Определение по дело №180/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 502
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 17 юли 2021 г.)
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20217270700180
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                               

                                             №.......

                                            гр. Шумен, 05.07.2021г.

 

 

Административен съд – гр. Шумен, в закрито заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

 

                                      Административен съдия: Кремена Борисова

 

 

като разгледа докладваната от административен съдия Кр. Борисова частно административно дело № 180 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на реда на чл. 197 и сл. от АПК, във вр. с чл. 56, ал. 4 от АПК.

Образувано е по жалба на М.С.И. ***, срещу прекратяване на производството по издаване на СУМПС по заявление с вх. № 3540/28.04.2021г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – Шумен, обективирано в писмо с рег. № 869000-7071/26.05.2021г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното писмо. Жалбоподателят счита, че с оглед разпоредбите на § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП и текстове от Наредба № I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, към молбата за издаване на свидетелството е следвало да приложи копие от документ за завършено основно образование, което е сторено. Поради това инициаторът на настоящото производство отправя искане за отмяна на прекратителния акт на началника на сектор „Пътна полиция“, като производството по издаване на СУМПС бъде възобновено.

Ответната страна, началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, депозира становище, в което излага аргументи за неоснователност на оспорването. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

М.С.И., ЕГН ********** е завършил основно образование през учебната 2016/2017г., за което му е издадено Свидетелство за основно образование серия О-17, № 048749, рег. № 460-24/15.06.2017г. за завършен седми клас.

Със Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин от 28.04.2021г. М.И. е поискал да бъде снабден със СУМПС, като към заявлението заявителят е предоставил Свидетелството за завършено основно образование, Удостоверение за здравословно състояние, Декларация за установено обичайно пребиваване в Република България по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП и Удостоверение серия А № 1135098 за завършен курс по първа долекарска помощ при пътно-транспортни произшествия за водачи на МПС. При подаване на заявлението лицето било уведомено, че в 3-дневен срок следва да представи документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование, като в противен случай производството по издаване на СУМПС ще бъде прекратено. Такъв не бил представен, поради което началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен на основание чл. 56, ал. 2, във вр. с чл. 30, ал. 2 от АПК прекратил производството поради неотстраняване на недостатъците по подаденото заявление.

Актът за прекратяване на производството бил връчен на И. на 28.05.2021г., който на 03.06.2021г. входирал жалба до Административен съд – Шумен чрез началника на сектор „Пътна полиция“, по повод на която е образувано настоящото административно производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, против неблагоприятен административен акт, с който на основание чл. 56, ал. 2 от АПК е прекратено производството по заявление за издаване на СУМПС. Оспорването не отпочнало в рамките на регламентирания за целта срок, поради което се явява допустимо. Разгледана по същество, претенцията на жалбоподателя съдът намира за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от надлежен орган, началник на сектор „Пътна полиция“, като съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, свидетелствата за управление на МПС се издават от звената „Пътна полиция“ при Областните дирекции на вътрешните работи според постоянния адрес на лицето.

Оспореният индивидуален административен акт е в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му, като не се установяват да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение съответствието на отказа с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Спорът по делото се свежда до това дали завършеното от жалбоподателя образование покрива законовите изисквания за издаване на СУМПС и правомерно ли административният орган е счел, че са налице основания за прекратяване на производството по депозираното заявление. Отговор на този въпрос може да бъде даден след анализ на относимата правна уредба.

Съгласно чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017г./ свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.

 Изключение от правилото за завършен Х клас е създадено с разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП /ДВ, бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г./, според която лицата, завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения Закон за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 71, 86 и 114 от 2003 г., бр. 40 от 2004 г., бр. 28, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 41 и 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 35, 36 и 74 от 2009 г., бр. 50 и 78 от 2010 г., бр. 9, 23 и 99 от 2011 г., бр. 102 от 2012 г., бр. 68, 84 и 109 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г.; отм., бр. 79 от 2015 г.; доп., бр. 80 от 2015г.) до влизането в сила на този закон, получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред.

При прочит на приобщените доказателства се установява, че жалбоподателят няма завършен десети клас. Същият не попада и в изключението, регламентирано с текста на § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП, а именно да има завършено основно образование по реда на ЗНП (отм.). Това е така, тъй като М.С. е завършил седми клас през учебната 2016/2017г., когато в сила е бил Закона за предучилищното и училищно образование. Съгласно § 24, ал. 1 от ПЗР на ЗПУО учениците, които през учебната 2016 - 2017г. постъпват в І и в V клас, учениците, които през учебната 2017 - 2018г., учебната 2018 - 2019 г. и учебната 2019 - 2020г. постъпват в І, в V и в VІІІ клас, както и учениците, които през учебната 2020 - 2021г. постъпват в VІІІ клас, се обучават по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на този закон. Ал. 2 гласи, че през учебните години по ал. 1 учениците, извън посочените в ал. 1, се обучават и завършват обучението по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на отменените Закон за народната просвета и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Училищните учебни планове на учениците, които се обучават за придобиване на професионално образование, се изменят, като учебното време за учебните предмети от професионална подготовка в ХІ и ХІІ клас се разпределя само в годишен брой часове. Според ал. 3 на § 24 учениците по ал. 2, към които е спадал и М.И.,  придобиват основно образование след успешно завършен VІІ клас. Съдържанието на свидетелството за основно образование, което получават тези ученици, се определя в държавния образователен стандарт за информацията и документите. Вярно е, че според изискването на § 24, ал. 2 от ПЗР на ЗПУО обучението следва да се извършва по учебните планове и програми, утвърдени при ЗНП и ЗСООМУП, но това обаче не означава, че жалбоподателят е завършил образованието си по реда на ЗНП (отм.), както повелява § 16 от ПЗР ЗИД на ЗДвП. В случая от представеното по делото свидетелство се установява, че жалбоподателят е придобил основно образование след завършен VII клас през учебната 2016/2017г. именно на основание § 24, ал. 3 от ПЗР на ЗПУО, тъй като И. попада сред учениците по ал. 2 на § 24. Към този момент е в сила Закона за предучилищното и училищно образование и съгласно чл. 130, ал. 1 основно образование се придобива след завършен седми клас. Но специалната разпоредба на § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП изисква завършено основно образование по реда на ЗНП (отм.), а не по реда на Закона за предучилищно и училищно образование, като съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗНП (отм.), свидетелство за основно образование се получава след завършен осми клас.

В обобщение на изложеното, следва да се отбележи, че учениците, които през учебната 2016-2017г. са в седми клас завършват обучението си и придобиват основно образование по реда на § 24, ал. 3 от ПЗР на ЗПУО, а не по реда на отменения Закон за народната просвета. Следователно оспорващият не попада в обхвата на изключението по § 16 ПЗР на ЗДвП, тъй като е придобил основното си образование по реда § 24, ал. 3 ПЗР на ЗПУО. В този смисъл е и Решение № 14738 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13039/2019 г., VII о.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че законосъобразно и в унисон с приложимия материален закон началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен е прекратил производството по депозираното заявление за издаване на СУМПС, доколкото М.И. не е отстранило в срок констатираните недостатъци. По изложените мотиви отменителната претенция на жалбоподателя следва да бъде отхвърлена.

Ответната страна претендира присъждане на разноски на основание чл. 144 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК. Цитираното правило на ГПК предвижда възможност за присъждане на разноски в полза на юридически лица, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая се установява, че становището към съпроводителното писмо е подписано от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен, а не от юрисконсулт, поради което не са налице предпоставките за присъждане юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.И. ***, срещу прекратяване на производството по издаване на СУМПС по заявление с вх. № 3540/28.04.2021г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – Шумен, обективирано в писмо с рег. № 869000-7071/26.05.2021г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен.

Разноски не се присъждат.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от неговото съобщаване.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: