Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 30.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и втори
февруари
две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 12590 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от Р.Й.Б., с която същият предявява множество пасивно субективно и
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1.Ревандикационен
иск с правно основание чл.108 ЗС предявен против ответниците
„Е.“ ЕООД, Е.Г.Г., Н.Р.Г., С.Е.Г. и Г.Е.Г. за
установяване в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик
на апартамент на трети етаж в сградата на ул. „Княз Б. ***, ведно с мазе с площ
20,52 кв.м., ведно 27/100 ид.ч. от общите части на
сградата и 17/100 ид.ч.от дворното място,
съставляващо парцел Х-10, кв.149, м.“Зона Б-2“, целият с площ от 648 кв.м. и
осъждането на ответниците да предадат владението
върху имота,
2.Иск с правно основание чл.59 от ЗЗД предявен против ответниците „Е.“ ЕООД, Е.Г.Г., Н.Р.Г., С.Е.Г. и Г.Е.Г. за осъждането им да заплатят на
ищеца сумата от 25 000 лв., частично предявена от общо претендирания
размер от 131 431,78 лв., представляваща обезщетение за ползването на имота от ответниците без правно основание за периода от 01.09.2014
г. до 30.09.2019 г., който иск е обективно кумулативно съединен с иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв.-обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 01.09.2014 г. до 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лв., считано от 30.09.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
3.Негаторен
иск с правно основание чл.109 ЗС предявен против ответниците
„Е.“ ЕООД и Е.Г.Г. за осъждането им да освободят
стълбището на сградата на ул. „Княз Б. *** от намиращите се там оставени техни
вещи, да приведат в състояние, съответстващо на нормативната уредба
електрически проводници и тръби на климатици, които
са прокарани в стълбището за техни нужди,
4.Негаторен
иск с правно основание чл.109 ЗС предявен против ответника Е.Г.Г. за осъждането му да премахне поставените от него
прегради и ограничения /заключващи устройства/ за достъп до част от коридора
към избените помещения, да премахне поставените от него препятствия и осигури
на ищеца достъп до частта от общия тавански коридор зад заключена от него врата, където се намира вход към
таванско помещение на ищеца, да премахне от дворното място оставените от него
два броя леки автомобили и
5.Иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против ответника Е.Г.Г. за осъждането му да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи в размер на сумата от 19 419 лв., представляваща
½ от вредата за периода от 01.07.2016 г.-30.05.2019 г., поради
нереализирания и развален от фирма „С.67“ ЕООД договор за наем на магазинно
помещение на стойност 38 833 лв., обективно кумулативно съединен с иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв.-обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 01.07.2016 г. до 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 19419 лв. лв., считано от
30.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на основание
сделка-дарение, обективирана в нотариален акт № 26,
том І, рег.№ 273, дело № 22/27.03.2014 г., е собственик на следния недвижим
имот, а именно: апартамент, находящ се на третия етаж
в сградата на ул. „Княз Б. ***, състоящ се от четири стаи, две кухни и
обслужващи помещения с площ от 138,20 кв.м., с граници: ул. „Княз Б. І“,
калкан, двор и калкан, заедно с мазе с площ от 20,52 кв.м., заедно с 27/100
идеални части от общите части на сградата и 18/100 идеални части от дворното
място, съставляващо парцел Х-10, кв.149, м.“Зона Б-2“, целият с площ от 648
кв.м.
Твърди се, че считано от месец
декември 2013 г. и към момента и петимата ответници
ползват имота без правно основание и без да заплащат на ищеца наем или
обезщетение за това, че го лишават от възможността да използва собствения си
имот по изгоден за семейството начин. Твърди, че за период повече от пет
години, като не заплащат за използването на жилището, ответниците
са се обогатили за сметка на ищеца, като с размера на тяхното обогатяване
ищецът е претърпял и продължава да търпи пропуснати ползи.
Ищецът твърди, че от 2009 г.
ответникът Е.Г. заедно със съпругата си в режим на СИО и сестра си З.Й.са
придобили собствеността върху апартамента, находящ се
на втори етаж в ляво процесната сграда на ул. „Княз Б.
***, заедно с 14% идеални части от общите части на сградата и 14% от УПИ, в
който е изградена. Твърди се, че с поставянето на най-различни вещи като:
стелажи, шкафове, маси, кашони, гардероби, закачалка, гумена лодка, велосипеди,
кофи, строителни материали и различни инструменти, ответникът превърнал
единственото стълбище, стълбищните площадки и
коридори в складови помещения за негови и на неговото дружество вещи. По стените
и от тавана на това общо помещение са провиснали електрически проводници и
тръби на климатици, които са прокарани от ответника.
Твърди се, че състоянието, в което се намират тези общи части създава големи
затруднения при ползването им по предназначение, невъзможност за поддържане
необходимата хигиена и изискванията за пожарна безопасност, което налага ищецът
и семейството му и за достъп до неговата собственост в сградата да използват
вход през един от магазините. Твърди, че без правно основание ответникът завзел
част от коридора към избените помещения, която е преградил с метална врата. До
частта от коридора зад тази врата ищецът е лишен от достъп. Твърди се, че
ответникът е ограничил достъпът на ищеца и до негово таванско помещение, като е
поставил катинар на врата на стълбищната площадка,
зад която по архитектурен план се намира входът за таванското помещение на
ищеца. Твърди се, че макар ответникът да притежава само 3,5% ид.ч.от дворното място, без съгласие на ищеца и против
неговата воля, превърнал двора в малка автоморга.
Твърди се, че в двора са прекарани два леки автомобила, които не са в движение
и по различно време през магазинното помещение преминават неопределен брой
хора, на които ответникът предлага и продава части от тези автомобили. Поддържа,
че това създадено от ответника положение, поддържано и към момента, напълно
осуетило подготовката, обзавеждането и пускането в експлоатация на магазинното
помещение като демонстрационен център за агротехника, за което ищецът сключил
на 10.01.2016 г. договор със „С.67“ ЕООД, но предвид обстоятелството, че
ответникът използва магазинното помещение за достъп, включително и за лицата,
които той довежда за оглед и продажба на резервни части от разположените в
двора автомобила, ищецът не подписал с фирмата приемно-предавателен протокол за
договореното наемно помещение, поради което фирмата прекратила едностранно
договора с уведомление от 30.05.2019 г., довело до имуществени вреди за ищеца.
В законоустановения
едномесечен срок ответниците депозират отговор чрез
процесуалните си представители адвокат И. и адвокат Б., надлежно упълномощени с
пълномощно, приложено към отговора.
Оспорват предявените искове като
неоснователни.
Ответниците твърдят, че между ищеца,
съпругата му и тях е сключен устен, неформален и безвъзмезден договор за заем
за послужване, с който ищецът е предоставил процесния
апартамент за послужване на ответниците безсрочно.
Твърди се, че в нито един момент от действието на договора, ищецът не е канил ответниците да напуснат жилището. Твърди се, че дори след
датата на подаване на исковата молба ищецът е придружил Н.Г. и С.Г. и е
предоставил съгласието си да им бъдат издадени винетни
стикери за паркиране на зелена зона, като лица, ползващи имота му с негово
разрешение. Твърди се, че ответникът „Е.“ ЕООД никога не е използвал процесното жилище и не е развивал търговската си дейност в
него. Жилището не е с предназначение офис и е използвано само за задоволяване
на жилищни нужди на Е. и Н. Г. и децата им. Твърди, че към жилището няма
тераса. Твърди, че терасата от 80 кв.м. представлява обща част на сградата и до
нея има достъп от стълбището на сградата и от процесния
апартамент и същата се ползва от всички съсобственици в сградата, включително и
от ищеца.
Поддържа се, че липсата на
твърдяното държане на процесното жилище без основание
води и до неоснователност на иска по чл.59 от ЗЗД. Твърди се ответниците физически лица са ползвали имота на правно
основание, а именно договор за заем за послужване, а ответникът юридическо лице
не е ползвал никога процесното жилище.
При условията на евентуалност и в
случай, че искът за заплащане на обезщетение за ползване на жилището за процесния период бъде уважен от съда, ответниците
въвеждат възражение за прихващане на претендираната
от ищеца сума със сумата, с която стойността на жилището се е увеличила, в
следствие на извършените в имота подобрения от ответниците
Н.Г. и Е.Г.. Извършените от ответниците по вид,
стойност и време подобрения в процесния имот, са
подробно изброени и посочени в табличен вид в уточнителна
молба вх.№ 17930/11.02.2020 г. /л.138 от делото/, което уточнение е допуснато
от съда.
В отговора си ответниците
оспорват изложените фактически твърдения във връзка с предявените искове по
чл.109 ЗС. Твърди се, че нито от страна на ответника Е.Г., нито от страна на „Е.“
ЕООД са извършени каквито и да било неоснователни действия, които да са създали
пречки за използването на посочените общи части. Твърди се, че в централния
вход на сградата на ниво партер долепени до стените на помещението са поставени
единствено малък гардероб и шкаф за обувки, които по никакъв начин не
възпрепятстват свободното преминаване на хора, нито достъпа до стълбището.
Твърди се, че те са разположени от десет години със знанието и съгласието на
ищеца. Твърди се, че вещи каквито ищецът твърди да има в централния вход и на стълбищната площадка на партера не са поставяни от ответниците, а такива вещи няма и към момента. Твърди се,
че входът към мазетата, който се намира отдясно на централното стълбище, е
свободен, а не е затрупан от заснетите вещи. Твърди се, че действително ищецът
и неговата съпруга ползват вход за техния апартамент през един от магазините,
но този избор е направен от тях за удобство и не е обусловен от липсата на
достъп до техния имот през централния вход. Твърди се, че ищецът разполага с
ключ за централния вход и може по всяко време безпрепятствено да влиза в
сградата. Твърди се, че до избените си помещения ищецът има напълно свободен
достъп, а изградената врата е поставена по предложение на ищеца и с негова
помощ през 2013 г. от съображения за сигурност, но тя обслужва само и
единствено избените помещения на ответниците. Твърди
невярност на изложеното от ищеца, че с вратата към таванското помещение е
блокиран 10,06 кв.м. от общ коридор. Твърди се, че тези 10,06 кв.м. са част от
таванското помещение на Е.Г. и се включват в придобитите от него 24,50 кв. по
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40 от 29.12.2009
г., дело № 215/2009 г. на нотариус С.Ф.. Твърди се, че вход към таванското
помещение на ищеца на това ниво на сградата не съществува, поради извършено от
самия ищец преустройство.
Твърди се, че ответниците
не разполагат със свободен достъп до дворното място, макар и да са
съсобственици на същото, нямат ключове за магазините на ищеца. Не оспорва, че в
дворното място са разположени два автомобила със съгласието на ищеца, но
твърди, че площта, която заемат автомобилите, не надхвърля притежаваните от
ответника Г. идеални части от имота.
Ответникът Г. оспорва изцяло иска
по чл.45 от ЗЗД. Оспорва автентичността на договор за наем от 10.01.2016 г. и
на приложеното уведомление от 30.05.2019 г. за разваляне на договора. Твърди
се, че такъв договор не е бил сключван и същият е бил съставен и умишлено антидатиран за целите на настоящото съдебно производство.
Твърди се, че не е налице противоправно поведение,
извършено от ответника Г., което да обоснове твърдяната деликтна
отговорност и претендираните пропуснати ползи.
Ищецът в съдебно заседание поддържа предявените искове чрез
процесуалния си представител и по съображения подробно изложени в писмена защита
по делото. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.
Ответниците в съдебно заседание
чрез своя процесуален представител оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани и молят съда да постанови решение, с което да ги
отхвърли изцяло и присъди сторените от ответниците
разноски, съобразно представен списък. Подробни съображения са изложени в
писмени бележки по делото.
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията
и доводите на страните и на събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между
страните е прието за безспорно, а и с приетия по делото нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 26, том І, рег. № 273, дело № 22/27.03.2014 г. на
нотариус Е.Е.с рег.№ 52 на НК се установява, че
ищецът е собственик на основание сделка-дарение на следния недвижим имот:
апартамент, находящ се на третия етаж в сградата на
ул. „Княз Б. ***, състоящ се от четири стаи, две кухни и обслужващи помещения с
площ от 138,20 кв.м. и с граници: изток-ул. „Княз Б. І“, калкан, двор и калкан,
заедно с мазе, което включва изба № 5 с площ от 11,41 кв.м. и с граници:
изток-улица, запад-изба № 6, север-изба № 4, юг-калкан и изба № 6 с площ от
9,24 кв.м. и с граници: изток-изба № 5, запад-двор, север-изба № 7 и коридор и
юг-калкан, заедно с 27/100 идеални части от общите части на сградата и 17/100
идеални части от дворното място, цялото от 648,30 кв.м. по скица, а по
нотариален акт 713,25 кв.м., съставляващо парцел Х-10, кв.149, м. „Зона Б-2“,
при съседи: изток-ул.“Княз Б. І“, запад-парцел ІV-4, север-парцел VІІ-7,
VІІІ-8, ІХ-9, юг парцел - ХІ-11 и който имот, съобразно КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.300.386.1.3., с
адрес на имота: гр.София, район Възраждане, ул. „*********, намиращ се етаж 3 в
сграда с идентификатор 68134.300.386.1, брой надземни етажи 3, брой подземни
етажи 0, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.300.386, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обект 1, посочена в документа площ: 138,20
кв.м., прилежащи части: мазе № 5-11,41 кв.м., мазен № 6-9,24 кв.м., 27/100
идеални части от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: 68134.300.386.1.2, 68134.300.386.1.1,
над обекта: няма.
Прието за безспорно между
страните е също така, че процесният апартамент и към
момента на заседанието от 30.06.2020 г. се намира във владението на ищеца.
Датата на предаване на владението върху апартамента е спорна, но същата и в
конкретния случай е ирелеванта за спора, доколкото
обезщетението за ползване на имота се претендира до датата на исковата
молба-30.09.2019 г., към която дата няма спор, че ответниците
са упражнявали фактическата власт.
Също така не е спорно, а и от
доказателствата по делото се установява, че ответниците
са се намирали във владение на апартамента, както и че ответниците
са дъщеря, зет и внуци на ищеца.
По делото е приет трудов договор
№ 4 от 01.01.2000 г., по силата на който между
ответника Е.Г.Г. и ЕТ „Д.-Р.Б.“ са възникнали трудови
правоотношения. В договора е отбелязано, че Е.Г. и семейството му са осигурени
с жилище на фирмата до прекратяване на трудовия договор. По отношение на това
отбелязване ищецът е признал в свое становище депозирано в проведеното на
30.06.2020 г. открито съдебно заседание /л.147 от делото/, че договорът е
попълнен от друго лице, а ищецът е добавил клаузата за жилището, като този
текст е написан с различно мастило или химикал и в различно време. Доколкото
това е признание на неблагоприятни за ищеца факти, то те се ползват с доказателствена сила и установяват недействителността на
тази клауза, поради липса на съгласие от страна на ответника Е.Г.Г.. Със Заповеди от 11.12.2013 г. и от 30.12.2013 г.
трудовите правоотношения с Е.Г. и Н.Г. са прекратени.
Поради горното съдът приема, че ответниците не са допуснати в имота на ответника на
горепосоченото основание. Основание за този извод е и липсата на доказателства
по делото в периода от 30.12.2013 г. до датата на подаване на исковата молба
30.09.2019 г. ищецът да се е противопоставил на ответниците
и да ги е поканил да напуснат имота, респ. да е потърсил защита на своето право
на собственост. Напротив от събраните по делото свидетелски показания, обсъдени
по-долу се установява, че ответниците живеят в имота
над 20 години.
От разпита на свидетеля Б.И.Й.-съпруг
на сестрата на ответника Е.Г., се установява, че Н. е дъщеря на Р.Б., а Е. е
неин съпруг. Свидетелят установява, че Е. ползва жилището от 1991 г., като той
и семейството му били поканени от ищеца да живеят в това жилище, за да са
заедно и да си помагат. Никога не е ставало въпрос за наем, защото това били
отношения между баща и дъщеря. Свидетелят установява, че жилището било предадено на Е. на шпакловка и
замазка. Фината шпакловка, ламинат, плочки,
санитарни, тоалетни, бани, всичко е правено от Е., като свидетелят и в голяма
част от времето помагал за ремонта. До грубия ремонт – шпакловка и замазка Р.Б.
е плащал, а всичко останало след това е плащано от Е.. Свидетелят установява,
че ищецът знаел за абсолютно всичко и не е имал никакви възражения по
направените ремонтни дейности, даже контролирал процеса и съблюдавал какво се
случва. Свидетелят установява, че процесният
апартамент никога не е използван за търговска дейност. Никога не е ставало
въпрос ищецът да е канил ответниците да напускат
апартамента. Свидетелят бил на гости, когато разбрал за иска. Ищецът и
съпругата му винаги са имали ключ, винаги са можели да влязат през прозореца на
стълбището на терасата в апартамента. Ответниците
освободили апартамента през месец февруари 2020 г. На стълбищните
клетки в момента има едно шкафче с метли и парцали и противопожарен уред за
гасене. Свидетелят установява още, че съпругата му е собственик на апартамента
на втория етаж вляво и никога не е провеждано събрание на етажната собственост,
никога семейството на свидетеля не е получавало покана за такова събрание. До дворното
място достъп има единствено ищеца. Е. и семейството му нямат достъп до двора.
Никой не може да влезе в двора, освен ищеца. До него той влиза през собствения
си етаж, на който има апартамент и магазин. Свидетелят Й. установява, че в едно
от таванските помещения се влиза през апартамента на ет. 3 и този достъп е
направен чрез архитектурни промени със съгласието и искането на ищеца. Искали
да направят мезонет. Единствено през процесния
апартамент може да се стигне до това таванско помещение – мезонет. Всички
архитектурни промени са направени по желание на ищеца. Ремонтните дейности
приключили в края на 1991 г. През 2009 г. е направен повторен ремонт.
Свидетелят установява, че за ремонта Е. бил подпомаган финансово от своята
майка, а и работел на трудов договор при ищеца.
Пред настоящата инстанция са
събрани и показанията на свидетелката З.Г.Й.-сестра на ответника Е.Г., която
установява, че жилището се ползва от ответниците от
2001 г. Р.Б. и съпругата му поканили брат й Е. и Н. и не само ги поканили, но ги
убеждавали и настоявали да отидат. Свидетелката установява случай, когато на
Коледа били поканени на гости и Р.Б. изнесъл прочувствено слово колко е
щастлив, че ще живеят заедно и ще си помагат. И си помагали, Е.Г. изключително
помагал. Не е плащан наем на ищеца за ползването на този имот. Преди нанасянето
в апартамента, жилището било на шпакловка и замазка. Ремонтните дейности се
извършили от Е., който наемал хора. Лично съпругът на свидетелката е помагал.
Ремонтът бил извършван както с лични финансови средства на Е., така и с
финансови средства на родителите на свидетелката и Е.. Ищецът знаел за тези
ремонтни дейности и нямал възражения по тях. Те били извършвани с негово съгласие.
Ищецът и съпругата му толкова убеждавали ответниците
да отидат там, че свидетелката била изумена когато разбрала за иска на Б.. Б.
контролирал ремонтните дейности и непрекъснато повтарял нашето семейство,
нашата фамилия, че това ще бъде фамилната къща. Щял да слага някакви плочи на
фамилията. Свидетелката установява, че става въпрос просто за семейна къща, в
която ищецът бил поканил своите деца да живеят. Ищецът и съпругата му имали
достъп до жилището на ответниците и терасата. До
терасата се стига през апартамента и през едно прозорче, което се намира на
стълбите на сграда. Апартаментът не се заключвал. Ищецът и съпругата му можели
да се качват по всяко време когато искали. Началото на февруари Е.Г. и
семейството му напуснали апартамента. Свидетелката установява още, че въпреки
възрастта на сградата, стълбището се поддържа в много добро състояние, няма
проблеми човек да се придвижва свободно, няма излишни предмети. За тези
обстоятелства свидетелката знае, защото е собственик на апартамент в сградата,
който се намира на втория етаж, вляво. Никога не е свиквано общо събрание на етажната
собственост. До дворното място ищецът разполага със свободен достъп. Влиза през
гаража, който има и през магазините, които има отпред. Ответниците
нямат достъп до двора. Когато се налага по някаква причина да излязат на двора
тогава предварително разговарят с Р.Б. и под неговото зорко наблюдение той
отключва гаража и от там преминават. През апартамента на третия етаж се влиза в
таванското помещение по стълба, която е изградена от Р.Б.. Тя тръгва от
апартамента и по нея се изкачва на тавана. Свидетелката установява, че посетила
процесното жилище преди Коледа и състоянието му било много
добро. Нямало замърсени стени или счупени плочки. Стълбището и през м.
септември-октомври миналата година било чисто, нямало вещи. В стълбището долу
има един шкаф, където си държат кофа за почистване.
Свидетелят И.Д.С.установява, че с
Р.Б. се познава от около 20 години. Сключвал е договор с него за наем на
помещение, намиращо се на ул. „********. Договорът е сключен на 10.01.2016 г. и
е подписан от свидетеля. Свидетелят не планирал преустрояване на магазина, но
вътре трябвало да бъде изградено едно съоръжение-голяма опитна леха. Свидетелят
установява, че години наред преди това разработвали уреди за обработване на
почвата за дребни селскостопански производители и поискал да направят нещо
по-сериозно, но ищецът заявил, че заради напредналата си възраст не иска да
участва. Свидетелят поел инициативата да направи бизнеса и в това помещение трябвало
да се направи демонстрационна голяма леха, за да може тези уреди да се ползват
при определени условия. Идеята не била реализирана, а свидетелят прекратил
договора след това, защото някои от условията не били спазени. Основното нещо,
което попречило на свидетеля да реализира намеренията си, че магазинът бил като
проход за двора, в който имало някакви автомобили. Идеята била, че ако се
реализира проекта за изграждане на опитната леха, то това съоръжение ще попречи
на тези автомобили да бъдат изкарани. Свидетелят се отказал от договора, когато
след като изчакал известно време, теренът не бил освободен. Свидетелят
установява, че двамата с ищеца сключили договора, но той не се осъществил,
защото условието не било изпълнено. В чл. 7 от договора пишело, че
„наемодателят е длъжен да осигури несмущаваното ползване на наетия търговски
обект, включително депортирането на двата бракувани автомобила“. Такова не било
осигурено. Дворното място не било включено в предмета на договора. Свидетелят е
преминавал няколко пъти през входа на сградата. Видял една малка пътечка, целият
коридор бил зает от някакви строителни материали, кашони, библиотека.
По делото е приет като писмено
доказателство договор за наем от 10.01.2016 г., сключен между ищеца в
качеството му на наемодател и „С.67“ ЕООД, представлявано от управителя И.Д.С./свидетеля
по делото/ в качеството му на наемател, по силата на който наемодателят е приел
да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване собствения си
търговски обект /магазин № 1/ в сградата на ул. „Княз Б. *** с търговска площ
78,80 кв.м., срещу заплащане на наемна цена от 551,60 евро месечно. Наемателят
и по силата на сключения договор е имал правото да обзаведе за своя сметка
демонстрационен бизнес център за агротехника, произвеждане от собствената му
фирма „С.67“ ЕООД. По силата на договора – чл.7, ищецът-наемодател се е
задължил да осигури несмущаваното ползване на наетия търговски обект,
включително депортирането на двата бракувани автомобила от двора, преди
обзавеждането и пускането в експлоатация на демонстрационния бизнес център.
По делото е прието като писмено
доказателство и уведомление от 30.05.2019 г. подписано от свидетеля И.С.в
качеството му на управител на „С.67“ ЕООД, с което е анулирал договора с Р.Б.
за отдаване под наем на магазина, поради не гарантираното от наемодателя
несмущавано ползване на търговския обект, съгласно чл.7 /2/ от договора, по
която причина не е подписан и приемно-предавателен протокол.
Пред настоящата съдебна инстанция
са събрани и показанията на свидетеля Ю.Ц.Ц., който
установява, че познава сем. Б. от 1993 г., комшии са, живеят един срещу друг. Познава
и сем. Г., които живеят там от около 20 години, някъде от около 2000 г.-2001 г.
Знае, че Б. били на квартира на „Вашингтон“ и им освободили апартамента да се
преселят като младо семейство. Тогава Б. бил купил един малък камион „Робур“, немски и с него ходел и купувал строителни
материали – цимент, изолация, плочки. Имало майстори, на които Б. е плащал. Същата
зима започнали да преместват вещи и сем. Г. и да правят ремонт на втория етаж,
където живеела майката. Това започнало някъде м. февруари и продължило около
2-3 месеца. През това време Е. карал оборудване, изнасял, правел ремонт,
боядисвал на втория етаж. Свидетелят установява още, че таванът на сградата бил
абсолютна порутина. Преградите били дървени, дъсчени,
наковани тараби, били временна преграда, условно да се разделят помещенията. Били
три помещения – от ляво, от дясно и в средата, с дървени врати, завързани с
канап и стари катинари. След това се правило ремонт на покрива, в периода 2000
г.-2002 г. След ремонта била поставена метална врата, която прегражда достъпа
до всичките тавани – от винкел и заварена ламарина. Установява, че ответникът Г.
имал две счупени коли, едната английска жълта и един „Мерцедес“, ремонтът им
бил неудачен и знае, че бил пуснал обяви да ги продава на части и идвали разни
хора. Свидетелят влизал и в апартамента на третия етаж. В момента плаче за
ремонт. Стените са опушени, напукани, в банята няма душове, изкъртени неща.
Подовите настилки са добре, но стените и другите неща трябва да се ремонтират.
Инсталацията е годна. Осветлението е старо, от 3,5 киловата и крушките не
работят и те трябва да се сменят. На зададените му въпроси, свидетелят заявява,
че твърдението му, че Б. е плащал на майсторите е по негова преценка, не знае
за това от самия Б., той не му е казвал това. Не е наясно кой, кой таван ползва. Свидетелят бил на тавана, който
стопанисва Б.. Този таван е с дървена ламперия, има си обособена кухничка, баня, тоалетна, никой не живее там, но е годен за
живеене. Има направено дървено стълбище от апартамента на трети етаж и се
излиза на този таван.
От приетото по делото заключение
на СТЕ на вещото лице Д. се установява, че общата стойност на подобренията в процесния имот към 2002 г. е 7 172 лв., а към 2020
г.-14 670 лв. Установява, че увеличената стойност на имота в резултат на
извършените подобрения е около 23 500 лв. Вещото лице установява, че
таванското помещение принадлежащо към апартамента на втория етаж е с площ 24,50
кв.м. От направените замервания на място се установява, че таванското помещение
е със светла площ-24,90 кв.м. и застроена-29,30 кв.м. В таванския етаж са
обособени две самостоятелни помещения, от които процесното
е в ляво от стълбищната клетка и е общо такова без
отделен коридор. В дясно от стълбището е оформено таванско жилище, като между
двете тавански помещения няма врата.
Това заключение е оспорено от
ищеца, във връзка с което е допуснато изслушване на повторна СТЕ, от
заключението на която се установява, че увеличената стойност на имота е
11 648,37 лв.
От приетата по делото СТЕ на инж.В.
се установява, че застроената площ на тавана на ответниците
е 32,73 кв.м. Площта на коридора, от който има достъп до входовете на двете
тавански помещения, съответно на ответниците и на
ищеца, е определена на 2,73 кв.м.
От приетото по делото заключение
на СИО се установява, че обезщетението за ползване на процесния
апартамент в размер на средния пазарен наем за периода от 01.09.2014 г. до
30.09.2019 г. възлиза общо на сумата от 105 433,33 лв., а дължимата лихва
за забава за същият период възлиза на сумата от 25 460,67 лв.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва
от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, поради което съдът ги кредитира.
От правна страна:
Първият предявен иск е ревандикационен с правно основание чл.108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 108
от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен,
собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик
срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца
е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното фактическо основание и
че ответникът владее вещта без основание.
По
основанието на този иск спор между страните няма. Прието е за безспорно, че
ищецът е собственик на процесния апартамент на етаж
три от сградата, както и че към настоящия момент във владение на апартамента се
намира ищеца, тъй като същият и след завеждане на исковата молба е
освободен от ответниците.
С оглед на
горното предявеният иск следва да бъде уважен като основателен в установителната му част и отхвърлен като неоснователен в
осъдителната му част за предаване на владението, доколкото безспорно е
установено, че към момента на приключване на съдебното дирене ответниците не владеят процесния
апартамент.
Вторият
предявен иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД.
За да бъдат уважени така
предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва със събраните
по делото доказателства да се установява, че ответниците
са ползвали за процесния период имота - собственост
на ищеца, и с това са се обогатили, спестявайки си разходи за ползването, което
от своя страна е довело до обедняване на ищеца, лишавайки го от възможността да
ползва същия или да получава наеми за него.
От фактическа страна, включително
и с оглед признанието на ответниците безспорно се
установи, че ищецът е собственик на процесния апартамент,
намиращ се на трети етаж в сградата.
Не се установи обаче, че ответниците са държали и упражнявали владение върху него
без правно основание за процесния период, а именно:
от 01.09.2014 г. до подаването на исковата молба в съда-30.09.2019 г.
Не се спори, а и от
доказателствата по делото се установява, че в този период ответниците,
които са семейство и са съответно: дъщеря, зет и внуци на ищеца, са живеели в процесния апартамент.
От свидетелските показания се
установява, че същите са допуснати в процесното
жилище от ищеца, техен родственик /баща, тъст, дядо/ с идеята да живеят заедно във
фамилна къща и да си помагат. Това представлява действие, което се основава на
близките лични отношения между собственика и дъщеря му и на производните на тях
близките лични отношения между собственика и съпруга на дъщеря му- негов зет,
съответно техните деца. Такива действия се основават на заем за послужване по
чл. 243 ЗЗД.
Мотивите, по които ответниците са допуснати в имота, собственост на ищеца се
установяват и от множеството приложени по делото негови становища, които и
доколкото съдържат признание на неблагоприятни за ищеца факти, имат доказателствена стойност. От същите се установява, че ответниците са допуснати в жилището именно като деца на
ищеца, да живеят заедно във фамилна къща, да си помагат, но с времето и във
връзка с предложени от ищеца промени и искания за поемане на адекватни
ангажименти-издръжка на ищеца и съпругата му, взаимоотношенията между страните
са се влошили, което от своя страна е довело до завеждане на настоящото дело,
което от своя страна е довело и до освобождаването на имота от ответниците.
Дори и да се приеме, че не се
доказва наличието на сключен между страните устен договор за послужване, то
настоящият съдебен състав намира, че установените по-горе факти обуславят
извод, че ответниците не са държатели на процесния апартамент, а са упражнявали фактическата власт
при условията на търпими действия. Същите са били допуснати в собствения на ищеца
имот с оглед сложилите се между тях междуличностни отношения. Съгласието и на
ищеца, и на ответниците въз основа на което последните
са установили фактическата власт, е свързано изцяло с личностните им отношения,
поради което не може да се квалифицира като облигационно отношение по заем за
послужване.
Търпими са тези действия, които
се извършват със съгласието на владелеца, в случая със съгласието на ищеца.
Косвено доказателство за това съгласие са и издадените винетни
стикери за паркиране от „Центъра за градска мобилност“ на ответниците
С.Е.Г. и Н.Р.Г., издадени съответно на 21.08.2019 г. и 18.12.2019 г., които не
биха могли да бъдат издадени без съгласието на собственика на имота, доколкото
право на локално платено паркиране имат физически лица, които управляват ППС и
са собственици на жилищни имоти; физически лица, които управляват ППС и са
наематели на жилищни имоти; физически лица, които управляват ППС и които са
членове на домакинството на собствениците или наемателите на жилищни имоти.
Предвид
горното предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед
неоснователността на главната претенция, неоснователна е и акцесорната
такава за заплащане на законна лихва, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
Доколкото
главната претенция на ищеца се отхвърля като неоснователна и не се е сбъднало
процесуалното условие, то предявеното в условията на евентуалност възражение за
прихващане от ответниците, а именно: за прихващане на
претендираната от ищеца сума за заплащане на
обезщетение за ползване на жилището със сумата, с която стойността на жилището
се е увеличила в следствие на извършените в имота подобрения от ответниците Н. и Е.Г., следва да бъде оставено без
разглеждане.
Предявени са и негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС против ответниците „Е.“ ЕООД и Е.Г.Г. за
осъждането им да освободят стълбището на сградата на ул. „Княз Б. *** от
намиращите се там оставени техни вещи, да приведат в състояние, съответстващо
на нормативната уредба електрически проводници и тръби на климатици,
които са прокарани в стълбището за техни нужди и негаторен
иск с правно основание чл.109 ЗС предявен против ответника Е.Г.Г. за осъждането му да премахне поставените от него
прегради и ограничения /заключващи устройства/ за достъп до част от коридора
към избените помещения, да премахне поставените от него препятствия и осигури
на ищеца достъп до частта от общия тавански коридор зад заключена от него врата, където се намира вход към
таванско помещение на ищеца, да премахне от дворното място оставените от него
два броя леки автомобили.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. Т.е. и както е прието в т.3 на Тълкувателно решение № 4
от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, двете задължителни условия
за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Т.е. ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото
ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
В конкретния случай и с оглед
ангажираните от ищеца доказателства, включително и със събраните свидетелски показания
не се доказаха ищцовите твърдения, че на стълбището
на сградата на ул. „Княз Б. *** се намират оставени от ответниците
техни вещи. Напротив свидетелката З.Й.установява, че през м. септември-октомври
миналата година /2020 г./ било чисто, нямало вещи. В стълбището долу имало един
шкаф, където си държат кофа за почистване. В този смисъл са и показанията на
свидетеля Б.Й.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И.С.в частта им, в
която установява наличие на кашони, библиотека и строителни отпадъци, доколкото
същите установяват наблюдения на свидетеля в по-ранен период 2016 г.-2019 г.
По отношение на ищцовите твърдения за наличието на електрически проводници
и тръби на климатици, които са прокарани в стълбището
за нуждите на ответниците и за това, че същите са в състояние,
което не съответства на нормативната уредба, по делото не са събрани никакви
доказателства.
По отношение на ищцовите твърдения, че ответникът Е.Г.Г.
е поставил прегради и ограничения /заключващи устройства/ за достъп до част от
коридора към избените помещения, че е поставил препятствия и по този начин
лишил ищеца от достъп до частта от общия тавански коридор зад заключена от него врата, където се намира вход към таванско
помещение на ищеца.
Тези твърдения също не бяха
доказани главно и пълно в процеса. Напротив същите са опровергани от приетите
по делото заключения на СТЕ, от които се установява, че между таванското
помещение на Б. и това на Г. няма врата. Установява се, че със съгласието на
ищеца са направени архитектурни промени в опит да се направи нещо като мезонет.
Изградена била вътрешна стълба в процесния апартамент
на трети етаж и само през нея има достъп до таванското помещение. Този
апартамент е освободен от ищците скоро след получаване на препис от исковата
молба и в този смисъл към момента на приключване на съдебното дирене, не са
налице действия/бездействия от страна на ответниците,
които да пречат на достъпа на ищеца до частта от общия тавански коридор
/приобщена в опит да се направи мезонет/.
По отношение на твърдението за
оставени от ответника Е.Г. в дворното място оставените от два броя леки
автомобили.
Ответникът
не спори, че в двора има поставени два броя разглобени превозни средства.
От
представените и приети по делото документи за собственост се установява, че
собствеността върху дворното място, цялото от 648 кв.м. е разпределена между
съсобствениците както следва: по 223,56/648 идеални части за ответницата Н.Г. и
нейната сестра-трето за спора лице Д. Р. Б., съобразно нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 57, дело № 11737/96 г. и нотариален акт за дарение
на недвижими имоти № 178, том І, рег. № 2259, дело № 179/2009 г. Съответно за
ответника Е.Г. и третото за спора лице З.Й.по 45,36/648 идеални части,
съобразно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том ІІ,
рег. № 4714, дело № 215/2009 г. на нотариус С.Ф.. И съответно за ищеца Б.
110,16/648 идеални части, съобразно нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 26, том І, рег. № 273, дело № 22/27.03.2014 г. на нотариус Е.Е.с рег.№ 52 на НК.
Т.е. общо
двамата ответници Н. и Е. Г. притежават 268,92/648
идеални части от дворното място. Следователно същите ползват дворното място с
правно основание и съобразно своето право на собственост върху дворното място. Ищецът
притежаващ 110,16/648 идеални части не доказа, че ответниците
и с разположените два автомобила /за които не се установява върху каква площ от
дворното място са разположени/ създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените. Отделно от това се установи, че ответниците нямат достъп до двора, тъй като същият се
осъществява само през гараж и магазини, собственост на ищеца и в повечето
случай този достъп се осъществява с разрешението и под наблюдението на ищеца.
Неоснователно
е възражението на
ищеца за нищожност на договора
за продажба на недвижим имот
от 07.06.1988 г., извършена
въз основа на Заповед № ДИ-03-14/88 г. от 05.05.1988 г. на Председателя на ИК на РНС, въз основа на който праводателите
на ответника Е.Г. се легитимират като собственици на апартамент на втори етаж в
процесната сграда и на 14% идеални части от дворното
място.
Възражението
е неоснователно, предвид константната
съдебна практика, която установява критериите за преценка
кои нарушения на нормативни актове
при покупко-продажба на държавни жилища,
обуславят отнемане на собствеността на купувачите. Според тази практика
при добросъвестност на купувачите, придобили държавното жилище без да
се възползват от положението, което са заемали
в обществото, както и когато няма съществено
нарушение на материалноправни разпоредби, а само дребни административни
пропуски, за които вина носи
администрацията, а не приобретателите, те не могат да
бъдат лишавани от своята собственост.
По така
изложените съображения предявените негаторни искове
подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По същите съображения на
отхвърляне подлежи и предявения спрямо ответника Е.Г. Иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД против ответника Е.Г.Г. за осъждането му
да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи в размер на сумата от 19 419 лв., представляваща
½ от вредата за периода от 01.07.2016 г.-30.05.2019 г., поради
нереализирания и развален от фирма „С.67“ ЕООД договор за наем на магазинно
помещение на стойност 38 833 лв., обективно кумулативно съединен с иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв.-обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 01.07.2016 г. до 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 19419 лв. лв., считано от
30.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Разполагането
на превозни средства в дворно място, от което ответникът притежава право на
собственост върху идеална част не представлява деликтно
действие.
На следващо
място вредите от неоснователното поставяне на превозни средства в дворното
място биха били пропуснатите ползи, които кредиторът е търпял през времето, в
продължение на което не е разполагал с ползването на това дворно място. Когато
неоснователно се ползва или се пречи да се ползва недвижим имот, причинената
имуществена вреда - загуби и пропуснати ползи, е в размер на средния пазарен
наем за този имот, който собственикът му би получавал през периода на
неоснователното ползване, респ. от невъзможността да го ползва следствие на
неправомерни действия от ответника. В случая ищецът е сключил договор за наем с
трето лице само за магазин № 1 в сградата на ул. „Княз Б. ***, с търговска площ
78,80 кв.м., но не и за дворното място или идеална част от него.
Вредата,
която ищецът твърди да е претърпял от последващото
разваляне на сключения договор за наем, е опосредена
от негови действия, изразяващи се в изразена конкретна воля за задължаване при
определени условия /включително премахване на бракувани автомобили, които не са
негова собственост/ и от волята на неговия кредитор, поради което тази вреда не
се явява пряка от поставените в дворното място превозни средства.
Ето защо и
по тези съображения и последният предявен иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен и недоказан.
По
разноските в процеса:
Предвид
изхода на делото на ищеца не се дължат, съответно не се присъждат разноски.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде
осъден да заплати на ответниците направените от тях
разноски в общ размер на 4 721 лв., от която сума: 4 286 лв. платно
адвокатско възнаграждение, 400 лв.-депозит вещи лица и 35 лв.-държавни такси
съдебни удостоверения.
Неоснователно
е възражението на ищеца по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.
На първо място това възнаграждение е определено за общо процесуално
представителство на пет ответника и за защита срещу множество пасивно
субективно и обективно кумулативно съединени искове. Делото е с фактическа
сложност, събирани са множество доказателства, проведени са множество съдебни
заседания. На следващо място общо цената на предявените искове възлиза на
сумата от 112 388,70 лв., с оглед на която и на основание чл.7, ал.2, т.5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от
3 571,67 лв., а заплатено от ответниците
възнаграждение без начислено ДДС възлиза на сумата от 3 571,67 лв.
Очевидно не е налице твърдяната от ищеца прекомерност.
Водим
от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6
състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено в отношенията между страните и по исковете с правно основание
чл.108 от ЗС, предявени от Р.Й.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
офис 407, адвокат М.Ж. срещу „Е.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, Е.Г.Г., ЕГН **********, Н.Р.Г., ЕГН **********, С.Е.Г., ЕГН **********
и Г.Е.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, че ищецът Р.Й.Б., ЕГН **********
е собственик на следния недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се
на третия етаж в сградата на ул. „Княз Б. ***, състоящ се от четири стаи, две
кухни и обслужващи помещения с площ от 138,20 кв.м. и с граници: изток-ул.
„Княз Б. І“, калкан, двор и калкан, заедно с мазе, което включва изба № 5 с
площ от 11,41 кв.м. и с граници: изток-улица, запад-изба № 6, север-изба № 4,
юг-калкан и изба № 6 с площ от 9,24 кв.м. и с граници: изток-изба № 5,
запад-двор, север-изба № 7 и коридор и юг-калкан, заедно с 27/100 идеални части
от общите части на сградата и 17/100 идеални части от дворното място, цялото от
648,30 кв.м. по скица, а по нотариален акт 713,25 кв.м., съставляващо парцел
Х-10, кв.149, м. „Зона Б-2“, при съседи: изток-ул.“Княз Б. І“, запад-парцел
ІV-4, север-парцел VІІ-7, VІІІ-8, ІХ-9, юг парцел - ХІ-11 и който имот,
съобразно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.300.386.1.3., с адрес на имота: гр.София, район Възраждане, ул. „*********,
намиращ се етаж 3 в сграда с идентификатор 68134.300.386.1, брой надземни етажи
3, брой подземни етажи 0, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.300.386, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обект 1, посочена в документа
площ: 138,20 кв.м., прилежащи части: мазе № 5-11,41 кв.м., мазен № 6-9,24
кв.м., 27/100 идеални части от общите части на сградата, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
68134.300.386.1.2, 68134.300.386.1.1, над обекта: няма, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск в осъдителната му част за осъждане на ответниците да предадат владението на гореописания имот.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД предявен против ответниците
„Е.“ ЕООД, Е.Г.Г., Н.Р.Г., С.Е.Г. и Г.Е.Г. за
осъждането им да заплатят на ищеца сумата от 25 000 лв., частично предявена от
общо претендирания размер от 131 431,78 лв., представляваща
обезщетение за ползването на имота от ответниците без
правно основание за периода от 01.09.2014 г. до 30.09.2019 г., както и
обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1000 лв.-обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 01.09.2014 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 5000 лв., считано от 30.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въведеното от ответниците Е.Г.Г.
и Н.Р.Г. при условията на евентуалност и в случай, че искът за заплащане на
обезщетение за ползване на жилището за процесния
период бъде уважен от съда, възражение за прихващане на претендираната
от ищеца частично сума в размер на 25 000 лв. със сумата от 12 405,28
лв., с която стойността на жилището се е увеличила, в следствие на извършените
в имота подобрения от ответниците Н.Г. и Е.Г..
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявения от ищеца негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС
против ответниците „Е.“ ЕООД и Е.Г.Г. за осъждането им да освободят стълбището на сградата на
ул. „Княз Б. *** от намиращите се там оставени техни вещи, да приведат в
състояние, съответстващо на нормативната уредба електрически проводници и тръби
на климатици, които са прокарани в стълбището за
техни нужди и негаторен иск с правно основание чл.109
ЗС против ответника Е.Г.Г. за осъждането му да
премахне поставените от него прегради и ограничения /заключващи устройства/ за
достъп до част от коридора към избените помещения, да премахне поставените от
него препятствия и осигури на ищеца достъп до частта от общия тавански коридор
зад заключена от него врата, където се
намира вход към таванско помещение на ищеца, да премахне от дворното място
оставените от него два броя леки автомобили.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против ответника Е.Г.Г. за осъждането му да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер
на сумата от 19 419 лв., представляваща ½ от вредата за периода от
01.07.2016 г.-30.05.2019 г., поради нереализирания и развален от фирма „С.67“
ЕООД договор за наем на магазинно помещение на стойност 38 833 лв., обективно
кумулативно съединен с иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 1000 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 01.07.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 19419 лв. лв., считано от 30.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р.Й.Б.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 407, адвокат М.Ж. да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ответниците „Е.“
ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр.София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, Е.Г.Г., ЕГН **********,
Н.Р.Г., ЕГН **********, С.Е.Г., ЕГН ********** и Г.Е.Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** сумата от 4721 лв. /четири хиляди седемстотин двадесет и
един лв./ разноски, направени от ответниците пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: