Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
Гр.
София, 12.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 СЪСТАВ, в съдебно заседание
проведено при закрити врата на шестнадесети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Маджев т.д. № 626/2020 г., намери следното:
Производството е по
реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по повод на упражнена молба с правно основание чл.625 ТЗ от
Изпълнителна агенция Г.и.по т./ИАГИТ/ за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо търговско дружество – „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „******.
Молителят Г.и.по т./ИАГИТ/ твърди, че ответното търговско дружество има
непогасени задължения за заплащане на трудови възнаграждения към повече от една
трета от служителите си, като забавата е продължила над два месеца. Пояснява
се, че общият брой на трудово ангажираните при ответника работници и служители
за периода м. 11-12.2019 г. възлиза на 44. Твърди, че в изпълнение на
правомощията си на контролен орган е
извършил проверка и е приложил принудителни административни мерки спрямо ответника,
ориентирани към задължаване на работодателя да изплати изискуемите и
неизплатени за месеците – ноември и декември 2019 г. трудови възнаграждения
следващи се на 17, респективно 32-ма служители. Изпълнението на предписанията е
трябвало да се реализира от работодателя
в изрично определени за това от
контролния орган срокове. Плащане обаче не било предприето в тези срокове, вкл.
и към момента на депозиране на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност – 01.04.2020 г. Към визирания момент всяко едно от задълженията
за изплащане на трудови възнаграждения от упоменатия по-горе период и обем било
с допуснато закъснение продължаващо повече от 2 месеца. Според ищеца невъзможността на „Ф.П.“ ЕООД да
изплаща изискуемите от него трудови възнаграждения към своя персонал трябва да
се разглежда, като обективно и трайно състояние на работодателя – търговец.
Тази невъзможност за обслужване на изискуеми трудови възнаграждения показвала
изпадане на дружеството в състояние на
неплатежоспособност. Предвид това молителят иска от сезирания съд да
постанови позитивно решение, с което на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ да обяви
неплатежоспособността на „Ф.П.“ ЕООД, вкл. да се определи началната й дата, а
така също спрямо дружеството да се открие производство по несъстоятелност. Претендира се и за присъждане на разноски
Ответникът е надлежно призован за участие в настоящото производство, като
за целта на регистрираният му адрес на управление на 01.06.2020 г. успешно е
била връчена призовка за датата на насроченото съдебно заседание за разглеждане
на молбата, в т.ч. препис от нея и от приложенията към нея. Ответникът не е
взел непосредствено участие в съдебните заседания по разглеждане на молбата по
чл. 625 ТЗ, а на 18.06.2020 г. е депозирал писмена молба, с която е поискал
обхвата на експертния анализ за финансовото и имущественото му състояние да
бъде разширен, като бъдат проверени и балансовите му показатели за 2019 г.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник по молбата – „Ф.П.“ ЕООД е капиталово търговско
дружество с правно-организационна форма – ЕООД, учредено на 17.12.2012 г. което
фигурира, като правен субект с
регистриран капитал от 100,00 лева, изцяло внесен към момента на учредяването
му. Основният му предмет на дейност е съсредоточен върху производството на
изделия от пластмаса.
Съгласно приложен Протокол от 26.02.2020 г. за извършена проверка от
Дирекция „И.по т.“ – гр. София се установява, че е била осъществена проверка по
отношение изпълнение правилата на трудовото законодателство в дружеството – „Ф.П.“
ЕООД. Резултатите от проверката са показали, че в ответното дружество се
допуска неизпълнение на задължението на работодателя да изплаща в срок
уговорените със служителите му трудови възнаграждения, в т.ч. и обезщетения за
неизползван платен годишен отпуск, както и за прекратяване на трудово
правоотношение от работодателя без да е дадено предизвестие на работника, като
тези необслужени парични задължения на работодателя се отнасят за периода от м.
10.2018 г. до м.12.2019 г. вкл. В тази
връзка съобразно компетентността си проверяващия орган е издал задължителни
предписания към работодателя – „Ф.П.“ ЕООД, състоящи се в това в рамките на
конкретно указани срокове работодателят да изплати на съответните работници
констатираните вземания произтичащи от трудови правоотношения в т.ч. и работни
заплати начислени на служителите през
месеците – ноември и декември 2019 г.
По делото са приобщени като писмени доказателства справка за неизплатени
заплати в дружеството с актуалност към 18.02.2020 г., както и копия на издадени
фишове за начислени работни заплати на служители в дружеството за месеците
ноември и декември 2019 г.
Във връзка предприетите от сезирания съд по служебен почин действия за
събиране на информация, която да дава сведения за актуалното финансово и
имуществено състояние, в което се намира търговско дружество – „Ф.П.“ ЕООД към
момента, от различни държавни органи поддържащи нарочни регистри с такива данни
е събрана информация, както следва :
От НАП са постъпили 4 броя Постановления за налагане на обезпечителни мерки
издадени през 2017, 2018 г. и 2020 г., като обезпечителните мерки се състоят в
налагане на запори върху движими вещи, както и върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки на „Ф.П.“ ЕООД. Ангажирани са и два броя Постановления за
възлагане на движими вещи от 2019 г., чрез които се установява, че в пределите
на образувано срещу ответника изпълнително дело от 2017 г. публичен изпълнител
при НАП за удовлетворяване на изискуеми и подлежащи на принудително изпълнение
публични вземания е продал имущество на длъжника /движими вещи/. Съгласно
детайлна справка за актуалното състояние /основание, вид и размер/ на
публичните задължения на „Ф.П.“ ЕООД се констатира, че към датата – 19.05.2020
г. същите възлизат на сумата от общо 1 407 377, 86, като тяхното генериране
е започнало през 2017 г. и е продължило през 2018, 2019 и 2020 г. Прегледът
показва, че се касае за задължения свързани с начислен ДДФЛ, осигурителни
вноски, както и наложени имуществени санкции по издадени наказателни
постановления.
С писмо от 21.05.2020 г. Отдел „ПП“ към СДВР при МВР е предоставило по делото
Справка от Централизираната информационна база с данни на АИС-КАТ, от която се
разбира, че към 20.05.2020 г. са налични данни за два автомобила, които са
бивша собственост на „Ф.П.“ ЕООД, както и един автомобил, за чиято собственост
е посочено да се притежава от него.
За целите на производството е допусната СФИЕ, по която от вещото лице е
изготвено експертно заключение, което след осъществено изслушване в съдебно
заседание е прието без да има оспорване от страните. Съдът изцяло кредитира така
приетото заключение, като всестранно, обосновано и компетентно изготвено,
доколкото същото почива задълбочен и съвкупен анализ на приложените по делото
писмени документи и проверка на финансовите документи налични по партидата на
ответника водена в ТРРЮЛНЦ при АВ, в т.ч. и на предоставените от самия ответник
– ведомости, справки, дневници от водени сметки, аналитични оборотни ведомости,
както и инвентарни описи.
Съобразно отговорите дадени от вещото лице в заключението му се разбира, че
анализираното търговско дружество е адресат на изискуеми парични задължения за
начислени трудови възнаграждения на персонала му за месеците от ноември 2019 г.
до април 2020 г., чиито общ размер възлиза на сумата от 170 993, 12 лв.,
като за м. ноември неразплатените възнаграждения се равняват на 13 671,16
лв., а за м.декември 2019 г. на 21 686,53 лв. По отношение изискуемостта
на начислените работни заплати вещото лице е посочило, че тези дължими за м.
ноември 2019 г. са станали изискуеми, считано от 01.01.2020 г., а тези за м.
декември 2019 г., считано от 01.02.2020 г. Обяснено е, че при формираните от
вещото лице размери на следващите се възнаграждения на персонала за визираните
месеци, са взети предвид и направени частични плащания от трети дружества, за
което не били представени съответните документи от ответника. На следващо място
вещото лице проследява балансовите данни огласени от търговеца по партидата му
за периода от 2016 г. до 2019 г. вкл. правейки коментар на нивата и тенденциите
при промяната в структурата на активите и пасивите поддържани от дружеството.
Към 31.12.2016 г. текущите задължения възлизат на 1 682 хил. лв., към
31.12.2017 г. тяхното равнище се покачва до 3 888 хил. лв., като към
31.12.2018 г. те бележат спад до ниво от 2 564 хил. лв., а към 31.12.2019
г. те се редуцират до 1 215 хил. лв. Тенденцията при дългосрочните
задължения показва единствено ръст, а именно от 1 938 хил. лв. в началото
на изследвания период до 2 706 хил. лв. към 31.12.2019 г. По отношение на
горните данни обаче вещото лице е подчертало, че се констатира водене на
счетоводно отчитане на задълженията на търговеца в противоречие с установените счетоводни
стандарти, доколкото краткосрочни задължения са били трансформирани в
дългосрочни без да са били налице основания за това – подписване на
споразумения за разсрочване. Що се касае до активите на дружеството и по
конкретно краткотрайните такива, то картината е следната : към 31.12.2016 г. –
535 хил. лв.; към 31.12.2017 г. – 1 215 хил. лв.; към 31.12.2018 г. – 465
хил. лв. и към 31.12.2019 г. – 235 хил. лв. Преобладаващата част от тези активи
са материалните запаси, следвани от краткосрочните вземания. Вещото лице се
спира и на това, че по предоставени от НАП сведения анализирания субект има
необслужени публично-правни задължения, които са възникнали в периода 2017 –
2020 г. и имат общ размер от 1 407 377,86 лв., като и тук маркира, че
съпоставката на тези задължения и момента на тяхната изискуемост показва, че
дружеството е процедирало неправилно, като в балансите си за 2018 г. и 2019 г.
ги е отразило, като дългосрочни задължения без да има съответното основание за
подобно счетоводно отчитане. Последното локализирано от „Ф.П.“ ЕООД плащане е
било извършено по банков път на 06.08.2018 г., като вещото лице обръща
внимание, че банковите сметки на дружеството са с наложени запори по инициатива
на НАП и това датира от 06.07.2018 г. На следващо място е отделено внимание на
това, че съотношението между имуществото на дружеството и неговите задължения
през целия обследван период бележи тенденция на влошаване, като от показател
1,046 в края на 2016 г. девалвира до показател 0,459 в края на 2019 г. Това
означавало, че след 2016 г. „Ф.П.“ ЕООД не разполага с имущество, което да му
позволи да покрива задълженията си. Предвид
некоректната счетоводна отчетност на задълженията на търговеца, която е
констатирана от вещото лице, същото е предложило два варианта за проверка на
измерителите му на ликвидност, а именно такива базиращи се на балансовите
данни, и такива при които просрочените вземания и изискуемите задължения се
отчитат вместо като дългосрочни, като краткосрочни. И при двата варианта КОЛ е
на незадоволителни нива, като при алтернативния /втория вариант/, който съдът
възприема за благонадежден към 31.12.2016 г. КОЛ е равен на 0,3181, към
31.12.2017 г. нараства до 0,5884, за да спадне отново към 31.12.2018 г. на
0,2414, респективно на 0,1390 към 31.12.2019 г. Тези показатели манифестирали
финансово положение при което дружеството няма потенциала да погасява
краткосрочните си задължения с притежаваните краткотрайни активи през целия
подложен на проверка период от време. Далеч от утвърдените нормални стандарти е
позициониран и коефициента измерващ платежоспособността на търговеца, като
израженията на същия дават основание на вещото лице да заключи, че към края на
2016 г. дружеството демонстрира липса на възможност да покрива задълженията си
в дългосрочен план, а през следващите три години, то вече е свръхзадължено.
Наблюдава се и трайна тенденция насочена към влошаване управлението на
вземанията, като периода за тяхното събиране от средно 45,77 дни нараства до
187,88 дни. Единствено през първата година на анализирания период дружеството
отчита печалба, която е достатъчна да покрие едва 7,85 % от неговите
задължения, като в следващите три години се отчитат единствено загуби.
При така установените факти по делото, съдът пристъпва към разглеждане на
молбата от правна страна.
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен в чл.
608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по
чл. 625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3) да са
налице някои от предпоставките по чл. 608, ал. 1 от ТЗ - да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да
е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ -
невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5)
затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и
трайно.
Ответникът по молбата е "търговец" по смисъла на чл. 1, ал. 2, т.
1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си
форма.
В конкретния случай молителят е Изпълнителната агенция "Г.и.по т.".
Същият притежава активна материално-правна легитимация да иска откриване на
производство по несъстоятелност спрямо ответника съгласно изменението на чл.
608, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102/2017 г., в сила от
31.03.2018 година. В този текст е предвидено, че неплатежоспособен е търговец,
които не е способен да изпълни изискуемо свое задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
е изпълнено повече от два месеца, като легитимиран да депозира молба по чл. 625 ТЗ в тези хипотези е Изпълнителната агенция "Г.и.по т.".
По делото са събрани достатъчно по обем и надеждност писмени доказателства,
от които се установява, че ответникът по молбата – „Ф.П.“ ЕООД е допуснал
закъснение в изпълнение на задълженията си за изплащане на трудови
възнаграждения на една част от работниците си за м. ноември 2019 г., както и на начислените такива за
всички работници за –м. декември 2019 г. Установява се и от заключението на
съдебно-финансово-икономическата, и от събраните в достатъчен обем писмени
доказателства – констативни протоколи, справки за работни заплати, както и фишове
за начислени работни заплати, че ответника се е отклонил от задължението си да
заплати в полза на една част от наетите от него работници начислените им
трудови възнаграждения през месец ноември 2019 г. и м. декември 2019 г., а
именно на 17 работника през м. ноември 2019 г. и 32 работника през м.декември
2019 г. Съпоставката на списъчния състав
с наетите в тези месеци работници с броя на работниците, които са останали с
неудовлетворени вземания за трудови възнаграждения показва, че делът на тези
работници надвишава установения предел в чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ, а именно
1/3 от списъчния състав. При трудово ангажирани 44 броя работници, релевантния
брой работници е 15, като от доказателствата е видно, че през м. ноември 2019
г. работниците с начислени, но незаплатени трудови възнаграждения надвишават
15, а именно касае се за 17 души персонал, а за месец декември 2019 г.
работниците с неразплатени възнаграждения нарастват до 32-ма. Това означава, че
първият заложен от законодателя материален критерии е постигнат. По отношение
периода на забава, а именно поне 2 месеца, считано от настъпване изискуемостта
на вземанията за работни заплати, събраните доказателства не свидетелстват за
това, че до 01.04.2020 г. работодателя е заплатил възнагражденията на своите работници
начислени за м. ноември и м. декември 2019 г., или пък ги е заплати поне на
такава част от тях, която свежда неудовлетворената група работници до нива под
1/3 от списъчния състав /под 15/. Това доказване е в тежест на ответника, но от
негова страна липсва представяне на доказателства, от чието съдържание да може
да се изведе безсъмнено успешно погасяване по смисъла на правилата утвърдени в
чл. 270, ал. 3 КТ. Тъкмо обратното при своята проверка на финансовото състояние
на ответника, вещото лице прави еднопосочно заключение, че начислените работни
заплати на персонала през коментираните месеци не са заплатени от работодателя,
нещо повече натрупани са още задължения за работни заплати и през периода до
04.2020 г. Следователно „Ф.П.“ ЕООД не
може да осъществи очакваното от него изпълнение, в т.ч. в рамките на
коментирания двумесечен период, считано от настъпване падежа за плащане на
работните заплати през м. ноември и декември 2019 г.
По изложените съображения, съдът приема за установена по делото
предпоставката по чл. 625 ТЗ, легитимираща Изпълнителна агенция Г.и.по т.да
инициира производство по откриване на несъстоятелност спрямо „Ф.П.“ ЕООД
По отношение на
неплатежоспособността.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано
с търговската му дейност или задължение
по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета
от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ,
следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите.
Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо
имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на
същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез
наличните си парични и други реално ликвидни активи.
Предвид изложените по-горе мотиви, се установи наличието на изискуеми и
непогасени задължения от вида по чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ. От представените по
делото писмени доказателства и приетите неоспорени от страните заключения на
вещото лице - А., които съдът кредитира като пълни, мотивирани и изготвени в
обема на специални знания на вещото лице, се установява и това, че „Ф.П.“ ЕООД има
изискуеми и непогасени парични задължения освен към своя персонал, то и към
държавата /задължения за данъци и осигурителни вноски/, както и към други
частно правни субекти – финансови предприятия и доставчици. Констатира се, че
неизправността по отношение плащането на публичните задължения датира още от
2017 г., като тази категория задължения постепенно се увеличават за да
достигнат през 2020 г. стойности над 1 400 000 лв. Същевременно още
към края на 2016 г. става ясно, че финансовото състояние на дружеството е
съществено компрометирано, доколкото краткосрочните му задължения са в размер
на 1 682 хил. лв., като те няма как успешно да бъдат посрещнати с
притежаваните от дружеството краткосрочни активи на ниво от 535 хил. лв.
Тенденцията за влошаване още по отчетливо се откроява и през следващите
анализирани години, като потенциала за покриване на текущите задължения
девалвира в още по висока степен. Дружеството започва да трупа и задължения към
персонала си, като прилага счетоводни политики, които целят манипулиране на
финансовите му резултати, доколкото пристъпва към трансформиране на
краткосрочни задължения в дългосрочни такива без да има съответното правно и
счетоводно основание за приложението на подобен подход. През 2018 г. банковите
сметки, които дружеството ползва за да обслужва търговската си дейност са
запорирани от НАП, което води и до преустановяване на плащанията предприемани
от този търговец. Наред с това дружеството започва да формира, като свои
счетоводен резултат загуби. Същото става сериозно зависимо от своите кредитори,
като финансовото положение, в което се е позиционирало обективно му пречи да
обслужва регулярно текущите си задължения. Още от 2016 г. измерителят му за
ликвидност е негативен. Идентично е положението със спомагателния показател за
финансова автономност. Няма и никакви данни за производствения му капацитет и
паричните потоци постъпващи от стоката, която пласира. Забелязва се определен
обем от изискуеми парични вземания, за които обаче не е ясно в каква степен
могат да бъдат събрани. Като закономерна последица от изказаното може да се
обособи мотив, че още в края на 2016 г. измерителя за обща ликвидност на
дружеството е далеч под приемливото за стандарт ниво от единица, а това
означава, че дружеството не разполага краткотрайни активи, с чиято помощ да
постигне обслужване на текущите си задължения и като резултат от това е
изпаднало в обективното състояние на неплатежоспособност. Очевидно за „Ф.П.“
ЕООД не съществува финансов инструментариум с приложението на който това
влошено ликвидно състояние да бъде превъзмогнато, като тенденцията е отчетливо
обратна, а именно дружеството след 2016 г. продължава да трупа съществени по
мащаби задължения и да няма нужните активи, с които да ги покрие. Тоест касае
се за необратим процес, които изключва всякаква възможност за преодоляване на
състоянието на неплатежоспособност, в което се е озовал търговеца.
Прегледът на приобщените по делото доказателства показва, че „Ф.П.“ ЕООД е
спрял плащанията си към кредитори, считано още от м. 06.2017 г., тъй като от
този момент има настъпили задължения с падеж към кредитора НАП, които не се
обслужват.
Вземайки предвид горното, от събраните по делото доказателства – заключението
на вещото лице и представените по делото писмени доказателства, се установява,
че към датата на устните състезания са налице и двете кумулативно посочени
основания за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 631 ТЗ. В настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на изискуеми
парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, поради което на
основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на „Ф.П.“ ЕООД
Относно началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо
непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и
останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо
състояние на длъжника. В случая тази най-ранна дата се явява датата - 27.06.2017 г., към който
момент по безспорен начин е доказано, както наличието на изискуеми непогасени парични
задължения към държавата, тоест, спиране на плащанията /като не е необходимо спиранията да касаят
всички кредитори и всички задължения на ответника/, така и трайно настъпило състояние на неплатежоспособност на
ответника- настъпила окончателно трайна и обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към всички кредитори /така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.;
решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др./. Този
извод се формира с оглед на това, че в периода след 31.12.2016 г. финансовото
състояние и показателите на дружеството са незадоволително, като към м. 09.2020
г. с пълна степен на убеденост може да
се говори за наличие на вече трайно изразена тенденция на влошаването им, която
не е може да бъде преодоляна.
По приложението на чл. 632, ал.
1 ТЗ.
По делото няма данни длъжникът да разполага с налично ликвидно имущество, което да покрие разноските необходими за
провеждане на производството по несъстоятелност, а именно - достатъчно налични
парични средства, респ. друго бързоликвидно имущество, което следва от
заключението на вещото лице. На този етап от производството налично имущество
по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други
активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително
осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на
кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано.
Същевременно в указания с определение от 16.10.2020 г. срок от кредиторите на „Ф.П.“
ЕООД не е внесена определената сума за
покриване на началните разноски.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Относно разноските
по производството.
С оглед крайния изход на делото право на разноски се
поражда единствено в полза на молителя, като в случая те съставляват такива за
заплатена държавна такса за разглеждане на молбата /250 лв./, както и заплатено
възнаграждение за вещо лице /800,00 лв./, или сумата от общо 1 050,00 лв., която на основание чл. 621 ТЗ, във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК
подлежи на присъждане в полза на ИА „ГИТ“.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на търговско дружество – „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „******, и ОПРЕДЕЛЯ
началната дата на неплатежоспособността - 27.06.2017 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на търговско дружество - „Ф.П.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ търговско дружество – „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „******.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на търговско
дружество – „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
р-н „Лозенец“, ул. „******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на търговско дружество –„Ф.П.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Лозенец“, ул. „******.
СПИРА производството по несъстоятелност на търговско дружество – „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК
******, което е открито в рамките на т.д. № 626/2020 г. водено по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, то
същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на търговско дружество –
„Ф.П.“ ЕООД, ЕИК ******
ОСЪЖДА „Ф.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „******, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Г.и.по т.“, с адрес – гр. София, бул. "******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 621 ТЗ, сумата в размер на 1 050,00 лв., представляваща направени разноски от молителя по
делото, които ще се съберат от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл.
634в, ал. 1 ТЗ книга.
Делото да се докладва при постъпване на молба за
възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане
на една година от датата на вписване на решението в Търговския регистър.
СЪДИЯ: