P Е Ш Е Н И
Е
№ ………
Гр. София, 29.07.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието
на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА като разгледа т.д. № 207 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Д.Г.В.Д.дружество с
ограничена отговорност, регистрирано според законите на Нидерландия, с
идентификационен номер N1-0897870671303, със седалище и адрес на управление:
4814 RА Бреда,
Нидерландия, поддържа, че на 02.07.2018 г. извършил банков превод на парична
сума в размер на 78 958,81 лева, представляващи левовата равностойност
на 40 371,00 евро, по банкова сметка *** „С.“ ООД, с ЕИК ******, в „Първа
инвестиционна банка“ АД поради техническа грешка, допусната при извършването на
превода. В резултат от погрешно посочване на IBAN, ***тка на съконтрахента
си „Сорсфреш“ ООД, с ЕИК ******, с който били в
трайни търговски правоотношения, по банковата сметка на ответника „С.“ ООД.
Твърди, че между него и „С.“ ООД няма никакво правоотношение, което би могло да
бъде основание за извършване на плащане на гореспоменатата парична сума. Сочи,
че веднага след установяването на техническата грешка при извършването на
паричния превод, е уведомил обслужващата си банка и е отправил молба за
възстановяване на сумата, но след извършена справка в „ПИБ“ АД е установено, че
върху банковата сметка на „С.“ ООД е наложен запор от публичен изпълнител при
ТД на НАП - София, поради което отказват връщане на погрешно преведената сума.
Ищецът сочи, че е имал търговски взаимоотношения и със „С.” ООД през 2016 г.,
но към момента на извършване на превода няма задължения към това дружество.
Предвид горното счита, че в качеството си на трето на изпълнението по ДОПК
лице, има правен интерес да установи, че паричната сума, върху която е насочено
принудителното изпълнение му принадлежи, т.е. подлежи на връщане като недължимо
платена. Твърди, че преведената парична сума в размер на 40 371,00 евро по
сметка на „С.“ ООД е преведена погрешно. С уточнителна
молба от 05.08.2019г. уточнява петитума на иска си, а
именно претендира осъждането на ответника „С.“ ООД да му заплати процесната сума в размер на 78 958,81 лв.
Ответникът „С.“
ООД не изразява становище по иска, призован по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК.
С определение от 16.07.2019г. съдът е прекратил производството в частта
по иска спрямо ответник ТД на НАП София поради неговата неправосубектност,
като определението е влязло в сила след потвърждаването му от САС с определение
по ч.гр.д.№4699/2019г. на САС, 11 състав. След конституирането му като трето
лице – НАП оспорва исковете чрез процесуалния си представител юриск. Евтимов, като претендира отхвърлянето на
претенциите.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа страна следното:
На стр. 9 и следващите са представени фактури и документи без превод,
като съобразно указанията на съда, на стр. 101 и следващите са представени
същите документи в превод. Видно от извлечението от сметка от 02.07.2018г. от АBN АMRO са извършени описаните операции, като с основание прехвърляне е извършен
превод на 40 371 евро по посочената сметка в „ПИБ“ АД на „С.“ ООД.
Представени са няколко фактури, издадени от „Сорсфреш“
ООД с получател ищеца и с основание сладки череши с посочени килограми, като
същите са следните №20/26.06.2018г. на стойност 7 465,50 евро, като е
посочено във фактурата, че сумата е платима по описаната сметка в „Уникредит Булбанк“, фактура №21/ 26.06.2018г. на стойност
9 945,00 евро, фактура № 22/28.06.2018г. на стойност 14 305,50 евро и
фактура № 23/28.06.2018г. на стойност 8 655,00 евро. Представено е на стр.
13 и стр. 112 писмо от ищеца с искане за анулиране на превода, както и отговор
по имейл, адресиран до госпожа С., от 12.07.2018г., с който тя се уведомява, че
молбата относно плащането на „Сорс“ ЕООД е обработена и изпратена за анулиране,
но е получен негативен отговор от „Първа инвестиционна банка“ АД, който се
препраща, тъй като данъчната служба в България е наложила запор върху
съответната сметка.
От представените на стр.47 и следващите от делото, както и от постъпилите
с молбата на НАП от 19.03.2020г. – стр. 156 и следващите от делото документи,
се установява, че е образувано изпълнително дело №*********/2018 г. срещу „С.“
ООД, ЕИК ****** за неплатени изискуеми публични задължения. Издадено е
Съобщение за доброволно изпълнение с изх.№С180022-149-0004787/26.03.2018 г„ на
основание чл. 221 от ДОПК, от публичен изпълнител при ТД на НАП София, с което
се приканва длъжника да заплати неплатените в срок публични задължения в размер
на 40 149, 19 лв., така както са описани в таблицата, като същите са задължения
за ДДДС и ДОД по декларации по ЗДДС и по декларации обр.6
за месец декември 2017г., януари 2018 и др. В съобщението е посочено, че по сметка за
принудително изпълнение на ТД на НАП София е постъпила сума в размер на 4 224,
56 лв., която подлежи на разпределение с разпореждане на органа по
принудителното изпълнение. На 26.03.2018 г. е издадено Разпореждане за
разпределение с изх. №0180022- 125-0093449/26.03.2018 г., от В.К.на длъжност
старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, с което е разпределена
постъпила сума по изпълнително дело №*********/2018 г. в размер на 4 224,56
лв.На 29.06.2018 г. е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки
с изх. №С180022-022-0045961/29.06.2018 г. от В.К.на длъжност старши публичен
изпълнител при ТД на НАП София, с което е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в две търговски
банки, а именно Търговска Банка АД и Първа инвестиционна банка АД, за сумата от
84 703,23 лв., в това число главница и лихва. Изпратени са запорни
съобщения на основание чл. 202, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 215, ал. 1, т.
1 от ДОПК до търговските банки на 29.06.2018 г. В ТД на НАП София е постъпил
отговор, подаден от страна на Първа инвестиционна банка АД, с който от банката
информират публичния изпълнител, че сметката на „С.“ ООД е блокирана с
посочения размер, по нея има авоар, но той не обезпечава дълга и няма наложен
предходен запор. Изпратен е и отговор от Търговска Банка Ад във връзка с
изпратеното запорно съобщение, от който става ясно,
че „С.“ ООД е клиент на банката с открити три банкови сметки, по които са
налични минимални /нищожни/ в сравнение със запора суми. На 19.07.2018 г. е издадено
представеното по делото постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.
№С 180022-022-0051347/19.07.2018 г. от В.К.на длъжност старши публичен
изпълнител при ТД на НАП София, с което е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в И.А.Б.АД, за
сумата от 85 160,40 лв., в това число главница и лихва към 19.07.2018 г.
Изпратено е Запорно съобщение на основание чл. 202,
ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 1 от ДОПК до търговската банка.
Получен е отговор от банката, с който се уведомява публичния изпълнител, че
дружеството име банкова сметка ***апорното съобщение,
като няма наложени предходни запори. Допълнително са представени разпореждане
от 30.03.2018г. за разпределение на сумата от 300 лв., постъпила на
28.03.2018г., както и две разпореждания от 08.05.2018г. да разпределение на
постъпили 1000 лв. на 28.04.2018г. и 800
лв., постъпили на 04.05.2018г. С разпореждане на публичния изпълнител от
21.05.2018г. е извършено разпределение на постъпилите на 18.05.2020г.
2 200 лв. Видно от представените четири броя разпореждания за
присъединяване към процесното изпълнително дело са
присъединени вземания на публичния взискател за
допълнителни задължения по ЗО, УПФ, ДОО и ДДС, както следва с разпореждане от
30.03.2018г. в общ размер на 1571,94 лв., с разпореждане от 08.05.2018г. – в
размер на 44 159 лв., с разпореждане от 29.06.2018г. – в размер на 5 593,13 лв. и с разпореждане
от 30.09.2019г. на сумата от 10591,71 лв., като съгласно отразеното в това
разпореждане към дата 30.09.2019г. общият размер на публичните задължения възлиза
на 92 885,94 лв.
Съгласно представената справка за общите публични задължения на „С.“ ООД
по образуваното изпълнително дело №*********/2018 г., актуална към 07.03.2018
г., е видно, че неплатените публични задължения на дружеството по
изпълнителното дело възлизат на 96 472, 89 лв., в това число главница в размер
на 87 865, 94 лв. и лихва в размер на 8 506,95 лв.
Не се спори по делото, че на 17.08.2018 г. в НАП е постъпило искане с
вх.№53-00-171/17.8.2018 г. от „Д.Г.В.Д.“ с идентификационен номер
ИЬ089787067В03, с което се иска от агенцията възстановяване на сума в размер на
40 371 евро като погрешно преведена.
По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице П.Д., което се кредитира от съда като дадено
обективно, безпристрастно и компетентно. Експертът сочи, че е проверил следните
документи в счетоводството на „С.“ООД: номенклатура на партньорите; аналитичен
регистър по сметка 411“Вземания от клиенти“ за период 01.01.2016г. –
31.12.2018г., издадени фактури № **********/27.06.2016г. и №**********/06.07.2016г.; хронологичен
регистър по сметка 411“Вземания от клиенти“ за период 01.01.2018г.
– 31.12.2018г.; годишна оборотна ведомост по всички счетоводни сметки към
31.12.2018г.; Годишен баланс към
31.12.2018г.; извлечение за
задължения/ вземания към партньор „Д.Г.В.Д.“
към 31.12.2016г., 31.12.2017г.,
31.12.2018г. и 31.12.2019г., като се свързал и със счетоводството на „Сорсфреш“ ООД, но не му била предоставена никаква счетоводна информация. От
заключението се установява, че дружеството „Д.Г.В.Д.“ фигурира като
партньор от 2016г., когато „С.“ООД е
издало два броя фактури с получател „Д.Г.В.Д.както следва: фактура №
**********/27.06.2016г. за доставка на
череши на стойност 41890,70лв. и фактура
№**********/06.07.2016г. за доставка на череши на стойност 34981,50лв.,
като двете са редовно осчетоводени по счетоводна сметка 411“Вземания от
клиенти“ и са заплатени съответно на 01.07.2016г. и на 11.07.2016г. В счетоводните регистри
няма крайно салдо към 31.12.2016г. На
вещото лице са представени извлечения за задължения/ вземания към партньор „Д.Г.В.Д.“ към 31.12.2016г., 31.12.2017г., 31.12.2018г. и
31.12.2019г., които са с нулева стойност. За да установи дали през 2018г. са осчетоводени стопански операции с „Д.Г.В.Д.експертизата
е изискала подробен хронологичен регистър на всички счетоводни операции , извършени през 2018г.
по сметка 411“Вземания от клиенти“. В
регистъра са посочени номер и дата на фактура, име на контрагент, стойност на
всяка фактура, основание за издаване, месецна експарт, забележки и уточнения. От регистъра е видно, че
няма осчетоводени фактури с получател „Д.Г.В.Д.“.
От изисканата от вещото лице годишна оборотна ведомост по всички счетоводни
сметки към 31.12.2018г. се установява,
че крайните суми, посочени в хронологичния регистър по сметка 411“Вземания от
клиенти“ към 31.12.2018г. напълно съответстват на сумите, посочени в Годишната
оборотна ведомост. В предоставения на експерта годишен баланс към 31.12.2018г. на „С.“ООД е видно, че сумите, попълнени
в пера: „Вземания от клиенти / доставчици“
напълно съответстват на крайното салдо в Годишната оборотна ведомост и
на данните от хронологичния регистър по
сметка 411“Вземания от клиенти“ към 31.12.2018г. Въз основа на извършените
проверки вещото лице прави категоричен извод, че през 2018г. в счетоводството на „С.“ООД не са
осчетоводявани стопански операции с контрагент „Д.Г.В.Д.“. Вещото лице сочи, че
в счетоводството на „С.“ООД постъпилата сума в размер 40 371 евро
(78958,81лв.), преведена на 02.07.2018г. от „Д.Г.В.Д.“ е осчетоводена по
Дебит сметка 504/2 „Банка във валута“ и
Кредит сметка 439 „Други вътрешни разчети“, като получена на основание „грешен
превод“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е за връщане на
сума като платена при липса на основание. Както се приема в ППВС № 1/1979 г., както и в множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК като решение №69/27.04.2011г. по
т.д.№644/2010г. на ІІ т.о. и мн.др. в тежест на ищеца по
кондикционния иск, черпещ своето правно
основание в разпоредбата на чл. 55, ал.
1 от ЗЗД е да
докаже плащане, което той в конкретния
случай е сторил, а в тежест на ответника
е да докаже, че плащането е получено на годно
правно основание. В случая безспорно се установи,
че на 02.07.2018г. от „Д.Г.В.Д.“ е извършен превод на
сумата от 40 371 евро (78958,81лв.) по сметка на „С.“ ООД, като сумата е
осчетоводена като получена при ответника, но с основание грешен превод. Не се
установи от доказателствата по делото, че към датата на превода или по-ранна
такава има неразплатени фактури или други задължения на ищеца към ответника. В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието
на задължение, което той не е сторил. Такива доказателства не са ангажирани и
от третото лице. Налице са данни, че за същия период ищецът има задължение по
фактури за продажба на череши към друго дружество, със сходно наименование на
ответника, а именно „Сорсфреш“ ООД, но от съда дори
не се установява двете дружества да са свързани лица. Съдът намира за
неоснователни изтъкнатите от юриск. Е.доводи, че
нямало данни „Сорсфреш“ ООД да имал сметка в „Първа
инвестиционна банка“ АД, където е сметката на „С.“ ООД, по която ищецът е
извършил превода. Горното не обуславя извод, че сумата не е платена без
основание, тъй като грешката при превода е налице. Дали имат или нямат сметки в
една и съща банка двете дружества, не променя извода, че въпросният превод е
без да е налице правно основание за извършването му, а именно наличие на
някакво валидно задължение на ищеца към ответника, по сметка на който е
извършен превода. Не се установява или твърди наличие на някакво споразумение
за компенсация на вземания или друго, а както се установи и от заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и при ответника преводът е
осчетоводен като грешен такъв. Всички изтъкнати доводи от НАП във връзка със запорирането на сумите са ирелевантни,
тъй като при положение, че сумата е преведена без правно основание, подлежи на
реституция на платилото я лице.
Предвид горните съображения съдът намира, че исковата претенция следва да
бъде уважена, като ответникът „С.“ ООД бъде осъден да върне на ищеца получената
сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват и разноски, които възлизат на
сумата от 3 158,35 лв. – заплатена държавна такса, и 500 лв.- депозит за
вещо лице. Ищецът е представляван от адвокат, за който е представено пълномощно
и договор за правна защита, но в същия не е уточнен размер на адвокатско
възнаграждение, нито са представени документи за заплатено такова. Съгласно чл.78 от ГПК на страната се следват разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, като съгласно ТР 6/2012г. на ВКС,
заплащането следва да бъде надлежно установено и доказано. От ищеца до приключване на устните състезания такива доказателства не са
представени. С писмените бележки е представен списък на разноските и приложения,
но съдът намира, че същото съгласно константната практика е несвоевременно.
Смисълът на представянето на списък и заявяването на исканите разноски е да
може насрещната страна в съдебно заседание да прегледа същия и заяви своите
възражения, а в случая ищецът не е изпълнил това, а именно списъкът не е
представен в съдебното заседание при даване ход на делото. Предвид горното съдът намира, че разноските на
ищеца възлизат на сумата от 3658,35 лв. и следва да бъдат възложени на
ответника. На третото лице не се следват разноски и не се установяват такива,
за които да се ангажира отговорността му, а именно следващи от негови
процесуални действия.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя И.М.В., да заплати на ищеца „Д.Г.В.Д.дружество
с ограничена отговорност, регистрирано според законите на Нидерландия, с
идентификационен номер N1-0897870671303, със седалище и адрес на управление:
4814 RА Бреда, Нидерландия, и със съдебен адрес ***,
пл.“*****– адв. Д.Ц., сумата от 78 958,81 лв. /
седемдесет и осем хиляди деветстотин петдесет и осем лева и осемдесет и една
стотинки/, представляващи левовата равностойност на 40371,00евро, преведени по
банковата му сметка на 02.07.2018г. като получени без правно основание, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 01.02.2019г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата
от 3658,35 лв. / три хиляди шестстотин петдесет и осем лева и тридесет и пет
стотинки/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице –
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ с адрес – гр. София, бул.“******.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: