№ 5049
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110210481 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от М. Н. Х. срещу
Наказателно постановление (НП) № КПК-НП-93/31.05.2024 г., издаденo от
председателя на Комисията за противодействие на корупцията и с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1600,00 лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за извършено
административно нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно. Поддържа се, че
обстоятелствата, посочени в акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) не отговаряли на реалната фактическа обстановка и че
проверяващият орган не изследвал в пълнота обстоятелствата. Твърди се, че
жалбоподателят не е задължено лице по реда на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК.
Посочва се, че същият е изпълнителен директор на „***“ ЕАД, ЕИК ***,
считано от 04.09.2014 г. до момента. Поддържа се, че посоченото дружество е
търговец – еднолична собственост на Община ***, като извършва независима
икономическа дейност и не е структурна единица по чл. 13, ал. 4 от ЗПФ, нито
е бюджетна организация по смисъла на параг. 1, т. 5 от ДР на ЗПФ. Посочва се,
1
че дружеството не е бюджетна организация, не получава бюджетно
финансиране, а се самоиздържа от независимата си икономическа дейност
като търговец по смисъла на ТЗ. Бюджетът му не се включва в държавния
бюджет или в бюджета на Община ***, или в бюджетите на
социалноосигурителните фондове.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е
явил лично, но е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап
съдебния прения същият е направил искане за отмяна на обжалваното
постановление като незаконосъобразно и неправилно. Отново е било
посочено, че жалбоподателят не попада в обхвата на задължените лица по чл.
6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. Посочено е , че в нарушение на материалния закон –
разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК, жалбоподателят е бил санкциониран,
доколкото разпоредбата изисквала лицата, задължени да подават декларации
за имущество и интереси да го сторят в едномесечен срок от заемане на
длъжността, а жалбоподателят заемал длъжността „изпълнителен директор“
на дружеството от 2014 г. Направено е искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган – председателят на Комисията за
противодействие на корупцията, е била представлявана от юрисконсулт.
Посочено е, че в едномесечен срок, считано от 06.10.2023 г., жалбоподателят е
имал задължението да подаде декларация, което произтичало от чл. 6, ал. 1, т.
51 от ЗПК. В АУАН било посочено, че жалбоподателят попадал в обхвата на
лицата по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, но с издаденото НП допуснатата неточност
била отстранена, като несъответствието между АУАН и НП било отстранено с
прилагане на разпоредбата по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В случая било налице
единствено неточно посочване на точката, по която лицето било задължено,
но е имало словесно описание на нарушението, подкрепено с доказателства.
Направено е искане за потвърждаване на наказателното постановление и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Инвокирано е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от насрещната страна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
2
От вписаните в ТРРЮЛНЦ данни, служебно известни на съда като
вписани данни в публично достъпен регистър, се установява, че търговското
дружество „***“ ЕАД, ЕИК *** е вписано в регистъра, считано от 15.01.2009
г. Установява се още, че същото има като орган на управление съвет на
директорите, едноличен собственик на капитала на същото е Община ***, а
М. Н. Х. е негов изпълнителен директор от 04.09.2014 г. до момента.
С писмо с вх. № КПК-ПР-272/01.11.2023 г. от Община *** до
Председателя на Комисията за противодействие на корупцията е подадена
информация относно задължените лица по чл. 6, ал. 1, т. 50 и т. 51 от ЗПК.
Видно от списъка към писмото, под номер *** фигурира жалбоподателят в
качеството му на изпълнителен директор на „***“ ЕАД.
В едномесечен срок, считано от 06.10.2023 г. (датата на влизане в сила
на ЗПК) до 06.11.2023 г., М. Н. Х. не подал встъпителна декларация за
имущество и интереси пред КПК съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т.
2 от ЗПК. За нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т.
2 от ЗПК бил издаден АУАН № КПК-АУАН-ПР-641/06.02.2024 г., в който било
прието, че лицето било задължено да подаде такава декларация на основание
чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, но към момента на издаване на акта такава не била
подадена. В АУАН не били посочени допълнителни пояснения относно
изводите, че лицето попада в кръга на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, а само в
началото на акта били посочени данните на нарушителя, длъжността и
местоработата му. На 04.04.2024 г. актът бил връчен на жалбоподателя. В
законосустановения срок постъпило възражение с вх. № КПК-2014-
5/10.04.2024 г., в което жалбоподателят е изложил сходни на тези в жалбата
възражения, че не попада в кръга на задължените лица по чл. 6, ал. 1, т. 50 от
ЗПК. На 31.05.2024 г. административнонаказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление за това, че жалбоподателят, като задължено лице
по чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, тъй като заемал длъжност „изпълнителен
директор“ на „***“ ЕАД, не подал в едномесечен срок, считано от 06.10.2023
г. до 06.11.2023 г. встъпителна декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1,
т. 2 от ЗПК. На 28.06.2024 г. препис от акта бил връчен на жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
3
намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са
съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 120 от ЗПК и са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът счита, че административнонаказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение в процедурата по търсене на отговорност
на жалбоподателя, като е издал АУАН за нарушение по мотиви, че
нарушителят е задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, а го е наказал с
НП, в което е прието, че лицето е задължено на определено поведение по чл. 6,
ал. 1, т. 51 от ЗПК. Този пропуск е довел до накърняване на императивни
законови разпоредби и ограничаване на правата на нарушителя да упражни
ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл.
44, ал. 1 от ЗАНН, да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения
и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи.
Видно от депозираните възражения и поддържаните такива в процесната
жалба, жалбоподателят не е разбрал в какво качество и за какво свое
поведение в разрез с материалния закон е бил санкциониран. В АУАН липсва
словесно описание на мотивите за възприемане на нарушителя като адресат
както на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, така и на чл. 6, ал. 1, т. 51 от
ЗПК. В този смисъл несъстоятелно е твърдението на въззиваемата страна в
противен смисъл. Посоченият недостатък на развилата се
4
административнонаказателна процедура представлява съществено нарушение
на процесуалните правила, опорочило изначално
административнонаказателното производство и съставляващо основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Несъстоятелно е и твърдението за приложение на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
В настоящия случай е налице противоречива воля на наказващия орган
относно възприетото от него в коя категория задължени лица попада
санкционираното лице, за да бъде то задължено да подава встъпителна
декларация. Пояснение за която и да е от двете възприети категории лица
липсва както в АУАН, така и в НП – единствено се сочи длъжността на
наказаното лице и къде я изпълнява. Приемането на извода, че неточността в
АУАН е отстранена в НП единствено чрез посочване на новата точка би
означавало, че лицето се явява санкционирано с непълно проведена
административнонаказателна процедура, а именно такава, включваща
единствено издаване на наказателно постановление.
Отделно от това, съдът не счита, че за жалбоподателя е било налице
задължение за подаване на декларация на основание чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл.
49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, независимо по коя точка на задължените лица спада
същият. От доказателствата по делото се установява, че към 06.10.2023 г.
(датата на влизане в сила на ЗПК) жалбоподателят вече е заемал длъжността
„изпълнителен директор“ на „***“ ЕАД, като същият е заемал тази длъжност
от 2014 г. насам. Предвид това, с влизане в сила на ЗПК за него не е
възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК. Това е така, доколкото
подаването на декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК е дължимо в
едномесечен срок от заемането на съответната публична длъжност, а не от
влизане в сила на ЗПК по отношение на лицата, заемащи такива длъжности от
предходен момент. Предвид това не може да се приеме, че е налице
извършено от обективна страна нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1,
т. 2 от ЗПК. В този смисъл е езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 52,
ал. 1, т. 1 от ЗПК поставяща началото на срока „от заемането на публичната
длъжност“. Законодателят не говори за „новозадължени лица“, като съответно
нововъзникващо задължение за определена категория лица. Не е предвидено
такова изключение и в преходните и заключителни разпоредби на ЗПК.
Напротив, разпоредбата на параг. 4 от ПЗР на ЗПК предвижда, че
„задължените лица, подали встъпителни декларации по реда на отменените
5
разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, не подават нови встъпителни декларации
след влизането в сила на този закон. Те подават декларации при условията и
по реда на този закон в сроковете по чл. 52“.
Предвид изложеното относно констатациите на съда, че при
административонаказателната процедура са били допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е бил неправилно приложен от
актосъставителя и наказващия орган, съдът счита, че са налице основания за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.
Претендира се адвокатски хонорар в размер на 500,00 лева на основание чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв. в полза на адв. М., за уговарянето на който се
представят доказателства. Съдът счита за основателно възражението
касателно размера на претенцията за адвокатското възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на делото. Съдът счита, че следва да се
присъди хонорар според минимума по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г., а именно в размер на 460,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № КПК-НП-93/31.05.2024
г., издаден от председателя на Комисията за противодействие на корупцията и
с който на М. Н. Х., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1600,00 лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за
извършено административно нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т.
2 от ЗПК.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията, с адрес: гр.
София, пл. „Света Неделя“ № 6, да заплати на адвокат П. В. М., вписана във
ВАК с л. № ***, с адрес: *** на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв. сумата в размер на 460,00 лева, представляваща
адвокатски хонорар за безплатно предоставена правна защита и съдействие на
жалбоподателя в първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
6
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7