Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 12.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на пети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева като разгледа
докладваното съдия Станимира Иванова въззивно
гр. дело № 13691 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 110210/09.05.2019г. по гр.д. № 64536 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 70-ти състав са
отхвърлени предявените с искова молба вх. № 2021926/14.09.2017г. искове на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление:*** срещу П.Д.Ю., ЕГН **********
с адрес: *** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
150 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че П.Д.Ю., ЕГН ********** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумите, както следва: сумата от
68лв., представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 70,
в гр. София, ж.к. „********за периода от от 01.11.2014г. до 15.12.2014г..; сумата от 4,94лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 01.01.2015г. до
04.12.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 77537/2015г. на Софийски районен съд поради извършено в хода на делото погасяване, а за периода от
16.12.2014г. до 31.12.2014г. като неоснователен, като П.Д.Ю., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление:*** разноски от 575лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 50903215/30.05.2019г. по регистъра на СРС от
ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** в
частта, в която исковете са отхвърлени поради погасяване на задълженията чрез
плащане в хода на изпълнителното дело. Посочил е, че неправилно районният съд
бил приел, че сумите са платени. Същите били събрани по издадения изпълнителен
лист преди да бъде прието по реда на чл. 423 от ГПК на възражението на
ответника срещу заповедта. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете – П.Д.Ю., ЕГН **********
и конституираният на негово място след откриването на наследството му в хода на
процеса - наследникът му по закон Ц.М.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, е оспорил жалбата. Решението било по
съществото си правилно, макар и по
мотиви различни от тези, посочени от районния съд. Към момента на подаване на
заявлението задължението не съществувало. Съобщението към фактурата от
31.08.2015г. следвало да се съобрази не само с оглед на посочените в таблицата
задължения, но и съобразно изписания текст в него, съгласно който няма
непогасени задължения за периода. Такива
били изводите на вещото лице по счетоводната експертиза.Изравнителната сметка
обхващала процесния период и промяната на собствеността на имота след него не
се отразявала на дължимостта на сумите.Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******
не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2021926/14.09.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** срещу П.Д.Ю., ЕГН ********** с адрес: ***, с
която е поискало от съда на правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че П.Д.Ю., ЕГН ********** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумите, както следва: сумата от 68лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението-14.12.2015г.,
до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 70,
в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.11.2014г. до 31.12.2014г..; сумата от 4,94лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 01.01.2015г. до 04.12.2015г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
77537/2015г. на Софийски районен съд. Навело е твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота,
потребил енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните
били обвързани от договор при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответникът П.Д.Ю., ЕГН ********** е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че на
16.12.2014г. продал имота и не отговаря за задължения след този момент. Процесните суми били платени от ответника
преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Същото изрично било посочено от ищеца в
съобщението към фактурата от 31.08.2015г. Касовите бележки за плащанията вече
сочели новия титуляр – купувачът на имота И.Ф., но това не е отразявало на
извода за погасяването им чрез доброволно плащане. Сумите в последствие били
събрани и в хода на изпълнителното дело, развило се преди да бъде прието
възражението му по реда на чл. 423 от ГПК. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******
е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 77537/2015г. на СРС, съгласно което същото е образувано по заявление по
чл. 410 от ГПК вх. № 308954/14.12.2015г., със заповед от
07.01.2016г. районният съд е разпоредил П.Д.Ю.,
ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** сумата от
68лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-14.12.2015г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 70, в гр.
София, ж.к. „********за периода от 01.11.2014г. до 31.12.2014г..; сумата от 4,94лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 01.01.2015г. до 04.12.2015г.,
както и съдебни разноски от 325лв., на
06.07.2016г. районният съд е приел, че заповедта е влязла в сила и е разпоредил
издаването на изпълнителен лист, с Определение
от 28.06.2017г. по ч.гр.д. №
6522/2017г. на СГС възражението на длъжника е прието по реда на чл. 423 от ГПК като е спрял принудителното изпълнение по
заповедта, на 14.08.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и
на 14.09.2017г. заявителят е представил
такива.
По делото са приети неоспорени от
страните договор за замяна от 26.09.1974г., , писмо от старши експерт при СО,
район Младост, нотариален акт № 123/16.12.2014г., носещ подпис за страните по
него и за нотариус, съставен от нотариус М.Н., рег. № 362 на Нот.К., съгласно
които Д.П.Ю. и П.Р.Ю.на 26.09.1974г. е придобил собствеността върху апартамент № 70, в гр. София, ж.к. „********по
договор за замяна, сключен със СГНС , на 16.12.2014г.
нотариус Н. е приел, че удостоверението за наследници удостоверяват, че П.Д.Ю. е собственик на имота към този момент и е
съставила договор за покупко-продажба, съгласно който на 16.12.2014г. П.Д. Ю. е продал на И.С.Ф.имота.
По делото са приети Протокол от
18.10.2001г., договор от 02.11.2001г.,
съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „********са избрали и
възложили на Т.С.”ЕООД срещу възнаграждение извършва дялово
разпределение на енергията в сградата.
По делото са приети Общи условия, одобрени
от ДКЕВР с решение от 2008г. и от 03.02.2014г.
Приети са молба от 28.10.2016г., покана
за доброволно изпълнение, изпълнителен лист извлечения от сметки на ЧСИ, съобщение
за вдигане на запор, разпореждане от 20.12.2016г., съгласно които по издадения
на 11.07.2016г. изпълнителен лист по заповедното дело ищецът е образувал
изпълнително дело № 20168580401254 по описа на ЧСИ У.Д., наложен е запор върху
банкови сметки на ответника в У.Б.”АД,
суми са събрани принудително и на 20.12.2016г.
ЧСИ е постановил приключване на делото поради сбиране на всички дължими суми,
които са и разпределени на взискателя.
Прието е съобщение към фактура №
**********/31.08.2015г., издадено от ищеца, сочещо че към този момент титуляр
на партида за процесния имот е И.Ф., с което са посочени задълженията за
периода от 01.01.2015г. до 30.04.2015г. в
табличен вид като такива в размер на 276,05лв., а след това е посочено, че
задължението е 276,05лв. за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2015г. и то е платено.
Приети са фискални бонове съгласно които
задълженията по фактури от 31.08.2015г., 30.09.2015г., 31.10.2015г.,
30.11.2015г., 31.12.2015г., 31.01.2016г. са платени.
Приети са неоспорени от страните протоколи за
отчет на уреди в имота, съгласно които на 21.05.2015г. е направен реален отчет
на уредите ви мота за което потребителят И.Ф. е положил подпис, установено е
потребление на топлинна енергия за отопление с 4 отоплителни тела, едното от
които е щранг-лира, както и потребление на топлинна енергия за подгряване на
вода, отчитана по водомер.
Приети са две изравнителни сметки
сочещи титуляри на партидата за имота съответно П.Ю. и И.Ф., съгласно които реалното
потребление на енергия в имота за периода от 01.05.2014г. до 31.01.2015г. е
214,40лв. без ДДС, а от 01.02.2015г. до 30.04.2015г. е 181,31лв. без ДДС.
По
делото е прието заключение по съдебно- техническа експертиза, с което вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител
е посочило, че сградата е топлоснабдена,
потребява се топлинна енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване,
имот е с обем от 193 куб.м., в имота има три отоплителни тела с монтирани
уреди, една щранг-лира без възможност за монтиране на уред, потребява се и
енергия за горещо битово водоснабдяване, уреди са отчетени реално, потребената
енергия в имота за периода от 01.11.2014г.
до 15.12.2014г. била 83,23лв.
Същата определил по метода на интерполацията, междинен отчет бил направен във
връзка със смяна на партидата, но топлинния счетоводител не съобразил дата на
промяна на собствеността , а тази във връзка със смяна на партидата и така в
изравнителни сметки период бил от 01.05.2014г. до 31.01.2015г., а не до
15.12.2014г.
По
делото е прието заключение по съдебно- счетоводната експертиза, с което вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че за ноември и декември 2015г. ищецът издал фактури за
108,75лв., която въз основа на споразумение за плащане на равни вноски била следвало да се погаси на две равни вноски от
по 34лв., а горницата следвало да се плати след изравняване. Сумите,
събрани по изпълнителното дело били
получени от ищеца. Размер на лихва върху главница от 68лв. била 4,94лв.
Посочило е, че задължението по съобщение към фактура № **********/31.08.2015г. не касае задължения на ответника, а на новия собственик на имота
Фискалните бонове, приети по делото били за фактури, издадени след процесния
период.
По
делото е прието удостоверение за наследници, издадено на 22.05.2020г. от СО,
район Слатина, съгласно което П.Д.Ю. е починал на 16.05.2020г. и е оставил на
наследник по закон съпругата си Ц.М.Ю..
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение на енергията.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство, по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло
искането на заявителя „Топлофикация-София”АД
и длъжникът е осъден да
му заплати стойност
на потребена топлинна енергия и за лихва за забава в размери не по-малки от процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е прието по реда на чл. 423 от ГПК от възизвния съд, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил установителните искове за вземанията по
заповедта.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че през периода от
01.11.2014г. до 15.12.2014г. ответникът е бил клиент на
топлинна енергия по смисъла чл. 153 от ЗЕ в апартамент № 70, в гр. София, ж.к. „********.
Това обстоятелство не е спорно по делото, а и се установява от приети по делото
договор за замяна, нотариален акт от 16.12.2014г., установяващи, че за този
период ответникът е бил собственик на имота.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие
с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на
минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до
съоръженията на потребителите и следи за спазването им.
Съдът приема, че при така установените
нормативни изисквания са разписани качествените параметри на доставената
услуга. Въведено е определено изискване за конкретната температура на водата на
битово горещо водоснабдяване на изхода от подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното
предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно
и ясно, респ. са определяеми, като е
посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени
критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства -
неоспорени протоколи за отчет на уреди в имота , изравнителни сметки и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което
съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото
доказателства, по делото е установено, че за периода от 01.11.2014г.
до 15.12.2014г. за имота потребената енергия е на стойност от 83,23лв. Тази енергия е начислена при условията на
установения по делото осигурен достъп до
имота за отчет на уреди и съобразяване на показанията им, при съобразяване на
обем на имота, показания на общия топломер и по правилата на Наредбата за
топлоснабдяване. Вещото лице е направило самостоятелни изчисления при
съобразяване на показания на уреди и инсталираната мощност за щранг-лира.
При така възприето съдът приема
за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за
плащане на сумата от 83,23лв. като
стойност на топлинна енергия, потребена в имота за периода от 01.11.2014г. до 15.12.2014г. Иск е бил
предявен за 68лв. и районният съд е съобразил същото.
Във въззивното производство не са
въведени оплаквания срещу изводите на СРС за настъпване на изискуемостта на
тези задължения, за изпадането в забава на плащането им, за размер на лихва
върху главница от 68лв., за която е предявен иск, поради което и с оглед на
ограниченията на разпоредбата на чл. 269 от ГПК то съдът приема за правилен
извода на районния съд, че за ищеца е възникнало валидно вземане за плащане на
обезщетение за забава на плащане на главница от 68лв. в размер на 4,94лв.
Спорният въпрос по делото е
дали сумите са погасени чрез плащане,
което да обоснове извод за неоснователност на исковете.
Съдът приема, че по делото не е
установено сумите да са погасени чрез
доброволно плащане от ответника преди образуване на изпълнителното дело.
Доказателства за плащане на сумите до 15.12.2014г., а и след това извън
принудителното изпълнение, по делото не са ангажирани. Приетите фискални бонове
са за плащания по фактури, издадени след 15.12.2014г. и касаещи задължения,
възникнали след 15.12.2014г. Съобщението към фактурата от 31.08.2015г. сочи
задължения само за периода от
01.01.2015г. до 30.04.2015г. Това се
установява при съобразяване на съдържанието за записванията в таблицата и тези
в текста след нея. Сумите, посочени в това съобщение като задължения за период
от 01.01.2015г. до 31.05.2015г. и за период от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. са
едни и същи – 276,05лв. По делото е установено, че потребление на енергия е
имало в периода от 01.05.2014г. до 31.12.2014г. Това обстоятелство не е
оспорено от ответника, а и се установява от приети изравнителна сметка, заключение
по съдебно-техническата експертиза. Това означава, че не е възможно
задълженията за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. да са в размер, който е
натрупан само за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2015г. Така, записванията по
съобщението към фактурата от 31.08.2015г. съдът приема, че касаят само задълженията
на новия титуляр на партизата – купувача на имота И.Ф., тоест те касаят само
периода от 01.01.2015г. до 30.04.2015г. и това е причината задълженията да са
посочени в еднакъв размер за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. и от
01.01.2015г. до 30.04.2015г., а не твърдяното от въззивника плащане на сумите
за периода до 31.12.2014г. В подкрепа на този извод на съда са издадените две
отделни изравнителни сметки – едната за задълженията на въззивника, а другата –
за задълженията на И.Ф., защото собствеността върху имота е променена през
време на отчетния период май 2014-април 2015г. В подкрепа на извода на съда е и
изричното уточнение на вещото лице по счетоводната експертиза, направено при
изслушването му пред районния съд, посочило, че това съобщение към фактура не
касае процесия период, а вземания, които са възникнали след края му.
При така възприето съдът приема,
че по делото не е установено твърдението на ответника, че е платил доброволно
сумите преди образуване на заповедното дело, не е установено по делото и че
такива са платени доброволно и към момента.
По делото е установено плащане на задълженията чрез принудителното им
събиране в хода на изпълнителното дело, образувано по издадения изпълнителен
лист по заповедно дело преди да се приеме възражението по реда на чл. 423 от ГПК. Това обаче не може да обоснове
извод за неоснователност на исковете. По реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК в производството по
установителния иск по чл. 422 от ГПК може да се вземат предвид само доброволното погасяване на вземането от
длъжника извън изпълнителното производство. Това с онези плащания,
които длъжникът е направил на кредитора - без сумите първоначално да са
постъпили по сметка на съдебен изпълнител, както и осъщественото погасяване чрез други
погасителни способи - прихващане, даване вместо изпълнение, опрощаване.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено,
обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало
от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента
на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в
изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на вземането
би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист,
тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото
принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422,
ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне
на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.(В този смисъл т.9 и т. 13 от ТР № 4/11.03.2019г. на
ОСГТК на ВКС).
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд в частта с която
е отхвъпрлил ска за главница за периода от
01.11.2014г. до 15.12.2015г. от 68лв. и за лихва върху тази сума от 4,94лв.
е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови
друго, с което исковете се уважат при съобразяване на настъпилото в хода на
въззивно дело правоприемство на страната на ответника по делото и конституирането
като такъв по делото на наследника му по закон - Ц.М.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да
бъде осъден да заплати на Т.С.”ЕАД разноски за държавна такса във въззивното
дело от 25лв. и възнаграждение за юрисконсулт във въззивното дело от 100лв.,
определено по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК
На третото лице помагач не се
следват разноски съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Решението на СРС в частта за
разноските не следва да се отменя, защото същите са присъдени в тежест на
ответника.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 110210/09.05.2019г. по гр.д. № 64536 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 70-ти състав в частта, с която са отхвърлени предявените с искова молба вх.
№ 2021926/14.09.2017г. искове на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********, с адрес на управление:*** срещу П.Д.Ю., ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че П.Д.Ю., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** заплащане на
сумите, както следва: сумата от 68лв., представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 70, в гр.
София, ж.к. „********за периода от 01.11.2014г.
до 15.12.2014г..; сумата от 4,94лв.,
представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода
от 01.01.2015г. до 04.12.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 77537/2015г. на Софийски районен съд поради извършено в хода на делото
погасяване, и вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА за установено по предявени с искова молба вх. № 2021926/14.09.2017г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес
на управление:*** срещу П.Д.Ю., ЕГН ********** - починал в хода на
процеса и на чието място е конституиран наследника му по закон - Ц.М.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***,
положителни установителни искове с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Ц.М.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** като наследник на починалия в
хода на процеса П.Д.Ю., ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
заплащане на сумите, както следва: сумата от 68лв., представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 70, в гр.
София, ж.к. „********за периода от от 01.11.2014г.
до 15.12.2014г..; сумата от 4,94лв.,
представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода
от 01.01.2015г. до 04.12.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 77537/2015г. на Софийски районен съд, които суми са събрани принудително по
изпълнително дело № 20168580401254 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ и платени на взискателя Т.С.”ЕАД, ЕИК ********.
ОСЪЖДА Ц.М.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от
125лв (сто двадесет и пет лева), представляващи съдебни разноски за
производството пред СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„– „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.