№ 260094 / 8.4.20 xxxx г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр.Монтана, 08.04.20 xxxx г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и. първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и. с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 148 по описа на съда за 20 xxxx г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и. сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от ,,Н. П. 9. Е. с ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес на управление: гр. София, район ,,К. с.” бул.,,Ж.” № xxxx офис xxxx , чрез неговия управител и. едноличен собственик на капитала Р.М.Г., с ЕГН: xxxxxxxxxx и. упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 12 – 001699/06.01.20 xxxx г от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” - гр. Монтана, което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева за извършено административно нарушение по чл.15, ал.1 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и. реда за провеждане на периодично обучение и. инструктаж на работниците и. служителите по правилата за осигуряване на здравословни и. безопасни условия на труд.
Недоволен от санкциониращия акт е останало наказаното търговско дружество, което го обжалва с оплакването за неправилно приложен материален закон и. допуснати редица нарушения на процесуалните правила. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и. отмени или алтернативно измени обжалваното наказателно постановление като преквалифицира деянието на маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,Н. П. 9. Е. редовно призован, се представлява от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и. моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.
Административно – наказващият орган: Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” - гр. Монтана, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и. моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски и. възразява срещу направените такива от страна на жалбоподателя като прекомерни.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и. от легитимирана страна, поради което и. следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и. писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на място на 23.07.2020г. и. по на 09.09. 2020г. по спазване на трудовото правоотношение от служителите при Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана главен инспектор Л.Р. и. С.Ш., в обект, рехабилитация на общински път Боровци – Гаврил Геново, в частта с.Гаврил Геново, обект на ,,Н. П. 9. ЕООД – гр.София било констатирано, че дружеството, в качеството си на работодател, представлявано от Р.М.Г., не провело и. документирало ежедневен инструктаж на работниците в обекта /Н. Ц. И.. Р. Ц. В. и. др./, пряко заети в дейности с висок производствен риск – строително монтажни работи. Във връзка с извършената проверка бил изготвен нарочен Протокол от дата 03.09.2020г. , в който били отразени редица нарушения по трудовото законодателство, сред които и. гореупоменатото като с него били дадени задължителни предписания. Въз основа на констатираното на 06.11.2020г. бил съставен АУАН, който бил подписан от извършилите проверката и. М.Т.. Същият бил изпратен по куриер до адреса на търговското дружество и. поради липсата на лице, което да го получи, бил връчен по реда на чл.416, ал.3 и. ал.4 от КТ. След свалянето му от таблото било издадено и. обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установено и. доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и. писмени доказателства.
Видно от разпита на свидетелите Л.Р.С.Ш. е, че и. двамата са свидетели на извършената проверка и. констатираното деяние. При своите показания същите признават, че търговецът не е представил книгата за проведен ежедневен инструктаж, като същевременно, освен упоменатите в АУАН и. обжалваното НП лица, е имало и. други, на които такъв не е бил проведен.
От друга страна и. по искане на защитника на жалбоподателя, бяха разпитани в качеството им на свидетели и. двама от работещите на обекта към момента на проверката, а именно Б. К. и. Г. Г.. При разпитите си и. двамата заявяват, че не търговското дружество, обект на административно санкциониране, а друго такова е било изпълнител на обекта, а именно ,,Е. К.”, както и. че едно от посочените в АУАН и. НП лица, на които не е бил проведен задължителния инструктаж, въпросният ден, в който е била извършена проверката, не е било на работа.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни, верни и. подкрепящи се от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е неговото съответствие както с материалния, така и. с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалвания санкциониращ административен акт и. след като съобрази наведените в жалбата оплаквания и. възражение на страните и. техните процесуални представители съдът намира, че в хода на проведеното административно производство са допуснати редица съществени и. неотстраними процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
Видно от съдържанието както на съставения АУАН, така и. на обжалваното наказателно постановление е, че същите страдат от съществени пороци и. не отговарят на изискванията на чл.42 т.3 и. чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Както правилно е посочил жалбоподателя в подадената и. в двата акта липсва конкретика кога е било извършено въпросното нарушение. Видно от съдържанието им е, че датата на извършената проверка на място била на 23.07.2020г., а по документи – на 09.09.2020г. Същевременно е упоменато в обстоятелствената част на наказателното постановление, че не е бил извършен ежедневен инструктаж на няколко лица (част от които изрично посочени) без да е пояснено за кой точно ден се касае въпросния инструктаж – дали става дума за деня на проверката или за предходен/и. такъв/ива. Едва в съдебно заседание свидетелите Р. и. Ш. уточняват, че санкционирането на дружеството касае именно деня на извършената проверка. От друга страна свидетелските показания на разпитаното по искане на защитата лице Б. К., който е бил на обекта и. е организирал дейността по ремонта признава, че на въпросната дата едно от лицата, което фигурира като неинструктирано, не е било на работа.
Поради липсата на насрещни гласни и. писмени доказателства и. доказателствени средство, които да оборят неговите твърдения, съдът намира че същите под страх от наказателна отговорност са достоверни.
Същевременно описаното административно нарушение страда и. от друг порок, обуславящ непълнотата и. неяснотата му. За пълното гарантиране на правото на защита на наказаното дружество следва да бъдат посочени всички онези лица, спрямо които е следвало да бъде проведен изискания от закона задължителен инструктаж. Всякакви неопределени описания като ,, .... и. други”, всякога накърнява правото на защита на наказания жалбоподател, тъй като същият би могъл да организира защитата си по всяко едно от тях както е сторил по отношение на работника И.. Р. П..
Доколкото обжалвания административен акт се явява незаконосъобразен и. издаден в нарушение на процесуалните правила, се явява безпредметно обсъждането на законосъобразността му по същество.
Предвид гореизложените съображения наказателното постановление се явява незаконосъобразно и. издадено в нарушение на процесуалните правила поради което и. същото следва да бъде отменено.
При този изход на делото съдът следва да осъди административно наказващия орган да заплати на жалбоподателя направените в хода на съдебното производство разноски за упълномощен защитник в размер на 400.00 лева. Видно от представения списък, ведно с приложено адвокатско пълномощно е, че сумата е била заплатена и. се следва на въпросното лице. Възражението от страна на процесуалния представител на административно наказващия орган относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено. С оглед размера на наложената санкция и. след като съобрази разпоредбата на чл.8, ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща при защита и. съдействие по административни дела при материален интерес от 1 000 до 5 000 лева, същото да е 300.00 лева плюс 7% за горницата над 1 000 лева, съдът не счита същото за прекомерно. Също следва да бъде присъдено по сметка на Районен съд – гр.Монтана и. сумата от 05.00 лева, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и. на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И.:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 12 - 001699 издадено на 06.01.20 xxxx г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” - гр. Монтана, с което на ,,Н. П. 9. Е. с ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес на управление: гр. София, район ,,К. с.” бул.,,Ж.” № xxxx офис xxxx , с управител и. едноличен собственик на капитала Р.М.Г., с ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 (хиляда и. петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл.15, ал.1 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и. реда за провеждане на периодично обучение и. инструктаж на работниците и. служителите по правилата за осигуряване на здравословни и. безопасни условия на труд.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63, ал.5 от ЗАНН ОСЪЖДА Дирекция ,,Инспекция по труда” - гр. Монтана с адрес: пл.,,Ж.” № 5, ет.3 да заплати на ,,Н. П. 9. Е. с ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес на управление: гр. София, район ,,К. с.” бул.,,Ж.” № xxxx офис xxxx , с управител и. едноличен собственик на капитала Р.М.Г., с ЕГН: xxxxxxxxxx сумата в размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляваща договорено и. заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен адвокат, както и. по сметка на Районен съд – гр.Монтана сумата от 05.00 (пет) лева, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: