РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Перник, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно
наказателно дело № 20231720201675 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод жалба от Р. А. Б. с ЕГН ********** срещу Електронен
фиш за налагане на глоба Серия К № 4918082, издаден от ОД МВР-Перник, с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 4 вр.ал.1 т.2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП.
В жалбата и допълнителни писмени бележки се излагат възражения, че
обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на закона, при неспазване на
процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват описаното в
съдържанието му нарушение, както и че наложеното наказание е неправилно
определено. Моли за отмянаа на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и
необоснован. Претендира разноски.
В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен, не се явява и
не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление
намира за установено следното:
1
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 ЗАНН, пред
компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява частично основателна.
Срещу Р. А. Б. бил издаден от ОД МВР-Перник електронен фиш за налагане на
глоба Серия К № 4918082, за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство за това, че на 04.06.2021 г. в 12:20 часа в общ.Перник, по път I-6 км 75 до
Кметството в посока към Радомир, при ограничение от 50 км./ч., съгласно чл.21 ал.1 от
ЗДвП за населено място и отчетен толеранс от -3 км.ч. лек автомобил марка
"Фолксваген Пасат" с ДК № *****, собственост на жалбоподателя Р. Б., е бил засечен
да се движи със скорост от 68 км./ч.
Скоростта на лек автомобил марка "Фолксваген Пасат" с ДК № ***** била
измерена с автоматизирано техническо средство №11743d0.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе предвид
приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ, разпечатка
от показанията на техническото средство – снимка № 11743D0/0367334, протокол за
използване на АТСС, рег. № 1158р- 5628/08.06.2021 г. и снимка на разположението на
уреда, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване, с приложение към удостоверението,
протокол за проверка № 01-С-ИСИС/05.02.2021 г. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, Заповед №313з-
310/14.02.2020 г. на Директор на ОД –МВР Перник, ведомост за 04.06.2020 г.,
протокол рег.№1158р-1439/15.02.2022 г., справка от ОПУ-Перник рег.№ 11-00-
82/25.03.2024 г.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП съдържа презумпция относно субекта на
административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП –
собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение. Безспорно процесното МПС е собственост на жалбоподателя, на която е
била наложена санкция с ЕФ Серия К № 4918082, издаден от ОД МВР-Перник, което
се установява както от представената справка от централна база данни – КАТ. Предвид
тези факти правилно в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1
от ЗДвП е била ангажирана административнонаказателна отговорност на
2
жалбоподателя, която е подал жалбата, предмет на настоящото производство.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш,
регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при
наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че
процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с № 11743d0, с каквито съгласно чл.189,
ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно
§6, т.65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес“. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС,
с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилна/преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации,
която е индивидуализирана със посочване на фабричен номер и тип. Приетото
удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027 г. удостоверява, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от
Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните
изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
нарушението на датата, визирана в електронния фиш, е било технически изправно и
годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата/, съставен и
подписан от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС,
точното място на контрол, посока на контролираните МПС, въведения за участъка
скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работа
с АТСС на посоченото място и броя на установените нарушения. Записите в
3
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват
формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него
нарушение. Отразените в протокола място на използване на техническото средство –
общ.Перник, ПП I-6, км.75 до Кметството, времето на работа с него, установеният
скоростен режим, посока на движение на контролираните превозни средства и посока
на задействане на АТСС дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в
електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено
нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на
допустимата скорост от 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Вписванията, че
мястото на нарушението е на територията на община Перник, при общо въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място са в съответствие с посоченото
в писмо рег.№ 11-00-82/25.03.2024 г. от ОПУ-Перник, видно от която към 04.06.2021 г.
участъкът от път I-6, кв.Бела вода, км.75+000 се намира в рамките на населеното място
на гр.Перник, като за посока към гр.Радомир няма въведено ограничение на скоростта
с пътен знак В26, а важи общо установеното за населено място ограничение от 50
км/ч., въведено с ПЗ Д11, монтиран на км.287+718 в посока към гр.Радомир. Приетата
по делото заповед №313з-310/14.02.2020г., издадена от директор ОДМВР – Перник
доказва и компетентността на полицейския служител, изготвил протокола за
използване на АТСС да осъществява дейност по заснемане на нарушения на правилата
за движение по пътищата със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране
и генериране на ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред определените с административния
акт длъжностни лица. Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. и е подписан от същия полицейски служител, който с
полагането на подписа си е и декларирал, че автоматизираното техническо средство е
разположено, настроено и използвано съгласно нормативните предписания и
изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация, че е преминало
метрологична проверка и е годно за експлоатация. Протоколът по чл.10, ал.1 от
Наредбата е официален документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, тъй
като е съставен и подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а
впоследствие е надлежно проверен от ръководителя на съответното структурно звено,
удостоверено с негов подпис.
Същият се цени като годно доказателствено средство за удостоверените в
съдържанието му фактически обстоятелства, за изготвения и приложен снимков
материал от записа на нарушението, както и за това, че АТСС е било използвано
съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
Превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението е
идентифицирано по несъмнен начин, а събраните доказателства еднозначно
установяват измерената скорост на движението му при осъществявания контрол.
Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приетата снимка
4
№11743D0/0367334, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост
/съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото
превозно средство, и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения
от министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и
НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна,
съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и
място жалбоподателят е управлявал описаното превозно средство със скорост над
разрешената, установена с технически изправно АТСС – преносима система за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1,
№11743D0, поради което законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
Съдът констатира, че АНО незаконосъобразно е приложил
административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, но при
конкретните обстоятелства нарушението не може да има за последица отмяна на
издадения електронен фиш на това основание.
Както се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че при управление на МПС в
населено място е превишил скоростта на движение от 50 км/ч. и се е движил с 71 км/ч.
За превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са установени в
разпоредбата на чл. 182 от с. з., вида и размера на които са определени в зависимост от
стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са диференцирани в
пет отделни алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е
извършено в населено място /ал. 1 или извън населено място /ал. 2/, като са предвидени
и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението
5
/ал. 3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4 и системно такова /ал. 5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено нарушение по ал. 1,
ал. 2 и 3 на с. р., а именно глоба в двоен размер спрямо предвидения за съответното
нарушение, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца. От опписанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
намерили отражение в съдържанието на електронния фиш /превишаване на скоростта в
населено място и стойността на конкретното превишение, изчислено коректно на база
измерената скорост, намалена с допустимата грешка при измерването/, ясно сочат, че
водачът е наказан за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
наказуемо с глоба, чийто двоен размер съответства на наложения с ЕФ.
Следва да се отбележи, че това е сторено при изначална липса на твърдение за
един от съставомерните признаци от обективна страна, тъй като при описание на
нарушението не са изложени обстоятелства в насока повторно извършване на
установеното с АТСС нарушение. Съгласно § 5, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Следователно,
законосъобразното подвеждане на установените факти под нормата на чл. 182, ал. 4, вр
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е изисквало отразяване на налично по-ранно наказване на
жалбоподателя за същото по вид нарушение, ясно означаване на акта, от който то
произтича и датата на влизането му в сила. Такива данни липсват в ЕФ, като съдът
намира, че следва да преквалифицира нарушението по основания състав. Изложеното
налага извод, че административнонаказващият орган е приложил санкцията на
правната норма, без да изложи в пълнота фактите, изпълващи всички елементи от
хипотезата й. Констатираните недостатъци при очертаване обективната страна на
нарушението и цифровото му квалифициране нарушават процесуалните правила и
ограничават правото на защита на наказания субект, тъй като е поставен в положение
да се защитава срещу неясно и вътрешно противоречиво административнонаказателно
обвинение и без да са му известни всички факти, които АНО е съобразявал при
решаване на въпроса за отговорността му. Описанието на нарушението следва да се
съдържа в обстоятелствената част на съответния административнонаказателен акт, а не
да се установява и извежда от други материали по преписката, чиято функция е не да
установят, а да подкрепят и докажат вменения състав на нарушение. Поради това,
констатираният пропуск в очертаването състава на нарушението не може да се санира
в настоящото въззивно производство въз основа на събраните от съда доказателства.
Независимо от този извод, допуснатото нарушение на материалния закон при
6
квалификацията на деянието не мотивира отмяна на издадения електронен фиш като
незаконосъобразен, а предпоставя упражняване на правомощието съдът да измени
административнонаказателния акт като преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние и приложи закон за по-леко наказуемо нарушение
при отсъствие на каквото и да е изменение на обстоятелствата на нарушението, в
съответствие с намиращата субсидиарно приложение разпоредба на чл. 337, ал. 1, т. 2
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН /така и решение № 58 от 1.03.2023 г. на АдмС - Перник по к.
а. н. д. № 17/2023 г./. В същия смисъл са задължителните указания в т. 1 от
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. дело № 1/2020 г. на ВАС, ОСС от I и
II колегия.
Установените в производството факти и обстоятелства еднозначно сочат на
осъществен по-леко наказуем състав на административно нарушение по чл. 182, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Същото е безспорно доказано, поради което
жалбоподателят следва да понесе наказание за него. В този смисъл, изцяло в
правомощията на съда като въззивна инстанция е да измени електронния фиш, като в
съответствие с материалния закон наложи наказание по горепосочения по-лек състав,
каквото искане отправя и представителя на жалбоподателя в с.з.. Правото за защита на
жалбоподателя не се нарушава, тъй като се е защитавал срещу идентични факти и
положението му се смекчава с налагане на глоба в по-нисък размер.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28а от ЗАНН,
тъй като отсъстват наведени от страната и установени от съда обстоятелства, които да
мотивират извод, че представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост
в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, вида
и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на
скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 18 км/ч. /стойност, получена
след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т. 2 от визираната
разпоредба. Последната предвижда Водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 2 за превишаване от 11 до 20
km/h - с глоба 50 лв.; определено в абсолютен размер – глоба от 50 лв., изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. По
съображенията, които се изложиха именно такова наказание следва да понесе.
По разноските:
Приложеният по-леко наказуем състав на административно нарушение и
следващата от това редукция на наказанието от 100 лв. на 50 лв. обосновава
7
присъждане и на разноски в полза на жалбоподателя, тъй като своевременно е
направил искане за това. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалвания акт, но не и
по отношение на изменение на същия, то на основание чл. 144 от АПК субсидиарно
приложение намира ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът,
съответно ответникът, имат право на присъждане на разноските, направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. Приложена към конкретния казус, нормата дава
основание за уважаване претенцията на страната по съразмерност, пропорционално
съобразно изменения размер на административното наказание.
Жалбоподателят Р. Б. е доказал направени разноски за възнаграждение на адвокат
в производството в размер 400 лева и е поискал присъждането им. От приложения
договор за правна защита и съдействие от 26.09.2023 г., сключен между него и адв. Я.
С., се установява, че страните са договорили възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото а. н. дело в посочения размер, като е отразено
заплащането му в брой при подписване на договора. Предвид изхода на делото, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат следва да му бъде възстановено от бюджета
на органа, издал наказателното постановление, но по съразмерност, намалено с
пропорцията, с която е намален и размерът на наложеното наказание, а именно 200 лв.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т. 4, вр.
ал. 1, вр чл.58д, т.4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС
Серия К № 4918082/2023 г. на ОД на МВР -Перник, с който на Р. А. Б. с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.*********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1 т.2
от ЗДвП за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като за същото нарушение на
основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП налага глоба в размер 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. "Самоков" № 1, ДА ЗАПЛАТИ на
Р. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.*******, сума от 200 /двеста/ лева,
представляваща направени от него разноски в производството за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
8
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9