Присъда по дело №607/2021 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ към Присъда №14 от 05.04.2022г. по НЧХД №20213530200607 по описа
за 2021г. на РС - Търговище:
Подсъдимият В. Д. АНДР. от гр. Търговище е предаден на съд по тъжба на ЛЮБ. ХР.
ЯНК. от гр. Търговище с обвинение в извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК,
изразяващо се в това, че на 25.10.2020 година /неделя/, около 15:15 часа в гр. Търговище
причинил на ЛЮБ. ХР. ЯНК. от гр. Търговище лека телесна повреда, представляваща
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в травма
на носа с кръвотечение от носните отвори. Частният тъжител поддържа тъжбата си.
Подсъдимият В. Д. АНДР. дава обяснения като признава, че е нанесъл удар с длан по
лицето на тъжителя, с което е предизвикал кръвотечение от носа на последния, но уточнява,
че е бил провокиран от заканителното поведение на тъжителя към сина му и е реагирал
инстинктивно като баща, защитавайки сина си.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет и предявения от тъжителя
срещу подсъдимия граждански иск за сумата в размер на 2000.00 (две хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, описано в
тъжбата като престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Претендира се присъждане и на
направените от тъжителя разноски по делото.Частният тъжител е конституиран и като
граждански ищец в настоящото производство.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. Д. АНДР. и частният тъжител ЛЮБ. ХР. ЯНК. живеели в съседни
имоти в град Търговище. Поради разногласия относно границата между дворовете на двата
имота отношенията между частния тъжител от една страна и живущите в жилищния блок в
съседния имот от друга страна се влошили от пролетта на 2020г. Тъжителят считал, че част
от съседния двор е негова собственост и предприел изграждането на ограда от бетонни
блокчета като я разположил така, че спорната част да попада в неговия имот. Живущите в
съседния блок лица с помощта на геодезист установили линията, по която преминава
границата между имотите съгласно кадастралната карта, и решили да поставят там оградата,
но за целта следвало да се премахне изградената от тъжителя ограда от бетонни блокчета.
Спорът относно имотната граница бил съпроводен и с предизвикани от тъжителя с думи или
действия пререкания с някои от живущите в блока лица. На 25.10.2020г.следобед около
15.15 часа подсъдимият и сина му свид. Д. Д. се върнали от село, където подсъдимият бил на
лов. Виждайки отново изградената от тъжителя в имота им ограда и предвид намеренията
на живущите в блока да направят ограда по уточнената от геодезиста граница, подсъдимият
решил да проведе разговор с тъжителя и да му каже да премахне своята ограда, за да се
направи такава по точната граница. Подсъдимият извикал тъжителя и му казал със спокоен
тон, че следва да премахне направената от него ограда. Първоначално разговорът между
двамата протичал на нормален тон като всеки от двамата бил в двора на своя имот. В един
момент тъжителят преминал през оградата и влязъл в двора на съседния блок, т.е. там,
където стояли подсъдимия и сина му, и разговорът преминал на висок тон. Заедно с него там
влезли и свидетелките В. И. и Л.Х.. Тъжителят и подсъдимият се доближили
непосредствено помежду си и на настояването на подсъдимия да премахне оградата
тъжителят се заканил към него и сина му, че ако някой посегне на направената от него
ограда, ще му счупи ръцете и ще им изпотроши пръстите. Последвало ръкомахане и бутане с
ръце между подсъдимия и тъжителя и в момента, в който тъжителят направил крачка към
свид. Д., подсъдимият замахнал с ръка и нанесъл удар с длан в лицето на тъжителя.
Последният залитнал и паднал на земята, лягайки на лявата си страна. От носа на тъжителя
потекла кръв. С помощта на свидетелките И. и Х. тъжителят бил изправен и седнал на
бордюрите. Виждайки случилото се, свид. Д. се обадил на тел.№112 и съобщил за пострадал.
След известно време пристигнала линейка на Спешна помощ, а след нея пристигнали и
1

полицейски служители – свидетелите И.М. и Д. Д.. Фелдшерът взел тъжителя с линейката в
болницата за преглед. Тъжителят бил приет в Спешното отделение в град Търговище в 15.51
часа и след установяване на нормално общо състояние като пулс и кръвно налягане в норма,
бил насочен към рентгенова графия, която не показала данни за счупване на носните кости.
След извършения преглед тъжителят се прибрал сам пеша до дома си. На 29.10.2020г.
последният е бил прегледан от съдебен лекар в МБАЛ – град Търговище и в издаденото след
прегледа СМУ е отразено, че са установени палпаторни и спонтанни болки в дясната лицева
половина като няма рентгенови данни за счупване на носните кости. Според заключението
на извършената съдебно-медицинска експертиза, прието от съда като компетентно
изготвено, следва, че на 25.10.2020г. тъжителят е получил травма на носа с кръвотечение от
носните отвори, която е резултат от действието на твърд тъп предмет и добре отговаря да е
получена от нанесен удар с ръка по лицето. Съобразявайки събраните по делото свидетелски
показания, при отчитане на тяхната противоречивост, както и данните от извършения
преглед на пострадалия в СО – гр.Търговище и резултатите от направените му изследвания
на жизнените показатели, вещото лице е приело, че няма данни за изпадане в пълно
безсъзнателно състояние и е налице получено степенно помрачение на съзнанието от
порядъка на зашеметяване, което е причинило на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Гореописаната фактическа обстановка се установи от събрания по делото
доказателствен материал: от обясненията на подсъдимия, от свидетелските показания,
експертното заключение и писмените доказателства. С оглед съдържащите се в тях данни за
значимите за делото факти свидетелските показания могат да се разделят условно на три
групи: свидетели, подкрепящи изцяло обясненията на подсъдимия: свидетелите О.
А.а/съпруга на подсъдимия/и Д. Д./син на подсъдимия/; свидетели, подкрепящи
твърденията, изнесени в тъжбата на частния тъжител: свидетелите В. И./живуща на семейни
начала с тъжителя/ и Л.Х./майка на първата/; и свидетели, които не се намират в родствени и
семейни връзки със страните по делото: свидетелите Д.Д., И.М., Д. Д., Д.Ц., Ц. М. и Д. С..
Последната група свидетели представя фактите във вида и последователността, в които са ги
възприели пряко или опосредено и в техните показания не проличава проявена
заинтересованост в полза на някоя от страните, водеща до тенденциозност. Именно на база
на показанията, дадени от третата група свидетели, съдът прецени достоверността и на
останалите свидетелски показания. С категорична обоснованост, последователност и
логичност се отличават показанията на свид. Д., който е очевидец на конфликта между
страните, и именно тези показания съдът кредитира основно при постановяване на
присъдата си. Посоченият свидетел лично е възприел нанасянето на удара от страна на
подсъдимия в лицето на тъжителя, както и последвалото кръвотечение от носа на
последния, а така също и предхождащите удара заканителни думи на тъжителя.
Свидетелката С. също описва ситуацията по идентичен с предходния свидетел начин с
изключение на самото нанасяне на удара, което същата не е видяла лично. Посочената
свидетелка дава обстойни показания за продължилия през месеците конфликт между
тъжителя и и живущите в блока лица преди сблъсъка. Тези показания кореспондират и с
казаното от свид. Ц. М. досежно възникналия спор за имотната граница и свързаните с него
конфликти между тъжителя и живущите в блока. Свид. Ц. описва накратко състоянието на
тъжителя след нанесения удар и идването на линейката и полицаите. Свидетелите И.М. и Д.
Д. – полицаи, посетили мястото по повод сигнала, идентично описват състоянието на
тъжителя, който бил седнал, бил в съзнание и с кръвотечение от носа, като това описание
съвпада с казаното от свид. Ц.. Освен в показанията на близките до тъжителя свидетелки В.
И. и Л.Х., липсват други доказателства за изпадане на тъжителя в пълно безсъзнателно
състояние след нанасяне на удара от подсъдимия. Дори са налице показания, които
опровергават казаното от свидетелките: според свид. Д. С. докато е паднал и лежал на
земята, тъжителят се размърдал и се наместил. В същия смисъл са и показанията на
2

свидетелите Д. и А.а, близки на подсъдимия. Събраните свидетелски показания, преценени в
съвкупност с данните от прегледа на тъжителя в СО – град Търговище, са обосновали и
експертния извод за липса на данни за изпадане в пълно безсъзнателно състояние, а само за
причинено степенно помрачение на съзнанието от порядъка на зашеметяване, което е
причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, каквото
разстройство на здравето е предизвикала и травмата на носа с кръвотечение от носните
отвори. Същевременно са налице и доказателства /напр.показанията на свид. Д. С. и свид.
Д./, които поставят под съмнение и настъпило зашеметяване у тъжителя. Ето защо съдът
прие за безспорно доказана телесната повреда, изразяваща се травма на носа с кръвотечение
от носните отвори.
Въз основа на събраните и кредитирани доказателства съдът прие, че подсъдимият е
извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130 ал.1 НК, а
именно нанасяне на лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, изразяваща се в травма на носа с кръвотечение от носните
отвори. От субективна страна деянието е осъществено виновно под формата на пряк
умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на извършваното,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, предвид
целенасочения удар с ръка, който е нанесъл на тъжителя.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с вида на
предвидената санкция в разпоредбата на чл. 130 ал.1 от НК, която е алтернативна: лишаване
от свобода до две години или пробация, с умишления характер на вината, със съдебното
минало на подсъдимия, който не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел четвърти от глава седма на НК, както и с липсата на причинени
имуществени вреди от престъплението. Ето защо при обсъждане на въпросите по чл. 301
ал.1 т.4 от НПК съдът прие, че по отношение на подсъдимия са налице условията на чл. 78а
от НК и след като призна същия за виновен в извършването на гореописаното престъпление,
го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в
размер на хиляда лева. Размерът на определената глоба е съобразен с тежестта на стореното
– подсъдимият е нанесъл само един удар по лицето на тъжителя като от същия последният е
получил установената от събраните писмени и гласни доказателства травма на носа с
кръвотечение от носните отвори, като липсват доказателства за нанесени други удари на
тъжителя и последвали травми от такива. Наред с това съдът отчете факта, че пострадалият
също е допринесъл за предизвикване на реализираното от подсъдимия изпълнително деяние,
тъй като се е заканил да счупи ръцете и пръстите на онзи, който посегне на изградената от
него ограда, и тръгването му в посока свид. Д./непълнолетен син на подсъдимия/ е
предизвикало реакцията на подсъдимия в ескалиралия конфликт да му нанесе удар с ръка в
лицето. В случая подсъдимият обяснява действието си със субективното си възприятие за
предприето от тъжителя заканително действие към сина на подсъдимия. Но от събраните
гласни доказателства липсват обективни и кредитирани от съда такива, които да установят,
че е имало предприето от тъжителя нападение спрямо сина на подсъдимия. Ето защо съдът
не възприе тезата на защитата за прилагане на института на неизбежната отбрана в случая.
Не е налице и основание да се приеме, че подсъдимият е изпаднал във физиологичен афект,
довел до извършване на престъплението, тъй като липсват доказателства в тази насока.
Физиологичният афект е състояние на силно раздразнение, предизвикано от определен
фактор, което протича бурно и представлява краткотрайно избухване, надхвърлящо
обикновеното раздразнение. В това състояние е значително отслабена волевата способност
за ръководене на постъпките, отслабени са задръжките и е стеснена разсъдъчната дейност.
Във възникналата ситуация на словесен спор и при липсата на обективни данни и
категорични доказателства за предприето заплашително действие от тъжителя към сина на
подсъдимия, последният е имал възможността да разсъждава и действа спокойно. Ето защо
не може да се направи извода за действие при физиологичен афект, а по – скоро за
3

обикновено раздразнение от цялостното поведение и позиция на тъжителя. Именно това
обикновено раздразнение се отчете като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство в
случая предвид квалифицирането на деянието по основния състав, а не по
привилегирования такъв по чл. 132 НК. В този аспект съдът съобрази и данните за
провокативното поведение на тъжителя през месеците, предхождащи и следващи
инкриминираната дата, съдържащи се в показанията на свидетелите Д. С., Ц. М. и Д.
Д./според свид. М. тъжителят неколкократно му е заявявал: „Ще ви провокирам, ще ви
заплашвам, докато не ми направите нещо, за да ви съдя“, както и че заявявал на сина на
подсъдимия :“Момченце, ще издебна баща ти, когато е на работа и го няма, и ще видиш
каква нещастна случка ще ти се случи“/. Съдът отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство и признанието на подсъдимия, че е нанесъл удар на тъжителя, т.е., че е
извършил деянието – предмет на частното обвинение, както и липсата на негативни данни
за поведението на подсъдимия в обществото. При съвкупната преценка на изложените
обстоятелства и на данните за трудовата заетост на подсъдимия и за материалното му
положение/според наличната сред приетите материали по ДП №4/2021г. на ОСлО при РП -
Търговище декларация за семейно и материално положение/, съдът счете за справедливо да
определи предвиденото административно наказание глоба в минималния му размер от 1000
лева.
По предявения граждански иск: Признаването на подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК предполага не само реализиране на
наказателната или административнонаказателната му отговорност, но и на гражданската
деликтна такава по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
морални вреди се определя от съда по справедливост. В този аспект съдът отчете характера
и тежестта на причинената телесна повреда, която се отличава с лека степен на тежест. На
тъжителя е нанесен само един удар и съответно му е причинена една травма на носа с
последвало кръвотечение. Общото му състояние след причиняване на травмата е било
нормално като пулс и кръвно налягане, видно от отразените данни в листа за преглед на
пациент в СО. Това състояние му е позволило да се прибере пеш до дома си минути след
прегледа в СО. По делото липсват данни пострадалият да е имал предписани медикаменти,
които да е приемал. Свид. В. И. – жената, с която той живее на семейни начала, дава
сведения за продължили две седмици болки в лицевата част на тъжителя, в областта на носа
и устата, което му е пречило да се храни нормално и е приемал предимно течни храни.
Същата е сигурна, че по повод причинената травма тъжителят не е приемал лекарства.
Относно психическото и емоционално състояние на тъжителя след инкриминираното
деяние свидетелките И. и Х. – близки на тъжителя, сочат, че той отслабнал след случилото
се, не можел да спи добре, треперел, бил изнервен и станал по – затворен като продължавал
да търси отговор на въпроса за имотния спор. Същевременно по делото са налице данни в
показанията на свидетелите Д. С., Ц. М. и Д. Д., които сочат, че и преди деянието на
подсъдимия тъжителят се е държал нервно и агресивно, което води до извода, че това му
емоционално състояние е било налице преди момента на инкриминираното деяние. При тези
данни съдът прие за справедливо възмездяване на причинените неимуществени вреди,
изразяващи се причинена травма на носа с кръвотечение от носните отвори и съпътстващите
го болки, дискомфорт и затруднение при хранене в продължение на около две седмици,
обезщетението в размер на 1000 лева. Ето защо осъди подсъдимия да заплати на тъжителя
обезщетение в размер на 1000 лева за причинените му неимуществени вреди, като отхвърли
предявения иск в останалата му част до пълния размер от 2000 лева като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя
направените от последния деловодни разноски в размер на 110.00 лева, представляващи
направени от тъжителя разноски за свидетели и съдебна експертиза. С оглед уважаването на
част от предявения граждански иск съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РСТ
4

сумата от 50 лева, държавна такса върху уважения размер на иска.
С така наложеното наказание съдът намира, че ще бъдат изпълнени специалната и
генералната превенции по смисъла на чл. 36 от НК.
Поради изложените правни и фактически съображения съдът постанови присъдата
си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	14
Дата:	5 април 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия:	Анета Иванова Петрова

Дело:	20213530200607
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	23 август 2021 г.

Присъда по дело №607/2021 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите