Решение по дело №2468/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът И. Д. – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чрез представител по пълномощие Д. Д., е оспорил решение №1008/17.10.2023г., постановено по АНД № 2696/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление №НП-55/27.06.2023г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ [населено място].

С наказателното постановление за нарушение на чл.2 от Наредба № 49 от 17.10.2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи във вр. с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения, на основание чл.116, ал.2 от същия закон на „УМБАЛ – Бургас“ АД е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че съдът не се е запознал в цялост с всички релевантни за спора доказателства. Затова отново посочва двете нарушени норми и фактологията, която се съдържа в наказателното постановление и която според касатора обосновава приложението на нарушените норми. Твърди, че посочените като нарушени норми не са бланкетни, а изпълнени със съдържание и създават права и задължения за субектите, като се посочва практика на А. и Софийски районен съд. Твърди се спазване на процедурата, регламентирана в ЗАНН, за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, както и изрично посочване на мотиви за отсъствието на предпоставки за приложението на ч.28 от ЗАНН. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение като неправилно, а по съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез старши юрисконсулт Л. П., поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение на Районен съд Бургас поради неправилно тълкуване на приложимото право от съдебния състав. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на възнаграждението, платено от ответника.

Ответникът по касация „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт И. П., оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на Районен съд Бургас, като го счита за правилно. Представя писмена защита.

Представителят на Прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

В мотивите на обжалваното решение е посочено, че в процесното административнонаказателно производство е допуснато дерогиране на задължителните критерии, относими към съдържанието на АУАН и наказателното постановление – чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдът е приел, че конкретната специфика на нарушението е въведена с бланкетна нормативна рамка, определяща твърде общи граници на възможния диапазон на формите на неправомерно поведение и по този начин административнонаказателното обвинение съдържа увреждащи дефицити, които съществено засягат правото на защита на нарушителя и съставляват формално основание за третирането на АУАН като процесуално непригоден обвинителен инструмент, респ. на наказателното постановление като процесуално незаконосъобразно. Според съда не са индивидуализирани конкретните бланкетни състави на нормативните правила, които привлеченият към отговорност субект е нарушил, като тези правила, които са нарушени, не предоставят информация за конкретното съдържание на задълженията на нарушителя. Освен това районният съд е приел, че фактически извършеното следва да бъде квалифицирано като нарушение на чл.20, ал.1 от Наредба № 49/18.10.2010г., т.е. направил е извод за неправилна квалификация на деянието.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба са неоснователни.

Административнонаказателната отговорност на „УМБАЛ – Бургас“ АД е ангажирана за това, че на 12.12.2022г., в 23:34 часа, е бил извършен преглед на г-жа М. В. Д. от д-р В. Ф. – акушер гинеколог, по повод болки в корема. Прегледът е извършен в кабинет в отделението по гинекология, въпреки че болната е транспортирана с екип на ЦСМП, а гинекологичният кабинет, в който се извършват и спешни прегледи, не е обособен в мултипрофилно спешно отделение на лечебното заведение, а е обособен в гинекологичното отделение, което е част от лечебното заведение за болнична помощ.

Съгласно чл.2 от Наредба № 49/18.10.2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи осъществяват видовете лечебни дейности, посочени в издаденото им разрешение от министъра на здравеопазването по реда на чл.48, ал.1 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ).

Според чл.46, ал.3 от ЗЛЗ основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури и предоставяне на дейности по чл.20, ал.2 и ал.3, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Очевидно е, че двете норми, които са посочени от административнонаказващият орган като нарушени, са бланкетни норми (бланкетни норми са норми, препращащи към разпоредбите на правна норма от същия или друг нормативен акт). В тях, както правилно е приел и районният съд, не се съдържа конкретно правило за поведение, а се съдържа препращане. В тези случаи задължително следва да се посочи норма, съдържаща конкретно, изрично правило за поведение, която е нарушена, редом с бланкетните норми. От тези две норми не става ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност. Неуточняването на конкретно нарушената норма, наред с бланкетните норми, директно засяга правото на защита на лицето, чиято отговорност се търси. В случая едната норма препраща към наредба на министъра на здравеопазването, а другата – към разрешение, издадено към същия министър. Липсва такава норма, под която да се субсумират фактите, установени и описани в наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на районния съд, че в случая правилната [жк], ал.1 от Наредба № 49/18.10.2010г., защото в тази разпоредба, също бланкетна, се регламентира редът за приемане на пациентите в лечебните заведения за болнична помощ, а в случая се касае за спешен преглед, който няма отношение към болничната, а към спешната помощ. От описаните факти става ясно, че пациентката не е била приета за лечение. Затова и нормата на чл.20, ал.1 от наредбата не може да намери приложение. Въпреки това правилен е крайният извод, направен от районния съд, че наказателното постановление страда от съществен порок, тъй като за нарушени са посочени само бланкетни норми. Този порок пряко засяга правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, който в писмено становище, представено в съдебно заседание е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Писменото становище е написано от главен юрисконсулт И. П., която се явява и в съдебно заседание, но доколкото се касае за касационна инстанция, в която не са събирани нови доказателства и производството е приключило в рамките на едно съдебно заседание, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в рамките на минимално предвиденото в чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ - 80 лева.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, А. съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение №1008/17.10.2023г., постановено по АНД № 2696/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД, [ЕИК] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.