№ 351
гр. Стара Загора, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Костова Колева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Л.а
като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело №
20215530103363 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за причинени имуществени
вреди с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 от ЗЗД
и за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл.86 ал.1 във връзка с чл.84 ал.3
от ЗЗД.
Ищецът В. Ж. Ж. твърди в исковата молба, че на 24.12.2017г., около 15:00 часа в гр.
Стара Загора се движил като пешеходец, в спокоен ход, в посока от запад на изток по
северния тротоар на ....., от южната страна и в близост до фасадата на сградата, находяща се
на адрес: ..........
В същото време от намиращите се в посочената сграда подземни гаражи, чийто изход
бил към ....., излизал л.а. ......, управляван от водача М. Д. Т., с ЕГН: **********.
В момента, в който ищецът наближил изхода на гаражите, същият не забелязал, нито
чул звук от коли, поради което навлязъл спокойно в коридора за изход от подземните
гаражи.
Точно в този момент внезапно и съвсем неочаквано за него изскочил от гаражите лек
автомобил и преминал равнината на фасадата на сградата. Настъпил сблъсък между
автомобила и пешеходеца, при който левият крак на ищеца попаднал под предната дясна
гума на л.а. .......
След което пострадалият се блъснал в предния десен калник на автомобила, подпрял
се на предния му капак и паднал назад върху земята, встрани от лекия автомобил.
Тъй като през цялото време лявото ходило на ищеца било затиснато от предната дясна
гума на л.а. ......, се получило усукване на глезена на пострадалия, вследствие на което
1
същият получил бималеоларно счупване на лявата подбедрица (счупване в областта на
външния и вътрешния глезен).
Ищецът нямал видимост и не забелязал лекият автомобил.
От направена Справка в електронния сайт на Гаранционен фонд било видно, че към
датата на ПТП за л.а. ...... имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към ЗД „БУЛ ИНС“ АД по Застрахователна полица ....,
валидна от 06.10.2017г. до 05.10.2018г.
След инцидента водачът М. Т. веднага откарал ищеца до Спешното отделение, където
пострадалият бил прегледан, а след това бил настанен в Клиниката по ортопедия и
травматология на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян К.ич“ АД - Стара Загора.
От Епикриза към ИЗ № ..., издадена от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян К.ич“ АД - Стара
Загора, било видно, че на 24.12.2017г. ищецът постъпил за оперативно лечение в
Ортопедичен комплекс, Клиника по ортопедия и травматология на болницата, половин час
след настъпване на ПТП, при което получил травма на ляв глезен и ходило.
Сочило се, че след направена рентгенография било установено счупване на костите,
образуващи глезенната става.
При извършения преглед било установено, че лявата глезенна област била оточна,
палпаторно болезнена и функционално немощна, като били налице ренттенографски данни
за бималеоларна фрактура.
На ищеца били направени изследвания, проведени били консултации със специалисти,
предписана била терапевтична схема с медикаменти и бил подготвен за операция.
От Оперативен протокол № 612 от 26.12.2017г. било видно, че под интубационна
анестезия на пострадалия било направено открито наместване на фрактурите на тибията и
фибулата с вътрешна фиксация. На 30.12.2017г. ищецът В.Ж. бил изписан с подобрение, в
стабилизирано общо и локално състояние.
Дадени му били препоръки да се правели амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни;
конците да се сваляли на 12-тия ден след операцията; да ходил с помощни средства и да
продължил рехабилитацията и АК-терапия в дома.
Поставена била окончателна диагноза: Фрактура бималеоларис крурис синистра. Като
резултат от претърпяното ПТП на 24.12.2017г., пострадалият, който тогава бил на 15 години,
изпитвал силни болки в областта на левия глезен и придвижването му било затруднено и
първоначално се осъществявало единствено чрез помощни средства.
За оперативното лечение на ищеца имало необходимост от закупуване на медицински
консумативи, които не се поемали от Здравната каса, поради което майката на ищеца на
02.01.2018г. заплатила сума в размер на 800 лева (осемстотин лева) за 1бр. семитубуларна
плака, с комплект винтове.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ ищецът, чрез своите родители,
отправил до ответното дружество Молба за изплащане на обезщетение за неимуществени
2
вреди във връзка получените увреждания от претърпяното на 24.12.2017г. ПТП, която била
получена от ответното дружество на 10.01.2018г. По застрахователната претенция на ищеца
била образувана Щета № ..... от 10.12.2017г.
С писмо с изх. № НЩ-546 от 25.01.2018г. „ЗД „БУЛ ИНС“ АД уведомило пострадалия
чрез неговите родители, че било необходимо представянето на допълнителни документи,
поради което застрахователят отказал да определи и изплати обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца В.Ж..
Въпреки че съгласно чл.496 от КЗ със заглавие „Задължения на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при предявена претенция“, и по-
конкретно според посоченото в ал.4, когато представените документи не били достатъчни за
удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, застрахователят можел да изисква представянето на
документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. На
12.02.2021г. на ответното застрахователно дружество били представени исканите
документи.
Тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда ищецът не получил каквото
и да било обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП на 24.12.2017г., за ищеца бил налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск за присъждане на справедливо обезщетение за причинените му имуществени
вреди, изразяващи се в закупена и имплантирана в 1бр. семитубуларна плака с 5 отвора и
комплект с винтове на стойност от 800 лева (осемстотин лева), настъпили в следствие на
непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите,
причинени от застрахования.
Стойността на закупените медицински консумативи не се поемало от здравната каса,
поради което била заплатена от родителите на детето.
В конкретния случай не можело да става въпрос и за каквото и да било съпричиняване
от страна на ищеца, тъй като същият се движил по тротоар като пешеходец, същият бил
дете и не можел да предвиди и очаква внезапно пред него да се появи автомобил, излизащ от
подземни гаражи.
Нещо повече, тъй като ПТП настъпило на тротоар, дори водачът на л.а. ...... да нямал
нужната видимост, следвало да се приеме, че именно той носел цялата отговорност за
настъпването на процесния инцидент, тъй като появата на пешеходец и то на дете на
тротоара не била непредвидимо за водача обстоятелство и при условие, че нямал
необходимата видимост, същият бил длъжен да си осигури човек, който да му даде сигнал
кога можел да извърши безпрепятствено маневрата си по излизане от подземните гаражи на
сградата, находяща се на адрес: ....... (по аналогия с чл.40, ал.2 от ЗДвП).
Видно от влязлото в законна сила НП за извършеното нарушение водачът бил
санкциониран по реда на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, за това че не бил внимателен и предпазлив
3
към уязвимите участници в движението.
Предвид изложеното по-горе и като се имало предвид получените от пострадалия
телесни увреждания, претърпяното от него оперативно лечение, чрез репониране и
фиксиране на претърпяната фрактура на левият глезен с 1бр. семитубуларна плака с 5
отвора, комплект с винтове на стойност от 800 лева (осемстотин лева), счита, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца В. Ж. Ж. имуществени вреди се явявала
сумата от 800 лева, представляваща стойността на заплатените за лечението и операцията
медицински консумативи-1бр. семитубуларна плака с 5 отвора, комплект с винтове.
На основание чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, моли съдът да присъди на
ищеца и дължимата законна лихва върху претендиралото обезщетение от датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 10.01.2018г., до
окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к 1407, район Лозенец, бул.
Джеймс Баучер № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров
Крумов, да заплати на В. Ж. Ж., с ЕГН: ********** сумата от 800 лева (осемстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, настъпили
вследствие на ПТП от 24.12.2017г., изразяващи се закупени медицински консумативи-1бр.
семитубуларна плака с 5 отвора, комплект с винтове във връзка с лечението на
бималеоларно счупване на лявата подбедрица (счупване в областта на външния и вътрешния
глезен), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 10.01.2018г., до окончателното й
изплащане.
Моли съда да им присъди и сторените съдебни и деловодни разноски, както и
възнаграждението за един адвокат.
Моли съда присъдените на ищеца суми да бъдат изплатени по служебна банкова
сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в ........ /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ..., с титуляр
Ж.С. З., каквото право било дадено на пълномощника с представеното адвокатско
пълномощно.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, с който заявява, че оспорва изцяло същата по основание и размер по
следните съображения:
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният лек автомобил ........
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства
нямали установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те
не намирали опора в доказателствения материал. Единствено доказателство за механизма,
4
което ангажирал ищеца било съставения по случая констативен протокол за ПТП, който не
се ползвал материална доказателствена сила за настъпване на ПТП.
Без да бил установен механизма на ПТП не можело да бъде направен извод за това
кой от участниците действал противоправно, а без установено противоправно поведение не
подлежал на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
С настоящето оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП,
като счита, че те не намирали опора в доказателствения материал.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на
МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", оспорва да било
налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите
елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС.
Твърди, че събитието било случайно (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не
била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Представя и моли съда да приеме препис от прокурорско постановление №
4989/2017г., на РП Стара Загора, от което било видно, че на наказателното производство
срещу водачът М. Д. Т. било прекратено именно на това основание - че се касаело за
случайно деяние и той не бил длъжен и не можел да предвиди обществено опасните
последици. При липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди,
произтекли от непозволено увреждане подлежали на пълно и главно доказване. Оспорва
правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за
движение по чл. 20 от ЗДвП.
Ако и доколкото бъдел установен фактът на противоправно поведение, осъществено от
водача на МПС, твърди, ПТП и произтеклите от него вреди били съпричинени от самия
пострадал, който с поведението си създал предпоставки и условия за настъпването на
инцидента и произтеклите от него вреди.
Твърди, че настъпилите увреждания на В. Ж. Ж. не били резултат единствено на
виновното поведение на водача на лек автомобил ........ Налице било съпричиняване от
страна на пострадалия, който с поведението си създал предпоставки и условия за
настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.
Ищецът в значителна степен завишил риска от собственото си увреждане, като
нарушил нормативно-установените правила за движение на пешеходци, нарушавайки
конкретни разпоредби на ЗДвП, навлизайки внезапно на пътното платно:
Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) При пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните
правила:
(изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение;
5
да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
(2) Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места,
когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за
движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1,
2 и 4.
Чл. 114. На пешеходците е забранено:
да навлизат внезапно на платното за движение;
да пресичат платното за движение при ограничена видимост;
да извършват търговия и услуги на платното за движение.
Ищецът предприел пресичане без да се увери в собствената си безопасност и преди да
навлезе на пътното платно не съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, с факта
че навлиза на място - изход от гараж с ограничена видимост за водача. Видно от
приложеното постановление за прекратяване на наказателното производство ищецът бил в
състояние да възприеме своевременно идващото МПС (предната му част) и да спре, а не да
предприема пресичане. Видно от документа водачът на МПС нямал възможност да
възприеме пешеходеца.
Нарушавайки горните разпоредби пострадалия се поставил в опасност, като
поведението му било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Поради
горното счита, че настъпилият вредоносен резултат бил съпричинен от самия пострадал в
значителна степен.
Оспорва твърдения, че в резултат на процесното ПТП ищецът да бил претърпял
цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен. Оспорва, че същите били
резултат на реализираното МПС. Счита, че нямало данни и доказателства по делото ищецът
да претърпял твърдените от него увреждания. Оспорва всички твърдения на ищеца в тази
насока. Оспорва твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания
довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че заявените от ищеца увреждания и
болки и страдания в следствие на тях се дължали единствено на предходни заболявания, от
които ищеца страдал преди ПТП.
Оспорва твърденията, че оздравителния процес бил продължителен, тъй като видно от
представените с исковата молба документи данни такъв протичал като цяло липсвали. В
случай, че се установило някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес -
твърди същото да било следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания
от страна на ищеца, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, от
които той страдал и които нямали връзка с ПТП. Оспорва твърденията за изживян стрес и
душевни страдания на ищеца и в случай, че такива се установели, счита, че били резултат от
лабилна психика и предходната му обремененост.
Оспорва иска за имуществени вреди. Представените документи не можели да
6
установят, че описаните в тях услуги и лекарства били във връзка с ПТП и били
провокирани или причинени от процесното събитие.
Оспорва предявеният иск и по размер. Твърди, че претендираната с исковата молба
сума била силно завишена.
Относно претенцията за лихва за забава прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Оспорва претенцията за забава и като твърди, че застрахователят не дължал лихва
върху обезщетението. Ищецът не сезирал дружеството им с претенция за изплащане на
обезщетение по чл. 380 КЗ.
Съгласно чл. 380, ал.З КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължал лихва.
На основание гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковите претенции, като изцяло неоснователни и недоказани. Моли съда да намали размера
на претендираното обезщетение с оглед възраженията.
Моли съда да им присъди направените в производството разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
За основателността на прекия иск в тежест на ищeца е да докаже, че е претърпял вреди
в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, както и какъв е техният размер.
Установено е по делото, а и не е спорно, че на 24.12.2017г., около 15.00 часа в гр.
Стара Загора на ......, на изхода на сградата откъм ....., представляващ изход на подземни
гаражи е настъпил контакт между ищеца В. Ж. Ж. и лек автомобил ...... с рег. № ....,
управляван от М. Д. Т..
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил ........
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че за случая, от
служител при ОД на МВР гр. Стара Загора е съставен протокол за оглед на
местопроизшествие, видно от който е намерена следа/отбелязване във форма на човешка
длан върху предния капак на МПС. Видно от представената по делото епикриза, от
24.12.2017 г., издадена от УМБАЛ „Пр. Д-р Ст. К.ич“, ищецът е постъпил в МБАЛ „Проф. д-
р Ст. К.ич“, клиника ортопедия и травматология на 24.12.2017 г., като след преглед и Рьо
графия е установено счупване на костите образуващи глезенната става. Извършено е
оперативно лечение, при което фрактурата на фибулата е фиксирана с 1/3 семитубуларна
плака с 5 отвора. Ж. е изписан на 30.12.2017 г. Видно от представеното по делото платежно
нареждане за кредитен превод за същата плака са заплатени 800 лева от майката на ищеца –
Р. Г. Ж.а.
7
По делото са изготвени три авто-технически експертизи /първоначална, повторна и
тройна/, заключенията на които съдът кредитира като подробни и обосновани. От
заключението на първоначалната експертиза се установява, че водача на процесния
автомобил го е управлявал с цел да излезе от подземни гаражи, посока –юг към ...... Към
този момент пешеходецът се е намирал южно от сградата, в която са се намирали
посочените гаражи и се е движил по северния тротоар на улицата в посока от запад на изток.
Траекториите на автомобила и пешеходеца са се пресекли, като автомобилът частично е
навлязъл на тротоара, а пешеходецът е достигнал предната странична дясна зона на
автомобила и е контактувал с предния му десен калник, като е правдоподобно да се е
подпрял на капака в горната му дясна зона. Видимостта на водача, при излизане от
подземния паркинг е била ограничена. Автомобилът е контактувал с предна странична дясна
зона-преден десен калник, а пешеходецът – с лицевата си част. Според вещото лице, ударът
е настъпил на тротоар, на място, предназначено за движение и на пешеходци, и на
автомобили, влизащи или излизащи в/от подземните гаражи. За водача е съществувала
техническа възможност да подбира скоростта на управлявания автомобил, така че във всеки
конкретен момент на възникване на опасност да го установи в покой, преди траектория на
придвижване на пешеходец по тротоара – с такива технически правилни действия,
настъпване на ПТП е било предотвратимо. Водачът е следвало в съответствие с динамично
променящата се видимост в технически обозримото пространство на юг, да съобразява и
променя скоростта на управлявания автомобил, така че да съумее в който и да е момент да
реализира спиране на предната част на автомобила преди коридора на пресичащ пешеходец.
Ударът е бил предотвратим чрез спиране на всеки един от участниците поотделно.
Според заключенията на назначената повторна автотехническа експертиза, в момента
докато автомобилът се е движил в коридора, пешеходецът се движил покрай стената на
жилищния блок, в който се намират подземните гаражи. Автомобилът частично излязъл от
изхода, предната му част до около 1,1 м. била навън, когато пешеходецът се ударил в преден
десен калник на автомобила. Левият крак на Ж. е попаднал пред предна дясна гума и е бил
притиснат от нея. Гумата не се качва изцяло върху ходилото. След удара, момчето първо се
е подпряло на предния капак с ръка, след което е паднало назад, в страни от автомобила. По
време на падането ходилото е било притиснато/фиксирано от гумата, поради което се е
получило усукване в глезена. Така са настъпили уврежданията, описани в медицинската
документация. Автомобилът се е движил праволинейно. Ударът се е случил при
приблизително равни скорости на пешеходеца и автомобила. Видимостта на водача е била
ограничена, като са съществували зрителни прегради. Ударът е бил предотвратим при
спиране на който и да е от двамата участници, преди случването му. Опасността за водача е
възникнала в момента на навлизане на пешеходеца в прохода към подземните гаражи. С
оглед възрастта на пострадалия, опасността е възникнала в момента на пряка видимост
между водача и пешеходеца. За водача на лекия автомобил е съществувала техническа
възможност да избегне настъпването на случилото се ПТП, като в съответствие с динамично
променящата се видимост в технически обозримото пространство на юг, технически
8
правилните действия са били, да съобразява и променя скоростта на управлявания
автомобил, така щото да съумее да установи в покой предната му част, преди линията на
пресичане на пешеходец. Според заключението на в.л. по повторната авто-техническа
експертиза е било технически правилно той да осигури друго лице – помощник, което да му
сигнализира за наличие на движещ се пешеходец или да подбира скоростта си на движение,
така че във всеки един момент на възникване на опасност да е в състояние да спре
управлявания от него автомобил. Било е обективно възможно за водача да възприеме
движещия се пешеходец, на около 0,97м от точката на сблъсъка, а за пешеходеца – 1,15 м.
Последният е разполагал с време за реакция – 0,8 секунди, но непосредствено преди
застъпването, кракът на Ж. е извършвал махаловидно движение напред, поради което не е
било възможно да бъде спрян преди точката на застъпване, поради пренасяне на тежестта на
тялото от опорния крак към пострадалия. Тялото на пешеходеца, вследствие на
инерционната сила се е наклонило напред и ако все пак е успял да спре движението на
пострадалия крак, би политнал/паднал напред и би бил ударен от челните състави на
автомобила.
При изготвяне на заключението на вещите лица по назначената тройна съдебно-
автотехническа експертиза се взема под внимание наличието на напречно препятствие и
вертикална колона, които са попречили на пешеходеца да възприеме по-рано излизащия
автомобил. Вниманието на пешеходеца е било насочено към преминаване на напречното
ограждение. Изразено е предположение, че шумът от преминаващите в близост автомобили
по ....... е ограничил възможността на пешеходеца да чуе шума от излизащия от подземния
гараж автомобил.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, се установява, че
вследствие на настъпилото ПТП на 24.12.2017 г. на ищеца е причинено бималеоларно /в
областта на външния и вътрешен глезен/ счупване на левия долен крайник. Съгласно
оперативен протокол № 612/26.12.2017 г. под интубационна анестезия е извършено:79.36
Открито наместване на ф-ра с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Фибулата, е репонирана
и фиксирана със семитубуларна плака с 5 отвора. Съгласно заключението на вещото лице,
НЗОК покрива отчасти разходите за ставното протезиране и не покрива имплантите,
какъвто бил случая. Семитубуларната плака с 5 отвора се явявала имплант, като
използването на същата било доказано с оперативен протокол № 612/26.12.2017 г.
Към делото е приложено ДП №1228-зм-338/2017 по описа на ОД на МВР Стара Загора,
прокурорска преписка № 4989/2019 г., по описа на РП Стара Загора. От ДП е видно, че за
процесното събитие е образувано досъдебно производство с цитирания номер, в хода на
което са извършени множество процесуално-следствени действия с цел установяване на
обективната истина. С Постановление на наблюдаващия прокурор при РП Стара Загора,
потвърдено с Определение № 327/28.05.2019 г. по описа на Окръжен съд, Стара Загора, ДП е
прекратено, а материалите по него са изпратени в сектор ПП при ОД на МВР – Стара
Загора, за реализиране на административно-наказателна отговорност на водача на лекия
автомобил при установяване на нарушение на правилата на ЗДвП. В тази връзка,
9
административно наказващият орган е издал НП № 19-1228-001643 от 23.07.2019 г., с което
е приел, че М. Д. Т. виновно е нарушил чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП. Наказателното
постановление не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни
доказателства. От показанията на свидетеля Р. Г. Ж.а /майка на ищеца/ се установява, че
вследствие на ПТП, настъпило на 24.12.2017 г., на сина й се наложила оперативна намеса.
Било необходимо закупуване на комплект винтове със семитубуларна плака, разходите за
които били поети от тях. Извършили банков превод на стойност 800 лева, а необходимите
консумативи били доставени в болницата. Пострадалият бил изписан на 30.12.2017 г., а
банковият превод бил осъществен на 02.01.2018 г., поради новогодишните празници. От
показанията на свидетеля М. Д. Т./без родство с ищеца/, се установява, че същият участвал в
ПТП на ....... № 80. При излизане с лекия си автомобил ...... от подземен гараж, в момента, в
който предната част на автомобила била излязла, водачът забелязал движение с
периферното си зрение, веднага натиснал спирачка и завъртял волана колкото може наляво
за да избегне удар. В този момент видял как пешеходецът се ударил в автомобила и паднал
настрани. На обувката на пешеходеца имало отпечатък от гумата на автомобила, но не
минал с гумата през крака му. След удара, водачът установил че пешеходецът бил с наранен
крак, при което го закарал в болница. Пострадалият казал на свидетеля, че в момента на
удара бягал. Свидетелят заявява, че в същия момент нямало друго лице, което да го насочва
при излизането от паркинга. Съзнавал, че мястото е опасно и е потенциална предпоставка за
инциденти.
По отношение на главния иск за обезщетение:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая не е спорно обстоятелство наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което „Застрахователно
дружество БУЛ ИНС“ АД е поело задължение да обезщети увреденото при използването на
застрахования автомобил трето лице.
От събраните по делото писмени доказателства е установено, че увреденият е изпълнил
задълженията си по чл. 380 от КЗ, като е отправил писмена претенция до застрахователя,
като видно от писмо изх. № НЩ-546/25.01.2018 г. е била заведена щета № *********.
По делото се доказа и увредата на ищеца от протокола за оглед на
местопроизшествието, свидетелските показания и присъединеното досъдебно производство,
които кореспондират изцяло с назначените автотехнически и съдебно медицинска
експертизи. От тези доказателства се установява още, че увредата е в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП.
10
На следващо място, съдът намира за безспорно установено и виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – М. Д. Т., който излизайки
от подземни гаражи не е взел мерки и не е осигурил лице да осигури безопасността на
преминаващите пешеходци, блъска движещият се пешеходец В.Ж. и става участник в ПТП с
пострадало лице с характер на средна телесна повреда, с което е нарушил чл.5, ал.2, т.1 от
Закона за движение по пътищата.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, следва да бъде
ангажирана, като предявения иск за имуществени вреди от телесните увреждания се явяват
доказани по своето основание.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че направените
разходи за медикаменти и медицински услуги в размер на 800 лева, за които е представено
платежно нареждане по делото, са във връзка с оперативното лечение на настъпилата
травма, вследствие на ПТП, поради което предявения иск за имуществени вреди от
телесните увреждания е доказан по основание.
Във връзка с направеното възражение за съпричиняване от страна на ответника съдът
намира следното:
Съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. В т.7 на ТР №1/23.12.2015 по т.д. №1 /2014 г. на ОСТК,
ВКС е взел становище, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Трябва да бъде направено разграничение между
допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт,
който обуславя прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата
спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Придобилият
гражданственост термин „съпричиняване“ е с по-тясно значение от използвания в закона
„допринасяне за настъпване на вредите“. Същият илюстрира първата от посочените
хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза,
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал
за собственото си увреждане. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е
допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. За да се
установи налице ли е противоправно или рисково поведение от страна на пешеходеца в
настоящия случай, съдът намира за необходимо да бъде установен и конкретизиран статута
на площта за преминаване на леки автомобили, на която е настъпило процесното ПТП. От
писмо с изх. № 10-11-8938/14.08.2018 г.от Община Стара Загора, /л. 65 от ДП, приложено
към делото/ се установява, че площта за преминаване, находяща се северно от платното на
....., източно от кръстовището с ......., до южната стена на магазин СБА – между ....... и ...... е
със статут на публична общинска собственост, като площта е с начин на трайно ползване –
11
второстепенна улица с прилежащи паркинги и тротоари. От приетата по делото
първоначална автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило на място,
предназначено както за движение на пешеходци, така и на автомобили, влизащи или
излизащи от подземните гаражи. Съдът намира това заключение за логически и житейски
обосновано. В чл. 113, ал.1 ЗДвП е предвидено задължение за пешеходците - при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на следните правила: т.1. преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; Предвид легалните определения,
приети от Законодателя в ЗДвП както следва: § 6. 1. ДР ЗДвП, "Път" е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.; § 6. 2. ДР ЗДвП,
"Пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща
движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго.; § 6. 3
ДР ЗДвП "Платно за движение" е общата широчина на пътните ленти. Пътят може да
има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго, следва да се заключи, че
произшествието е настъпило в участък, който следва правно да се окачестви като „платно за
движение“. Вътрешно противоречиво и правно необосновано е първоначалното заключение
на вещото лице, че ПТП е настъпило на тротоар, защото съгласно § 6. 6. ДР ЗДвП "Тротоар"
е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В
тази връзка съдът намира, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 113, ал.1, т.1
ЗДвП, като преди да навлезе на платното за движение не се е съобразил с приближаващо
превозно средство. Така същият е способствал за причиняването на процесното ПТП и е
допринесъл за причиняване на вредоносния резултат от деянието на водача – правно значим
факт, съгласно т.7 от ТР №1/2014 ОСТК. Налице е причинна връзка между обективни
действия на пострадалия, противоправното действие на водача и настъпилия вредоносен
резултат. Този извод на съда е подкрепено по безспорен начин и от събраните по делото
доказателства – заключението на първоначалната автотехническа експертиза, че ударът е
бил предотвратим при спиране на който и да е от двамата участници, становището на в.л. от
повторната автотехническа експертиза, че поведението на пешеходеца е било такова, че не е
очаквал автомобил на мястото, свидетелските показания на свидетеля Т., че пострадалият е
тичал преди сблъсъка. В този смисъл е налице и богата съдебна практика (така Решение №
71 от 08.08.2016 по т.д. №36/2015 ВКС II т.о., Решение № 50 от 27.07.2015 по т.д.
№271/2014 г. II т.о. на ВКС, Решение № 39 от 16.07.2010 по т.д. № 551/2009 т.о. на ВКС и
др.) Следва обаче всякога да се има предвид, при преценка поведението на пострадалия, че
Законодателят силно е завишил отговорността на водачите на моторни превозни средства за
осигуряване на безопасността на движението спрямо тази на пешеходците. В този смисъл са
разпоредбите на чл. 5, ал.2 т.1, чл. 20 ал.2 ЗДвП и др. Така съдът намира, че водачът на
лекия автомобил е допринесъл в значително по-голяма степен за настъпване на
увреждането. По изложените съображения приносът на ищеца следва да бъде определен на
20 % в съотношение с 80% с този на водача.
12
По отношение на иска за лихва за забава:
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата,
на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди, причинени от
застрахования, е производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за
тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84,
ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема от застрахователя от един
по- късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие.
Съдът приема, обаче, че лихва за забава не се дължи от ответника от посочената по-
горе дата, тъй като съгласно чл.380, ал.3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка
от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409. Нещо повече, в депозираното
уведомление изх.№НЩ-546/25.01.2018г. застрахователят е изискал от ищеца допълнителни
доказателства, свързани с обстоятелствата, касаещи ПТП и относими към определяне на
обезщетението. Въпреки че е надлежно получено от ищеца и същият е отговорил с молба от
11.02.2021 г., в същата отново не е посочена банкова сметка. В тежест на ищеца е да докаже
изпълнение на задължението си по чл. 380, ал.3 КЗ.
Съдът счита, че въведеното от законодателя изискване, преди да се предяви
претенцията за застрахователно обезщетение по съдебен ред, да се предяви пред
застрахователя, не представлява формално депозиране на писмено искане пред
застрахователя, а следва да бъде обоснована претенция за застрахователно обезщетение, в
която подробно и мотивирано се излагат обстоятелствата от значение за определяне на
размера на застрахователното обезщетение. Заедно с претенцията следва да се представят
всички намиращи се у лицето документи, относими към реализираното застрахователно
събитие, за да може застрахователят да определи справедливо обезщетение за претърпените
вреди. Смисълът на посочените разпоредби от КЗ е споровете, свързани с определяне и
13
изплащане на застрахователни обезщетения да се разрешават още в производството пред
застрахователя, без да се налага съдебното предявяване на тези претенции, което е свързано,
от една страна, със заплащане на допълнителни такси и разноски от пострадалите лица,
ищци в тези производства и със сравнително по-бавно получаване на съответното
обезщетение от друга страна. Поради изложеното, съдът счита, че законната лихва се дължи
от датата на предявяване на настоящия иск 20.07.2021 г. и следва да се присъди, считано от
тази дата.
Претендираният от ищеца размер за адвокатско възнаграждение е минималният по
смисъла на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следователно направеното възражение за прекомерност в
отговора на исковата молба не следва да бъде разглеждано.
Предвид основателността на исковата претенция и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1
ГПК съдът следва да присъди в полза на ищеца направените разноски по делото. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 760 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и държавна такса,
съразмерно с уважената част от исковете.
Предвид основателността на исковата претенция и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3
ГПК съдът следва да присъди в полза на ответника направените разноски по делото, за които
са представени доказателства. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 455,20 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещи лица, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „БУЛ ИНС“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1407, район „Лозенец“, Бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов да заплати на В. Ж. Ж., с ЕГН **********, от гр. Стара Загора,
....., със съдебен адрес: ......., чрез адвокат Ж.З. от АК-Стара Загора, сумата от 640 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от телесните увреждания на В. Ж. Ж.,
причинени от М. Д. Т., управлявал застрахования лек автомобил марка ..., модел „....” с ДКН
..., собственост на М. Д. Т., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.07.2021г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 760 лева, представляваща
разноски по делото, като отхвърля иска за обезщетение за имуществени вреди в останалата
му част до размера на претендираните 800 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В. Ж. Ж., с ЕГН **********, от ........, със съдебен адрес: ......., чрез
адвокат Ж.З. от АК-Стара Загора да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1407, район „Лозенец“,
14
Бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов сумата от 455,20 лева, представляваща разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Дължимите суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ........ /....,
IBAN: BG......... с титуляр Ж.С. З..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
15