Акт № 41, том I, дело № 367/2009 г. в Служба по
вписванията при Районен съд –гр.Балчик, учредена и вписана за обезпечаване вземанията,
произтичащи от Анекс №3/31.03.2009г., сключен към кредит № 39
КР–АА-2510/22.11.2007 г., учредена от “Ол Сийз Пропърти 2” ООД за обезпечаване
на правата на “Първа Инвестиционна Банка” АД, произтичащи от посочения договор
за кредит, сключен с “Порт Инвестмънт Девелопмънт – България 2” ЕАД. Тези
ипотечни тежести са преминали върху “Еър Пропърти Девелопмънт” АД по силата на
сключен договор за покупко-продажба на ипотекирани имоти от дата 15.12.2009г.
Заделянето е
поискано до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт на правния спор,
предмет на д.н. 135 / 2013г. по описа на Търговищки окръжен съд.
Сумата от 2 500 000
евро, представляваща стойността на Договорна ипотека от 31.03.2009г., нотариален акт № 155,
том II, рег.№ 1341, дело № 219 по описа за 2009 г. на Балчишки нотариус Обретен
Обретенов, рег.№ 109 на НК, вписана в Службата по вписванията при РС –
гр.Балчик, под вх.рег. № 1226 от 31.03.2009 г., Акт № 40, том I, дело №
366/2009 г., учредена и вписана за обезпечаване на парично вземане в размер на
2 500 000 евро, произтичащо от Анекс №1/31.03.2009г., сключен по кредит №
014LD-L-000002/02.10.2008г., учредена от “Ол Сийз Пропърти 2” ООД за
обзепечаване на правата на “Първа Инвестиционна Банка” АД, произтичащи от
посочения договор за кредит, сключен с “Порт Инвестмънт Девелопмънт – България
2” ЕАД. Тези ипотечни тежести са преминали върху “Еър Пропърти Девелопмънт” АД
по силата на сключен договор за покупко-продажба на ипотекирани имоти от дата
15.12.2009г.
Заделянето е
поискано до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт на правния спор,
предмет на д.н. 134 / 2013г. по описа на Търговищки окръжен съд.
Сумата от 8 000 000 евро, представляваща
стойността на Договорна ипотека от 19.02.2010г., нотариален акт № 85, том I,
рег.№ 446, дело № 71 по описа за 2010 г. на Балчишки нотариус Обретен
Обретенов, рег.№ 109 на НК, вписана в Службата по вписванията при РС –
гр.Балчик, под вх.рег. № 247 от 19.02.2010 г., Акт № 5, том I, дело № 111/2010
г., учредена и вписана за обезпечаване на вземанията, произтичащи от кредит №
014LD-L-000006/29.12.2009 г., учредена от “Еър Пропърти Девелопмънт” АД за
обезпечаване на правата на “Първа Инвестиционна Банка” АД , произтичащи от
посочения договор за кредит, сключен с “Асет Мениджмънт” ЕАД.
Заделянето е
поискано до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт на правния спор,
предмет на д.н. 133 / 2013г. по описа на Търговищки окръжен съд.
В условията на възникнал спор по приложението
на чл.418 от ГПК в производството по несъстоятелност, в хипотезата на чл.717н ТЗ, Синдикът е представил на 30.08.2013
г. искането си по чл.47, ал.2 ЗНА, във връзка с чл.5 ГПК, пред съда по
несъстоятелността, да се произнесе по предпоставките и приложимостта на чл.717н
от ТЗ в хипотезата на спорност на предявеното за изплащане от масата на несъстоятелността
вземане. По същество на спора е поставен за произнасяне следния правен въпрос –
Допустимо ли е изпълнение по реда на чл.717н от ТЗ спрямо
масата на несъстоятелността в производството по несъстоятелност, на спорното
парично вземане, допуснато до предварително и незабавно изпълнение въз основа
на несъдебно изпълнително основание, по чл.418, във връзка с чл.417, т.2 от ГПК. В
искането до съда по несъстоятелността се настоява за определяне на общия разум
на закона и основните начала на правото, съгласно разпоредбата на чл.47, ал. 2
от ЗНА. Посочва се, че единствения регламент, съдържащ
аналогична уредба, с оглед предмета на правния спор е Регламент (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006г. Излагат се
съображения, че Регламента, съгласно нормата на чл.5, ал.4 от Конституцията и
съответно на произнесеното от Конституциония съд Решение №12 от 02.10.2012г. по
конст.дело № 4/2012г., следва да цени при тълкуване и определяне на приложното
поле на нормите на чл.418 и чл.417 от ГПК.
V. ПРИЛОЖИМИ НОРМАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ.
А/ НАЦИОНАЛНО ПРАВО.
Приложимият закон за разрешаване на спора,
относно предпоставките и условията за процедиране на правилото на чл.717н от ТЗ, и определяне правомощията на Синдика по приложението на тази разпоредба, в
хипотезата на спорност на изпълняваното, спрямо масата на несъстоятелността
вземане, допуснато по чл.418, във връзка с чл.417, т.2 от ГПК, е Част Четвърта
на Търговския закон.
Искането адресирано до съда по
несъстоятелността, основаващо се на
определените в чл.5 от ГПК, във връзка с чл.47, ал.2 от ГПК, правомощия,
в условията на липсваща, или на неясна, съответно противоречива нормативна
уредба, съдът да реши отнесения пред него правен въпрос и правен спор, въз
основа на общия разум на закона и на основата на основните принципи на правото,
определя приложимостта и нормите на Закона за задълженията и договорите (
чл.151 и чл.155, чл.166, чл.167, чл.170, чл.173 и чл.174), и на нормите на
Гражданско процесуалния закон ( чл.404, чл.429, чл.464).
Определянето на основните принципи на правото,
към които препраща нормата на чл.5 от ГПК, обуславя и приложимостта на
конституционните разпоредби, ползващи се с пряко и непосредствено приложение
съгласно чл.5, ал.2 на Конституцията на Република България. В този ред,
приложими в случая са текстовете на чл.5, ал.4, произнасящ приложимостта на
общностното право, на чл.56, произнасящ неотменимостта, прякото и
непосредствено приложение на правото на защита.
Определящо за изясняване на общия разум на
закона и основните принципи на правото, с оглед предмета на отнесения пред съда
по несъстоятелност правен спор и преюдициалните по този спор правни въпроси, се
явява положението, че паричните средства, включени в масата на несъстоятелността
на “Еър Пропърти Девелопмънт” АД съставляват притежания по смисъла на чл.17,
ал.3 от Конституцията на Република България, спрямо които е недопустимо
отчуждаване по ред различен от нормативно установения за целта.
Не на последно място от съществено
преюдициално значение за произнасяне на поставените по чл.5 от ГПК правни
въпроси, обуславящи формирането на решение и произнасяне на правния спор по
приложението на чл.717н от ТЗ, съставлява установеното правно положение, че
“Еър Пропърти Девелопмънт” АД и съответно Синдика на несъстоятелното дружество,
не са страни по образуваните искови производства от “Първа Инвестиционна Банка”
АД по чл.415 от ГПК, не са страни и по самите заповедни производства по чл.418
и чл.417 от ГПК, и предявените искове по чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ срещу “Първа
Инвестиционна Банка” АД и длъжниците по изпълнителните листи, е единствения
способ за защита на масата на несъстоятелността.
Съгласно разпоредбата на чл.717н от ТЗ, при
продажбата на недвижим имот от масата на несъстоятелността, ипотекиран за
обезпечаване на чуждо задължение, синдикът предава от получената цена припадаща
се част на ипотекарния кредитор, срещу представяне от последния на изпълнителен
лист. Нормата не съдържа други разпоредби, които да съдържат решение на
въпроса, дали изпълняваното парично вземане, спрямо масата на несъстоятелността
следва да е безспорно и как следва да се процедира в случаите на спорност на
това парично вземане, съответно на ипотечните права на кредитора по това
парично вземане.
Синдикът като орган на
масата на несъстоятелността е натоварен с определени компетенции – чл.658 ТЗ,
но същият няма правомощия да произнася спорни правоотношения. Съгласно нормата на чл.685, ал.2 от ТЗ Синдикът осъществява своите
правомощия съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и
постановеното от съда. В условията на десeзирани правомощия на органите
на управление на “Еър Пропърти Девелопмънт – в несъстоятелност” АД, съгласно
разпоредбата на чл.717, ал.1, т.3 от ТЗ, Синдикът осъществява
правата и задълженията на
несъстоятелния търговец. Тези правомощия на синдика изрично са посочени в
чл.658, ал.1 ,т.7 на ТЗ, съгласно която норма Синдика завежда дела и
представлява несъстоятелния търговец по заведени срещу него дела , имащи за
предмет защитата на имуществени права, включени в масата на несъстоятелността,
и оспорването на правата, предявени от трети лица срещу масата на
несъстоятелността.
Нормата на чл.691 от ТЗ, с оглед
специализацията на производството по несъстоятелност като универсално
производство за удовлетворяване на всички парични вземания от масата на
несъстоятелността, дефинира понятието безспорност на паричните вземания, което
отговаря на посочените критерии :
- вземане, което
е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел
участие синдикът.
Синдикът като орган на
масата на несъстоятелността е натоварен с определените в чл.658 от ТЗ
компетенции, които не включват правомощия да произнася и да процедира спорни
правоотношения.
Съгласно нормата на чл.685,
ал.2 от ТЗ Синдикът осъществява своите правомощия съобразно с развитието на
производството по несъстоятелност и постановеното от съда.
Нормата на чл.717н от ТЗ, адресира правомощията
на Синдика с термина “предава“ припадаща се част от
получената цена на ипотекарния кредитор, снабден за целта с изпълнителен лист;
Действащият ГПК
разграничава две основни групи изпълнителни листи - по
чл.404 ГПК
(изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в законна сила съдeбно
решение, установяващо правото, предмет на принудително изпълнение) и по чл.418 ГПК (изпълнителен лист,
издаден на несъдебно изпълнително основание, съдържащо формално удостоверено
извънсъдебно твърдение за съществуване на право, нуждаещо се от принудително
изпълнение).
Употребеният израз “предаване на парична сума” по вземане,
снабдено с право на принудително изпълнение, от синдика указва, че последният
действа като орган в условията на обвързана компетентност. Тази компетентност изключва разглеждането на правни спорове и
обвързва изпълнението само и единствено със случаи, когато вземането е
безспорно. Такова вземане може да бъде или вземането,
ползващо се с безспорност по смисъла на чл.691 от ТЗ или вземане по чл.404 от ГПК.
Разграничаването на двете разгледани хипотези на безспорност по чл.404 ГПК и по чл.691 ТЗ, е според момента
на съдебното произнасяне на правния спор, установяващо съществуването на
изпълняваното по чл.717н от ТЗ вземане. Разграничителният критерий се извежда от
разпоредбата на чл.637 от ТЗ указваща, че всички заварени към момента на
откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 от ТЗ съдебни
производства се спират и продължават със задължителното участие на синдика.
Указанието в чл.717н от ТЗ относно употребения
от законодателя израз “предава паричните
суми”, в предметно отношение визира случаите, при които синдикът, въз
основа на изпълнителния лист, издаден в изпълнение на съдебно решение влязло в
законна сила, действа като орган на безспорна администрация. Терминът
“предава” е ясен и има строго
указателeн императивен характер. В хипотезата на
спорни вземания, синдикът следва да процедира отнесеното по чл.717н от ТЗ
искане по реда указан в чл.658, ал.2 от ТЗ, т.е. според постановленията на съда
по несъстоятелността.
Наличието на правен спор, отричащ основанието,
размера /ликвидността/ и изискуемостта на вземането по чл.418 ГПК, в това число
и в случаите на правен спор, относно ипотечните права на кредитора, спрямо
масата на несъстоятелността, съставлява положение, определящо правомощията на
съда по несъстоятелността, посочени в чл.658, ал.2 от ТЗ, с оглед произнасянето
на въпросите:
– Приложима ли е в производството по
несъстоятелност издадената срещу трети лица, по несъдебно изпълнително основание,
заповед за незабавно и предварително изпълнение на парично вземане?
- Изпълнителният лист
издаден на несъдебно изпълнително основание достатъчно основание ли е за
разрешаване на платежна операция със средствата от масата на несъстоятелността
или изпълняваното парично вземане следва да отговоря на критерия безспорност?
Разпоредбата на чл.717н от ТЗ не съдържа регламент, позволяващ приобщаване към приложното й поле и на
разгледаните в чл.418 от ГПК хипотези. В предметно
отношение разпоредбата на чл.418 от ГПК, e част от нормите, уреждащи
производството на индивидуалното принудително изпълнение.
Съгласно нормата на чл.
429, ал.3 от ГПК, издадения изпълнителен лист за незабавно и
предварително изпълнение на парично вземане, установено като подлежащо на
изпълнение на несъдебно изпълнително основание, има действие и спрямо третите
лица дали за обезпечаване на това парично вземане в залог или ипотека свой
имот. Синдика е орган на масата на несъстоятелността
на който са възложени определени от закона правомощия и не се идентифицира с
ипотекарния длъжник. Разпоредбата на чл.717н от ТЗ адресира правомощията
на синдика .
Разпоредбата на чл.464 от ГПК, разпорежда, че
в случаите на спор между взискателите в производството по идиндивидуално
принудително изпълнение, във връзка с разпределението на средствата получени от
съдебния изпълнител при продажбата на ипотекирания имот, разпределяне на тези
средства не се извършва до произнасяне на този спор с влязъл в законна сила
съдебен акт. По приложението на този текст в хипотезата на чл.717н от ТЗ, в
процесния случай, е възразено от страна на “Първа Инвестиционна Банка” АД, по
съображения за специализацията на производството по несъстоятелност като
универсален способ за удовлетворяване на паричните вземания спрямо масата на
несъстоятелността, и с посочване, че
конкуриращите се права на кредиторите по чл.693 от ТЗ, следва да се
процедират по реда на чл.722 от ТЗ, а тези на ипотекарните кредитори по реда
установен в чл.717н от ТЗ. Разпоредбата на чл.717н от ТЗ не
съдържа регламент, нито препратка към нормата на чл.464 от ГПК. Вътрешните закони не съдържат регламент, който да дава решение на
въпроса, как следва да се процедира в случаите на спор относно изпълняваното
парично вземане от ипотекарен кредитор, чието вземане и ипотечни права са
спорни.
Съдът по несъстоятелността, пред който са
отнесени въпросите по приложението на чл.717н от ТЗ, в хипотезата на спорност
на паричните вземания предявени за изплащане от масата на несъстоятелността,
констатира, че е налице празнота в националното законодателство, преодоляването
на която следва да се извърши по реда на чл.5 от ГПК, с приложение на нормата
на чл.47, ал.2 от ЗНА, чрез изясняване на общия разум на закона и на основните
принципи на правото. Поради специализацията на производството по
несъстоятелност като универсален способ за удовлетворяване на паричните
вземания от масата на несъстоятелността, субсидиарното приложение на нормите на
ГПК, уреждащи материята на индивидуалното принудително изпълнение, е ограничено
с оглед изискванията за яснота и непротиворечивост на правните норми, и тяхното
съобразяване по приложението на чл.47, ал.2 от ГПК е допустимо в рамките на
сравнителноправния анализ и съпоставка.
VI.
ДОВОДИ И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СТРАНИТЕ.
Синдикът на “Еър Пропърти Девелопмънт – в
несъстоятелност” АД, застъпва тезата, че в производството по несъстоятелноста,
изпълнението на парично вземане, допуснато по реда на чл.418, във връзка с
чл.417, т.2 от ГПК до незабавно и принудително изпълнение с издаден за целта на
несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист, съставлява недопустимо
положение, в хипотезата на установена спорност на това парично вземане. Това
разбиране се аргументира с постановеното от
Конституционния съд на Република България Решение № 12, постановено по
конст.дело № 4/ 2012 г.,
с което конституционосъобразността на разпоредбитe на чл.418 и на чл.417,т.2 от ГПК, даващи право на банките, на основата на извлечение по кредитните сметки да
се снабдят с право на незабавно и предварително изпълнение, е произнесена с
преценката за съответност на тези норми с РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година, за създаване на
процедура за европейска заповед за плащане. Съображенията относно неприложимостта
на издадения изпълнителен лист по чл.418 от ГПК, в производството по чл.717н от ТЗ, в хипотезата на спорност на изпълняваното парично вземане, се мотивират с
разгледаните в Регламента положения, свързани с безспорността на паричните
вземания за които е издадена европейска заповед за изпълнение и със забраната
за приложимостта на тази заповед в производството по несъстоятелност. Излагат
се доводи, че съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, Регламента е
част от българската правна система и разгледаните в нея принципни положения
следва да бъдат съобразени от националния съд при изясняване на общия разум на
закона и основните принципи на правото, при произнасяне на правния спор в
условията на нормативна празнота.
В подкрепа на тезата ,
че изпълняваните по чл.717н от ТЗ парични вземания трябва да отговорят на
изискванията за безспорност, синдика излага аргументи свързани с нормите на
чл.638, разпоредба повеляваща спиране на всички започнали към датата на
откриване на производството по несъстоятелност изпълнителни производства,
независимо от основанието на което е издаден изпълнителния лист, на
разпоредбата на чл.685 и чл.694 от ТЗ, задължаваща в случаите на издаден
изпълнителен лист по чл.418, във връзка с основанията по чл.417 от ГПК, кредитора
да установи своите вземания спрямо несъстоятелния длъжник, в случай, че иска да
се сдобие със статут на кредитор, чиито права подлежат на удовлетворяване от
масата на несъстоятелността.
“Първа Инвестиционна Банка “
АД аргументира искането по чл.717н от ТЗ, че нормата на чл.418 от ГПК
разпорежда незабавно и предварително изпълнение на паричното вземане,
представено в издадения за целта изпълнителен лист, приложен към искането за изплащане от масата на несъстоятелността. Излагат се доводи и по редакцията на чл.717н ТЗ, тълкувана като
разпоредба вменяваща в задължение на синдика да предаде дължимата сума по
изпълнителния лист.
VII. МОТИВИ ЗА ОТПРАВЯНЕ НА ПРЕЮДИЦИАЛНОТО ЗАПИТВАНЕ.
Спорът по приложението на чл.717н от ТЗ, не е
спор по предвидените в нормата предпоставки. Не съществува спор относно наличието на издаден изпълнителен лист по
чл.418, вр. чл.417, т.2 от ГПК, разпореждащ незабавно изпълнение на паричните вземания на “Първа Инвестиционна
Банка” АД. Не се спори и по това, че договорните ипотеки, на които банката се
позовава в искането си за плащане, са учредени за обезпечаване на вземанията на
банката по сключените договори за кредит с третите лица – “Порт Инвестмънт
Девелопмънт – България 2” ЕАД и “Асет Мениджмънт” ЕАД.
Не е налице и спор, че парични вземания от
“Първа Инвестиционна Банка” АД, произнесени в заповедното производство като
подлежащи на предварително и незабавно инидивидуално принудително изпълнение,
са предмет на висящ съдебен спор по образуваните от банката по чл.415 от ТЗ
съдебни дело – д.н.490 и д.н.360 по описа за 2013г. на Варненски окръжен съд ,
и д.н. 69 по описа за 2013г. на Търговищки окръжен съд.
Няма спор и по отношение на факта, че съгласно
правомощията, определени с нормата на чл.658, т.7 от ТЗ, синдика като
представляващ несъстоятелния търговец в условията на десизирани компетенции по
чл.711, т.3 от ТЗ на изпълнителния директор на “Еър Пропърти Девелопмънт – в
несъстоятелност” АД, е предявил отрицателни установителни искове срещу “Първа
Инвестиционна Банка” АД и длъжниците по изпълнителните листа, за установяване,
че паричните вземания по тези изпълнителни листи не съществуват, че банката не
притежава ипотечни права по тези вземания спрямо масата на несъстоятелността, и
банката няма право на изпълнение по реда на чл.717н от ТЗ, спрямо получените в
масата на несъстоятелността парични средства при продажбата на имотите, за
които са вписани ипотечни тежести.
Спорът, който е отнесен пред съда по
несъстоятелността e по приложението на чл.717н от ТЗ, и е правен. За да се
произнесе по него, настоящият съдебен състав в условията на нормативна
празнота, съгласно нормата на чл.5 от ГПК и чл.47, ал.2 от ЗНА, e задължен да
се произнесе по общия разум на закона и основните принципи на правото, имащи
отношение към приложимостта на издадения
на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист за незабавно изпълнение
на парично вземане, предявено от ипотекарен кредитор спрямо масата на
несъстоятелността, в условията на спорност на паричното вземане и спорност на
ипотечните права.
Конституционосъобразността на чл.418 и чл.417
от ГПК, е произнесена с Решение № 12 на
Конституционния съд постановено
на дата 02.10.2012 г. по конст. дело № 4/ 2012 г. Преценката
е извършена с оглед съответността на заповедното производство с РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №
1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година, за
създаване на процедура за европейска заповед за плащане, като част
от вътрешното право на РБългария и ползващо се с приоритет, по силата на чл.5,
ал.4 от Конституцията, спрямо нормите от вътрешното законодателство, които
противоречат на установените в него правни положения и нормативни решения.
Както
отбеляза настоящия съдебен състав, вътрешното законодателство не съдържа
разпоредби, които да съдържат решение на поставения спорен въпрос по
приложението на чл.717н от ТЗ. Специализацията на производството по
несъстоятелност като универсален способ за удовлетворяване на всички парични
вземания спрямо масата на несъстоятелността, не допуска приложение по аналогия
на нормативните текстове, уреждащи индивидуалното принидутелно изпълнение на
паричните вземания, положение следващо от конкуриращите се интереси,
представени в производството по несъстоятелност във фазата на осребряване на
масата на несъстоятелността и изплащане вземанията на кредиторите. Тази
конкуренция е многостранна и представя интересите на кредиторите по чл.693 от ТЗ, на кредиторите по чл.717н и на несъстоятелния търговец. Субсидиарното приложение
на нормите, уреждащи индивидуалното принудително изпълнение, създава
предпоставки за противоречиво прилагане на неясни нормативни решения, поради и
което, съществуващата уредба в чл.418 и следващите от ГПК, следва да се
ограничи по предмета на предмета на правния спор до сравнителноправния анализ.
В този ред съда счита, че допитването до Съда на Европейската общност, относно
исканото тълкуване на Регламента е от обуславящо значение за изясняване на
основните принципи на правото и общия разум на закона, въз основа на които да
се даде решение и по конкретния спорен въпрос относно приложението на чл.717н
от ТЗ в условията на спорност на паричното вземане, допуснато до принудително
изпълнение по чл.418,във връзка с чл.417, т.2 от ГПК.
Преюдициалността на запитването се основава на
положението, че Регламента като част от националното законодателство по силата
на чл.5, ал.4 от Конституцията, съдържа постановления и принципни положения,
относими към въпросите свързани с конкуренцията на заповедта за индивидуално
изпълнение на парично вземане и производството по несъстоятелност, уредено като
универсално производство за изпълнение на парични вземания. В този ред от
значение по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗНА, във връзка с дължимото тълкуване и
приложение на правото по на чл.5 от ГПК, се явяват разгледаните в Регламента
положения на безспорност на изпълняваното парично вземане и установеното
ограничение в чл.2, т.2, буква “б” от Регламента, на приложимостта на
европейската заповед за изпълнение на парично вземане спрямо производството по несъстоятелността.
Тази относимост е налице и с оглед на правилото за безспорност по смисъла на
чл.691 от ТЗ, на вземанията приети по реда на чл.685 и следващите от ТЗ на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
Съгласно чл.47, ал.2 от Закона за нормативните
актове, приложим в хипотезата на чл.5 от ГПК, съдът е длъжен при произнасяне на
отнесения пред него правен спор, да произнесе въпросите свързани с изясняване
на общия разум на закона и основните начала на правото, във всички случаи
когато:
- нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се
уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.
С цел прецизност на изложението,
следва да се акцентира на положението, че съгласно нормата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, при тълкуването и изясняването на
основните начала на правото и определяне общия разум на закона, следва да се
съобразят и международните актове по които българската държава е страна, като
част от националната законова рамка.
Относими положения по приложението на чл.47, ал.2 от Закона за нормативните актове, се явяват:
1.
Съображение (6) от Преамбюла и разпоредбата на чл.1 на
Регламента, определящи изискването за безспорност на парични вземания,
изпълнявани на територията на Европейския съюз.
2. Съображение
(10) от Преабюла и разпоредбата на чл. 26 на Регламента, указващи автономността
на националното законодателство на страна членка на общността да урежда и по
друг начин въпросите, свързани с ускореното
събиране на безспорни парични вземания на
територията на Европейския съюз.
3.
Разпоредбата на чл.2, т.2, буква «б» на Регламента, определяща неприложимост на Регламента към
производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в
несъстоятелност, конкордат и други аналогични производства.
В този аспект, съдът е изправен пред
необходимостта да поиска и да се снабди с тълкуванието на Съда на Европейската
общност по въпросите:
1.
Как
следва да се тълкува критерия “безспорност” на изпълняваното парично вземане по
смисъла на съображениe (6) от Преамбюла и разпоредбата на чл.1 от Регламента.
2.
В
случаите, когато във вътрешното законодателство на държава член на Eвропейския
съюз, на територията на която се изпълнява паричното вземане, не е уреден
въпроса за приложението на заповедта за изпълнение на паричното вземане в
производството по несъстоятелност открито за лице, спрямо чието имущество се
насочва изпълнението, следва
ли забраната, установена в чл.2,т.2, буква”б” на Регламента да се тълкува
стеснително и да се прилага само по отношение на изпълняваните спорни парични
вземания, или същата се отнася и до
изпълняваните безспорни парични вземания,.
3.
Как
следва да се тълкува разпоредбата на чл.2, т.2, буква “б” на Регламента,
определяща неприложимост на регламента към производствата, свързани с
обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност,
конкордати и други аналогични производства, в аспект, дали ограничението се
отнася единствено до процедурата по откриване на посочените производства или
обхваща и тяхното пълно развитие, според означените процесуални фази и етапи
във вътрешната нормативна уредба на съответната държава член на Европейския
съюз.
4.
Съгласно
доктрината за примат на общностното право и в условията на празнота във
вътрешно нормативната уредба по националното законодателство на държава член на
Европейския съюз, допустимо ли е основата на съображение (10) от Преамбюла и на
разпоредбата на чл.26 от Регламента, по тълкувателен път националният съд на
съответната държава член на Eвропейския съюз, пред който е открито производство
по несъстоятелност на лице, спрямо чието имущество е насочено изпълнението, да
наложи решение различно и в противоречие с основните принципи, застъпени в
Регламента.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТПРАВЯ преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз съгласно чл. 267, първи параграф, буква «б» от Договора за функциониране
на Европейския съюз, със следните въпроси:
1.
Как
следва да се тълкува критерия безспорност на изпълняваното парично вземане по
смисъла на съображение (6) от Преамбюла и разпоредбата на чл.1 от Регламента.
2.
В
случаите, когато във вътрешното законодателство на държава член на Eвропейския
съюз, на територията на която се изпълнява паричното вземане, не е уреден
въпроса за приложението на заповедта за изпълнение на паричното вземане в
производството по несъстоятелност открито за лице, спрямо чието имущество се
насочва изпълнението, следва
ли забраната, установена в чл.2,т.2, буква”б” на Регламента да се тълкува
стеснително и да се прилага само по отношение на изпълняваните спорни парични
вземания, или същата се отнася и до
изпълняваните безспорни парични вземания.
3.
Как
следва да се тълкува разпоредбата на чл.2, т.2, буква “б” на Регламента,
определяща неприложимост на регламента към производствата, свързани с
обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност,
конкордати и други аналогични производства, в аспект, дали ограничението се
отнася единствено до процедурата по откриване на посочените производства или
обхваща и тяхното пълно развитие, според означените процесуални фази и етапи
във вътрешната нормативна уредба на съответната държава член на Европейския
съюз.
4.
Съгласно
доктрината за примат на общностното право и в условията на празнота във
вътрешно нормативната уредба по националното законодателство на държава член на
Европейския съюз, допустимо ли е основата на съображение (10) от Преамбюла и на
разпоредбата на чл.26 от Регламента, по тълкувателен път националният съд на
съответната държава член на Eвропейския съюз, пред който е открито производство
по несъстоятелност на лице, спрямо чието имущество е насочено изпълнението, да
наложи решение различно и в противоречие с основните принципи, застъпени в
Регламента.
Спира на основание чл.631,
ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс производството образувано по искане на
“Първа Инвестиционна Банка” АД с правно основание чл.717н от ТЗ, по дело
№14/2011г., до произнасяне на Съда на Европейския съюз.
РАЗПОРЕЖДА ЗАДЕЛЯНЕ на сумата от
97 500 000лв., получена от продажбата на имотите, предмет на ипотеки,
по особена сметка, до приключване производството по преюдициалното запитване.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :