Решение по адм. дело №1181/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. И. С., [ЕГН], с адрес [населено място], ул.И.В.“ № [адрес], обл. Пловдив, чрез адв. А. С., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 40/ 30.05.2025 г., издадена от Т. И. Р., на длъжност мл. полицай при РУ С. към ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, в нарушение на съдопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Счита, че заповедта е издадена от нелегитимен орган – извън обхвата на служителите, изрично посочени в чл.189, ал.1 вр. с чл.165 ЗДвП. Жалбоподателят не приема показанията на техническото средство, поради което се позовава на нормата на чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., като на основание чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности при наличието на медицинско изследване от кръвна проба са определящи. Счита, че са налице и други пороци в заповедта като липсата на посочен резултат от медицинското изследване, още повече като се има предвид граничната стойност на описаната концентрация на алкохол в кръвна. Иска от съда да се отмени оспорената заповед. Претендират се направените разноски, съгласно представен списък на разноските – л.13 по делото.

Ответната страна – младши полицай при РУ С. към ОД на МВР – Пловдив, посочва, че при положение, че жалбоподателят е дал кръв и тя е показала под стойността на издишания въздух в дрегера, то автоматично отпадали и акта, и ПАМ-а.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Заповедта е връчена на лицето на 30.05.2025г., а жалбата е подадена на 02.06.2025 г. при административния орган, поради което същата е депозирана в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от оспорването й. Предвид посоченото съдът намира жалбата за допустима.

С обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 40/ 30.05.2025 г. на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Прави впечатление, че в приложената заповед не е отбелязана установената концентрация на алкохол в кръвта, нито е посочен АУАН, въз основа на който е издадена заповедта за ПАМ.

От представения по делото АУАН № 1222230 от 30.05.2025 г. се установява, че на 30.05.2025 г., около 20.23 часа в [населено място], [улица]д посока на движение от север на юг до номер 60, жалбоподателят управлява лек автомобил марка „Форд Фокус“ с рег.№ ***, собственост на В. Н. С., с адрес [населено място], управлява МПС след употреба на алкохол – 0,52 промила в издишания въздух, установено с техническо средство Alkotest Dreger 7510, с номер ARBA – 0078 и показано на водача. Същият лъхал на алкохол и заявил, че е изпил една бира. Пробата в паметта на апарата била № 00807 и въведен в регистъра на апарата.Издаден бил и връчен талон за медицинско изследване № 0182805. В съставения АУАН е посочено, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съставеният АУАН е връчен и подписан от нарушителя без възражения.

По делото е представена мотивирана резолюция № 25-0333-М000029 от 06.06.2025 г., издадена от началник група в ОД на МВР – Пловдив, от която става ясно, че във връзка с издадения на жалбоподателя АУАН № 1222230 от 30.05.2025 г. лицето е дало кръвна проба на база протокол от химическо изследване № 1497 ог 03.06.2025 г., което доказва наличие на 0,14 промила на хиляда алкохол в кръвта. Поради това е прекратено административнонаказателното производство по АУАН № 1222230 от 30.05.2025 г., образувано против Д. И. С., с [ЕГН] за описаното нарушение.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

По делото е представена заповед №317з-3162/15.04.2022 г. на директор на Областна дирекция на МВР-Пловдив, от която не става ясно ИЗДАТЕЛЯТ НА ЗАПОВЕДТА Т. Р. - мл.експерт – мл. ПИ в РУ С. в коя от посочените категориите упълномощени лица попада. Дадена е възможност на ответника да представи доказателства, установяващи компетентността на Т. Р. на длъжност мл.ПИ при РУ С. към ОД на МВР – Пловдив да издава индивидуални административни актове като процесния, като в тази връзка отново е представена само заповед № №317з-3162/15.04.2022 г. на директор на Областна дирекция на МВР-Пловдив. В случая, видно от представената по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ органът, издал оспорения акт, не е сред очевидно изрично оправомощените длъжностни лица, поради което е следвало да се представят доказателства съобразно указанията на съда.

Поради това настоящият състав на съда при проверката по чл. 168 от АПК, намира, че оспорената заповед е нищожна поради липса на компетентност на издателя й.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки –временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъда проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване-до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца, като при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП предвижда налагане на принудителна мярка на водач на моторното превозно средство, който управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство. Отговорността е обективна и е налице виновно поведение от страна на водача на превозното средство. Целта на закона е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят е управлявал автомобил на посочената в заповедта дата. Установено е също, че при тестването му с техническо средство А. Д. -7510 с фабричен № АRВА-0078, е отчетен положителен резултат - 0, 52 промила алкохол в издишания от водача въздух. Съгласно издаден талон за медицинско изследване е извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта и е установено наличие на 0,14 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя.

Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест-т. 1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста-т. 2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест-т. 3.

В случая жалбоподателят е дал проби за изследване по реда, определен с наредбата по чл. 174, ал. 4 ЗДвП и видно от доказателствата, в пробата е отчетен етилов алкохол в количество 0,14 промила в кръвта.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Съгласно и изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. установяването на концентрацията на алкохол в кръвта следва да бъде извършено с медицинско или химическо лабораторно изследване. Т. изследване не е било извършено към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ.

Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Не са налице посочените от законодателя хипотези, за да бъде приет резултата от направения тест с техническо средство А. Д. -7510, поради което използването на резултата от него е без основание. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е подписал и е получил талона за изследване, дал е проби за кръвно изследване в посоченото в талона място и не е отказал да бъде направено изследването.

Предвид горното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличие на резултатите от изследването на кръвните проби в съответствие с изискванията на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, административният орган е издал материално незаконосъобразен административен акт.

В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за предотвратяването и преустановяването, на което е приложена принудителната административна мярка. Установената концентрация в кръвта на жалбоподателя не е основание за налагане на ПАМ. Фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред.

Целта на принудителната административна мярка е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1 ЗДвП, а в случая не се установи по предвидения ред, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимо установената, а именно над 0, 5 промила, т. е. не е налице административно нарушение, за преустановяване на което да е необходимо прилагане на ПАМ.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателят следва да се присъдят направените по делото разноски. Констатират се такива в размер на 10 лв. за ДТ и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Направено е от ответника възражение за прекомерност на разноските, като същото не следва да се уважава, тъй като нормата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на Висшия адвокатски съвет предвижда минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, да е 1000 лв.

Ето защо на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1010 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 40/ 30.05.2025 г., издадена от Т. И. Р., на длъжност мл. полицай при РУ С. към ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП на Д. И. С., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на Д. И. С., [ЕГН], с адрес [населено място], ул.И.В.“ № [адрес], обл. Пловдив, сумата от 1010 /хиляда и десет лева/ разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.