Решение по дело №3025/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 221
Дата: 7 февруари 2023 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20227180703025
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 221/07.02.2023 г.

гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,  XІХ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в  публично заседание на 12.01.2023 г. в следния състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ   

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЪР КАСАБОВ                                                                                                        СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при участието на секретаря Петя Добрева и при участието на прокурора Даниела Стоянова като разгледа дело номер 3025 по описа за 2022 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63, ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на В.В.Е. от гр. София срещу Решение № 1879/04.10.2022 г. по АДН № 20225330200602/2022 г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден  Електронен фиш серия К № 4601182 на ОДМВР Пловдив.

Касационният жалбоподател оспорва решението на първоинстанционния съд, като счита, че ЕФ не отговаря на законовите изисквания.

Ответникът по касационната жалба ОДМВР Пловдив. ангажира становище по касационната жалба и претендира разноски.

Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.

Административен съд Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК същата се явява неоснователна.

Районен съд Пловдив е установил, че В.В.Е. е санкционирана за това, че на 11.03.2021 г., в 13:36 часа, на път I-8 км. 211 Пловдив-Пазарджик в посока от изток към запад, при въведено ограничение от 90 км/ч, МПС „Дачия Лоджи“ с рег. № СВ *** КА се движело с установена наказуема скорост от 102 км/ч, заснето с АТСС TFR1-М 530 и отчетен толеранс от минус 3 км/ ч в полза на водача, а наказуемото превишение на скоростта било от 12 км/ час. Установено било, че процесното МПС е притежание на „Аладин Транс“ ЕООД със законен представител В.В.Е.. Именно на последната е била ангажирана административнонаказателната отговорност за установеното нарушение, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като бил издаден процесният Електронен фиш серия, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

За да потвърди електронния фиш, съдът е приел, че не са допуснати процесуални нарушения във връзка с издаването му. Приел е, че техническото средство, с което е установено нарушението е от одобрен тип, както и че е изготвен надлежен протокол съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.1 от Наредба 8121з532/12.05.2015 г. Тъй като с процесния електронен фиш е наложена глоба в размер точно на 50 лева са обсъдени възраженията във връзка с приложението на чл. 39 ал.3 от ЗАНН, като съдът ги е отхвърлил като неоснователни. Изложил е съображения, че процесната разпоредба не ограничава възможността ЕФ да се издават  и когато се налагат глоби по- малки ли равни на 50 лева.

Решението на РС Пловдив е валидно, допустимо, и правилно.
Настоящият съдебен състав счита, че нарушението е установено по безспорен начин и правилно е приложен законът, като не са допуснати процесуални нарушения. Съобразно представените по делото доказателства, нарушението е установено посредством мобилна система за видеоконтрол, за която по делото е представен Протокол за използване на съответната дата, както и протокол за последваща проверка. Нарушението е документирано и със съответен снимков материал, на който ясно се вижда регистрационния номер на автомобила.  При използването на техническото средство са изпълнени условията за приложение на 
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазени са и изискванията на ЗДвП за съдържание на фиша и процесуалните правила по чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на контролирана инстанция, че не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 39 ал.2 от ЗАНН и след установено несъгласие да последва издаване на АУАН и НП за нарушението, което се санкционира с ЕФ по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в размер на 50 лева.
Според чл. 189, ал. 14/предишна 
ал. 6 от ЗДВП за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Във всеки случай ЗАНН е общ закон по отношение на ЗДвП, който в случая е уредил издаването на ЕФ за констатирано нарушение на чл. 21 от ЗДвП, което се наказва със глоба в размер на 50 лева. За  останалите съображения на районния съд досежно липсата на приложимост на разпоредбата на чл. 39 ал.2 от ЗАНН, касационният съд препраща към мотивите на районния съд на основание чл. 221 ал.1 от АПК.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът следва да остави в сила оспорения  съдебнен акт.

Предвид установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, в полза на ОДМВР Пловдив следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XIХсъстав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1879/04.10.2022 г. по АДН № 20225330200602/2022 г. на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА В.В.Е. от гр. София, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева разноски Пловдив за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                        2.