Р Е Ш
Е Н И Е №260032
07.03.2022 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, ХV
гр.с., в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №560/2020г. по описа на съда и установи
следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.464, ал.1 от ГПК.
Производството е
образувано по искова молба на „Фулмакс“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, бул.“Христо Ботев“№18, вх.Б, ет.2 против
„ОРМ.БГ“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.“Околчица“№32 и Национална агенция за приходите /НАП/ с адрес на призоваване
гр.Пловдив, ул.“Скопие“№106.
Ищецът твърди, че е
кредитор на първия ответник, като за вземането си в размер на 101 502,48
лева се е снабдил с изпълнителен лист от 30.12.2019г. по ч.гр.д.№1093/2019г.по
описа на Пловдивски окръжен съд. Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изпълнително дело №11/2020г. по описа на ЧСИ М. О., по което
Националната агенция за приходите е присъединен взискател с вземане за начислен
по сделки ДДС в размер на 25 626,16 лева. В протокол за разпределение от
03.02.2020г. вземането на НАП е включено на основание чл.136, т.6 от ГПК.
Твърди се, че от събраната в изпълнителния процес сума в размер на
27 702,38 лева 25 626,16 лева следва да се преведат в полза на
взискателя НАП.
Ищецът оспорва
вземането на НАП, като твърди, че договорите за доставка на стоки и услуги, в
резултат на които е начислен ДДС дебит по смисъл на ЗДДС са нищожни, тъй като
са симулативни – липсва реална доставка на стоки /услуги/, сключени са между
свързани на длъжника лица и са оформени в изключително кратък срок от 29 до 31
декември 2019г. Твърди, че не са налице банкови трансфери на средства, които да
обуславят доставка на стоки и услуги между свързаните лица, сборът от дължим
ДДС от които да формира вземането на конкуриращия взискател. В уточняваща молба
от 13.08.2020г. са индивидуализирани оспорваните сделки.
От съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено, че „ОРМ.БГ“ЕООД не дължи
на НАП сумата 25 626,16 лева, представляваща начислен ДДС по оспорените
сделки, която е предмет на изпълнение по горецитираното изпълнително дело.
В срока по чл.131
от ГПК от ответника „ОРМ.БГ“ЕООД е постъпил писмен отговор, с който предявения
иск се оспорва. Твърди се, че оспорените сделки са действителни, обявени в НАП
и данъкът по тях е деклариран. С отделна молба ответникът прави искане за
спиране на делото.
В срока по чл.131
от ГПК от ответника НАП е постъпил писмен отговор чрез *** М.М.. Ответникът
счита, че искът е недопустим, тъй като се касае за вземане, произтичащо от
данъци, а в ДОПК съществува специален ред за установяване на данъчни
задължения. Счита още, че Централното управление на НАП не е процесуално
легитимирано да отговаря по предявения иск, тъй като е част от структурата на
НАП и не притежава самостоятелна правосубектност. По същество оспорва исковата
претенция. Твърди, че органите по приходите са извършили проверки, при които
при издаване на фактурите за оспорените сделки не са констатирани нарушения на
разпоредбите на ЗДДС, включително и данни за липса на доставки, т.е. за
симулативни действия и сделки.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът намира
следното:
Страните не спорят,
че ищецът „ФУЛМАКС”ЕООД, ЕИК ********* е взискател по изпълнително дело
№11/2020г. по описа на ЧСИ М.О. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
30.12.2019г. по ч.т.д.№1093/2019г. на Пловдивски окръжен съд срещу длъжника
„ОРМ.БГ”ЕООД, ЕИК *********, както и че взискател по същото дело е и Национална
агенция за приходите с вземане в размер на 25 626,16 лева. Това е видно и
от Протокол на ЧСИ М.О. от 03.02.2020г., с който е разпределена сумата
27 702,38 лева, от която за превеждане по банковата сметка на Национална
агенция за приходите е предвидена сумата 24 944,44 лева. Съгласно
удостоверение от 19.05.2020г. на същия ЧСИ, протоколът за разпределение е предявен
на ищеца на 07.02.2020г., който е предявил настоящата искова молба в срока по чл.464,
ал.1 от ГПК - на 04.03.2020г.
Няма спор и по
отношение на твърдяното с исковата молба, че вземането на Национална агенция за
приходите в размер на 25 626,16 лева представлява сбор от дължим ДДС по
оспорените сделки, за които са издадени фактурите, описани подробно в уточняващите
молби от 13.08.2020г. и 10.09.2020г.
Приетите по делото
счетоводни експертизи на вещото лице Н.Г. установяват редовността на воденото
счетоводство в дружествата, с които „ОРМ.БГ”ЕООД е договаряло по процесните доставки,
за които са издадени 9 броя данъчни фактури. Експертизата посочва, че активите,
предмет на сделките са били налични към момента на сключване на последните.
Вещото лице е дало подробно описание на начина, по който тези активи са били заведени
в счетоводството на съконтрагентите на ответното дружество. Констатирано е, че
след придобиване на активите купувачите начисляват амортизации, които се
използват в дейността на дружествата. Експертизата установява още, че по сделките са извършени плащания – една
част по банков път, друга – чрез протоколи за прихващане на вземания; сделките
са отразени в дневника за продажби на ответното дружество за м.декември 2019г.
и в справка-декларация за същия месец, а приходите са отразени по сметка 709
„Други приходи”; съответно отразяване на сделките е осъществено в дневниците за
покупки на съконтрагентите за същия период.
Вещото лице А.К. по
приетата техническа експертиза установява идентичност между софтуера, предмет
на оспорените сделки и този, който е наличен и се използва към настоящия момент
от дружествата – купувачи.
Свидетелят В. А.
като *** в „***”, в който участва и „ОРМ.БГ”ЕООД, с показанията си установява,
че оспорените от ищеца сделки са осъществени във връзка с дейността по
преструктуриране/оптимизация/ на отделните компании в холдинга, включваща
прехвърляне на активи на ответното дружество, която дейност е започнала през
2015г. и приключила до края на 2019г.
От представените
писмени доказателства /протоколи за проверка, извършени от ТД на НАП- ***/ са
видни констатациите, че за данъчния период м.декември 2019г. ответното
дружество е издало процесните фактури за реално осъществени доставки, като
дължимият ДДС е начислен съгласно изискванията на ЗДДС. При проверките не са
установени нарушения на разпоредбите на този закон.
При така събраните
доказателства съдът приема за доказано съществуването на оспореното вземане на
НАП като взискател по изпълнителното дело. Ищецът не събра доказателства в
подкрепа на твърдението за нищожност поради симулация на фактурираните сделки,
по които е начислен ДДС. Събраните доказателства установяват обратното – касае
се за реално осъществени сделки по прехвърляне на активи от страна на ответника
в полза на купувачите; последните са заплатили полученото и го използват
понастоящем при осъществяваната от тях търговска дейност, съответно начисленият
ДДС е дължим от „ОРМ.БГ”ЕООД. Ето защо искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответното
дружество направените поделото разноски в общ размер на 2 668,00 лева, от
които: 1 108,00 лева – възнаграждения за вещи лица и 1560,00 лева –
платено адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК
за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение е
неоснователно. Минималното дължимо възнаграждение, съобразно цената на иска, е
в размер на 1300,00 лева /чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Ето защо платената сума от
1560,00 с начислен ДДС не е прекомерна като размер.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закон за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ ищецът следва да заплати на Национална агенция за
приходите възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300,00 лева.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФУЛМАКС”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.”Христо Ботев”№18, вх.Б, ет.2 против „ОРМ.БГ”ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Околчица”№32 и Национална агенция
за приходите с адрес на призоваване: гр.Пловдив, ул.”Скопие”№106 иск за
признаване за установено, че „ОРМ.БГ”ЕООД, ЕИК ********* не дължи на Национална
агенция за приходите сумата 25 626,16 лева, която е предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело №11/2020г. по описа на ЧСИ М. О. и
която представлява начислен ДДС по издадени от ответното дружество фактури за
продажба, както следва: 1/фактура на стойност 19 750,00 лева без
ДДС/начислен ДДС в размер на 3 950,00 лева/ от 31.12.2019г. по договор със
страни „ОРМ.БГ”ЕООД и „Виано клуб”ЕООД; 2/фактура на стойност 36 550,00
лева без ДДС /начислен ДДС в размер на 7 310,00 лева/ от 31.12.2019г. по
договор със страни „ОРМ.БГ”ЕООД и „ОРМ Дигитални решения”ЕООД; 3/фактура на
стойност 5 620,00 лева без ДДС /начислен ДДС в размер на 1 124,00
лева/ от 31.12.2019г. по договор със страни „ОРМ.БГ”ЕООД и „ОРМ Логистика”ЕООД; 4/фактура на стойност
35 325,00 лева без ДДС /начислен ДДС в размер на 7 065,00 лева/ от
30.12.2019г. по договор със страни „ОРМ.БГ”ЕООД и „Ескюей сървиз”ООД; 5/фактура
на стойност 15 200,00 лева без ДДС /начислен ДДС в размер на 3 040,00
лева/ от 30.12.2019г. по договор със страни „ОРМ.БГ”ЕООД и „ОРМ Логистика”ЕООД;
6/фактура на стойност 2 750,00 лева без ДДС /начислен ДДС в размер на
550,00 лева/ от 30.12.2019г. по договор със страни „ОРМ.БГ”ЕООД и „ОРМ
Логистика”ЕООД; 7/фактура на стойност 3 500,00 лева без ДДС /начислен ДДС
в размер на 700,00 лева/ от 09.12.2019г. по договор със страни „ОРМ.БГ”ЕООД и
„ОРМ Логистика”ЕООД; 8/фактура на стойност 1 981,67 лева без ДДС /начислен
ДДС в размер на 396,33 лева/ от 09.12.2019г. по договор със страни „ОРМ.БГ”ЕООД
и „ОРМ Дигитални решения”ЕООД; 9/фактура на стойност 8 018,33 лева без ДДС
/начислен ДДС в размер на 1 603,67 лева/ от 04.12.2019г. по договор със
страни „ОРМ.БГ”ЕООД и „ОРМ Дигитални решения”ЕООД.
ОСЪЖДА „ФУЛМАКС”ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Христо Ботев”№18,
вх.Б, ет.2 да заплати на „ОРМ.БГ”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Околчица”№32 сумата 2 668,00 лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА „ФУЛМАКС”ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Христо Ботев”№18, вх.Б, ет.2 да
заплати на Национална агенция за приходите с адрес на призоваване: гр.Пловдив,
ул.”Скопие”№106 сумата 300,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: