Решение по дело №4845/2020 на Районен съд - Плевен

р е ш е н и е

 №  

гр. Плевен, 01.03.2021год.

в името на народа

             ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  IV граждански състав в  открито   заседание, на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря Анета Христова

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4845 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на И.Й.Г. против Т.Д.Г..

Твърди се от ищеца, че за периода от 16.02.2018г. до 15.05.2018г. изпратил на ответницата парични записи общо в размер на 780лв., които тя поискала за да бъде направено дарение на болни деца, като впоследствие се оказало, че не била направила даренията, а използвала сумите за лични нужди. Иска се от ищеца връщане на тази сума от страна на ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди се също така от ищеца, че на 18.02.2018г. предоставил на ответницата, чрез своята майка М.И.Й., сума в размер на 550лв. срещу задължение на ответницата да ги върне, когато започне работа, но това не било сторено. Претендира се връщане на тази сума, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди се още от ищеца, че на 29.08.2018г. ответницата взела без съгласието му от неговия дом описани вещи на обща стойност 308лв., както следва: слънчеви очила на стойност 180лв., адвокатска чанта от изкуствена кожа с имитация на змийска на стойност 70лв., лекарски дрехи на стойност 30лв. и дамски дънки на стойност 28лв. Ищецът претендира плащане от ответницата на тази сума, представляваща стойност на взетите без съгласието му вещи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди се също така от ищеца, че ответницата измамила майката му на 08.03.2018г. да изхвърли от дома му  15 чифта негови дънки, чиято обща стойност била 450лв., казвайки, че били демоде. Претендира се плащане от ответницата на тази сума, представляваща равностойност на изхвърлените вещи, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответницата е депозирала писмен отговор, с който ангажира становище за неоснователност на исковете.

Установява се от приложените справки, издадени от ***(на л.42 и л.44) и покани-потвърдителни за паричен превод (на л.71-л.73), че ищеца И.Г. е изпратил на ответницата Т. ***с пощенски записи следните суми: 200лв. на 15.02.2018г.; 100лв. на 23.02.2018г.; 50лв. на 26.02.2018г.;50лв. на 01.03.2018г.; 150лв. на 09.03.2018г.; 50лв. на 11.04.2018г.; 30лв. на 25.04.2018г.; 50лв. на 02.05.2018г. и 100лв. на 14.05.2018г. Видно е от справката, приложена на л.74, че на 19.02.2018г. ищеца е направил банков превод за сума в размер на 500лв. по сметка на св.М.Й..

Видно е от приложения препис на писмо, изходящо от ***на 08.12.2017г. и адресирана до ищеца, че със същото той е бил уведомен, че ако е предоставил средства на посочено сдружение, те щели да бъдат използвани за подпомагане на нуждаещи се в района.

Ответницата е представила платежни нареждания и вносни бележки (на л.30 – л.37 и л..40-л.41), установяващи преведени в полза на ищеца И.Й.Г. ***, следните суми: 250лв. на 11.07.2017г.; 100лв. на 09.08.2017г.; 30лв. на 30.09.2017г.; 50лв. на 24.10.2017г. и 160лв. на 29.12.2017г.

Представила е също така справка от ***, установяваща, че ответницата е превела на ищеца за периода от 09.06.2017г. до 20.09.2017г. суми в общ размер на 120лв.

Видно е от представения препис на разписка за прием на паричен превод от 18.10.2017г., че на посочената дата ответницата е изпратила на св.М.И.Й. сума в размер на 60лв.

В о.с.з. на 11.02.2021г. е проведен разпит на свидетелката М.И.Й.. Същата излага в показанията си, че е майка на ищеца. Излага също, че ответницата и синът й били женени, като сключили граждански брак на  28.03.2018г., а от 21.04.2018г. до 29.09.2018г. Т.Г. живяла при св.Й. ***. Твърди, че през м. февруари 2018г. ищецът й изпратил по ***парична сума, от която трябвало да даде 500лв. на ответницата и тя действително й ги изпратила. Преди това й била изпратила още 50лв. или общо 550лв. Пояснява, че преди да предостави паричните суми тримата разговаряли по телефон, като всеки чувал останалите и били обсъждали, че трябвало да се остъкли терасата, и сумата от 500лв. била дадена на ответницата, за да се направи обсъжданото остъкление. Сочи, че ищецът И.Й. бил казал след това да се вземат халки за сумата. Св.Й. твърди още, че била поискала справка от затворническата администрация, от която видяла, че ищецът бил изпращал и други суми на ответницата. Свидетелката излага, че в телефонен разговор ищецът я бил питал дали ответницата била оставила в дома им очила, които била взела от него, както и медицински дрехи. Сочи, че ответницата още на третия – четвъртия ден, откакто се преместила в дома им била изхвърлила някакви дрехи. Твърди също, че установила, че ответницата ровела в шкафовете и  била вземала от гардероба вещи – чаршафи, като там били слънчеви очила и лекарски дрехи на ищеца. Била изхвърлила също така 11 чифта негови дънки и панталони, казвайки, че били „демоде“.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД за сумата от 780лв.

С оглед твърденията на ищеца, съдът приема, че претенцията се основава на сключен договор за поръчка – извършване на дарение от името и за сметка на ищеца, като довереника се е отказал от изпълнение на поръчката, без да има основание за това. При това се претендира връщане на дадената по договора сума на отпаднало основание.

Установи се от събраните доказателства, че за периода от 15.02.2018г. до 14.05.2018г. ищецът е изпратил на ответницата суми в общ размер на 780лв.

Не се установиха обаче твърденията на ищеца, че сумата е била изпратена, за да бъде направено с нея дарение за болни деца. В отношенията между страните няма съставени писмени документи, а и не се изясняват такива обстоятелства от показанията на разпитания свидетел. В настоящото производство не е предмет претенция за връщане на сумата, като дадена при обстоятелства, свързани със закупуване на брачни халки, в каквато насока се излагат твърдения от свидетелката, а такава претенция е предмет на друго водено между страните производство – гр.д.№4655/2020г., видно от приложеното копие на документи от същото.

Предвид горното, съдът счита, че претенцията за заплащане на сумата от 780лв. се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.

По иска с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата от 550лв.

Установи се във връзка с тази претенция, че през м.февруари 2018г. св.М.Й. е изпратила на ответницата сума в размер на 550лв.

По никакъв начин обаче не се установиха елементите на договор за заем, за какъвто се твърди от ищеца. Не се установи постигането на съгласие в отношенията между страните, че сумата се дава в заем срещу задължение да бъде върната. Стана ясно от показанията на св.Й., че са били водени разговори за остъкляване на терасата на жилището им и в тази връзка била преведена сумата, но такива твърдения няма в исковата молба и претенцията не се основава на такива обстоятелства.

Предвид изложеното, съдът счита, че и тази претенция е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.

По исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД. 

Изясни се от показанията на св.М.Й., че на 28.03.2018г. страните са сключили граждански брак и от 21.04.2018г. ответницата заживяла в жилището му в ***. Изясни се също така, че след като заживяла там, ответницата била изхвърлила дрехи на ищеца и била ровела в гардероба, където имало и други негови вещи, като след това тях ги нямало.

Не се установиха обаче какви точно са били изхвърлените дрехи и тяхната стойност – дали съответства на претендираната от ищеца сума, както и дали ответницата е откраднала липсващите вещи на ищеца. Касае се за противоправни деяния, осъществяващи и състав на престъпление, поради което в тежест на ищеца е при условия на пълно и главно доказване да установи всички елементи от състава на тези противоправни деяния. В същото време през посочения период страните са били съпрузи и при съществуващите в това качество отношения, не може да се приеме, че описаното поведение на ответницата осъществява състав на противоправно деяние. Касае се за действия, които могат да се квалифицират като противобрачни и биха имали значение в производството за развод между страните.

С оглед горното, съдът намира, че и предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива.

          Водим от горното, Съдът

 

р е ш и :  

 

           ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г. против Т.Д.Г., ИСК с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД, за плащане на сумата от 780лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г. против Т.Д.Г., ИСК с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за плащане на сумата от 550лв., дадена от ищеца на ответницата по договор за заем от 18.02.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Й.Г. против Т.Д.Г. искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 308лв., представляваща стойност на взети от ответницата на 29.08.2018г. без съгласието на ищеца негови вещи и за сумата от 450лв., представляваща стойност на изхвърлени от ответницата на 08.03.2018г. дрехи на ответника, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

                    решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

районен съдия: