№ 5088
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. С.
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110145250 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от А. П. Ш. срещу ...........
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ за обезщетение за незаконно
задържане на трудова книжка.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 2487/20.08.2008 г., към който
са сключени допълнителни споразумения от 01.10.2009 г., 30.03.2011 г., 28.06.2011 г.,
01.12.2011 г., 01.12.2012 г., 26.02.2013 г. и 28.12.2017 г., е заемал при ответника
длъжността „управител на отдел“ в Магазин Парадайс. Твърди, че е била издадена
заповед № 331/23.12.2019 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение поради
налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. Твърди, че се е
запознал със заповедта на 31.03.2020 г. Твърди, че до момента не му е върната
трудовата книжка, с оглед на което за него е възникнало вземане за незаконно
задържане на трудовата му книжка за периода 29.12.2019 г. – 22.08.2022 г. в размер на
сумата от 65 293, 72 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковата сума.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
.........., който оспорва иска. Твърди, че искът е недопустим, тъй като законността на
уволнението на ищеца е предмет на по-рано заведено гр.д. № 49328/2020 г. на СРС,
ГО, 50 състав. Твърди, че ищецът е бил уличен в кражби от магазина на ответното
дружество, от който момент е престанал да се явява на работа, като от 26.08.2019 г.
представя болнични листове, които се носят в дружеството от негови близки, а самият
той се укрива и не получава писмата и нотариалните покани, чрез които дружеството
се опитва да установи контакт с него, за да изпълни задълженията си като работодател.
Оспорва да е налице незаконно задържане на трудовата му книжка. Твърди, че
многократно са правени опити на ищеца да бъдат връчени всички документи във
връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
1
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът уточнява по реда на
чл.143, ал.2 ГПК, че трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от
12.02.2020 г.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че помежду им е сключен трудов договор №
2487/20.08.2008 г., към който са сключени допълнителни споразумения от 01.10.2009
г., 30.03.2011 г., 28.06.2011 г., 01.12.2011 г., 01.12.2012 г., 26.02.2013 г. и 28.12.2017 г.,
по силата на който ищецът е заемал при ответника длъжността „управител на отдел“ в
Магазин Парадайс.
Безспорно е между страните, че със заповед № 331/23.12.2019 г. трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено поради налагане на дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“.
Безспорно е между страните, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца трудовата му книжка се е намирала при ответника в
качеството на негов работодател.
Представена е нотариална покана от .........., предоставена на нотариус рег. № 302
на НК за връчване на 27.12.2019 г., с която работодателят връчва на ищеца заповедта
за уволнение и го кани да се яви на адреса на управление на дружеството, за да си
получи трудовата книжка. Представено е уведомление по чл.47 ГПК, като поканата е
връчена по реда на чл.47 ГПК с изтичане на 2-седмичния срок за получаване на
книжата – 12.02.2020 г., за което е извършено удостоверяване от страна на нотариуса.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал. 2 КТ, работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял
поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото
правоотношение е било прекратено.
Основателността на иска се предпоставя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. съществуване на трудово правоотношение с ответника, което е било
прекратено, 2. незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя,
3. наличие на причинени вреди и 4. причинна връзка между незаконното задържане на
трудовата книжка и причинените вреди, 5. установяване размера на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на трудовата
книжка, тежестта за установяване на които се носи от ищеца.
В тежест на ответника е да докаже, че незабавно след прекратяване на
правоотношението е предал на ищеца трудовата книжка, респ. - че е изпълнил
процедурата по чл.6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Съгласно чл.6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, когато
трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му
съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде
изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има
писмено съгласие.
Според разясненията, дадени с т.1 на ТР № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. д. №
1/2019 г. на ОСГК на ВКС, при прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно
чл. 350 КТ и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за
работодателя възникват две задължения – да впише данните, свързани с
2
прекратяването, и да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Данните,
подлежащи на вписване, са посочени в чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж. След вписването им работодателят следва да предаде, т.е. фактически
да предостави във владение на работника или служителя трудовата му книжка. Двете
задължения са свързани и обусловени. Те следва да се изпълнят от и при работодателя,
в мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила.
Изпълнението им следва да е „незабавно“, т.е. веднага, бързо, без отлагане, което
означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Този срок за предаване
на трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение е императивно
определен.
В деня на прекратяване на трудовото правоотношение горепосочените две
задължения на работодателя стават изискуеми и следва да бъдат изпълнени. Тъй като
те са със срок, който е определен от закона, работникът или служителят не може да
иска изпълнението им преди срока /чл. 70, ал. 2 ЗЗД/.
След като задълженията по чл. 350 КТ станат изискуеми, работодателят изпада в
забава за изпълнението им, ако не е изпълнил, но изпълнението е възможно и
закъснението му се дължи на причина, за която той отговаря. Доколкото точното /в
срок/ изпълнение на задължението за предаване е в пряка зависимост от точното /в
срок/ изпълнение на задължението за вписване на данните в трудовата книжка, за да е
възможно изпълнение, трудовата книжка трябва да е при работодателя в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Когато работникът или служителят е
предал предварително трудовата си книжка на работодателя и тя е в негово държане,
задълженията на работодателя да я оформи и да я предаде ще станат изискуеми в деня
на прекратяване на трудовото правоотношение. При неизпълнение той изпада в забава
от същия ден.
Ако работникът или служителят предаде трудовата си книжка на работодателя
след деня на прекратяване на трудовото правоотношение, задълженията на
работодателя да я оформи и предаде ще станат изискуеми в деня, в който тя му е
предадена. Ако по някаква причина работодателят не изпълни в същия ден
задълженията си, той изпада в забава. Във всички случаи, за да се освободи
работодателят от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по
чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на
работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да
получи лично трудовата си книжка. Трудовата книжка не може да бъде изпратена по
пощата или предадена на определено от работника или служителя лице, освен ако
последният не е дал изрично писменото си съгласие за това. След като работодателят е
изпълнил добросъвестно задълженията си /чрез процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата/, задържането на трудовата книжка, поради неявяване на работника или
служителя, не е незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на забавата,
когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не оказва
необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното изпълнение.
Съгласно разясненията по т.2 на ТР № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г.
на ОСГК на ВКС, във всички случаи е налице незаконно задържане на трудовата
книжка и работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, когато след
направеното вписване на данните е било възможно предаването на книжката на
работника или служителя, който е бил в предприятието и е изчаквал получаването й,
но книжката не му е била предадена, без да има основателни причини за това. В тази
хипотеза попадат случаите на отказ за връщане или възпрепятстване за получаване,
3
като работодателят изпада в забава относно изпълнение на задължението си за
незабавно предаване на трудовата книжка и за да се освободи от последиците на
забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с
обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В този случай
обезщетението по чл. 226 ал. 2 КТ ще се дължи до получаване на поканата от
работника или служителя, удостоверен върху обратната разписка. Ако надлежно
поканеният работник или служител не се яви или не декларира писмено волята си
трудовата книжка да бъде предадена чрез друго лице или по пощата, отговорността е
негова, а не на работодателя, който с изпълнение на процедурата по чл. 6 ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж се освобождава от задължението си по
чл. 350 ал. 1 КТ. В тази хипотеза и когато работникът или служителят не е потърсил
книжката, която е предал за оформяне на работодателя, не е налице хипотеза на
незаконното й задържане, която да е в причинна връзка с претърпените вреди. Когато
не е в забава относно задължението си за предаване на трудовата книжка по чл. 350, ал.
1 КТ, работодателят не дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ.
В случая между страните не е спорно, че със заповед № 331/23.12.2019 г.
трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено поради налагане на
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, като ищецът твърди
правоотношението да е било прекратено, считано от 12.02.2020 г. – датата на връчване
на заповедта за уволнение с процесната нотариална покана.
Не е спорно между страните, че ищецът е предал трудовата си книжка на
работодателя, при когото същата се намира.
Спори се между страните налице ли е незаконно задържане на трудовата книжка
за исковия период.
Задължението на работодателя да оформи и предаде трудовата книжка става
изискуемо в деня на прекратяване на трудовото правоотношение, като от страна на
самия ищец се твърди, че трудовото правоотношение е прекратено на 12.02.2020 г., с
оглед на което за периода преди тази дата 29.12.2019 г. – 11.02.2020 г. за работодателя
не е съществувало изискуемо задължение за предаване на трудовата книжка, за да се
претендира обезщетение от страна на работника за задържането й.
За остатъка от периода 12.02.2020 г. – 22.08.2022 г. съдът намира, че, като е
изпратил на ищеца нотариална покана да си получи трудовата книжка, връчена по реда
на чл.47 ГПК на 12.02.2020 г., работодателят е изпълнил задължението си по чл.6, ал.3
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, с оглед на което не може да се
приеме, че за този период е налице незаконно задържане на трудовата книжка. По тази
причина работодателят не дължи на ищеца обезщетение по чл.226, ал.2 КТ, доколкото
се установява, че неполучаването на трудовата книжка не е резултат от незаконното й
задържане.
С оглед изложеното съдът намира, че искът не се доказва по основание, което
изключва необходимостта от обсъждане на въпроса относно неговия размер.
При това положение предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 7 048, 20 лв. адвокатско възнаграждение.
4
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е в минимално
предвидения по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата размер с вкл. ДДС, като данни за
регистрация по ДДС се съдържат в представената фактура, изд. от Адвокатско
дружество „Иванов и Нешев“ от 08.02.2023 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. Ш., ЕГН ********** срещу .........., ЕИК ...........
иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ за сумата от 65 293, 72 лв., представляваща
обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудова книжка за периода 29.12.2019
г. – 22.08.2022 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. П. Ш., ЕГН ********** да заплати на .........., ЕИК ..........., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 7 048, 20 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5