№ 19440
гр. София, 28.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р.
ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20211110154526 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Подадено е заявление от Дирекция социално подпомагане „Слатина“, срещу АНТ. М.
М., с което се иска издаване на заповед за изпълнение въз основана документ по чл. 417, т. 7
ГПК и изпълнителен лист за сумата от 430,00 лева, представляваща сума за възстановяване
на отпусната целева помощ за покупка на цифров слухов апарат и батерии, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2016 г.
Процесното вземане произтича от Заповеди № 71001352 и 71001353 от 15.04.2016 г.
за възстановяване на целева помощ за покупка на медицинско изделие и помощно средство.
Настоящият съдебен състав счита, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 7 ГПК следва да бъде отхвърлено, като аргументите за това са
следните:
За да бъде уважено заявление по чл. 417 ГПК и да бъде издаден изпълнителен лист,
т.е. да се допусне предварително изпълнение, следва да е представен документ измежду
изрично посочените в разпоредбата на чл. 417 ГПК, който да удостоверява от външна страна
вземане на заявителя в претендирания размер. В случая представените към заявлението
документи не удостоверяват съществуването на претендираните от заявителя вземания - по
делото не са представени доказателства процесните заповеди от 15.04.2016 г. да са влезли в
сила, тъй като в тях не е посочена датата, на която същите са връчени на длъжника АНТ. М.
М.. Липсва и надлежно удостоверяване за стабилизирането им като окончателни
административни актове, а евентуално обжалване на същите би представлявало пречка за
изпълнението им. Липсата на доказателства за влизане в сила на заповедите за
възстановяване, от които се твърди, че произтичат претендираните от заявителя вземания за
главница, представлява пречка за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК,
1
защото в това производство съдът е задължен да провери дали вземането е изискуемо, а по
изложените вече съображения, не може да бъде направен извод за изискуемост на
вземането. Този пропуск не би могъл да бъде отстранен по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
По тази причина е безпредметно и даването на указания за отстраняване на нередовността
на заявлението в частта относно лихвата, претендирана от 01.01.2016 г. (датата на която е
изтекъл срокът за отчитане на отпуснатата целева помощ), без да е посочен конкретен
период и размер на същата. Отделно от гореизложеното следва да бъде отчетено, че
заявител би могла да бъде Агенция за социално подпомагане, докато Дирекция социално
подпомагане не представлява самостоятелен правен субект.
Ето защо съдът намира, че заявлението по чл. 417 следва да се отхвърли.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 167 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 56846/20.09.2021 г., подадено от Дирекция социално подпомагане
„Слатина“, срещу АНТ. М. М., с което се иска издаване на заповед за изпълнение въз
основана документ по чл. 417, т. 7 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 430,00 лева,
представляваща сума за възстановяване на отпусната целева помощ за покупка на цифров
слухов апарат и батерии, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2016
г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2