РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Търговище, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Частно наказателно
дело № 20243500200152 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи
лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).
Образувано е на основание постъпило удостоверение по чл. 3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено на 21.02.2024 г. от административен експерт при
Федерална публична служба „Правосъдие“ Кралство Белгия, за признаване на произнесен в
Кралство Белгия съдебен акт – Съдебно решение № С/699/2023 от 26.04.2023 г., влязло в
сила на 27.05.2023 г., постановено от Апелативен съд на Атверпен, против българския
гражданин Е. А. М., роден на ....1978 г. в гр. Попово, ЕГН **********.
Прокурорът счита, че са налице предпоставките на закона и основанията за приемане
на решението за изпълнение. Пледира за признаване и приемане за изпълнение на
наложеното на осъдения М. наказание лишаване от свобода при първоначален „Строг“
режим в България, както и зачитане на изтърпяната част от наказанието в Кралство Белгия,
считано от момента на задържането му.
Осъденият Е. А. М. не се намира на територията на Република България. Същият е
уведомен за настоящето производство и за датата и часа на открито съдебно заседание от
компетентните белгийски власти, информиран е за възможността да участва лично в
производството чрез видеоконферентна връзка, да упълномощи адвокат, който да го
представлява, или да му бъде назначен служебен защитник, който да го представлява. Видно
1
от отговора на белгийски власти по електронната поща, осъденото лице е изразило
несъгласие с трансфера му в Република България, но не е изразило становище по отношение
на защитата. Освен това от отговора на белгийските власти се установява, че в белгийските
затвори провеждането на видеоконферентни връзки е технически невъзможно. Предвид на
това съдът приема, че осъденият е редовно призован за съдебно заседание, не е
упълномощил защитник, поради което съгласно чл. 12, ал. 4 от закона му е назначил
служебен защитник.
В съдебно заседание служебният защитник адв. Д. П. счита, че са налице основания
за признаване и изпълнение на посоченото в удостоверението решение.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
установи следното:
Видно от справката от НБД Население осъдения Е. А. М. с ЕГН ********** е с
постоянния адрес с. Л..., общ. Търговище, ул. „С... № ..и настоящ адрес с. Г..., общ. Попово,
поради което компетентен да разгледа делото по см. на чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
е Окръжен съд - Търговище.
Налице е постановено и влязло в сила решение на компетентен орган на държава
членка на ЕС, с което е ангажирана наказателната отговорност на българския Е. А. М. и му е
наложено наказание лишаване от свобода.
Представеното Удостоверение е съставено по образец, съгласно Приложение № 1 към
чл. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС, в писмена форма, придружено от превод на български език,
издадено е от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити, предвидени както в
чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС и в приложение № 1 на
ЗПИИСАННЛСМВЛС, като съдържа необходимата информация, съответстваща на данните
в приложената наказателна присъда, чието признаване и изпълнение се иска. С
удостоверението по чл. 3 от закона на български и (нидерландски език) e изпратен и
съдебният акт (с превод на български език), с който е наложено посоченото наказание,
Заповед за напускане територията на страната и Забрана за влизане в страната за срок от 10
години на Федерална публична службата „Вътрешни работи“, служба по въпросите на
чужденците, всички с превод на български език.
Видно от Удостоверението със Съдебно решение № С/699/2023 от 26.04.2023 г.,
влязло в сила на 27.05.2023 г., Кралство Белгия, българския гражданин Е. А. М. е осъден за
извършени общо пет престъпления в Белгия, описани както следва:
- в периода от 07.01.2022 г. до 28.03.2022 г. във Вейнегем на 07-08.01.2022 г.,
Хьосден – Золдер на 07-08.02.2022 г., в Бре на 11-12.03.2022 г., в Стаден на 21-22.03.2022 г.,
във Вейнегем на 28.03.2022 г. и в Зеле на 13-14.04.2022 г. при наличието на връзка между
Д.ията, като съизвършител е отнел вещи от различни лица, като кражбите са извършени чрез
взлом, проникване чрез изкачване или използване на подправени ключове;
- в Хьосден – Золдер на 07-08.02.2022 г., в Кройсем на 04.04.2022 г. и в в Бре на
22.04.2022 г., при наличието на връзка между Д.ията, като съизвършител е направил опит да
2
отнеме с измама вещи, които не са му принадлежали, като кражбите са извършени чрез
взлом, проникване чрез изкачване или използване на подправени ключове, а решението за
извършване на престъплението се е проявило чрез външни действия, които представляват
начало на изпълнението на това престъпление, и които са били преустановени само поради
независещи от него обстоятелства;
- в Звейндрехт на 08-09.04.2022 г. като съизвършител е отнел с измама вещи, които не
са му принадлежали при наличието на връзка между Д.ията;
- в Бре на 15.04.2022 г. като съизвръшител е направил опит да отнеме с измама вещи,
които не са му принадлежали, като решението за извършване на престъплението се е
проявило чрез външни действия, които представляват начало на изпълнението на това
престъпление, и които са били преустановени само поради независещи от него
обстоятелства;
- през периода от 26.12.2021 г. до 23.04.2022 г. е участвал в престъпно сдружение,
създадено с цел посегателство над хора и имущество чрез извършване на престъпления,
различни от тези, за които се предвижда доживотен затвор, лишаване от свобода от 10 до 15
години или по – дълъг срок, както и за извършване на по – леки престъпления в Бре, Кинрой
и Риймст, при наличието на връзка между Д.ията в Хьосден – Золдер, Вейнегем, Звейндрехт,
Кройсем, Локерен, Зеле, Стаден и Вевелгем.
В удостоверението е посочено, че престъпленията са квалифицирани по чл. 461, ал. 1,
чл. 463, ал. 1, чл. 467, ал. 1 и 2, чл. 484,чл. 485, 486 и 487, чл. 51, чл. 52 и чл. 80, ал. 5 от
Наказателния кодекс на Кралство Белгия по отношения на престъпленията кражба и по чл.
322, чл. 323 и чл. 324, ал. 1, 3 и 4 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия по отношения
на престъплението участие в престъпно сдружение. Вида на наложеното наказание е
"лишаване от свобода" с обща продължителност от 1825 дни (пет години). Според
удостоверението наложеното наказание лишаване от свобода осъдения Е. М. изтърпява от
22.04.2022 г., като към 07.03.2024 г. е изтърпял 685 дни лишаване от свобода.
Съдебно решение № С/699/2023 е постановено от Апелативен съд на Атверпен на
26.04.2023 г. и е влязло в сила на 27.05.2023 г. В удостоверението е отбелязано е, че
престъпленията, за които е осъден М. попадат в списъка на тези, за които двойната
наказуемост не се изисква. Декларирано е, че осъденият се явил лично на съдебния процес, в
който е постановен съденият акт.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС съдебните актове, постановени в друга
държава членка, се признават и изпълняват на територията на Република България, когато се
отнасят за Д.ия, които съставляват престъпления и по българското законодателство, когато
независимо от разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат. В случая
инкриминираните Д.ия съставлява престъпление и по българското национално
законодателство - по чл.195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл.20, ал. 2, чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл.
18, ал. 1 от НК, както и по чл. 321, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Отделно от това Д.ията,
касаещи участие в организирана престъпна група са сред посочените в чл. 8, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС и двойна наказуемост не се изиска. В конкретния случай са налице и
3
двете хипотези.
Съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
за отказ от признаване и изпълнение, доколкото: удостоверението по чл. 3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС е достатъчно пълно; лицето е български гражданин с постоянно
местоживеене в България,; признаването не е в противоречие с принципа "ne bis in idem";
съдебният акт е постановен за Д.ия, които са престъпления и по българското
законодателство, а същите са визирани и в чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС;
изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност,
съгласно българското законодателство; осъденото лице не се ползва с имунитет по
българското законодателство; съдебния акт е постановен спрямо лице, което съгласно
българското законодателство е наказателноотговорно за Д.ията, за които е постановен; не са
налице условията на чл. 15, ал. 1, т. 10, т. 11 и 12 от цитирания закон. Не е налице и
визираната в чл. 15, ал. 1, т. 8 от същия закон хипотеза, доколкото тя урежда възможността
за отказ при оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното в издаващата
държава.
Няма основание за частично признаване на съдебния акт, съгласно чл. 16 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Няма основание за приспособяване на наложеното наказание по чл. 13 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като максималният срок на наказанието за извършеното
престъпление не е по-малък от наложеното в издаващата държава наказание. Наказанията,
предвидени за същите Д.ия в българското законодателство, също са лишаване от свобода от
от една до десет години и до шест години.
В случая осъденото лице е присъствало лично на съдебния процес, като впоследствие
не е дало съгласието си за трансфер пред компетентните белгийски власти. Изрично следва
да се подчертае, че в случая не се изисква съгласие на осъденото лице, тъй като съгласно чл.
22, ал. 2, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдебните актове са изпратени в държава членка –
Република България, чийто гражданин е Е. А. М. и в която има местоживеене.
Освен това към удостовението са приложени и Заповед за напускане територията на
страната и Забрана за влизане в страната за срок от 10 години, и двете от 27.02.2024 г. на
Федерална публична службата „Вътрешни работи“, служба по въпросите на чужденците,
всички с превод на български език. От така цитираните писмени документи се установява,
че осъдения Е. А. М. няма право да пребивава на територията на издаващата държава,
поради което последващата му реинтеграция в Кралство Белгия е обективно невъзможна.
Изложените фактически и правни изводи сочат, че са налице основанията за
признаване и приемане за изпълнение на съдебен акт - Съдебно решение № С/699/2023 от
26.04.2023 г., влязло в сила на 27.05.2023 г., постановено от Апелативен съд на Атверпен, с
което на българския гражданин Е. А. М. с ЕГН ********** с постоянния адрес с. Л..., общ.
Търговище, ул. „С... № 36 и настоящ адрес с. Г..., общ. Попово, е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 1825 дни (пет години).
4
В удостоверението е посочен като край на изтърпяване на наказанието – 20.04.2027 г.,
като по този начин се включва и предварителното задържане.
На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва да се
приспадне при изпълнение на наказанието 5 години лишаване от свобода изтърпяната част
от наказанието от 685 дни към 07.03.2024 г., както и времето до фактическото му предаване
на българските власти.
В съответствие с чл. 18, ал. 2 от закона съдът е направил неколкократни опити за
провеждане на консултации с издаващия орган позволява ли законодателството на Кралство
Белгия отработените дни в затворнически заведения да се приспадат от размера на
наложеното наказание лишаване от свобода, както и относно работните дни, положени от
осъдения при изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода. Предвид
липсата на отговор от страна на издаващия орган съдът прецени, че при евентуално
получаване на информация по тези въпроси в по – късен етап няма пречка прокуратурата да
се произнесе по реда на чл. 417 от НПК.
Видно от изисканата справка за съдимост Е. А. М. е осъждан многократно в
Република България за престъпления против собствеността, което обстоятелство обаче не е
взето предвид от съдебните власти в Кралство Белгия при постановяване на съдебния акт.
Последно с определение от 08.02.2007 г. по ЧНД № 33/2007 г. по описа на Районен съд –
Търговище му е определено общо наказание, което е изтърпяно на 18.10.2013 г. в Затвора –
Враца. Следователно са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено
наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, а
наложеното на осъдения Е. А. М. наказание лишаване от свобода е в размер на пет години,
поради което не са налице условията по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС и следва наказанието в
Република България да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в Република България Съдебно решение
№ С/699/2023 от 26.04.2023 г., влязло в сила на 27.05.2023 г., постановено от Апелативен
съд на Атверпен, Кралство Белгия, с което на българският гражданин Е. А. М. с ЕГН
**********, с постоянния адрес с. Л..., общ. Търговище, ул. „С... № ..и настоящ адрес с. Г...,
общ. Попово, осъждан, е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от пет години,
или 1825 дни, за извършени в периода от 26.12.2021 г. до 23.04.2022 г. общо пет
престъпления – квалифицирани кражби и опити за кражби, извършени в съучастие и чрез
взлом, проникване чрез изкачване или използване на подправени ключове с правни
квалификации по чл. 461, ал. 1, чл. 463, ал. 1, чл. 467, ал. 1 и 2, чл. 484,чл. 485, 486 и 487, чл.
51, чл. 52 и чл. 80, ал. 5 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия, и участие в престъпно
сдружение, създадено с цел посегателство над хора и имущество чрез извършване на
5
престъпления, различни от тези, за които се предвижда доживотен затвор, лишаване от
свобода от 10 до 15 години или по – дълъг срок, както и за извършване на по – леки
престъпления с правна квалификация по по чл. 322, чл. 323 и чл. 324, ал. 1, 3 и 4 от
Наказателния кодекс на Кралство Белгия, съответстващи на престъпления по чл.195, ал. 1, т.
3, 4 и 5 във вр. с чл.20, ал. 2, чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, както и по чл. 321,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК на Република България.
Определя, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „общ“ режим за
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС зачита
изтърпяната част от наказанието от 685 дни към 07.03.2024 г., както и времето до
фактическото му предаване в Република България за изпълнение на съдебното решение.
Заверено копие от решението да се изпрати на Окръжна прокуратура - Търговище за
предприемане на необходимите действия за изпълнение на наказанието съгласно
българското законодателство.
Заверено копие от решението да се изпрати на компетентния орган на издаващата
държава, ВКП и Министерство на правосъдието.
След влизането на решението в сила да се издаде и бюлетин за съдимост, в който да
се впише признатото осъждане на Е. А. М..
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес пред
Апелативен съд -Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
6