Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.08.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито
съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12199/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от „К.А.– 98“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, стопански двор срещу „И.А.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл.
79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3555,30лева
/след допуснато изменение по реда на чл.21 ГПК в о.с.з. от 09.06.2021г./ представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена и нереализирана био продукция за стопанските години 2016/2017г., както
следва: 2930кг. царевица от обработката
на поземлен имот №****, представляващ нива с площ от 5.868дка, седма категория,
в местност „Б.“по плана за земеразделяне на с.И.общ.А, поради неизпълнение на
договора за наем 19.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5574,
акт № 35, том 4, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено
ползване на поземления имот в резултат на незаконосъобразно заличаване на
вписването на договора за наем в Служба по вписванията – Омуртаг, ведно със
законното лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
30.09.2020г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба ищецът твърди, че въз основа на валиден договор за наем от
19.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5574, акт №35, том 4 на
Нотариус Елена Шидерова, рег. №128 на НК, вписан в
Службата по вписванията – Омуртаг под вх.№1750, Акт №53, със срок от осем
стопански години, обработва следните земеделски земи от 2012г.: поземлен имот №****,
представляващ нива с площ от 5.868дка, седма категория, в местност „Б.“по плана
за земеразделяне на с.И.общ.А. Твърди, че последващо
ответното дружество упражнявайки непрвомерно свои
права, придобити чрез следващо встъпване в договора и без правно основание е
направил волеизявление пред съдия по вписванията, Служба вписвания - гр.
Омуртаг за заличаване вписването на
договора. Твърди, че с влязло в законна сила решение по гр.д. № 21039/2019г.,
по описа на РС-Варна ответникът е осъден да заплати пропуснати ползи и вреди за
същите култури и от същите имоти за 2014/2015г. и 2015г./2016г. Твърди, че до
влизане в сила на решението по горното дело, бил лишен от възможността да
декларира, ползва, очертае, добие и реализира сертифицирана биологична
продукция. Освен това създадения режим по чл.37 ал.1 ЗСПЗЗ ЗС и чл.70 и сл. от ППЗСПЗЗ не позволявал да
бъдат заявени за обработване земеделски площи, ако е заличено вписването на
договорите за аренда или наем. Сочи, че вредите са реално настъпили – загуби и
пропуснати ползи. Ищецът бил лишен от възможността да реализира реколта през
стопанската 2014/2015г., както и да се сдобие със сертифицирана биологична
продукция от процесните имоти, огледани и избрано от
гръцки контарагент още през 2014г. и с когото е
подписан договор на 14.11.2014г. за доставка на био
продукция. В резултат на тези действия на ответното дружество, търпи вреди и
пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от възможността да направи обработки
и да бъде прибрана реколтата за стопанската 2014/2015г. Наред с това поддържа,
че е дружеството е пропуснало да реализира приходи от наетата земеделска площ,
от непроизведена и нереализирана продукция през 2015/2016г. и 2016/2017г. Сочи, че през 2014г. и 2015г. е направил
разходи по обработване на почвата и такива свързани с агротехнически
мероприятия – оран, дискуване, сеитба и валиране,
като е очаквал да прибере реколта след 20.10.2015г. до средата на м. ноември
2015г. В резултат на лишаването от ползване върху процесните
земи на дружеството били причинени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи -
неполучена и нереализирана био продукция от 2930кг.
царевица или 2930лева за една стопанска година/ по 1лв. стойност за 1кг
екологична продукция/.
С оглед изложеното моли за уважаване на
исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
В проведеното
открито съдебно заседание, пр. представител на ищеца поддържа исковата молба.
Ответникът се
представлява от упълномощен защитник, който оспорва иска по основание и размер,
като развива аргументи в тази насока.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните е обявено за безспорно, че между тях е водено гр.д. №21039/2019г. по
описа на Районен съд - град Варна, влязло в законна сила на 27.6.2020г., като с
постановеното решение „И.А.“ ЕООД, ЕИК*********, е осъдено да заплати на „К.А.– 98“ ЕООД, ЕИК *********
суми представляващи обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена и нереализирана стойност на биопродукция - царевица за стопанската 2014/2015г. и
2015/2016г., които са пряка последица от неизпълнение на договорното задължение
на ответника по чл. 4.2 от договор за наем от 19.06.2012г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ 5574, акт № 35, том 4 на Нотариус Елена Шидерова, рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по
вписванията-Омуртаг под вх.№ 1750, Акт № 53, за осигуряване на спокойното и
безпрепятствено земеползване на Имот №****,
представляващ нива с площ от5.868 дка, седма категория, в местност „Бостанлък", по плана за земеразделяне на с.И., общ.А..
Видно от представения
договор за наем, вписан в служба СвП- гр. Омуртаг от
27.06.2012г., И.В.Х.е отдала на „Константинус Анастасиу-98“ ЕООД за временно и възмездно
ползване земеделски имот с №, *****, представляващ нива с площ от 5.868дка,
седма категория, в местност „Б.“по плана за земеразделяне на с.И.общ.А.
Не е спорно, че по молба на ответника е вписано
заличаване на договора за наем, под вх. рег. №11331/15.04.2015г., акт № 49, том
1 на Служба по вписванията гр. Омуртаг, по имотна партида 15161, върху който е
поставена резолюция за заличаване.
От представената на л.31 от делото регистрационна
карта, издадена от Областна дирекция „Земеделие“-гр. Сливен, се установява, че
„Константинос Анастасиу-
Приети като доказателства по делото са договори за
контрол на сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/2007, сключени с „Кю Сертификейшън“ АД (л.29) и
сертификати за съответствие за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. от които се
установява, че ищецът е сертифициран за биологично растениевъдство за изброени
култури, включително царевица за 2015г., 2016г. и 2017г. (л. 30-35).
Приобщен към доказателствения
материал по делото е частен договор от 14.11.2014г., с който ищецът се е
задължил да доставя на Йоанис Кацанос био животински фураж – смес от зърно и детелина срещу цена
от 0.55 евро на килограм, които култури се отглеждат от ищеца на обработваните
от него земи.
Представена е служебна бележка, издадена от „Кю Сертификейшън“ АД, видно от
която процесния имот е вкл., респ. изкл. от системата
за контрол на биологични производство на 12.08.2015г.
По делото е допусната съдебно - агротехническа експертиза, заключението по която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, отговорило на поставените
въпроси в пълнота. От същото се установява, че процесния
имот е биосертифициран. Преди прекратяване на
договора от 19.06.2012г. площите за биоземеделие са
били сертифицирани със Сертификат № 01/BG042/00003/15 - издаден на 16.01.2015г.
и валиден до 12.01.2016г. След възстановяване на действието на договора и
започването на новата стопанска година от декември 2017г., площите са били
отново сертифицирани за биоземеделие. Към настоящия
момент площите също са биосертифицирани. Според
експертът средния добив от тези площи за процесните
периоди е пряко свързан с климатичните условия през дадената година и може да
се очакват различни колебания в конкретните количества, като ВЛ е посочило в
два варианта средния добив за био култури и за
стандартна продукция, както следва: I вариант - за био
култури за стопанската 2016/2017г. - средния добив за био
култури на декар за ПИ №***** - царевица - 561кг/дка и във II вариант - за стандартни
култури - 335кг/дка. Според ВЛ пазарната стойност на произведената от ищеца
продукция от имота за стопанската 2016/2017г., ако е биосертифицирана
би била 3555,30лв., а за стандартна -
589,73лв. Средната цена на килограм е 1.08лв/кг за посочената земеделска
биологично сертифицирани култура и 0.30лв/кг за стандартна култура.
Количеството на продукцията в килограми от земеделската
биологична култура в процесния имот е 3291,94кг, а от
земеделската стандартна култура - 1965,78кг.
Прихода от ищеца от продажбата на количеството продукция от биологична култура
би бил 3555,30лв., а от стандартна култура съответно 589,73лв.
Експерта дава заключение, че неспазване на сеитбооборота чрез редуване на различни култури, които да
бъдат отглеждани в имота не води до намаляване количеството и качеството на добивите
от царевица, доколкото това е монокултура.
Във връзка с направеното възражение от ответника, релевирано в първото по делото заседание, а именно, че
дружеството не е могло да обработи имота в неговата цялост, поради неговото
частично залесяване е назначена комплексна
СТЕ, с участие и на ВЛ геодезист. Заключението по приетата експертиза, като даващо отговор на поставените задачи, неоспорено от страните,
изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и след
извършен непосредствен оглед на имота и направени измервания, бива възприето в
цялост от съда. От него се установява, че залесената площ в процесния
имот е 4234кв.м, а обработваемата – 1634кв.м. Установени са самозалесили се
дървета, сред които дъб, ясен, сливи, круши, акация, орех, лешници и ябълки на
8г.-10г.-15г. възраст, както и храсти: глог,шипка, лешник, трънкосливи,
круши, ябълки и бъз от 2г. до 5г. Според експертите добивът на царевица при
реално обработваемата площ, измерена на място от експертите - от 1,634дка, за биологична култура е
916,67кг, а за стандартна култура -547,39кг. Пазарната стойност в първия случай
и за биокултура е установен в размер на 990лева, а
във втория за стандартна такава – в размер на 164,22лева.
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля Е.Е.А.– служител в
дружеството на ищеца. На свидетеля е известно, че ищцовото
дружество е обработвало процесния имот. Твърди, че договорът
бил развален през м.април 2015г. Продукцията от този договор била предназначена
за гръцки контрагент. Едва след възстановяване действието на договора, след
заведено дело от ищеца, имотът е обработван отново през 2017-2018г. и е вкл.
отново в системата за контрол. Твърди, че около 4дка от имота е залесена, но
теренът е равен и дружеството разполага с техника за неговото почистване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 79, ал. 1, пр.2 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, той
дължи обезщетение на своя кредитор, което по силата на чл. 82 ЗЗД обхваща
предвидимите претърпени загуби и пропуснати ползи, последица от неизпълнението.
С оглед естеството на вредите първите предполагат доказване на реалното
намаляване на имуществото на увредения съконтрагент,
а вторите – каква би била обстановката при изправност на длъжника и това, че
кредиторът е предприел съответното действие, което би довело до увеличаване на
имуществото му.
По делото не
е налице спор, че между ищцовото дружество „Константинус Анастасиу-98“ ЕООД и И.В.Х.е възникнало валидно облигационно
правоотношение с характера на договор за наем, по силата на който на ищеца е
отдаден за временно и възмездно ползване земеделски имот с №****, представляващ
нива с площ от 5.868дка, седма категория, в местност „Б.“по плана за
земеразделяне на с.И.общ.А. Като частен правоприемник на наемодателя върху „И.А.“
ЕООД са преминали както правата, така и задълженията по договора, в това число
и задължението му да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на наетите
имоти – чл. 4, ал. 2 от договора. Именно до това лишен ли е бил ищецът от
възможността да ползва имота се свежда първия спорен въпрос. Съвкупният анализ
на събраните по делото доказателства, налагат категоричния извод на съда, че
ответникът не е осигурил безпрепятствено ползване на имота на ищеца и го е
лишил от възможността да стопанисва същия съобразно предназначението му. За да
формира този си извод, съдът съобрази цялостното поведение на ответното
дружество, който освен, че е заявил прекратяването на договора, е сключил нов
такъв с трето лице. При това ищецът не би могъл да ползва имота, като от
събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като подкрепени
и от писмените документи, по време на действие на сключеното от ответника
наемно правоотношение са извършвани фактически действия в обработваемите до
този момент от „Константинус Анастасиу-98“ ЕООД имоти.
На следващо място от приобщените писмени доказателства и от заключението на
вещото лице се установи, че за стопанската 2016/2017г., „И.А.“ ЕООД е заявило
пред Общинска служба земеделие желанието си да участва в комасирането
на имотите в землището на с. Изворово, включително и на процесния.
С тези си действия, ответникът е възпрепятствал и за този период ищеца да
обработва земеделската земя. В обобщение, съдът приема, че и през двете
стопански години, ответното дружество не е изпълнило задължението си по чл. 4,
ал. 2 от договора да осигури безпрепятствено ползване на имотите и е лишило
наемателя от възможност да ги обработва, а оттук и да получи добивите от веща. Вредите, касаещи пропуснати ползи, изисква
сравнение на имущественото
състояние на наемателя при изпълнение на уговорките по наемния договор и
положението след лишаването от възможност да обработва земеделските земи. В
тази връзка съдът отчита, че наемателят е предназначил този имот именно за био
производство, а не за стандартана продукция, както се домогва да докаже
ответника и стопанисването му до момента и за в бъдеще е било определено от
сключения договор за износ с гръцкия клиент, избрал при оглед точно този имот, като част от масивите за производство именно на
био продукцуия. Поведението на ответника е лишило ищеца от възможността да
добие и респ. да реализира продукцията си за стопанската 2016/2017г. От друга
страна възражението на ответника, за това, че следва да бъде отчетена
залесената площ в процесния имот, респ. реално обработваемата площ, съдът счете
за основателно, доколкото същото е релевирано в първото по делото заседание и
респ. не е преклудирано, като именно в тази връзка ответникът е направил доказателствено
искане да бъдат ангажира специални знания чрез допускане на СТЕ, с участието на
ВЛ геодезист. Твърденията на ищеца, че разполага с необходиматата техника за
почистване на имота, не разколебава този извод на съда, доколкото към момента
на прекратяването на договра и към настоящшяи момент имотът не е почистен, а
вещите лица при направения оглед са установили, че обработваемата площ в имота
е само 1634кв.м. Количеството на нереализирана продукция съдът намира за
категорично установено, като естествена закономерна последица от осуетеното
ползване, като в тази връзка и за определяне размера на пропуснатите ползи
кредитира заключението на комплексната СТЕ, според което добивът на царевица в
реално обработваемата площ, за биологична култура в процесния имот е 916,67кг.
и е с пазарна стойност в размер на 990лева. Исковата претенция се явява доказана до този
установен размер, а над тази сума и до
пълния претендиран размер от 3555,30лева, следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
По разноските:
Предвид изхода на спора и двете страни имат право
на разноски.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно
който се претендират такива от 922,21лева- платена ДТ, 280лева - депозит на
вещо лице и 500лева платено адв. възнаграждение,
съобразно представен договор за правна помощ от 23.03.2021г. Искането за
присъждане на сумата от 40лева, заплатена за допуснато обезпечение от настоящия
състав не следва да бъде присъждана, доколкото е била недължима за заплащане по
вече предявен иск, поради което подлежи на връщане при нарочна молба от ищеца. Предвид
изхода на спора и съобразно уважената част на исковата претенция, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски от общо 256,80лева.
Ответникът на осн. чл.78
ал.3 същи има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Представен е списък, съобразно който реализираните разноски са от 1694,10лева,
от които: 1159лева депозит за ВЛ и 535,10лева платено адв.
възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ от 09.07.2021г.
Така в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
1222,37лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„И.А.“ ЕООД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.А.– 98“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление:***, стопански двор, сумата от 990лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в неполучена и нереализирана био
продукция за стопанските години 2016/2017г., както следва: 2930кг.
царевица от обработката на поземлен имот
№****, представляващ нива с площ от 5.868дка, седма категория, в местност „Б.“по
плана за земеразделяне на с.И.общ.А, поради неизпълнение на договора за наем
19.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5574, акт № 35, том 4,
изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на
поземления имот в резултат на незаконосъобразно заличаване на вписването на
договора за наем в Служба по вписванията – Омуртаг, ведно със законното лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 990лева до пълния заявен размер от 3555,30лева, на
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „К.А.–
98“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, стопански двор, сумата от 256,80лева,
представляваща направените в хода на производството разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.А.– 98“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на И.А.“ ЕООД, ЕИК*********
сумата от 1222,37лева,
представляваща съдебно - деловодни разноски съразмерно отхвърлената уважената
част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: