П Р И С Ъ
Д А № 174
гр.Белоградчик,
07.07.2011г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав
в публично съдебно заседание на седми юли две
хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: АННА КАЙТАЗКА
Съдебни заседатели: Д.К.
Т.П.
при участието на
секретаря Н.С., в присъствието на прокурор
Г.Светославов , като
разгледа докладваното от съдия Кайтазка НОХД № 176 по описа за 2011г., въз основа на закона и данните
по делото
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимият Р.А.К.
- роден на ***г***, живущ ***, понастоящем в Затвора-гр.Враца, българин, български гражданин, неженен, с
основно образование, осъждан, с ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 15.03.2011г. в с.Вещица, обл.Видин, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот, след като се уговорил
предварително с подсъдимите А.К.В. и Б.П.В., отнел от владението на П.Т.А. – З., движими вещи на обща стойност 410,00 лв. без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 НК във вр. чл.195, ал.1,
т.т.т.3 и 5 НК във вр.чл.194, ал.1 НК във вр. чл.29, ал.1, б."а" и
“б” НК във вр. чл.36 НК и чл.58А ал.1 от НК го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, като то следва да се търпи в “затвор”.
На осн. чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА
от определеното наказание времето, през което подс.Р.К.
е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража” по ДП 194/2011г. на РУ-П-Белоградчик, считано от 30.03.2011г. до влизане на
настоящата присъда в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимият А.К.В. - роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, с ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 15.03.2011г. в с.Вещица, обл.Видин, в условията на повторност , чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, след като се уговорил
предварително с подсъдимите Р.А.К. и Б.П.В., отнел от владението на П.Т.А. – З., движими вещи
на обща стойност 410,00 лв.
без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои , поради което и
на основание чл.195, ал.1, т.т.т.т.3, 5 и 7 НК във вр.чл.194, ал.1 НК във вр.
чл.36 и чл.58А ал.1 от НК го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на
осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието, като то следва да се търпи в
“затвор”.
На осн. чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА
от определеното наказание времето, през което подс.А.В.
е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража” по ДП 194/2011г. на РУ-П-Белоградчик, считано от 30.03.2011г. до влизане на
настоящата присъда в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимият Б.П.В.
- роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 15.03.2011г. в с.Вещица, обл.Видин, като непълнолетен, но като е разбирал свойството
и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, след като се
уговорил предварително с подсъдимите Р.А.К. и А.К.В., отнел от владението на П.Т.А.
– З., движими вещи на обща стойност 410,00 лв. без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т. 3 и 5 НК във вр.чл.194,
ал.1 НК вр. чл.63 ал.1 от НК вр.
чл. 36 и чл.58А ал.1 от НК, ГО
ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на осн.
чл.69 ал.1 вр. чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното на подс.Б.В. наказание за изпитателен
срок от ЕДНА ГОДИНА,
считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимите Р.А.К., Антов К.В. и Б.П.В.
/със снети самоличности/ да заплатят солидарно на пострадалия П.Т.А.-З. ***, с
ЕГН **********, сумата от общо 410,00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени с престъплението,
ведно със законните лихви от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата.
На осн.
чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимите Р.А.К., Антов К.В. и Б.П.В. /със снети самоличности/ да заплатят солидарно
по сметка на по сметка на ОД-МВР-Видин
направените по делото разноски, в размер на общо 30,00 /тридесет/ лева –
възнаграждение за вещо лице в досъдебното производство и по сметка на ВСС
– дължимата държавна такса върху уважената гражданска претенция, в размер на общо
50,00 лв. и транспортни разходи на свидетел – общо 46,71 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен
срок от днес пред ОС-Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
2./
МОТИВИ
към присъда № /07.07.2011г. по НОХ дело №176/2011г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите Р.А.К., А.К.В. и Б.П.В.
*** е повдигнато обвинение затова, че в условията на опасен рецидив - по
отношение на подс.Р.К. и в условията на повторност по
отношение на подс.А.Васиелв, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на
имот, след предварителен сговор помежду си, на 15.03.2011г. в с.Вещица, обл.Видин, отнели от владението на П.Т.А. –З., движими вещи
: 2 бр.
големи котли, 1 бр. голяма тава, 1 бр. чиния -
кована, 1 бр. голяма тава, 4 бр. малки котли, 1 бр. ролка – рекордоман,
30 м. двужилен удължител, 25 м. трижилен удължител, 1 бр.метална туба с 20 л.
нафта, на обща стойност 410,00 лв., без нейно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвоят, като подс.Б.В. е бил
непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да
ръководи постъпките си - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.т.3 и 5 във вр.
чл.29, ал.1, б."а" и “б” от НК - по отношение на подс.Р.К.,
по чл.195 ал.1 т.3,5 и 7 от НК – по отношение на подс.А.В.
и по чл.195 ал.1 т.3 и 5 от НК вр. чл.63 ал.1 от НК–
по отношение на подс.Б.В..
По искане на подсъдимите, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
счита че то е доказа но по безспорен начин и пледира на подсъдимите да бъде
наложено наказа ние "лишаване от свобода": за К. и А.В. – над
минимумите по двата състава по закон, а за Б.В. около минималния размер като се
отчетат всички смекчаващи и отегчаващи вината на извършителите обстоятелства.
Спрямо подс.Б.В., според прокурора следва да се
приложи чл.66 от НК, а наказанието на другите двама – да е ефективно.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в този наказателен
процес на предявеният граждански иск от пострадалата П.Т.А. –З., срещу тримата
подсъдими, в размер на 410,00 лв. – представляващ претенция за обезщетение на
причинени с деянието имуществени вреди, като пострадалата е конституирана като
граждански ищец.
Подсъдимите К., А.В. и Б.В., предвид
допуснатото предварително изслушване, правят пълни самопризнания относно
фактическата обстановка, изложена в обвин.акт,
признават се за виновни, и молят съда за снизхождение.
Защитниците
на подсъдимите, излагат аргументи за смекчаващи вината обстоятелства, и молят
за определяне на минимални наказания, към които да се приложи хипотезата на
чл.58А ал.1 от НК, като защитникът на подс.Б.В. –
намира, че изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс.Р.А.К. е роден
на ***г***, живее в гр.Белоградчик, понастоящем изтърпява
наказание "лишаване от свобода" в затвора-Враца, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, осъждан, ЕГН му е **********.
По НОХД 192/2010 г. на РС
– Белоградчик, Р.А.К. е признат за виновен за престъпление по чл.343в ал. 2 от НК и му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от четири месеца при режим „строг”. Определението е в сила
от 23.07.2010 г.
С
Определение по ЧНД № 158/2005 г. Р.А.К. е определено наказание „лишаване от
свобода” за срок от три години и шест месеца при режим „строг”. На осн. чл.24
от НК е увеличено така определеното общо наказание с два месеца постановено с
Определение № 182/16.12.2004 г. по ЧНД № 178/2004 г. на РС – Белоградчик. Не е
групирано наказанието по Присъда № 137/2002 г. по НОХД 130/2002 г. на РС –
Белоградчик „лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Приспаднато е
наказанието по Присъда № 137/2002 г. но НОХД 130/2002 г. на РС – Белоградчик
считано от 14.01.2003 г. до 27.06.2003 г. поради, което и наказанието не следва
да се изтърпява. Не е групирано наказанието по Определение №76/05.05.2004 г. по
НОХД 77/2004 г. на РС – Белоградчик, а именно „лишаване от свобода” за срок от
две години при режим на изтърпяване „строг”,като наказанието следва да се
изтърпява отделно. Определението по ЧНД 158/2005 е влязло в законна сила на
17.10.2005 г.
Подс.А.К.В. е роден на ***г***, живее в
гл.Белоградчик, обл.Видин, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, търпи наказание “лишаване
от свобода” в затвора Враца, ЕГН му е **********.
С присъда по НОХД №218/2008 г. на РС – Белоградчик, А.К.В. е признат за
виновен за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 5 и т. 7 чл. 194 ал. 1 от НК и му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок шест
месеца при режим на изтърпяване „общ”.
Присъдата е потвърдена с Решение № 14 от
03.03.2009 г. по НОХД 2/2009 г. на ВОС. Присъдата е влязла в закона сила на
03.03.2009 г.
Преди
да са минали пет години от изтърпяване на наказанията по посочените присъди, Р.А.К.
и А.К.В. са извършили деянието, предмет на настоящия обвинителен акт.
Подс.Б.П.В.
е роден на ***г***, обл.Видин, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан,
ЕГН му е **********.
Видно от приложената
справка от И-р ДПС, на подс. Б.П.В. са налагани възпитателна мярка от КБППМН.
На
15.03.2011 г. в гр.Белоградчик, подъсдимите Р.А.К., А.К.В. и Б.П.В. се
уговорили да извършат кражба на вещи от къщата на св. П.Т.А. – З. ***.
По
късно на 15.03.2011 г.,тримата отишли в имота на св.А. ***, с автомобил ,
управляван от свид. Н.В.Н.. К., А.В. и Б.В. разбили стъклото на прозорец и
влезли в имота на пострадалата. От вътре взели: 2 бр. големи котли, 1 бр.
голяма тава, 1 бр. чиния - кована, 1 бр.
голяма тава, 4 бр. малки котли, 1 бр. ролка – рекордоман, 30 м. двужилен
удължител, 25 м. трижилен удължител, 1 бр.метална туба с 20 л. нафта. Вещите
натоварили на автомобила и закарали в гр. Белоградчик. Там ги продали на св. Е.Ц.А..
Св.
А. констатирала кражбата и индивидуализирала липсващите вещи.
Св.
Е.А. предал доброволно тубата и същата е върната на пострадалата.
От изготвената съдебно- оценителна експертиза е видно, че стойността на
щетата причинена на З. възлиза на 410,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 194/2011г. на РУ-П-Белоградчик.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимите.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.Р.К. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 НК във вр.чл.195, ал.1, т.т.3 и
5 НК във вр. чл.194, ал.1 НК във вр.чл.29, ал.1,
б."а" и “б” от НК, подс.А.В. – състава по
чл.195 ал.1 т.3,5 и 7 от НК вр. чл.194 ал.1 от НК, а подс.Б.В. – състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 и
5 от НК вр. чл.194 ал.1 НК вр.чл.63 ал.1 от НК.
От обективна страна – На
15.03.2011г. в с.Вещица, обл.Видин, подс.Р.К., А.В. и Б.В., чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот и
след предварителен сговор помежду си, отнели от владението на П.Т.А. – З.,
движими вещи : 2 бр. големи котли, 1 бр. голяма тава, 1 бр. чиния - кована, 1 бр. голяма тава, 4 бр. малки котли,
1 бр. ролка – рекордоман, 30 м. двужилен удължител, 25 м. трижилен удължител, 1
бр.метална туба с 20 л. нафта, на обща стойност 410,00 лв., без нейно съгласие.
Подсъдимият Р.К. е действал в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, тъй като
е извършил престъплението – предмет на настоящето дело, след като е бил
осъждан: А/за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 НК /общото наказание по ч.н.д. №158/05г. БРС и преди да са измина ли
пет години от изтърпяване на наказанието за това осъждане и Б/ повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанията,
за които не е отлагано / общото наказание по ч.н.д. №158/05г. БРС и н.о.х.д.
№192/10г. на БРС, / и преди да са
изминали пет години от изтърпяване на наказанията за тези осъждания.
Подс.А.В. е извършил
престъплението в условията на повторност по смисъла на чл.28,
ал.1 от НК, тъй като към датата на инкриминираното деяние, предмет на
настоящото дело, е бил осъждан с влязъл в сила съдебен акт за друго такова
престъпление – видно от справката му за съдимост/ н.о.х.д. №218/2008г. на БРС/.
Съдът счете, че деянието на А.В. представлява немаловажен случай,
съгласно чл.195, ал.1, т.7 от НК, доколкото не може да се подведе по чл.93, т.9
от НК, предвид високата степен на деянията от този вид, голямата им
разпространеност, както и с оглед обстоятелството, че и другите му предходни
осъждания, са именно за такъв вид престъпления – кражби, налице е “сговор “ и “взлом”, като квалифициращи
деянието признаци.
Подс.Б.В. към момента на деянието
е бил на 15 год., т.е. непълнолетен.
От субективна страна – подс.К., А.В.
и Б.В. са действали при условията на пряк умисъл, като са съзнавали, че отнемат
вещи, които са чужди, съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и
са имали намерение да ги присвоят и да се разпоредат
с тях като със свои. Подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на
своето деяние, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от
него и са искали настъпването им. Съдът приема за установено по делото, че
тримата подсъдими са действали след предварителен сговор помежду си за
осъществяване на кражбата, като подс.Б.В. е разбирал свойството
и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и
желанието им да се облагодетелстват по неправомерен начин, без полагане на
труд.
По вида и размера на наказанието:
1./
На подс.Р.А. Клачев
За извършеното от подс.К.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до
петнадесет години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн.
чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите
на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата
разпоредба – да определи наказанието в законовите норми и да го намали с една
трета, или алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на
чл.55 от НК – ако това е по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на К.
е квалифицирана /извън основната
квалификация – опасен рецидив/ и с признаците “сговор” и “взлом”, щетите не са
възстановени на пострадалата. При това положение, съдът счита, че не следва да
оценява дейността на К. в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи
полагащото му се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките
на предвиденото в чл.196 ал.1 т.2 от НК, и след това да го редуцира с 1/3. При
тези условия, съдът при преценката какво конкретно наказание да определи, взе
под внимание изразеното от подсъдимия съжаление за стореното и факта, че има
пет деца,т.е. затруднено семейно положение, и при съобразяване с установените
от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че на подсъдимия съответства да бъде
наложено наказание "лишаване от свобода" в минималния размер, а
именно три години. Но съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът определи на К. по настоящето дело за реално изтърпяване наказание “лишаване
от свобода” в размер на две години.
При наличието на предишни осъждания
на подс.К., посочени в справката му за съдимост, не
може да намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните
предпоставки за това /деецът да не е осъждан на "лишаване от свобода"
за престъпление от общ характер/. С оглед на това и на осн.
чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието, наложено на Р.К.,
като то следва да се търпи в затворническо заведение от типа “затвор”.
Тъй като, по отношение на подс.Р.К.,
в хода на досъдебното производство, в качеството му на обвиняем, му е била
взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, то съдът следва на осн. чл.59 ал.1 от НК да приспадне и приспада от така
определеното му по делото наказание “лишаване от свобода” , времето, през което
К. е бил с посочената мярка за неотклонение. Това приспадане следва да се
зачете от 30.03.2011г. до влизане на присъдата в законна сила, тъй като на
30.03.11г. К. е бил задържан първоначално /по ЗМВР/.
2./ На подс.А.К.В.
За извършеното от подс.А.В.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от
една до десет години.
Предвид провеждането на съдебното следствие при условията
на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието
да съобрази разпоредбите на чл.58А НК.
В настоящият казус съдът или следва да приложи чл.58а ал.1 от НК или ако
прецени, че са налице многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства – чл.55 НК, ако е по-благоприятно това за дееца.
Съдът намира, че в
случая не могат да се отчетат
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за
да приложи разпоредбите на чл.55 от НК, тъй като ще е по-благоприятно за дееца.
Разсъжденията
на съд.състав в тази насока са мотивирани от това, че престъпната проява на А.В.
е квалифицирана /извън основната
квалификация –повторност/ и с признаците “сговор” и “взлом”, щетите не са
възстановени на пострадалата. При това положение, съдът счита, че не следва да
оценява дейността на А.В. в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи
полагащото му се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките
на предвиденото в чл.195 ал.1 от НК – и конкретно че му се следва наказание в
размер близък до минималния посочен там – а именно една година и шест месеца
“лишаване от свобода”, и това наказание в най-голяма степен би отговаряло на
специалната и генерална превенции по
българското наказателно право. След изпълнение на изискването обаче на чл.58 а ал.1 от НК, това наказание се
редуцира до една година “лишаване от свобода” и
именно това наказание съдът определи на А.В..
При наличието на предишни осъждания на подс.А.В.,
посочени в справката му за съдимост, не може да намери приложение чл.66 от НК,
тъй като липсват материално правните предпоставки за това /деецът да не е
осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/. С
оглед на това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът
определи първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието, наложено на А.В., като то следва да се
търпи в затворническо заведение от типа “затвор”.
Тъй като, и по отношение на подс.А.В.,
в хода на досъдебното производство, в качеството му на обвиняем, му е била
взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, то съдът следва на осн. чл.59 ал.1 от НК да приспадне и приспада от така
определеното му по делото наказание “лишаване от свобода” , времето, през което
А.К.В. е бил с посочената мярка за неотклонение. Това приспадане следва да се
зачете от 30.03.2011г. до влизане на присъдата в законна сила, тъй като на
30.03.11г. В. е бил задържан първоначално /по ЗМВР/.
3./ На подс.Б.П.В.
За
извършеното от подс.Б.В. престъпление е предвидено
наказа ние "лишаване от свобода" за срок от една до десет години.
Предвид това и провеждането на съдебното следствие при
условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието
да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК , т.е. или следва да приложи чл.58а
ал.1 от НК или ако прецени, че са налице многобройни или смекчаващи
отговорността обстоятелства – чл.55 НК, ако е по-благоприятно това за
дееца.
Съдът намира, че в
случая не могат да се отчетат
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за
да приложи разпоредбите на чл.55 от НК, тъй като ще е по-благоприятно за дееца.
Разсъжденията
на съд.състав в тази насока са мотивирани от това, че престъпната проява на Б.В.
е квалифицирана с признаците “сговор” и “взлом”, щетите не са възстановени на
пострадалата, а непълнолетният е контингент на ИДПС и е имал и други
противообществени прояви, въпреки чистото съдебно минало. При това положение,
съдът счита, че не следва да оценява дейността на Б.В. в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията на чл.58 А
ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.195 ал.1 от НК – и конкретно
че му се следва наказание в размер на минималния посочен там, предвид
изразеното съжаление и критично отношение към извършеното и чистото съдебно
минало – а именно една година “лишаване от свобода”, и това наказание в
най-голяма степен би отговаряло на специалната и генерална превенции по българското наказателно право. След
изпълнение на изискването обаче на чл.58
а ал.1 от НК, това наказание се редуцира до ОСЕМ МЕСЕЦА “лишаване от свобода” и
именно това наказание съдът определи на Б.В..
За подс.Б.В. са налице обаче предпоставките на чл.69, ал.1 от НК вр.
чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание
"лишаване от свобода". Подсъдимият към момента на деянието си, не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е за срок
по-малък от три години, поради което съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективно
изтърпяване на наложеното му с настоящата присъда наказание. Предвид чистото му
съдебно минало към датата на извършване на престъплението, съдът счете, че
изпитателният срок следва да бъде определен в минималния размер, установен в
закона за непълнолетните извършители на престъпления - една година, считано от влизане на присъдата в сила.
По гражданския иск:
І./ След като призна за виновни подс. Р.К., А.В. и Б.В. по повдигнатото им обвинение
относно пострадалата З. съдът намери, че предявеният срещу тях граждански иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД от П.Т.А.-З. е доказан по основание. Относно
претендирания размер от 410,00 лв., съдът счете, че същият е основателен.
Предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства – признанията на
подсъдимите и изготвена и приета експертиза, съдът приема за установено, че
стойността на инкриминира ните вещи, отнети от
пострадалата З. е 410,00 лв. и претенцията на същата за обезщетение в този
размер е основателна. Поради което и съдът уважи изцяло претенцията на
гражданския ищец П.Т.А.-З., като осъди тримата подсъдими да й заплатят
солидарно така претендираната сума – а именно 410,00 лв. , ведно със законната лихва от датата на
увреждането /деянието/ до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските и таксите:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят /солидарно/ по сметка на ОД-МВР-Видин направените по делото разноски за вещо лице в
хода на досъдебното производство, в размер на общо 30,00 лв., както и по сметка
на ВСС – сумата от общо 50,00 лв. – дължима държавна такса върху уважената гр.
претенция на пострадалата и сумата от общо 46,71 лв. – транспортни разходи на
свидетелката З..
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: