Р Е Ш Е Н И Е
№ 477/11.6.2021г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание
на двадесети май две хиляди
двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша докладваното |
|
|
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
|
|
|
по адм. дело
№ 407 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 256 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Производството
по делото е образувано по искането на л.св. Н.Н.А.,
да бъде осъден Началника на Затвора Пазарджик да
преустанови бездействието си, произтичащо от нормативен акт- чл. 90 ал.4 от ЗИНЗС и чл. 77 ал.3 от ППЗИНЗС и да изпрати за сметка на Затвора негово писмо
от 30.12.2020 г. до СГС.
В искането се сочи, че А. няма марка и пари в сметката си
и не е успял да вземе такива от други лишени от свобода. С друга нарочна молба
поискал да му се издаде рег. № от специалната книга на осн. чл. 77 от ППЗИНЗС.
На 06.01.2021 г. му се върнало писмото и ИСДВР. Искателят твърди, че от 2016 г.
насам нямал никакви доходи, поради което му се налагало системно да проси марки
, листове и химикали и др. пособия от различни лишени от свобода. Счита, че
отговаря на условията на чл. 90 ал.4 от ЗИНЗС и чл. 77 ал.3 от ППЗИНЗС.
В съдебно заседание искателят се явява лично и поддържа
искането си. Счита, че правното основание на същото е по чл. 256 ал.1 от АПК и
оспорването може да бъде направено от него безсрочно, без да се налага да
подава нарочна молба до началника на Затвора.
Ответникът- Началник на Затвора Пазарджик, чрез
процесуалния му представител юрк. Р. оспорва искането. Твърди, че искателя
умишлено цедира бъдещите си вземания в полза на майка си, като по две
изпълнителни дела във връзка с цесията, на последната през 2016 г. са изплатени
съответно сумите от 2504,74 лв. и 3029,37 лв. Освен това твърди, че лишения от
свобода непрекъснато изпраща за своя сметка множество писма до различни
институции.
Административен
съд-Пазарджик, осми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа
страна:
Искателят Н.Н.А. изтърпява наказание доживотен затвор в
Пазарджишкия затвор. На 30.12.2020 г. същият депозирал писмо до СГС с желание
да бъде информиран за движението на гр. д. 7479/19 г. С молба, вх. №
М-2773/31.12.20 г. А. пожелал писмото да
бъде изпратено за сметка на Затвора, на основание чл. 90 ал.4 от ЗИНЗС вр. чл.
77 ал.1 от ППЗИНЗС. С резолюция от същата дата, поставена върху молбата,
Началника на Затвора Пазарджик я оставил без уважение.
Недоволен, Азис инициирал настоящото производство, като
подал жалба вх. № 454/18.01.2021 г. по описа на Адм. съд Пазарджик.
От справка на
инспектор „ТРЗ“ от 29.01.2021 г. се установява, че А. не получава доходи от
трудова дейност в Затвора Пазарджик. От постъпването в Затвора е неработещ.
От справка на СДМВР А.Б. от 29.01.2020 г. се установява,
че през 2016 г., А. е сключил два договора за цесия, с които е прехвърлил
всичките си бъдещи вземания на майка му- Г. А.. На това основание, на майка му
са изплатени по два изпълнителни листа сумите от 2504,74 лв. и 3029,37 лв.
Същевременно спрямо А. има наложени четири запора, описани в справката.
Приложена е и справка за трансфери-разход на л/с А. за
периода 01.09.16- 29.01.21 г.
От писмо Вх. № 1403/12.02.21 г., към което е приложена
справка за изходящата поща на л.св. А. се установява, че за периода 25.08.20-
09.02.21 г. последният е изпратил за своя сметка 39 бр. писма до различни
институции.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеното
искане по чл. 256 от АПК
е процесуално допустимо като подадено в срок и от лице с правен интерес, адресат
на бездействието на Началника на
Затвора Пазарджик.
Защитата
срещу неоснователни бездействия на административните органи, респ. на
длъжностни лица от администрацията, е регламентирана в глава ХV, раздел ІІ
от АПК. Предвидени са две хипотези на
незаконосъобразни бездействия. Нормата на чл. 256, ал. 1 от АПК регламентира защитата срещу
бездействието на административен орган да изпълни задължение, произтичащо пряко
от нормативен акт, а по чл. 256, ал. 2 от АПК – защита при неизвършването на
фактическо действие по направено искане до органа, който е длъжен да го извърши
по силата на законово оправомощаване. Общото между двете хипотези на
"неоснователни бездействия" е неизпълнението на задължение за
фактическо административно действие, източник на което задължение е правна
норма – т. е в нормативен акт са регламентирани предпоставките за възникването
на задължението, неговото съдържание и процесуалните изисквания за изпълнението
му. Различието се състои в това, че в първия случай /по чл. 256, ал. 1 от АПК/, задължението
възниква пряко от нормативния акт при наличие на регламентираните предпоставки
и подлежи на изпълнение без да е необходимо волеизявление на заинтересованото
лице за извършването на съответното действие, а във втория случай възникването
и изискуемостта на задължението са обусловени от наличието на сезиране на
административния орган с искане за извършване на конкретно определено и
индивидуализирано фактическо действие. Това различие е обусловило и
законодателното разрешение за определянето на диференциран срок, в който може
да се търси съдебна защита срещу неоснователните бездействия. Докато в
хипотезата на чл. 256, ал. 1 от АПК искът може да се предявява безсрочно,
то в хипотезата на чл. 256, ал. 2 от АПК, като процесуална предпоставка за
допустимост, е регламентиран преклузивен срок за упражняване правото на
оспорване на бездействието - 14 дни от подаване на искането за извършването на
действието.
В конкретния казус, нито разпоредбата на чл. 90 ал.4 от ЗИНЗС, нито чл. 77 ал.3 от ППЗИНЗС изискват волеизявление на заинтересованото
лице за извършване на съответното действие- за изпращане на кореспонденцията за
сметка на Затвора, при наличието на предпоставките за това, поради което съдът
намира, че не е нужно подаване на изрично искане, което да инициира
административно производство и от което
да се зачете изтичане на преклузивния 14 дневен срок на оспорване. Ето защо
следва да се приеме, че производството е по реда на чл. 256 ал.1 от АПК, в
какъвто смисъл е уточняващата молба на искателя в с.з. от 20.05.2021 г.
Съдът обаче намира, че не е налице незаконосъобразно
бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК на Началника на Затвора Пазарджик да
изпрати за сметка на Затвора писмото на искателя до СГС, тъй като разпоредбите
на чл. 90 ал.4 от ЗИНЗС и чл. 77 ал.3 от ППЗИНЗС му вменяват такова задължение
само по отношение на лишени от свобода, за които нямат средства за да изпращат
за своя сметка кореспонденцията си. Факт
е, че А. е цедирал всички свои бъдещи вземания в полза на майка си, като по
този начин сам се е лишил от възможността да получи плащане по два свои
изпълнителни листа на значителни суми. Но дори и да се пренебрегне този факт,
очевидно е, че А. има финансова възможност да изпраща за своя сметка
кореспонденцията си, тъй като видно от справката за изходящата му
кореспонденция, за период от по- малко от половин година е изпратил 39 писма до
различни институции за своя сметка. Седем от тези писма са изпратени
непосредствено след искането по 90 ал.4 от ЗИНЗС, което обстоятелство само по
себе си оборва твърденията на искателя, че няма финансова възможност да изпрати
и процесното писмо за своя сметка.
По
изложените съображения, за ответника не е възникнало пряко по силата на закона
задължение, за да се приеме, че е налице негово
незаконосъобразно бездействие. Ето защо искането на
л.св. Н.Н.А. с правно основание чл. 256 от АПК е неоснователно и следвва
да бъде отхвърлено.
Воден
от горните мотиви, Административен съд-Пазарджик осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Н.Н.А.,
да бъде осъден Началника на Затвора Пазарджик да
преустанови бездействието си, произтичащо от нормативен акт- чл. 90 ал.4 от ЗИНЗС и да изпрати за сметка на Затвора негово писмо от 30.12.2020 г. до СГС.
Решението
може да се оспорва с касационна жалба, пред
троен състав на Административен съд Пазарджик в
14-дневен срок от съобщаването на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/
Решение № 830
от 10.11.2021г. на Административен съд гр. Пазарджик по КНАД № 1000/2021г, XI -
ти състав - ОСТАВЯ В СИЛА Решение №477 от 11.06.2021 г., постановено по адм.
дело № 407 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.