№ 218
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20221100500063 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 527 ал. 4 вр. чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба на „А.**“ ООД, представлявано от адв. М.П.,
Твърди се, че изпълнителното производство е инициирано от лице, което не попада в кръга
на лицата по чл. 32 ГПК Твърди се, че поканата за доброволно изпълнение не е връчена
надлежно – на адв. П. е отказано да получи поканата въпреки явяването му в кантората на
ЧСИ Ст. Якимов в указания срок на залепено уведомление на адреса на управление с
обосновка, че не притежава представителни права да получава документи. Оспорва се и да е
искано налагане на глоба, което смята за предпоставка за извършване на процесуалното
действие. По същество се сочи, че дружеството няма достъп до двора и няма как да извърши
описаните в изпълнителния лист действия, тъй като заведението се стопанисва от „Б.Б.Б.“
ООД и владее имота от 2013 г. Сочи се, че „Б.Б.Б.“ ООД е уведомено за задължението по
изпълнителния лист и длъжникът не разполага с други средства, за да премахне движими
вещи, собственост на това дружество. Твърди се и че от съдържанието на постановлението
не става ясно дали глобата е наложена на длъжника или на законния му представител.
Твърди се и в ПДИ да е посочена съвсем друга глоба за неизпълнение на действията,
предписани в изпълнителния лист по делото. Претендират се разноски.
В отговор по жалбата от името на взискателя „Д.“ ЕООД се твърди, че глоба е
наложена по чл. 527 ал. 1 ГПК с изведен довод, че жалбата касае несъществуващ акт на
помощник ЧСИ. Смята и жалбата за недопустима с оглед наведените аргументи за
незаконосъобразност на жалбата. По същество се твърди, че липсата на качество по чл. 32
ГПК не препятства иницииране на изпълнително производство, а и се твърди, че това
действие е изрично потвърдено от управителя на дружеството взискател. Оспорва да се е
явил адвокат, за да получи поканата за доброволно изпълнение. Твърди се, че при връчена
според ГПК покана за доброволно изпълнение срокът за това е изтекъл, а длъжникът не е
изпълнил действията, за които е осъден. Твърди се, че „Б.Б.Б.“ ООД е наемател на
длъжника, който държи имота от името на длъжника. Застъпва теза, че длъжникът може да
покани наемателя си да преустанови ползването на имота.
В мотивите си помощник частен съдебен изпълнител П.В. сочи, че поканата за
доброволно изпълнение не била предадена на адв. М.П., явил се в кантората на 14.09.2021 г.
1
поради отсъствие на изявление за упълномощаване да получава книжа от името на длъжника
или указание, че пълномощното следва да се тълкува разширително, но не му било
отказвано да се запознае с материалите по делото. Адв. П. отказал да направи справка и
напуснал. Въпреки, че бил информиран за предстоящото изтичане на законоустановения
срок за получаване на документа, той не се върнал с допълване на пълномощията си. Сочи
при посещение на 27.09.2021 г. да е установено, че в двора на сградата се помещава лятна
градина на ресторант, управляван от „Б.Б.Б.“ ООД – наемател по сключен договор за наем с
„А.**“ ООД. При следващо посещение на 04.10.2021 г. не са установени никакви белези за
предприето доброволно изпълнение на задължението, описано в изпълнителния лист, а
представител на „Б.Б.Б.“ ООД посочил, че дружеството не е получавало покана от
последвалите собственици да освободи дворното място. Не установила промяна и при
последващо посещение на адреса на 12.10.2021 г. , а пълномощникът на наемателя отново
заявил, че не е получил покана от „А.**“ ЕООД да напусне двора и да изнесе вещите си.
При тези обстоятелства била наложена глобата.
Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да
инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител – постановление за глоба. Следващата се държавна такса е внесена, което
определя и правото на жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в процеса доводи досежно подлежащото на обжалване
действие настоящият състав намира следното.
Изпълнителното производство е образувано по искане на „Д.“ ЕООД, представлявано
от В.Н. с указание да е юрисконсулт, каквото качество е посочено и в приложеното към
молбата пълномощно. С молбата ЧСИ С.Я. е овластен да предприеме необходимите
действия на основание чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ за привеждане в изпълнение на задължение „А.**“
ЕООД да преустанови ползването на имот с идентификатор № 68134.106.115 като ресторант
и разполагането в него на съоръжения, обслужващи ресторанта и да възстанови имота във
вида, в който е бил преди поставянето на съоръжения, обслужващи дейността му като
ресторант, а именно дворно място за отдих и почивка.
С протокол от 27.09.2021 г. е удостоверено, че адв. М.П. като пълномощник на
„А.**“ ЕООД е получил покана за доброволно изпълнение и е уведомен за дата на огледа на
същия ден от 11:30 ч.
От представен от „Б.Б.Б.“ ООД договор за наем се установява писмено изразено
съгласие между физически лица и дружеството то да ползва търговски обект –
РЕСТОРАНТ, а от приложения протокол се налага извод, обектът да включва и градина,
находяща се на ул. **** вход откъм ул. Мургаш.
На 21.03.2016 г. писмено е изразено съгласие, че като придобил имот, находящ се в
гр. София ул. ****, дружество „А.**“ ЕООД замества наемодателите по договора от
29.05.2013 г. като поема правата и задълженията по този договор
В протокол от 12.10.2021 г. е удостоверено изявление на представител на „Б.Б.Б.“
ООД, че към тази дата не е получил покана от наемодателя си да преустанови използването
на дворното място. Заявил е също така, че до получаването на покана от А.** дружеството
наемател няма да преустанови ползването на дворното място, тъй като счита, че го владее на
основание сключен с предишните собственици на сутерена договор за наем, представен по
изпълнителното дело. В протокола е отразено и изявление за налагане на глоба по чл. 527 ал.
1 ГПК по искане на взискателя в размер на 200 лв. на А.** ЕООД за неизпълнение на
задължението му по съдебно решение, състоящо се в преустановяване на ползването на
дворното място на ул. **** за осъществяване на ресторантска дейност и преместване на
ресторантско оборудване.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Глобата като изпълнително действие предполага осигурена възможност от съдебния
2
изпълнител длъжникът да се съобрази с предписаното му задължение. Това изисква
надлежно осъществена процедура по връчване на покана за доброволно изпълнение и
изтекъл срок. Съгласно чл. 34 ГПК общото пълномощно за процесуално представителство
включва всички съдопроизводствени действия, легитимирайки пълномощника да извърши
всичко необходимо за развитие на производството. Предвид систематичното място на този
текст нормата е относима и към изпълнителното производство. Получаването на покана за
доброволно изпълнение е предпоставка за доброволно изпълнение, която следва да бъде
осигурена преди упражняване на принудата. Срокът за доброволно изпълнение тече от
получената покана, поради което и отказът да бъде дадена покана на адв. П., упълномощен
да води производството пред ЧСИ С.Я. осуетява приложението на фикцията по чл. 47 ал. 5
ГПК, която се основава на неоправдано бездействие на адресата. Това процесуално
нарушение обаче в случая не опорочава обжалваното изпълнително действие, понеже към
12.10.2021 г. е изтекъл предписания от закона двуседмичен срок за доброволно изпълнение.
Законът не установява изискване за съдържанието на постановление за налагане на
глоба, поради което писменото изявление, очертаващо санкционираното поведение и
размера на възложената сума го обективира. Законът разграничава двете проявни форми на
поведение – действие и бездействие. Основание за санкциониране се явява единствено
неизпълнение на дължимо незаместимо действие. Задължението за бездействието при
изпълнение на облигационно задължение е винаги незаместимо. В случая като основание за
наложената глоба е посочено неизпълнение на задължение за преустановяване ползването
на дворното място. Така очертаното задължение ангажира длъжника да се въздържа от
ползването на имота. Съобразяването със съдебното решение задължава длъжника да се
въздържа от действия, осъществяващи забраненото с решението ползване на дворното място
за нуждите на ресторанта в имот с административен адрес в гр. София, ул. ****. Установява
се, че длъжникът не използва пряко дворното място. Удостовереното в констативния
протокол от 12.10.2021 г. изявление на представителя на ползвателя на дворното място,
подкрепено и от писмените доказателства по делото, обаче, определя като единствена
причина за продължаващото му ползване наемното правоотношение между длъжника и
третото на изпълнителното производство лице – „Б.Б.Б.“ ООД. Тази връзка е отчетена и в
съдебното решение, от което произтича задължението, предмет на принудителното
изпълнение. Игнорираната фактическа връзка от решаващия съд лишава длъжника от
възможност да се позове на нейните последици, за да се противопостави на изпълнението на
предписаното с решението задължение. Освен това, длъжникът като страна в наемното
правоотношение е овластен да прекрати правната връзка. Поддържането й води до
опосредено ползване на дворното място в противоречие с предписаното от съдебното
решение – да бъде преустановено ползването му. Затова и при опосреденото ползване на
дворното място осигуряването на дължимия резултат според предписаното задължение
предполага активност от страна на длъжника. Следователно неоправданото бездействие да
прекрати правната връзка сочи на хипотезата на чл. 527 ал. 3 ГПК, която, аналогично на
посочената в постановлението – чл. 527 ал. 1 ГПК, предвижда като средство за принуда
глоба. При положение, че наложената санкция се включва в обема на предписаното като
допустимо въздействие според приложимия в случая закон, визираната норма в
постановлението не опорочава изпълнителното действие.
По разноските
При установения изход от спора направените разноски в производството от страна на
жалбоподателя следва да бъдат възложени в негова тежест.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „А.**“ ЕООД срещу постановление за
3
глоба от 12.10.2021 г. по изпълнително дело №20218440401415 по описа на ЧСИ С.Я..
ВЪЗЛАГА направените разноски от „А.**“ ЕООД в негова тежест.
Решението не подлежи на обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4