Р
Е Ш Е
Н И Е
№
12.03.2019 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Районен съд Асеновград, ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав
Районен съдия: Мария Терзиева
ри секретаря Йорданка Тянева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1464 по описа на АРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Застрахователна компания
лев инс“ АД твърди, че на 07.07.2014 г.
на път ПДЖ-2005, навлизайки в завоя на километър 10+500 Й.Р.Ч.,
управлявайки л.а. „Опел Фронтера“ с рег.№ РВ 1875 МВ е реализирал ПТП с л.а.
„Фолксваген голф“ с рег.№ С 1891 РС, управляван от Андрей Гетов, собственост на
Мария Г., в резултат на което са настъпили вреди на лекия автомобил „Фолксваген
голф“ с рег.№ С 1891 РС. За ПТП-то е съставен протокол от същата дата на ПП и
КАТ, в което е отразено, че виновен за ПТП-то е Й.Ч., които е напуснал местопроизшествието,
с което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотични вещества или
техните аналози, като видно от решение, постановено по НОХД № 459/2014 г. по
описа на РС Асеновград този факт е доказан. Към момента на застрахователното
събитие за „Фолксваген голф“ с рег.№ С 1891 РС е имало сключена задължителна
застраховка „ГО“ към ЗК „Лев инс“ АД, с
полица № 22113003079887 със срок на валидност от 26.12.2013 г. до 25.12.2014 г.
За настъпилото събитие в ищцовото дружество е подадена искане за завеждане на
претенция по застраховка „ГО“, образувана щета, извършени огледи като щетите са оценени на 850.36 лв., която
сума е изплатена на собственика на увредения автомобил по банков път. С
изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования срещу причинителят на вредата. С регресна покана ищецът е поканил ответника да изплати изплатеното застрахователно обезщетение, в
седмодневен срок от получаването на поканата, което не е сторил. Ето защо моли
да бъде постановено решение, с което се признае за установено, че ответника Й.Ч.
дължи на ищеца сумата 1112.50 лв., от които 850.36 лв. изплатено
застрахователно обезщетение и 262.20 лв. лихва за забава за периода от
06.02.2016 г. до 06.02.2019 г., ведно със законната лихва от деня на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението. Ангажира доказателства, претендира направените по делото
разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Й.Р.Ч., с който оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан – за което излагат съображения. Твърди, че не са
налице законовите предпоставки за ангажиране на регресна отговорност спрямо
него, като застраховано лице по риска „ГО“ и няма основания за завеждане на
регресен иск. Твърди, че няма вина за
настъпване на ПТП-то, не се е отклонявал виновно от проверка за алкохол,
наркотични вещества или техен аналог. Ангажира доказателства. Претендира за
разноски.
Съдът, като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното:
Безспорно се установи по делото, от приложеното ч.гр.д. 314/2019 г. по
описа на Асеновградския районен съд, че със заявление от 06.02.2019 г.,
подадено пред същия съд, ищецът е поискал да му бъде издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, за сумата от общо 1112.50 лева,
от които 850.36 лв. главница, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение на собственика на лек автомобил “Фолксваген Голф”, с рег. № С 1891
РС, (собственост на Мария Г. и управляван от Андрей Гетов) увреден при ПТП на 07.07.2014 г. на път ПДВ-2005,
по вина на Й.Р.Ч., причинил ПТП при управление на лек автомобил „Опел
Фронтера“, с рег. № РВ 1875 МВ, застрахован по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, сключен със застрахователен договор/полица №
221130003079887 със срок на валидност от 26.12.2013 г. до 25.12.2014 г., при ЗК
„Лев инс“ АД, който се отклонил виновно от проверка за употреба на алкохол,
262.60 лв. наказателна лихва за периода от 06.02.2016 г. до 06.02.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда
06.02.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените
разноски по заповедното производство в размер на 44.50 лв. По делото е била
издадена заповед № 263/05.03.2019 г., с което я разпоредано дължникът Й.Р.Ч. да
заплати на ЗК „Лев инс“ АД претендираните /подробно описани/ суми, като
искането на заявителя е било уважено изцяло. Така издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника/ответника и оспорена от него, поради което
на ищеца било указано да установи вземането си по съдебен ред в месечен срок от
получаване на съобщението за постъпилото възражение срещу заповедта. Настоящият
иск бил подаден в определения срок пред
Асеновградския РС, поради което и процесуално допустим.
Безспорно между страните е, а и се установява с приетото по делото влязло в
сила решение по НАХД № 459/2014 г. на Асеновградския РС, че е изменено НП №
14-0239-000432/23-07.2014 г., издадено от Н-ка на РУП гр. Асеновград, към ОД
МВР Пловдив, с което на Й.Р.Ч., ЕГН ********** ***, на осн.чл.53 от ЗАН и
чл.179 ал.2, чл.175 ал.1 т.5 и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП са наложени:
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл.20
ал.2 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок 3 месеца за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвп, като е отменено НП в частта, относно наложеното
административно наказания „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл.20
ал.2 от ЗДвП, а е потвърдено НП в останалата част.
Спорно между страните е твърдението
на ищеца, че ответникът е напуснал местопроизшествието и се е опитал да се
укрие и отклони от проверка на алкохол и наркотични вещества, което подлежи на
доказване.
За автомобилът, управляван от
виновния водач - ответника, била сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”, видно от представения по делото с исковата молба застрахователен
договор/полица № 221130003079887 със срок на валидност от 26.12.2013 г. до
25.12.2014 г. при ЗК
„Лев инс“ АД, ведно
с доказателства за заплатена премия.
По претенция на собственика на увреденото МПС била
образувана ликвидационна преписка и щета под № 15-11-5060-14-303303 при ищеца, видно
от приетата по делото и неоспорена от ответника преписка на застрахователя, и
след установяване на размера на вредите от експерт при застрахователя, било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 850.36 лв. на собственика на
увреденото МПС – М.Г., на 27.08.2014 г. по банков път, видно от представеното
преводно нареждане и извлечение от сметка. Факта на заплащане на
застрахователното обезщетение не е оспорен от ответника. От тази може да се
претендира и заплащане на обезщетение за забава.
От приетото по делото без възражение на страните заключение
по допуснатата СТЕ на вещото лице инж. С.М., което съдът възприема изцяло като
компетентно, категорично и пълно изготвено, се установява, че съгласно
протокола за ПТП и обстоятелствата за настъпването му: на 07.07.2014 г. л.а.„Опел
Фронтера“ при движение по път РРD-2005 в зоната на км.10+500, на десен
завой автомобила навлиза в насрещната лента и се удря в л.а.“Фолксваген Голф”.
След ПТП-то са налице видими повреди по двата автомобила в предната лява част
(подробно изброени). Пазарната стойност по възстановяване на нанесените
вследствие на ПТП-то щети на увредения автомобил е 1000.55 лв. Между механизма
на ПТП, посочен в протокола и вредите по автомобила от техническа гледна точна
е възможно да има пряко причинно-следствена връзка.
Била е изпратена до
ответника регресна покана, получена на 21.10.2014 г., в която е посочено, че
основанието да се търси заплащане на сумата е напускане мястото на ПТП-то и виновно
отклонение от проверка за алкохол. Не е спорно между страните, че плащане от
страна на ответника не е правено.
Съгласно нормата
на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ
(отм.) приложим към настоящия случай, поради настъпване на застрахователното
събитие при действието му, застрахователят има право да получи от застрахования
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият, при
настъпването на пътнотранспортното произшествие, е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество
или негов аналог. Въпреки посоченото в изпратената покана до ответника, в които
е посочено, че е същия е напуснал мястото и ПТП, като виновно се е отклони от
проверка за алкохол, с исковата молба се въвежда същото основание, посочено в
цитирания текст, а именно виновното отклонение от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог, поради което и в предмета на делото,
определен от твърденията на исковата молба, се включва само това основание за
претенцията на ищеца. За да бъде уважена претенцията му, основана на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от КЗ, то следва в производството да бъде установено по категоричен
и несъмнен начин противоправното поведение на ответника, вредите, произтекли от
него, причинната връзка между тях, както и обстоятелството, че при причиняване
на ПТП ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог, както и, че е бил налице валидно сключен
застрахователен договор между него и ответника и на основание на този договор ищецът
е изплатил в претендирания размер обезщетение на застрахователя на пострадалото
лице.
Съдът прие за доказани с приетото решение по АНД 459/2014
г., с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК, и СТЕ противоправното поведение на
ответника, вредите, произтекли от него, причинната връзка между тях, а с
приетия договор и преводно нареждане, че е бил налице валидно сключен
застрахователен договор между него и ответника, при действието на който е
възникнало застрахователното събитие и на основание на този договор ищецът е
изплатил в претендирания размер обезщетение на собственика на увредения
автомобил. По така установените факти и обстоятелства страните не спорят.
Спорно между тях е единствено обстоятелството дали ответникът виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. За
доказването на това си твърдение ищецът сочи влязлото в сила решение, с оглед посоченото
в мотивите и напускане на местопроизшествието от ответника, със цел да се укрие.
Съдът прие доказано твърдението в исковата молба, че ответникът е напуснал
местопроизшествието, със цел да се укрие, тъй като това обстоятелство е
доказано от ищеца. Следва да бъде посочено обаче, че влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд единствено по отношение на това дали е
извършено деянието, противоправността му и виновността на дееца, с оглед
разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Всички останали съображения, застъпени в
мотивната част на присъдата, не обвързват гражданския съд и не могат да се
ползват като доказателства за тези твърдения, с оглед цитираната разпоредба. Не
могат да се ползват и доказателства, събрани пред наказателния съд, поради
нарушаване на принципа за непосредственост и публичност на процеса и
равенството на страните. Съдът има задължението при доклада на делото да
разпредели доказателствената тежест между страните и посочи за кои релевантни
факти и доказателства страната не сочи доказателства, без да има правото да
указва дали посочените от страната доказателства са годни и достатъчни да установят
твърденията и. Поради това и с оглед разпределената доказателствена тежест в
процеса ищецът е следвало да докаже твърденията си, че ответникът се е отклонил
виновно от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Така
представените доказателства не са достатъчни да се установи по безспорен начин
това твърдение. Действително, ответникът е напуснал местопроизшествието, със
цел да се укрие, но липсват доказателства, че виновно се е отклонил от проверка
за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, както и доказателства, че са
били правени опити такава да бъде извършена по отношение на ответника. При
действието на чл. 290 от ГПК е формирана задължителна практика на ВКС по
приложението на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КТ - решение № 183/22.11.2010 г. по т.
д. № 30/2010 г. на II т. о., решение № 16/02.02.2011 г. по т. д. № 374/2010 г.
на II т. о., решение № 113/11.01.2012 г. по т. д. № 741/2010 г. на I т. о., в
които Върховният касационен съд се е произнесъл, че предпоставката, визирана в
чл.274, ал.1, т.1, пр.4 от КТ - участвалият в ПТП водач да се е отклонил
виновно от проверка за алкохол, не е налице само поради факта, че същият е
напуснал местопроизшествието. Отклонението от проверка за алкохол и вината на
водача подлежат на доказване от застрахователя в производството по регресния
иск, както твърди и процесуалния представител на ответника. Такова доказване не
бе извършено в настоящото производство, поради което и един от елементите на
фактическия състав, който обуславя претенцията за изплащане на исковата сума,
на основание чл. 274, ал. 1,
предложение първо от КЗ, не бе доказан, поради което и съдът приема, че не е
възникнало основанието за присъждане на изплатеното от застрахователя
обезщетение. Ето защо прие претенцията изцяло неоснователна, поради което и искът следва да бъде отхвърлен.
В случая, поради неоснователност на главния иск, следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и предявения акцесорен иск за установяване
на дължимост на обезщетение за забава на плащане на претендираната главница.
Следва да бъде отбелязано само за пълнота, че на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът
изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва от деня на поканата за плащане, тъй като елемент на фактическия състав на
възникване на регресното право е изплащане на обезщетението на увреденото лице,
за което законът не определя срок, поради което не се прилагат правилата за
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, а приложение в случая намира общата
разпоредба на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след
като бъде поканен от кредитора. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС по
реда на чл. 290 от ГПК: Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и
Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК.
Поради неустановяване на дължимост на претендираните със
заповедта за изпълнение суми не следва да бъдат присъждани и разноските в
заповедното производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат и следва да бъде осъден ищеца да му заплати направените
в производството разноски в размер на 310 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Застрахователна
компания „Лев инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
град София, бул. „Черни връх” № 51 Д, представлявано от М.С.М.Г.и П.В.Д.–
Изпълнителни директори, срещу Й.Р.Ч.,
ЕГН ********** ***, иск правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 274, ал.
1, т. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД, за установяване на дължимост на сумата от
850.36 лева (осемстотин и петдесет лева и тридесет и шест стотинки) главница,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение на собственика на лек
автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ С 1891 РС - Мария Г., увреден при ПТП на 07.07.2014 г. по път ПДЖ-2005, в завоя на километър
10+500, по вина на Й.Р.Ч., причинил ПТП при управление на лек
автомобил „Опел Фронтера“ с рег.№ РВ 1875 МВ, застрахован по
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключен със застрахователен
договор/полица № 221130003079887 със срок на валидност от 26.12.2013 г. до
25.12.2014 г.д при ЗК „Лев инс“ АД, който е напуснал местопроизшествието с
което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотични вещества или
техните аналози и сумата от 262.20 лева (двеста шестдесет и два лева и двадесет
стотинки) лихва за забава от 06.02.2016 г. до 06.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 06.02.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 263/05.03.2019 г. по чл. 410 от ГПК, по
ч.гр.дело № 314/2019 по описа на Асеновоградския районен съд.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Черни
връх” № 51 Д, представлявано от М.С.М.Г.и П.В.Д.– Изпълнителни директори, да
заплати на Й.Р.Ч., ЕГН ********** ***,
сумата от 310 лева (триста и десет
лева) направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: