Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 10. 06. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми май през двехиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6323 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Г.П.Ц.
*** против „***“ АД ***. В молбата се твърди, че на ***год. ищецът е получил уведомление от държавен съдебен изпълнител при Плевенския
районен съд, че срещу него е образувано изпълнително дело № ***, и е бил
поканен да се яви в съдебно- изпълнителна служба за получаване на книжа. Твърди
се, че на дата *** год. на ищеца е била връчена покана за доброволно изпълнение
по изпълнителното дело, от която е видно, че същото е образувано по молба на „***“ АД *** въз основа на издаден изпълнителен лист от Плевенския
районен съд на основание чл. 417 и чл. 418 ал. 2 от ГПК по ч. гр. д.№ ***/ ***год.
Твърди се, че в изпълнителния лист е вписано, че ищецът Г.П.Ц. дължи на „***“ АД *** сумата от 4 185, 60 лв. главница, 507, 07 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 12. 12. 2015 год.- 12. 11. 2017 год., 800, 76
лв. мораторна лихва за периода 12. 11. 2015 год.- 27. 01. ***год., законна
лихва, считано от 04. 02. ***год. до изплащане на вземането, разноски за
държавна такса в размер на 109, 87 лв. и 506, 72 лв. адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че в поканата за доброволно изпълнение се претендира още и сумата от
1 742, 50 лв.- разноски по изпълнението. Твърди се, че ищецът Г.П.Ц. не дължи
сумата от 7 852, 52 лв. на „***“ АД ***, предмет на изп. д.
№ *** на ДСИ при Плевенския районен съд, тъй като задължението е погасено по
давност. Твърди се, че ищецът е сключил договор за потребителски банков кредит
№ ***/ ***год. с „***“
в размер на 11 800 лв. Твърди се, че в договора е
предвидено задължението да се изплаща на равни месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва /периодични плащания/. Твърди се, че до началото на
2015 год. ищецът е погасил сумата от 7 614, 40 лв. Твърди се, че след това
ищецът е изпаднал в неспособност да плаща и е преустановил погасяването на
дължимите вноски. Твърди се, че съгласно чл. 9.3 от договора при промяна на
лихвения процент се съставя допълнително споразумение, което следва да се
подпише задължително и от кредитополучателя. Твърди се, че съгласно чл. 9.5 от
договора ако кредитополучателят не подпише допълнителното споразумение,
кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Твърди се, че ищецът заявява,
че не е подписвал допълнително споразумение при промяна на лихвения процент.
Твърди се, че съгласно условията на чл. 19 от договора банката обявява за
предсрочно изискуем кредита по договора при просрочие на които и да е две
последователни месечни вноски, както и при забава в плащането на дължими такси,
комисионни и разноски в сроковете, определени с договора или тарифата на
банката, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да
е задължение по договора. Твърди се, че ищецът е бил уведомен от „***“ в началото на м. ноември 2015 год., че следва да заплати
изцяло целия остатък от кредита. Твърди се, че от датата на уведомяване на
кредитополучателя, че кредита е станал предсрочно изискуем до датата на
уведомяването му от съдебния изпълнител, че срещу него има заведено
изпълнително дело са изтекли повече от пет години, през които давността не е
прекъсвана, вследствие на което са погасени задълженията за главница, лихви,
такси и разноски. Твърди се, че тъй като изплащането на кредита е на равни
месечни вноски, включващи главница и лихва- периодични вноски, задължението по
всяка една от тях се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. В заключение се моли съда да
постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че ищецът
не му дължи сумата от 7 852, 52 лв., от които 4 185, 60 лв.
представляващи главница, 334, 85 лв. представляващи лихви, 1 924, 42 лв. представляващи
неолихвяема сума, 84, 00 лв. представляващи разноски по изпълнителното дело,
621, 30 лв. представляващи други суми /в това число държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и пр./ и 702,
35 лв. представляващи такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК, която сума е предмет на изпълнение
по изп. дело № ***/ ***год. по описа на държавен
съдебен изпълнител при Плевенския районен
съд. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът „***“ АД *** ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с
издадена по ч. гр. дело № ***/ ***год. по описа на Плевенския районен съд
заповед № ***/ ***год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК е било разпоредено ищецът в настоящото производство Г.П.Ц.
да заплати на „***“ АД *** следните
суми: сумата от 4 185, 60 лв.-
главница, сумата от 507, 07 лв.- договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 12. 12. 2015 год. до 12. 11.
2017 год., сумата от 800, 76
лв.- мораторна лихва за периода от 12. 11. 2015 год. до 27. 01. ***год., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението- 04. 02. ***год. до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 109, 87 лв. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 506, 72 лв.
Безспорно по делото е, че на
основата на горната заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист от 09. 03. ***год. по молба на „***“ АД *** е било образувано изп. дело № ***/ ***год. по описа на държавен съдебен изпълнител при Плевенския районен съд.
При така изложените безспорни факти се налагат
следните правни изводи:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск,
който е допустим, доколкото е предявен в рамките на установения от закона
едномесечен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение. Тук е
мястото да се отбележи, че вземането, чиято недължимост се цели да бъде
установена, произтича от сключения между „***“ и Г.П.Ц. договор за
потребителски кредит № ***/ ***от ***год. По силата на този договор банката е
отпуснала на ищеца банков кредит, предназначен за текущи потребителски нужди, в
размер на 11 800 лв. със срок на издължаване 96 месеца. Видно е, че след
сключването на договора на ***год. търговското предприятие на „***“ е било
прехвърлено на „***“ АД ***. За изясняване на размера на задължението на ищеца
към ответното дружество в хода на съдебното дирене е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, която е дала заключение, че към 26. 01. ***год.
задължението по процесния договор за кредит е следното: главница- 4 185,
60 лв.; договорна лихва за периода от 12. 12. 2015 год. до 12. 11. 2017 год.-
507, 07 лв.; мораторна лихва за периода от 12. 11. 2015 год. до 26. 01. ***год.-
800, 76 лв. В заключението е отразено, че след 15. 09. 2015 год. няма плащания
от страна на ищеца.
Основният
довод на процесуалния представител на ищеца е за изтекла погасителна давност. Същият
е частично основателен. Действително в разпоредбите на чл. 9. 5 и чл.
19. 1 от процесния договор за потребителски кредит е посочено, че ползваният
кредит става автоматично предсрочно изискуем и банката има право да предприема
действия за принудително събиране на вземанията си в случаите, когато
кредитополучателят не подпише съответното допълнително споразумение, касаещо
промяна в лихвения процент, и при просрочие в плащането на които и да е две
последователни месечни погасителни вноски, както и при забава в плащането на
дължими такси, комисионни и разноски. В настоящия случай е налице неподписване
на допълнително споразумение и забава на ищеца, но това не води до извода, че е
настъпила автоматично предсрочната изискуемост на вземането. Съгласно
разясненията, дадени в т. 18 на тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 год.,
ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател. По
делото се установява, че ответникът, респ. неговият праводател не е упражнил
правото си да обяви просрочения кредит за предсрочно изискуем и такова едностранно
волеизявление не е достигало до знанието на ищеца. При това положение следва да
се приеме, че всички неплатени от ищеца суми за главница и лихви са станали
изискуеми едва от датата на уговорения между страните падеж- 13. 11. 2017 год. В
тази връзка следва да се отбележи, че
обстоятелството, че страните са се договорили, че връщането на кредита ще стане
на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични
плащания /срв. решение № ***- ***г. о., решение № ***г. о., решение № *** т. о.
и др./ и не променя извода от кой момент настъпва изискуемостта на вземането. В
този смисъл съдът счита, че вземането на ответното дружество за главница не е
погасено по давност.
Що се отнася до претенциите за
установяване на недължимост на вземането за договорна и наказателна лихва,
съдът счита, че предвид установената в закона кратка тригодишна давност за тези
вземания и с оглед направеното изрично правопогасяващо възражение от процесуалния
представител на ищеца искът е основателен само за лихвите, начислени преди
периода 03. 02. 2017 год.-
03. 02. ***год., т. е. три години назад преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение. При съобразяване на заключението
на вещото лице размерът на непогасеното вземане за договорна лихва се определя
на 82, 96 лв., а този за мораторна лихва- на 614, 41 лв. Оттам погасени по давност са
вземането на ответника за сумата от 424, 11 лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва, и сумата от 186, 35 лв., представляваща мораторна
лихва.
Горното позволява да се
обобщи, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК се
явява основателен и следва да бъде
уважен за сумата от общо 610, 46 лв., като за разликата до 7 852, 52 лв.
същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
1 и 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни
разноски по компенсация в размер на 922, 70 лв.
По изложените съображения
Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „***”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Б. Ш.
и М. И. В. , че ищецът Г.П.Ц. ***, ЕГН **********, не му дължи сумата от 610, 46 лв., от
които 424, 11 лв. представляващи договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
12. 12. 2015 год. до 02. 02. 2017 год. и 186, 35 лв. представляващи мораторна
лихва за периода от 12. 11. 2015 год. до 02. 02. 2017 год., която сума е предмет на
изпълнение по образуваното изп. дело № ***/ ***год. по описа на държавен съдебен изпълнител при Плевенския районен съд, като за разликата
до претендираните 7 852, 52 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.П.Ц. ***, ЕГН **********, да
заплати на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Д. Б. Ш. и М. И. В. , деловодни разноски по компенсация в размер на 922, 70 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: