№ 4309
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. М.ОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.А
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. М.ОВА Административно
наказателно дело № 20211110212601 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) /относимата
редакция към датата на образуване на производството/.
Образувано е по жалба на Д. Л., ЕГН **********, чрез адв. Й. А. от АК
- Варна, срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-009541 от
18.05.2021 г., издадено от началник на група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации и
правните изводи на административнонаказващия орган, като счита, че не е
осъществил състава на вменените му административни нарушения, доколкото
процесното пътнотранспортно произшествие не е реализирано с неговия лек
1
автомобил. Сочи се, че при съставянето и връчването на акта за установяване
на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя не е бил осигурен
превод на български език, с което е нарушено правото му на защита. Твърди
се, че АУАН не е съставен в присъствието на „двама други“ свидетели в
нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, както и че не са спазени изискванията на
чл. 42, т. 4 и т. 9 от ЗАНН, изразяващи се в отразяване на пълно и ясно
описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са били извършени, и
в посочване на имената, точните адреси и ЕГН на лицата, претърпели вреди
от нарушението. Също така се сочи, че актът е съставен извън срока по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН. Развиват се доводи за неправилна правна квалификация на
нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Моли се за цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените разноски
по делото. Алтернативно, моли се за редуциране на наложената глоба по
пункт втори от НП до предвидения от закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За
него се явява процесуалният му представител адв. В. Я. от АК - Варна, който
по изложените в жалбата съображения моли за отмяна на оспореното НП и за
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител, като не взема становище по същество на делото.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 27.04.2021 г. св. С. Д., на длъжност „младши автоконтрольор“ при
ОПП - СДВР съставил АУАН сер. АА бл. № 950679 против жалоподателя Д.
Л. за това, че на 25.10.2020 г., около 10:50 часа, в гр. София като собственик
на лек автомобил марка „Опел“ с рег. № ... не може да посочи от кого се е
управлявал автомобилът по бул. „Рожен“, с посока на движение от надлез
„Надежда“ към кв. „Илиянци“, като срещу бл. 32 поради несъобразена
скорост спрямо състоянието на пътя реализира ПТП с паркиран лек
автомобил марка „Дачия“ с рег. № ..., след което напуска мястото без да
уведоми органите на Министерството на вътрешните работи. Посочените
фактически констатации актосъставителят квалифицирал като нарушения по
чл. 188, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Актът бил
2
съставен в присъствието на нарушителя и на двама свидетели на неговото
съставяне, бил подписан от същите и от актосъставителя, като екземпляр от
него бил връчен на нарушителя. Последният вписал като възражение в акта,
че не е съгласен с него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не
постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН от началник на група към СДВР,
отдел „Пътна полиция“ било издадено и обжалваното наказателно
постановление № 21-4332-009541 от 18.05.2021 г., с което на жалбоподателя
на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му били наложени
„глоба“ в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя
на 13.08.2021 г., а на 19.08.2021 г. жалбата срещу него била подадена по
пощата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства -
показанията на свидетелите И. А. П., С. К. Я., В. И. З., М. В. Ж., С. А. Д.
(частично), писма-справки от ОПП-СДВР, копие на дневник регистър за ПТП,
справка от централна база на АИС КАТ за МПС с рег. № ..., писмо от ЗАД
„Армеец“, копие на заявление за обезщетение, писмо-справка от Районен
център 112 - София към Дирекция „Национална система 112“ при МВР,
протокол за ПТП бл. № 1811704 (рег. № 10789) от 26.10.2020 г., справка
картон на водача Д. Л., декларация от Д. Л., копие на заповед на министъра на
вътрешните работи относно заеманата длъжност от наказващия орган, ведно с
акт за встъпване в длъжност, копие на Заповед № 513з-586/26.01.2017 г. на
директора на СДВР относно заеманата от актосъставителя длъжност, копие
на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи
относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган и един брой
оптичен носител CD-R, съдържащ електронни картони на инцидента и 1 бр.
звукозапис на телефонен разговор с И. Богданов от 26.10.2020 г.
По делото има приложени писмени сведения от св. И. П. и 2 броя
докладни записки, изготвени от св. В. З. и ЕС.. Доколкото в тези писмени
3
документи по същество се съдържат показания на посочените лица, само че
дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмена форма, съдът счита,
че тези документи не съставляват нито писмено, нито гласно доказателство
по смисъла на ЗАНН и НПК. Във връзка с това, че докладната записка не
представлява годно доказателствено средство има редица съдебни решения,
включително и на ВКС (Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО). Поради
това не следва да бъдат подлагани на анализ писмените сведения от св. И. П.
и изготвените докладни записки, а единствено, с оглед наличието им по
делото, следва да се приеме, че такива документи съществуват.
Съдът не кредитира приложената като писмено доказателство по делото
декларация, подписана от св. С. Я., доколкото последната в разпита си пред
съда заявява, че е неграмотна, не може да чете и пише и че не е написала
текста в декларацията, а само й било казано да се подпише отдолу.
Впечатление прави и обстоятелството, че на всяко място в декларацията, на
което е посочена част от регистрационния номер на лекия автомобил марка
„Опел“, същата от „7689“ е поправена на „7682“. Доколкото от показанията
на св. Я. безспорно се установява, че същата не е написала текста в
декларацията и не го е прочела, като няма данни да се е запознала с него по
друг начин, то съдът изключи декларацията от доказателствената съвкупност
по делото.
Настоящият съдебен състав дарява с доверие показанията на свидетеля
И. П., намирайки ги за обективни, последователни, логични и
непротИ.речиви, като няма основание съдът да се съмнява в тяхната
достоверност. Този свидетел, заедно със собственика на ударения автомобил
И. Богданов и двама полицейски служители, на 26.10.2020 г. - денят, следващ
този на извършване на нарушенията, е присъствал на мястото на ПТП и е
видял ударения лек автомобил марка „Дачия“ с рег. № ..., като детайлно
описва щетите по него. Освен това, свидетелят П. заявява, че е гледал
видеозапис от камерите на магазин, намиращ се в близост до ударения
автомобил, като в детайлни описва механизма на настъпване на процесното
ПТП между паркирания автомобил и автомобила марка „Опел“, както и
напускането на мястото на ПТП от страна на водача на автомобила „Опел“,
като показанията му кореспондират с тези на св. С. Я., която се явява пряк
очевидец на произшествието.
4
Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля С. Я., която е станала
свидетел - очевидец на процесното ПТП. Показанията на св. Я. са обективни,
логични и непротИ.речиви, като дават информация на съда относно
механизма на настъпване на ПТП и развилите се събития на следващия ден.
От показанията на Я. също така се установява, че същата е неграмотна,
съответно нито собственоръчно е попълнила декларацията, приложена по
административнонаказателната преписка, нито я е прочела, а единствено се е
подписала под попълнения текст.
От показанията на св. В. З. става ясно, че същият е изготвил докладна
записка във връзка с процесното ПТП, установяват се обстоятелствата около
мястото на ПТП, механизма на настъпването на последното, наличието на
материални щети по автомобила марка „Дачия“ и напускането на мястото на
ПТП от другия водач.
Съставът на съда кредитира и показанията на свидетеля М. Ж., които
макар и лаконични, намират опора в съставения от и предявен на св. Ж.
протокол за ПТП. В разпита си пред съда св. Ж. твърди, че няма конкретен
спомен за случая, но все пак заявява, че е посетил мястото на ПТП в района
на бул. „Рожен“ и че реализиралият произшествието водач е напуснал
мястото.
Съдът дарява с доверие и свидетелските показания на актосъставителя
С. Д., намирайки ги за обективни, последователни и непротИ.речиви. От
същите се установяват обстоятелствата около съставянето на процесния
АУАН, включително и факта, че актосъставителят не е очевидец на
констатираните нарушения, а е съставил акта въз основа на докладна записка,
декларация и протокол за ПТП. Съдът обаче не дава вяра на тази част от
показанията на св. Д., в която той твърди, че декларацията от С. Я.,
съдържаща данни за автомобила, реализирал ПТП, е била написана
собственоръчно от нея, тъй като по делото безспорно се установи, че св. Я. е
неграмотна.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото
служат и събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по
съответния процесуален ред, и затова съставът на съда основа своите
фактически изводи и въз основа на посочените по-горе писмени
доказателства.
5
Настоящият съдебен състав изгради своите фактически изводи и въз
основа на приложеното по делото веществено доказателство - оптичен
носител CD-R, съдържащ електронни картони на инцидента и 1 бр.
звукозапис на телефонен разговор с И. Богданов от 26.10.2020 г.
Съдържанието на звукозаписа е възпроизведено в протокол от 22.06.2022 г.
след изслушването му в съдебно заседание от същата дата. От изслушания
звукозапис се установява съдържанието на телефонния разговор със
собственика на ударения лек автомобил марка „Дачия“, който сигнализира за
настъпилото произшествие и дава информация относно мястото на
последното. Също така се установява, че има един свидетел - очевидец на
инцидента (св. С. Я.), който не е видял целият регистрационен номер на
напусналия мястото на ПТП лек автомобил, но е заявил, че се касае за
автомобил марка и модел „Опел Корса“, а част от регистрационния му номер
бил „...“ или „...“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на 7-дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице - св. С. Д., заемащ длъжността „младши
автоконтрольор“ при ОПП - СДВР. Наказателното постановление също е
издадено от компетентен орган - началник група при ОПП - СДВР, на когото
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложената заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи са делегирани права на
административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. И двата
6
процесуални документа са съставени в предвидените за това срокове и при
спазване на изискуемата се за тяхната валидност писмена форма. Налице е и
редовна процедура по съставяне и връчване на акта, както и връчване на
атакуваното НП.
Съдът намира за неоснователно възражението за нарушено право на
защита поради неосигуряване на превод на български език. Налице са
изрични норми (съображения) в Директива 2010/64/ ЕС на ЕП и Съвета
относно правото на устен и писмен превод и Директива 2012/13 на ЕС
относно правото на информация в наказателното производство. Изрично в
съображение 16 на Директива 2010/64 е изключено приложното й поле в
случаите при които орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително
леки нарушения. „Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения,
извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след
пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква
компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата
директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено
право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси,
настоящата Директива следва да се прилага единствено за производството по
обжалване пред този съд“. Налице е изрична норма в чл. 1, т. 3 със същото
съдържание. Същото съображение и норми, изключващи изискването за
правото на информираност на подходящ език е налично и в съображение 17 и
чл. 2, т. 2 на Директива 2012/13. Двете директиви са транспонирани в
България в създадената нова глава 30а в НПК и съответно намират своето
пряко приложение.
Въпреки изложеното до тук, настоящият съдебен състав констатира, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при описанието на двете
вменени на жалбоподателя административни нарушения.
По нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (пункт първи от НП):
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение на водачите
на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се
7
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по
делото не са събрани каквито и да било доказателства да е осъществено
описаното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В приложения към
административнонаказателната преписка протокол за ПТП е посочено, че
МПС 1 при неизяснени причини и обстоятелства реализира ПТП с
паркирания лек автомобил марка и модел „Дачия Логан“. По никакъв друг
начин не са изяснени причините и обстоятелствата, при които е осъществено
процесното ПТП. В АУАН се твърди, че описаното ПТП е причинено поради
несъобразена скорост спрямо състоянието на пътя, без обаче да са изложени
каквито и да е мотиви кое е довело до това заключение, както и без да е
конкретизирано каква е била скоростта на лекия автомобил и какво е било
състоянието на пътя. Освен че произшествието е било реализирано поради
несъобразена скорост спрямо състоянието на пътя, в наказателното
постановление също така е отразено, че водачът не е избрал скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. По
отношение на посочените обстоятелства обаче нито акта, нито издаденото въз
основа на него НП съдържа каквито и да е конкретни факти, в това число
какви са били атмосферните условия, релефът, условията на видимост и
интензивността на движението на процесната дата и място. Липсва
елементарна фактическа обстановка, от която да може да се направи извод за
наличие на соченото нарушение и за вина на нарушителя. Ето защо съдът
прие, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са спазени
изискванията, произтичащи от разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. С оглед изложеното съдебният състав счита, че в тази част
атакуваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
8
Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП (пункт втори
от НП):
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП въвежда задължение
на водачите, участници в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без
да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания.
От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е
необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само имуществени
вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото и между тях
да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Изброените
предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, за да бъде ангажирана
отговорността на нарушителя.
Съдът констатира, че по отношение на нарушението по пункт втори при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията на чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като направеното описание на
нарушението от фактическа страна е неясно и същото не осъществява
самостоятелен състав на административно нарушение. В текста на съставения
АУАН е посочено, че с лек автомобил марка „Опел“ с рег. № ..., собственост
на жалбоподателя, който не може да посочи от кого се е управлявал
автомобилът, е реализирано ПТП, след което водачът напуска мястото на
произшествието, без да уведоми органите на МВР. В наказателното
постановление досежно това нарушение е отразено, че при наличие на
разногласия относно обстоятелствата за ПТП водачът го напуска, не
уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й. В случая
съдът счита, че в АУАН не са описани правнорелевантните факти от състава
на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, свързани с липсата на
съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с
него. Не са изложени каквито и да било твърдения за другия участник в ПТП
- присъствал ли е на мястото на произшествието, търсен ли е от
жалбоподателя с цел постигане на съгласие относно обстоятелствата,
9
свързани с ПТП. Следователно налице са обстоятелства, които не са
включени във фактическия състав на административното обвинение, поради
което е недопустимо с наказателното постановление да се въвеждат нови
фактически положения. В обстоятелствената част на НП изобщо не е описан
резултатът от ПТП - дали при настъпването му на автомобилите са
причинени само имуществени вреди и какви, и/или има и пострадали хора.
Действително в АУАН е вписано, че от деянието са претърпени имуществени
вреди, описани в протокол, но това не санира допуснатото процесуално
нарушение, тъй като тези обстоятелства следва да са надлежно изложени в
описателната част и на акта, и на постановлението, а не да се извличат от
приложени по делото писмени доказателства. В наказателното постановление
липсва също фактическо описание на твърдените разногласия между
участниците в ПТП. За да е налице нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от
ЗДвП категорично е необходимо да не е постигнато съгласие между водачите
на участвалите в ПТП автомобили относно обстоятелствата, свързани с него.
В конкретния случай въобще не се е осъществил контакт между водачите, за
да обсъждат обстоятелствата и съответно да е постигнато или не съгласие за
тях. Както в АУАН, така и в НП е абсолютно задължително нарушението да
бъде описано достатъчно подробно, точно и ясно, но в случая това не е
сторено, поради което е ограничено правото на защита на жалбоподателя да
разбере фактическите параметри на предявеното му административно
обвинение, като съдът не може да замести наказващия орган, допълвайки
липсващото му изявление по горните въпроси със свои фактически изводи.
Ето защо, с оглед констатираните съществени процесуални нарушения,
оспореното НП следва да бъде отменено и в частта по пункт втори.
За прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи и
съображения по съществото на спора. Процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е
уредена в ЗАНН, като за неуредените в посочения нормативен акт случаи
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на
разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно
постановление административнонаказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е
за него. Отразените в АУАН фактически констатации нямат доказателствена
стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на
10
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния
процес. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има приложение единствено и
само в процедурата по налагане на административно наказание пред
административнонаказващия орган, не и в съдебното въззивно производство
/вж. Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, не загубило
сила/.
В разглеждания случай и двете вменени на жалбоподателя
административни нарушения останаха недоказани, тъй като от формираната
по делото доказателствена съвкупност не може по несъмнен и категоричен
начин да се приеме за установено, че нарушенията са извършени при
управление именно на лекия автомобил марка и модел „Опел Зафира“ с рег.
№ ..., собственост на жалбоподателя. От приложеното по делото веществено
доказателство - оптичен носител CD-R, съдържащ звукозапис на телефонен
разговор от 26.10.2020 г. със собственика на ударения лек автомобил, става
ясно, че е имало един - единствен свидетел - очевидец на настъпилото ПТП, а
именно св. С. Я., която е дала информация, че напусналият мястото на ПТП
автомобил е сив на цвят, марка и модел „Опел Корса“ и част от
регистрационния му номер е „...“ или „...“, като Я. не е успяла да види
последните букви от номера. Въпреки това обаче актосъставителят е приел,
че произшествието е реализирано от лек автомобил марка и модел „Опел
Зафира“ с рег. № ..., което обаче не се доказа по безспорен начин от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства. Самият актосъставител в
разпита си пред съда заявява, че е съставил акта въз основа на протокола за
ПТП с напуснал участник (който не съдържа данни за водача и автомобила, за
който се сочи, че е реализирал ПТП), докладна записка и декларация от
свидетел - очевидец (за която стана ясно, че не е попълнена от последния и бе
изключена от доказателствената съвкупност по делото). Независимо, че в
изготвената докладна записка като автомобил реализирал въпросното ПТП е
посочен лекият автомобил марка и модел „Опел Зафира“ с рег. № ...,
собственост на жалбоподателя, то докладната записка не може да послужи за
установяване на действителната фактическа обстановка при положение, че не
представлява годно доказателствено средство според трайно установената
съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. по н. д. № 688/2017 г. на ВКС,
III НО и други) и съдържащите се в нея данни не могат да служат и като
доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на
11
извършването му. Ето защо обжалваното наказателно постановление е
издадено при неизяснена фактическа обстановка, без същата да се
потвърждава по категоричен начин от доказателствата, събрани по
преписката. С оглед изложеното съдът счита, че доколкото извършването на
процесните нарушения от страна на жалб. Д. Л. не се доказва по безспорен
начин, то е налице основание за цялостна отмяна на оспореното НП като
неправилно, издадено в протИ.речие на материалния закон.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено в цялост поради
допуснати съществени процесуални нарушения и поради недоказаност на
административнонаказателното обвинение срещу жалб. Д. Л..
При този изход от делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 от АПК правото на разноски възниква в полза на жалбоподателя, който
чрез процесуалния си представител изрично в съдебно заседание е направил
искане за присъждане на такива. От приложения като лист 134 от делото
договор за правна защита и съдействие се установява, че жалбоподателят е
заплатил на адв. А. сумата в размер на 600 лева за адвокатско
възнаграждение, като въззиваемата страна не е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ето защо, в полза на
жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен орган
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. В случая разноските следва да бъдат
възложени върху Столичната дирекция на вътрешните работи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-009541 от 18.05.2021
г., издадено от началник на група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което
на жалбоподателя Д. Л., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, предл.
първо от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер на 150 /сто и
12
петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на
жалбоподателя Д. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ..., сумата от 600
/шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13