Р
Е Ш Е
Н И Е
N 231
Гр.Велико Търново 17.10.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, IІI-ти касационен състав, в публично заседание на тринадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Янева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Чемширов
Дианка
Дабкова
при секретаря М. Недева и с участието на прокурора С. Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10270
по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2023 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение
№ 40 / 13.07.2023г., постановено по НАХД № 20234150200108
по описа на СРС за 2022г., с
което е отменено наказателно постановление № 001916 / 15.03.2022г., издадено от
Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София, с което на В.И.Д. е наложено административно
наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП.
Касационното
производство е образувано по жалба на Директора на
Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, в
която се твърди, че решението е постановено при нарушения на материалния закон,
изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата, установяващи по
безспорен начин извършеното административно нарушение – движение на пътно
превозно средство в обхвата на платената пътна мрежа без заплащане на дължимите
пътни такси. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендират се разноски.
Ответникът изразява
писмено становище за правилност и законосъобразност на оспорения съдебен акт.
Моли за оставяне в сила на решението на Районен съд Свищов и отхвърляне на
касационната жалба.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност
на жалбата и за оставяне в сила на решението.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти – на 16.09.2022г.
пътно превозно средство с рег. № СА 5176 РР, представляващо лек автомобил, е
засечено да се движи по път I-3,
км.25+271, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена
дължимата такса. Същия автомобил, управляван от В.Д. е спрян за проверка на 20.09.2022г.,
при която е извършена справка и е установено движението на превозното средство
без винетка. На водача Д. е съставен акт за установяване на административно
нарушение.
Административнонаказващият
орган приема наличието на нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП и на водача е
наложена глоба.
Въззивният съд приема, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
АУАН и НП, но неправилно е определен нарушителя при липсата на събрани
доказателства за водача на лекия автомобил, който е собственост на ЕАД
„Български пощи“, при извършване на нарушението. Поради неправилно определяне
на административнонаказателно отговорното лице наказателното постановление е
отменено.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответни на
доказателствата по делото и материалния закон.
Касационната жалба съдържа съображения относно компетентността на
актосъставителя, установяването на административното нарушение, неговия вид,
нормативно установеното задължение за заплащане на пътни такси и задълженията
на водача за проверка на изпълнението на това задължение. Тези обстоятелства са
безспорни и установени и от въззивния съд. Относно единственото съображение за
отмяна на наказателното постановление – липса на доказателства за водача на
товарния автомобил липсват каквито и да било доводи.
Настоящият касационен състав вече е формирал практика относно
обема на доказателства, които следва да са налице за доказване на нарушението
липса на заплащане на пътна такса.
В тежест на административно наказващия орган е да представи
доказателства за законосъобразността на издаденото от него наказателно
постановление. Тези доказателства следва да установят всички елементи на
състава на административното нарушение. В конкретния случай след като адресат
на административно наказателната отговорност е водачът на лекия автомобил, то
това обстоятелство следва да бъде надлежно установено и то дори преди
съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Допустимо е
установяването му и на по-късен етап от административно наказателното
производство, но не и след издаване на наказателното постановление. В
конкретния случай въпреки установяването на собственика на автомобила, който е
търговско дружество, не са събирани доказателства относно лицето, което го е
управлявало на датата, на която е установено движението му без заплащане на
винетна такса, поради което и авторството е останало неустановено.
По
изложените съображения настоящият състав намира недоказано авторството на
нарушението на чл.179, ал.3а от ЗДвП, поради което и решението на въззивния съд
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Въз основа
на горното и на основание
чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 40 / 13.07.2023г., постановено по НАХД № 20234150200108 по описа на СРС за
2022г.,
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.