РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110212132 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. Ш., ЕГН: **********, срещу
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 6804359, с който на жалбоподателя, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена
"Глоба" в размер на сумата от 200.00 лв. /двеста/ лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателя обжалваният електронен фиш (ЕФ) следва да се
отмени като незаконосъобразен, тъй като в случаи като конкретния, при
които нарушението е установено с АТСС не следва да се издава ЕФ, а АУАН.
Твърди се също, че ЕФ не са подробно описани обстоятелствата на
нарушението, както и че не е посочен срок на обжалване, съответно пред
административния орган и съда. Въведено е и оплакване, че не е
сигнализиран извършвания контрол с АТСС. Претендира се неправилно
приложение на материалния закон, с оглед ангажиране отговорността на
жалбоподателя за извършено нарушение при повторност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща
представител, но депозира писмени бележки, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена
без уважение. Изложени са подробни съображения, поради които
въззиваемата страна счита доводите на жалбоподателя за неоснователни и е
1
направено искане за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.12.2022 г. в 09.25 часа, в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ до
№ 454, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул.
„Ботевградско шоесе“, е управляван лек автомобил, марка „КИА“, модел
„Стингър“, с рег. № , собственост на жалбоподателя П. И. Ш.. На посочения
място е действало ограничение на максимално допустимата скорост на
движение от 90 км/ч, за извън населено място. При ограничение на скоростта
до 90 км/ч, на горепосоченото място автомобилът е засечен да се движи със
скорост от 115 км/ч., след приспаднат толеранс от 3%, скоростта е определена
на 111 км/ч, т. е. превишаването на скоростта е с 21 км/ч. Нарушението е
установено с техническо средство ATCC ARH CORDON M2, № MD 1193,
представляващо мобилна система за видеонаблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации. За така установеното превишаване на скоростта е издаден
електронен фиш Серия К № 6804359 на жалбоподателя, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на сумата от 200.00
/двеста/ лева, поради това, че нарушението е извършено в условията на
повторност, обусловено от наказването му с ЕФ Серия К 2809701.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 6804359; снимков материал; справка
относно собственост на автомобил с рег. № заповед № 8121з-931 от
30.08.2016 г.; протокол от метрологична проверка; решение за одобрен тип
средство за измерване; справка за фишове; протокол от 24.12.2022 г. за
използване на автоматизирано техническо средство вид ATCC CORDON M2,
№ MD 1192, ведно със снимка на автоматизираното техническо средство и
мястото, на което е било разположено; ежедневна форма на отчет на
автопатрул от 24.12.2022 г.; справка картон на водача.
Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват обективната
фактическа обстановка. Приобщените доказателствени източници съдържат
непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за
гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната
достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на
доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма
се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
2
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това
срок.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно
която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи. Към датата на изготвяне на снимковия материал е известен
автомобилът и нарушителят - собственикът на автомобила. По силата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Законодателят цели да санкционира
нарушителите на правилата за движение по пътищата, като в отсъствие на
контролен орган се ползва установеното и заснетото с техническо средство,
което е мобилно в разглеждания случай. Ето защо не се споделя доводът, че в
случая е следвало да бъде издаден АУАН, вместо ЕФ.
В тази посока са и мотивите на Тълкувателно решение на ВАС №
1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., съгласно което електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, само по отношение на правното
му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити, поради което в ЕФ не се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на
съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма
състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на
3
нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на
електронния фиш.
Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а
именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. В
случая, разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на
наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Въпреки, че нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен
аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е
предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното
постановление нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с
процедурата по съставянето им. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да
предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно
постановление, това важи единствено по отношение на правните последици
от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно
приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито
по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл.
189, ал. 4 ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В тази
връзка неоснователни са оплакванията, че не са посочени орган и съд, пред
който подлежи на обжалване ЕФ, още повече, че жалбоподателят ефективно е
упражнил правото си на жалба, поради което не може да се приеме, че са
нарушени правата му.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство,
което записва и номера на автомобила, в съответствие с разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Съгласно дефиницията, дадена
в §6, т. 65 от ДР ЗДвП, понятието автоматизирано техническо средство
4
обхваща, както стационарните, така и мобилните автоматизирани технически
средства, т. е. случаите, при които се използва мобилно техническо средство,
временно разположено на участък от пътя, установяващо нарушението в
присъствие на контролен орган, който поставя началото и края на работния
процес, също попадат в обхвата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. По делото е
налично съпроводително писмо от страна на ответника, с което е изпратена
преписката в съда, а и от доказателствата се установява участъкът от пътя с
описание на мястото, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП от 90 км/ч, важащо за извън населено място, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговият вид и данни за извършена
метрологична проверка, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно
техническо средство, като има пълна информация относно ползването на
техническото средство на 24.12.2022 г. за извършване на видеоконтрол на
скоростта на МПС, преминаващи в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ до
№ 454, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул.
„Ботевградско шосе“. Не се споделят доводите на жалбоподателя за липса на
доказателства относно нарушението, както и за липса на доказателства
относно процедурата по установяването му. В тази връзка следва да се
отбележи, че по делото е налице, както снимков материал, така и протокол за
използване на 24.12.2022 г. на АТСС CORDON M2, № MD 1193, като са
налични и достатъчно доказателства за техническата изправност на
използваното АТСС.
От доказателствата по делото се установява, , че автомобилът, който е
собственост на жалбоподателя е управляван със скорост от 111 км/ч
/изчислена след приспаднат толеранс от 3 %, съгласно протокол от проверка
№ 06 – СГ – ИСИС/15.03.2022 г./, което надвишава с 21 км/ч максимално
допустимата по закон скорост.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на
чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което оплакванията на жалбоподателката в
тази насока – липса на предупреждаващи и обозначителни знаци за контрол
са неоснователни.
В случая се установява, че лек автомобил марка „КИА“, модел
„Стингър“, с рег. № СВ6537ТР е собственост на жалбоподателя П. И. Ш., като
на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП правилно с ЕФ е наложена глоба на
собственика на автомобила, тъй като в случая липсва заявление от страна на
жалбоподателя, с което да е уведомил наказващия орган да е предоставял
управлението на автомобила на друг човек.
Не се доказва твърдяната в ЕФ повторност, доколкото не са приложени
доказателства, удостоверяващ връчването на ЕФ серия К с № 2809701 срещу
Ш., обусловил според СДВР повторността на нарушението. При положение,
че няма безспорни доказателства ЕФ да е бил връчен, респективно
жалбоподателят да се е запознал с него, както и същият да е влязъл в сила, то
недоказано остава твърдението за наличие на този признак на по-тежкия
състав на административно нарушение, под който е подведена деятелността
5
на жалбоподателя. Видно от справката на ОПП СДВР няма данни за връчване
на този електронен фиш, а единствено, че е влязъл в сила на 16.02.2022 г.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на
скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, в случая 90 км/ч за
съответния вид превозно средство за извън населено място. Движейки се с
111 км/ч, водачът е нарушил това правило за поведение, поради което
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Доколкото признакът повторност не беше доказан ЕФ следва да бъде
изменен като от правната квалификация отпадне приложението на чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП (повторност) и санкцията следва бъде намалена от 200 на 100
лева, съгласно чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за
присъждане на каквото е направено съответно за това и своевременно искане.
Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, а именно в размер на сумата от 80.00
/осемдесет/ лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че юрисконсултът не се е явил в откритото съдебно
заседание, а единствено е депозирал в писмен вид становището си по делото.
За заплащане на тази сума следва да се осъди жалбоподателят, който с
поведението си е станал повод за това насрещната страна да направи
горепосочените разноски за юрисконсултско възнаграждение. По тези
мотиви и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 6804359/2022 на СДВР
срещу П. И. Ш., ЕГН **********, с който му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200. 00 лева за административно нарушение на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т.
3 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл. 21, ал. 1, вр.
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП вр. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП И НАМАЛЯВА
наложената глоба от 200 лева на 100 лева.
ОСЪЖДА П. И. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр.
чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на СДВР,
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени във връзка с
производството по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
6
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7