№ 20133
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Ц. ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110167007 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на з срещу з, с която е предявен установителен иск
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1789,72 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“
за вреди на МПС „Киа Сеед“ с рег. № **, причинени при ПТП, настъпило на
15.01.2024 г. в гр. София, по вина на водача на МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № **,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, и ликвидационни
разходи за неговото определяне, ведно със законната лихва от 20.08.2024 г. до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 04.09.2024 г. по чл. 410 ГПК по гр. д. № 50025/2024 г. по описа
на СРС, 74 състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 15.01.2024 г. в гр. София, на
кръстовището на ** и ** водачът на МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № **, предизвикал
ПТП, в резултат на което били причинени вреди на вреди на МПС „Киа Сеед“ с рег. №
**. Навежда доводи, че за увреденото МПС била сключена при ищеца имуществена
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 4704230100003112, с
период на застрахователно покритие от 24.04.2023 г. до 23.04.2024 г. Излага
съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 470423242403101, във връзка с която били извършени
ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева, като бил извършен ремонт на
увредения автомобил, а на сервиза извършил ремонта на 07.02.2024 г. била изплатена
сумата от 1764,72 лева. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то,
гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от
ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на застрахователно
обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия
застраховател. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати претендираното
регресно вземане, но последният отказал да стори това. По така изложените
1
съображения предявява разглеждания иск и моли за неговото уважаване. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на ПТП,
участниците в него, наличието на противоправното поведение и вината на водача на
МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № **, както и причинно-следствената връзка между
твърдените вреди и процесното произшествие. Оспорва размера на определеното от
ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната
стойност на причинените от процесното ПТП щети. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Моли за отхвърляне на иска и претендира
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП
водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на
настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се
спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства 1) че за МПС „Киа
Сеед“ с рег. № **, била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна
полица № 4704230100003112, с период на застрахователно покритие от 24.04.2023 г. до
23.04.2024 г.; 2) че във връзка с ПТП-то била образувана при ищеца застрахователна
преписка (именувана „щета“) № 470423242403101, във връзка с която били извършени
ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева, като бил извършен ремонт на
увредения автомобил, а на сервиза извършил ремонта на 07.02.2024 г. била изплатена
сумата от 1764,72 лева; 3) че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската
отговорност на водача на МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № ** е била покрит
застрахователен риск от ответника по застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ № BG/30/123001327461. Посочените обстоятелства са
отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото, обективиран в постановеното по реда на чл. 140 ГПК
определение от 13.01.2025 г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото
2
доказателствен материал.
Следователно, правният спор между страните по делото се концентрира върху
конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, относим към преценката
дали поведението на застрахования при ответника водач осъществява признаците на
непозволено увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на последния по регреса,
както и върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното
вземане, а именно дали всички репарирани по застраховката вреди са възникнали в
причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин, и в какъв обем следва да се
ангажира отговорността на ответника за тяхното възмездяване.
Като доказателства относно спорните обстоятелства по делото е представен
двустранен констативен протокол за ПТП, както и е прието заключение на съдебна
автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства чрез разпит на водачите
на процесните автомобили.
Представеният двустранен констативен протокол е с посочени съставители Д. Л. и
А. М., изготвен във връзка с ПТП с участието на управляваните от тях л.а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № **, и л.а „Киа Сеед“, с рег. № **. В протокола са
обективирани данни, че ПТП е настъпило на 15.01.2024 г., 21:15 ч., на кръстовището
на ** с **, където л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № **, движейки се по **, предприема
маневра ляв завой за навлизане по **, в който момент траекторията му на движение се
пресича с извършващия маневра десен завой за навлизане по ** л.а „Киа Сеед“, с рег.
№ **. Като видими щети по л.а „Киа Сеед“, с рег. № **, са посочени увреждания по
детайли предна броня и решетка, както и по регистрационен номер. Протоколът е
подписан от името на двамата водачи, като в същия се съдържа декларитивно
изявление от водача Д. Л., че ПТП е причинено по нейна вина. Автентичността на
документа не е оспорена.
Двустранният констативен протокол за ПТП, изготвен по надлежния ред от
участниците в произшествието, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП
да документират настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени,
какъвто е процесният случай, по своята правна природа има характер на частен
диспозитивен документ, ползващ се единствено с формална доказателствена сила.
Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по
настъпване на ПТП и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на
официалния документ по смисъла на чл. 179 ГПК, тези изявления съставляват
извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола
лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с
всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства.
Затова дори участвалите в ПТП водачи да не са имали спор относно механизма на
настъпване на ПТП и вината на единия от тях, това не освобождава ищеца, при
оспорване от страна на ответника, от процесуалното задължение да проведе пълно и
главно доказване на всички обстоятелства, при които е настъпило ПТП, с други
доказателства.
От представения по делото от Столична община проект на организацията на
движението на ** в района на кръстовището с **, действащ към 15.01.2024 г., се
установява, че пътните ленти на двупосочното платно за движение по ** са
обозначени със знак „Б3 Път с предимство“, а дясната пътна лента на двупосочното
платно за движение по ** е обозначена със знак „Б1 Пропусни движещите се по пътя с
предимство“.
Релевантните факти относно механизма на осъществяване на процесното ПТП
съдът намира да се установяват от събраните по делото гласни доказателства.
3
При разпита си св. А. М. заявява, че има спомен за участието си в ПТП, като
водач на л.а „Киа Сеед“, както и в съставянето на предявения му от съда двустранен
констативен протокол за ПТП, като е подписал същия за участник „Б“. Излага, че
движейки се по **, предприел маневра десен завой за навлизане по **. Изяснява, че
платното за движение било много хлъзгаво, валяло дъжд. Когато извършил маневрата
завой забелязал автомобил, движещ се към него по **, почти в лявото платно.
Свидетелят спрял управлявания от него автомобил, другият водач натиснал спирачния
педал, но не могъл да спря, вследствие на което се ударил в него. Според свидетеля
другият автомобил се движил с висока скорост в платното за насрещно движение.
Спомня си, че ** била път с предимство, а на другата улица била обозначена със знак
„Пресичане на път с предимство“ или „Стоп“. В резултат от ПТП по автомобила му
били нанесени щети – увреждания по предния капак, решетка и броня.
При разпита си другият свидетел Д. Л. дава сведения, че е участвала през м.
януари 2024 г. като водач на л.а. „Фолксваген Голф“ в ПТП, във връзка с което е
съставен предявения й от съда двустранен констативен протокол, съставен и подписан
и от нея. Посочва, че се е движела по **, когато видяла таксиметров автомобил, идващ
от пепендикулярно разположен път с предимство – ул. „Стефан Младенов“ /за
наименованито на улицата свидетелят не изразява категорична убеденост/, да завива
надясно в посока към нея. Излага, че за момент се е стреснала, кракът й се
разтреперил върху спирачния педал, като след това го натиснала, но пътното платно
било заледено, в резултат на което настъпил лек удар в левия фар на управлявания от
нея автомобил и регистрацинния номер на другия автомобил. Изяснява, че ПТП
настъпило преди кръстовището, като при изнасянето си по време на завоя другият
автомобил бил заел по-широка траектория и застанал в средата на **, поради което тя
нямала възможност да оклони управлявания от нея автомобил нито наляво, нито
надясно. Имало много паркирани коли отстрани. Посочва, че непосредствено преди
ПТП нейният автомобил бил разположен в най-дясната част на пътя, като имала
намерение да предприеме маневра десен завой, но все още не била стигнала до
кръстовището, където да подаде светлинен сигнал за което. Свидетелят няма точен
спомен за скоростта, с която е управлявала МПС, но същата не е била повече от 40
км/ч.
Съдът при преценка на събраните гласни доказателства, като съобразява, че
възпроизвеждат ясно и последователно непосредствено възприети от свидетелите
обстоятелства, кредитира същите в частта, в която взаимно кореспондират помежду си
и се подкрепят и от останалия доказателствен материал, а именно относно мястото на
произшествието – на **, преди навлизане в кръстовището с **, като неточността в
наименованието на последната в показанията на св. Л., съдът отдава на изминалия
период от време, участващите в него превозни средства, поведението на водачите,
довело до пресичане на траекториите на управляваните от тях МПС – маневра за
завиване завой надясно по ** от страна на водача М. и загуба на контрол от страна на
водача Л. върху управлявания от нея автомобил, както и особеностите на пътната
обстановка – хлъзгава пътна настилка. Събраните показания на св. Л. за навлизане от
страна на л.а „Киа Сеед“ в средата на платното за движение на **, настоящият съдебен
състав намира да са израз на защитна теза на посочения свидетел, доколкото липсват
други подкрепящи ги доказателства. Нещо повече, в представения по делото проект на
организацията на движението в района на процесното кръстовище не се съдържа
обозначение на места за паркиране на МПС по ** /както например по **/, данните за
което биха довели до логически необходимото заключение относно необходимостта от
навлизане от страна на св. М. в средата на платното на движение с оглед на избягване
на съприкосновение с паркираните от дясната му страна МПС.
4
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз
основа събраните доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат от
виновното противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № **,
който при движение по ** преди кръстовището с ** е загубил контрол върху
управлявания от него автомобил при задействане на спирачната му уредба, тъй като не
е съобразил скоростта на движението му с атмосферните условия и състоянието на
пътя, вследствие на което е настъпило съприкосновение с осъществилия към този
момент маневра завой надясно от ** и продължил движението си в дясната пътна
лента по ** л.а „Киа Сеед“, с рег. № **.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички
участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или
пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да
причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни
предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с
оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното в случая поведение на
водача Л. се явява в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, която вменява
задължение у водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението,
водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да
предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да
застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да
причинят значителни материални вреди. Освен, че е била длъжна, водачът Димитрова е
имала и обективната възможност да възприеме особеностите на пътната обстановка и
съобрази поведението си, движейки се на път без предимство – **, перпендикулярно
разположена на **.
По изложените съображения съдът намира, че поведението на Л. като водач на
участвалия в процесното ПТП л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № **, се явява в разрез с
дължимото по закон такова и поради това е противоправно, а по силата на
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция същото е и виновно, доколкото
ответникът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за
оборването й чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства.
Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза, което съдът
кредитира в тази му част като компетентно и обосновано изготвено, всички повреди
по л.а „Киа Сеед“, с рег. № **, описани в протокола за ПТП и отразени в съставения от
експерти на ищеца опис, съответни и на сочените такива от разпитаните свидетели, са
настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване установения
механизъм на настъпването му.
Следователно от събраните по делото доказателства се установяват всички
обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а именно реализирано
застрахователно събитие – ПТП, предизвикано противоправно и виновно от
застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ с
валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, в причинна връзка с
което са нанесени щети на застраховано при ищеца за този риск по имуществена
застраховка МПС, и които щети са репарирани от последния.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
5
на водача на л.а „Киа Сеед“, с рег. № **, съдът намира за неоснователно. Принос от
страна на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с
поведението си той самият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите, така че увреждането настъпва като пряка последица и от
негови действия или бездействие. В случая, ответникът, който носи тежестта на
доказване, не е ангажирал убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си за
поведение в нарушение на установените в ЗДвП правила за безопасно движение от
страна на водача М., допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Поради това
и в приложение на последиците от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, следва да се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите,
поради което липсва основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение
за обезвреда.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, като обемът на отговорността
по регреса е обусловен от размера на платеното застрахователно обезщетение. Същото,
съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, е съизмеримо с действителната стойност на вредите,
причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на
застрахователното събитие. Обезщетението трябва да покрие размера на вредите към
деня на настъпването им, като съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ то се дължи в пределите на
определената застрахователна сума (лимита на отговорност по имуществената
застраховка) и не може да надвишава действителната (при пълна загуба) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а тази
стойност е пазарната стойност, в рамките на която правоимащият може да замести
имуществото с еквивалентно по вид и качество, респ. да го възстанови във вида му
преди увреждането.
При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай,
дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на
ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на
реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички
разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в
причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на
застрахованото лице.
От изводите на експерта по приетата съдебна автотехническа експертиза се
установява, че стойността на ремонта за отстраняване на щетите по увредения л.а „Киа
Сеед“, с рег. № **, причинени в резултат от процесното ПТП, възлиза на сумата от
1764,72 лева, определена по средни пазарни цени за вложени нови части и труд към
датата на ПТП. Така изчислената сума определя действителните разходи за
отремонтиране на превозното средство по пазарна стойност към релевантния момент
съобразно изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ, поради което съизмерява дължимото
обезщетение за обезвреда.
Съгласно чл. 411 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски за
определяне на застрахователното обезщетение, за които не се спори, че в случая
възлизат на 25 лева. Следователно вземането на ищеца по регреса е в общ размер от
1789,72 лева. Не е спорно между страните, а и по делото не са ангажирани
доказателства за извършено от ответника плащане в погашение на задължението му.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло
основателен и следва да се уважи за пълния претендиран размер от 1789,72 лева. Като
последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до
6
окончателното плащане.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на правния спор право на разноски се поражда в полза
на ищеца. Същият е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е
сторил такива, поради което с оглед уважената част от иска и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 585,79 лева, представляваща разноски
направени в исковото производство, и сумата от 610,79 лева, представляваща разноски
направени в заповедното производство.
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че з, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: **, дължи на з, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, сумата в размер на 1789,72 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за вреди на МПС „Киа Сеед“ с рег. № **, причинени
при ПТП, настъпило на 15.01.2024 г. в гр. София, по вина на водача на МПС
„Фолксваген Голф“ с рег. № **, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, и ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със законната
лихва от 20.08.2024 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 04.09.2024 г. по чл. 410 ГПК по гр. д. №
50025/2024 г. по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА з, ЕИК **, да заплати на з, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 585,79 лева, представляваща разноски направени в исковото производство, и
сумата от 610,79 лева, представляваща разноски направени в заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7