РЕШЕНИЕ
№ 1136
гр. Пловдив, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501054 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Община Пловдив против решение
№ 260066/14,01,2022 г., постановено по гр. д. № 16783/2019 г. на РС Пловдив,
22 гр. състав В ЧАСТТА с която общината – жалбоподател е осъдена да
заплати на „АЗИМУТ СПОРТ“ ООД – гр. София, ЕИК *********; сумата от
18900 лева, представляваща незаплатен остатък от възнаграждение по
договор № *** г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от 14,10,2019 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 5491,50 лева
– обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница, дължимо
за периода от 26,11,2016 г. до 13,10,2019 г., както И В ЧАСТТА, с която са
оставени без уважение предявените в условията на евентуалност от Община
Пловдив срещу „Азимут спорт“ ООД, ЕИК *********, възражения за
прихващане на посоченото по-горе вземане на „Азимут спорт“ ООД за
възнаграждение в размер на 18 900 лева, с насрещно вземане на Община
Пловдив срещу „Азимут спорт“ ООД за неустойка за забава по чл. 13 от
договор № *** г., с насрещно вземане на Община Пловдив срещу „Азимут
спорт“ ООД по чл.13, вр. с чл.10 от договор № *** г., за неустойка за
1
неизпълнение на договорни задължения за отстраняване на дефекти, за които
ответникът е уведомил ищеца и които последният не е отстранил.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно
поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при
постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. На това основание иска от въззивния съд да го отмени и по същество
да отхвърли предявените искове.
Ответникът по въззивната жалба „АЗИМУТ СПОРТ“ ООД – гр.
София, ЕИК *********; изразява становище за неоснователност на жалбата и
иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира за
присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 266 ал. 1 от ЗЗД. предявени от
„АЗИМУТ СПОРТ“ ООД – гр. София, ЕИК *********; против Община
Пловдив. Ищецът твърди, че със сключен между страните договор № *** г.
ответната община му възложила да достави и монтира „професионални
информационни електронни табла на обект ОП Многофункционална спортна
зала, подробно описани в Технически спецификации, съставляващи
неразделна част от договора. Твърди също, че изпълнил задължението си след
изтичане на уговорения за това срок, като забавянето се дължало на
създадени от ответника пречки – въпреки отправените искания, общината-
възложител не е предоставила необходимо за изпълнение на задълженията на
изпълнителя съдействие. Поради това, според ищеца, изпълнението му следва
да се приеме за точно и съобразно уговореното, поради което били налице
предпоставките за дължимост на уговореното с договора възнаграждение.
Ответникът обаче отказал да изплати изцяло дължимото възнаграждение и
неоснователно удържал от същото сумата от 18900лв., считайки че извършва
прихващане с дължима й неустойка за забава. Наред с това – липсата на
съдействие от страна на кредитора наложило ищецът да стори допълнителни
разходи във връзка с изпълнение на задълженията си като възложи и заплати
за собствена сметка изготвяне на инвестиционен проект за монтажа на
процесните съоръжения.
2
Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 18900 лева,
представляваща незаплатен остатък от възнаграждение по договор № *** г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 14,10,2019 г. до
окончателното й плащане, както и сумата от 5491,50 лева – обезщетение за
забавено плащане на посочената по-горе главница, дължимо за периода от
26,11,2016 г. до 13,10,2019 г., както и сумата от 1100 лв. – разходи във връзка
с изпълнението на посочения договор.
Ответникът оспорва исковете. Признава, че между страните е
сключен процесният договор, както и че в изпълнение на същия ищецът е
доставил и монтирал посоченото в него оборудване. Твърди обаче, че
изпълнението било престирано със забава, поради което претендираното
възнаграждение не било дължимо, тъй като било прихванато с насрещно
вземане за неустойка за забава в размер на 18900 лв.
При условията на евентуалност – ако се приеме, че не са налице
условията за извънсъдебно прихващане, ответникът предявява възражения за
прихващане на претендираното в настоящото производство вземане за
възнаграждение, с насрещно вземане в размер на 18900 лв. за дължима от
ищцовото дружество неустойка за забавено изпълнение по чл. 13 от договора
в размер на 18900 лв.; евентуално – с насрещно вземане в размер на 18900 лв.
за дължима от ищцовото дружество неустойка по чл. 13 от договора за
неизпълнение на задължението му по чл. 10 от договора за отстраняване
неизправности на съоръженията в гаранционния срок.
С обжалваното решение РС е приел за основателни исковете за
присъждане на дължим остатък от възнаграждение и обезщетение за
забавеното му плащане, приел е за неоснователни предявените възражения за
прихващане на претендиреното вземане с насрещни такива на ответника за
неустойка за забава, евентуално – неустойка за неизпълнение. За
неоснователна поради изтекла погасителна давност е приета претенцията за
заплащане на сумата от 1100 лв. – извършени от ищеца необходими разноски
по изпълнение на договора, в тази част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Предмет на въззивното производство е спорът за дължимостта на
претендираното възнаграждение и мораторно обезщетение за забавеното му
3
плащане, както и за основателността на предявените от ответника при
условията на евентуалност процесуални възражения за прихващане на
претендираната главница с насрещни вземания за неустойки.
По отношение иска по чл. 266 от ЗЗД за заплащане на дължимо по
договора възнаграждение:
За да се приеме за основателна претенцията за незаплатена част от
възнаграждение, дължимо по договор за изработка, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
твърдяното облигационно правоотношение и изпълнението на задълженията
му по изпълнение на възложената работа и приемането й от ответника.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно следните
факти: Между страните е сключен процесният договор № *** г., с който
ответникът е възложил на ищеца да достави и монтира „професионални
информационни електронни табла на обект ОП Многофункционална спортна
зала, подробно описани в Технически спецификации, съставляващи
неразделна част от договора, срещу което ответникът се е задължил да
заплати възнаграждение в размер на 189000 лв. Срокът на договора е 43
календарни дни, считано от получаване на възлагателно писмо. Последното е
получено от ищеца на 26,07,2016 г. и срокът за изпълнение е изтекъл на
08,09,2016 г. Не се спори, че договорът е изпълнен от ищеца след изтичане на
срока – на 25,10,2016 г. Не се спори и относно това, че при изпълнението на
ищеца е заплатена част от уговореното възнаграждение, възлизаща на 170100
лв., а остатъка от 18900 лв. ответникът е отказал да заплати, заявявайки че
извършва прихващане с насрещното си вземане за неустойка за забава в
посочения размер.
Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава около
въпросите относно това налице ли е заявената от ищеца забава на кредитора и
налице ли са основанията за дължимост на заявените с възраженията за
прихващане насрещни вземания на ответника.
Както се посочи, на ищеца е възложено да извърши доставка и
монтаж на спортно оборудване - „професионални информационни електронни
табла“, описани в Технически спецификации, съставляващи неразделна част
от договора. От заключението на изготвената пред РС съдебно-техническа
експертизасе установява, че за монтиране на процесните електронни табла е
4
необходимо изготвяне на конструктивен проект, какъвто приложен към
договора липсва. Този проект следва да бъде съобразен с конструктивния
проект и изпълнената на място конструкция на покрива, тъй като монтажът
ще внесе допълнително натоварване на същата. Поради това за изпълнение
задълженията на ищеца е било необходимо съдествие от страна на
възложителя, изразяващо се в снадбяване (издаване) на необходимото за
монтажа разрешение за строеж, както и предоставяне на необходимата
проектна документация на съществуващата сграда и покривната й
конструкция, както и показване местоположението за монтаж на
електронните табла и съгласуване на монтажния план с проектанта на
сградата и на покрива.
Видно от приложените на л. 52-69, още преди получаване на
възлагателното писмо и многократно след това, ищецът е искал провеждане
на работни срещи, оказване на необходимото му, предоставяне на проектна
документация и конкретни указания по мястото на позициониране на
съоръженията. При липса на отговор по исканията (получаването им не е
оспорено от ответника), ищецът е сключил договор с проектантско дружество
и е изготвил монтажен проект. Едва след това – на 07,10,2016 г., ответната
община е посочила мястото на позициониране на процесните табла, след
което ищецът е извършил монтажа на същите, съобразно изработения по
негово възлагане монтажен проект.
С оглед на това настоящата инстанция споделя изцяло изводите на
РС, че през периода от първата покана за указване конкретното място на
монтажа 02,08,2016 г.) до посочването му от страна на ответника (07,10,2016
г.), възложителят – кредитор е бил в забава по см. на чл. 95 от ЗЗД, тъй като
неоправдано не е оказал необходимото съдействие, без което длъжникът не
би могъл да изпълни възложените му задължения. Поради това и на осн. чл.
96 ал. 1 от ЗЗД изпълнителят е освободен от последиците на своята забава.
Изложеното сочи, че ищецът е изправна страна и ответникът му
дължи уговореното с договора възнаграждение в пълен размер.
По възраженията за прихващане:
С разпоредбата на чл. 13 от процесния договор страните са
уговорили: „за неизпълнение на задълженията си по настоящия договор,
неизправната страна дължи неустойка в размер на 2 % на ден върху
5
стойността на задължението“.
На първо място, ответникът претендира да се извърши прихващане
на заявеното от ищеца вземане за възнаграждение с насрещно вземане на
възложителя за неустойка по чл. 13 за забавено изпълнение. По изложените
по-горе съображения, изпълнителят е освободен от последиците на забавата
си поради забавата на кредитора – възложител. Затова възражението за
прихващане вземането на ищеца с насрещно вземане на ответника за
неустойка за забава е неоснователно.
На следващо място – евентуално, ответникът претендира да се
извърши прихващане на заявеното от ищеца вземане с насрещно такова за
неустойка по чл. 13 от договора, дължима поради неизпълнение
задължението му по чл. 10 от договора за отстраняване неизправности на
съоръженията в гаранционния срок. Настоящата инстанция приема и това
възражение за неоснователно, като споделя изложените в тази насока
съображения на първоинстанционния съд. Според текста на чл. 13,
уговорената с неустойка се дължи за неизпълнение задължения на някоя от
страните по договора, като размерът й се определя като процент от
стойността на задължението. Следователно тази неустойка определя отнапред
обезщетение за вредите от неизпълнение на определените по стойност с
договора задължения за изпълнение на възложените дейности по доставка и
монтаж на спортно оборудване и за заплащане на уговорената цена. Поетата с
чл. 10 от договора гаранция за качеството на доставените и монтирани
елементи, както и задължение за поддържане на съоръженията в
работоспособно и пълно функционално състояние, не са определени по
стойност и евентуално претърпените от тяхното неизпълнение вреди следва
да бъдат самостоятелно заявени за обезщетяване. Такива претенции в
настоящото производство не са предявени.
Следователно не са налице предпоставки да се извърши прихващане
на вземането на ищеца със заявените от ответника насрещни вземания. Затова
претендираните от ищеца възнаграждение и мораторно обезщетение следва
да се приемат за основателни и да се присъдят. В тази част решението на РС е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на възраженията за прихващане: правилно
първоинстанционният съд е приел същите за неоснователни. Недопустимо
6
обаче с решението си съдът е оставил същите без уважение.
Характеристиката на възражението за прихващане като защитно средство се
изяснява чрез съпоставка с насрещния иск. Диспозитивното начало позволява
на ответника да прецени дали да заяви вземането си с насрещен иск или с
възражение за прихващане. Разликата между насрещния иск и възражението
за прихващане се проявява в диспозитива на решението. По насрещния иск
съдът постановява самостоятелен диспозитив, независим от първоначалния
иск. По възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива на
решението само когато възражението е основателно. С отхвърлянето на иска
като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират пасивното,
но и активното вземане по основание и размер. Съдът не се произнася по
неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението,
зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения
иск. Изрично в този смисъл са разясненията в мотивите към т. 2 на ТР № 2 от
18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК. Затова в тази част
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260066/14,01,2022 г., постановено по
гр. д. № 16783/2019 г. на РС Пловдив, 22 гр. състав, В ЧАСТТА, с която
Община Пловдив е осъдена да заплати на „АЗИМУТ СПОРТ“ ООД – гр.
София, ЕИК *********; сумата от 18900 лева, представляваща незаплатен
остатък от възнаграждение по договор № *** г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 14,10,2019 г. до окончателното й плащане,
както и сумата от 5491,50 лева – обезщетение за забавено плащане на
посочената по-горе главница, дължимо за периода от 26,11,2016 г. до
13,10,2019 г.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260066/14,01,2022 г., постановено по гр.
д. № 16783/2019 г. на РС Пловдив, 22 гр. състав, В ЧАСТТА, с която са
оставени без уважение предявените в условията на евентуалност от Община
Пловдив срещу „Азимут спорт“ ООД, ЕИК *********, възражения за
прихващане на посоченото по-горе вземане на „Азимут спорт“ ООД за
възнаграждение в размер на 18 900 лева, с насрещно вземане на Община
7
Пловдив срещу „Азимут спорт“ ООД за неустойка за забава по чл. 13 от
договор № *** г., с насрещно вземане на Община Пловдив срещу „Азимут
спорт“ ООД по чл.13, вр. с чл.10 от договор № *** г., за неустойка за
неизпълнение на договорни задължения за отстраняване на дефекти
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8