Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1658
гр.Русе, 27.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в проведеното публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря В.Ж.
в присъствието на прокурора
............………......................
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело
№ 5042 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.245 и чл.224 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С.И.М. твърди, че през периода 20.06.2013
г.-18.04.2016 г. бил в трудово правоотношение с “ВИКИНГ-НИКОЛОВ” ЕООД-София на длъжността “Охранител”.Договорът между
тях е прекратен по взаимно съгласие. Твърди,че работодателят останал задължен
към него с трудовите възнаграждения за времето
м.юни 2014 г.-м.юни 2015 г. в общ размер на 2 427,79 лв., а по
пера, както е заявено по исковата молба, с лихви за забава за периода
01.07.2014 г.-01.09.2016 г. от 389,62 лева, обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 815,26 лева, с лихва за забава върху него от 01.01.2014 г. до
01.09.2016 г. от 169,04 лв.Претендира тези суми със законната лихва върху
главниците от завеждане на делото, както и разноски за производството.
Ответникът ”ВИКИНГ-НИКОЛОВ”
ЕООД-София признава исковете за заплащане на трудови възнаграждения за
м.ноември и м.декември 2014 г.Останалите претенции се оспорват изцяло.Търсят се
разноски за производството.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
По делото не
се спори, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено на 18.04.2016
г. на основание чл.325 т.1 от КТ-по взаимно съгласие, като ищецът е заемал длъжността ”Охранител” с
място на работа-ВРЦ-Русе и основно трудово възнаграждение от 310 лв.
(л.30,л.10), платимо до 30-то число на следващия месец, през който е полаган
труд.По делото има данни, че впоследствие работната заплата е била увеличена на
340 лв.
Във връзка с
извършени плащания на трудови възнаграждения на работника, ответникът е
представил РКО от 04.06.2014 г. за сумата от 225 лв. (л.21) и телеграфен запис
от 27.01.2016 г. за 1 468,20 лв.(л.24).
Назначеното
в производството вещо лица, след запознаване с представените по делото
доказателства и извършена проверка при ответника, се произнесло, че за периода м.юни-м.декември
2014 г. на ищеца се дължат трудови
възнаграждения в общ размер на 815,71 лева, а по пера, съответно:
м.юни-м.август-по 66,53 лв., м.септември и м.октомври-по 41,53 лв., м.ноември и
м.декември-по 266,53 лв.За 2015 г. няма непогасени вземания за заплати.Лихвата
за забава върху дължимите трудови възнаграждения за периода 30.06.2014
г.-21.01.2016 г. е 302,34 лв.Обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ е определено на
859,05 лв., а лихвата за забава върху него за времето 18.04.-07.09.2016 г.-на
34,43 лв.Ищецът признава, че не отправял покана до работодателя да му престира
следващата се сума във връзка с неизползвания платен годишен отпуск.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По
делото безспорно се установява, че страните са били в трудово правоотношение,
прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ по взаимно съгласие, считано от 18.04.2016
г., като са изложени твърдения, че работодателят не е изплатил на ищеца
следващите му се трудови възнаграждения за периода м.юни 2014 г.-м.юни 2015 г.
От събраните в производството
доказателства става ясно, че към момента на завеждане на делото работникът няма
непогасени вземания за работни заплати за м.януари-м.юни 2015 г.Главните искове
за този период трябва да се отхвърлят.Акцесорните вземания за времето до
21.01.2016 г., когато окончателно са
изплатени работните заплати за тази година, се явяват основателни до
определените от вещото лице стойности от 25,99 лв., 23,79 лв., 21,36 лв., 19
лв.,16,57 лв. и 14,22 лв.Над тези размери исковете трябва да се отхвърлят.
Съгласно приетата по делото
икономическа експертиза, работодателят продължава да дължи на ищеца суми за
трудови възнаграждения за 2014 г. Ответникът признава претенциите за м.ноември
и м.декември, като заявените по исковата молба размери съвпадат по стойност с
отразеното в заключението.По отношение на част от останалите пера, работникът
не е направил увеличение на исковете.Претенциите му за м.юни-м.септември трябва
да се уважат така, както са предявени-по 40 лв.Искът за м.октомври се явява
основателен до размера, определен от вещото лице-41,53 лв.Над тази стойност и
до 266,53 лв. претенцията трябва да се отхвърли.Сумите се дължат със законната лихва от завеждане на делото.
Съгласно чл.245 ал.2 от КТ,
неизплатените трудови възнаграждения се следват заедно със законната лихва,
равняваща се на основния лихвен процент за съответния период.При съобразяване
констатациите на вещото и използване на програмен продукт, предвид
обстоятелството,че експертът е включил част от незаявен период и е изчислявал
лихви върху главници, за които ищецът не е направил увеличение, обезщетението
за забава за времето 30.07.2014 г.-01.09.2016 г. трябва да се определи на 141,31
лв.Съдът съобразява и обстоятелството, че работникът не е увеличил част от
исковете си.
Съгласно
чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.Вещото лице е
констатирало, че на работникът се следва сумата от 859,05 лв.Ищецът не е
увеличил иска си, поради което претенцията трябва да се уважи за 815,26 лв.Сумата
се дължи със законната лихва от завеждане на делото.
По
отношение претенцията за обезщетение за забавено изплащане на вземането по чл.
224 ал.1 от КТ, съдът счита, че същата се явява неоснователна. Ищецът признава,
че не е канил работодателя да му престира дължимото по това перо.На първо място
следва да се отбележи, че няма как ответникът да е в забава по отношение на
сумата от 2014 г. при положение, че трудовият договор е прекратен през 2016 г.Вземането
на работника е изискуемо от момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, но простата изискуемост на същото не поставя длъжника в
забава.За това е било необходимо ищецът
да е поканил ответника да му заплати претендираната сума.Липсата на покана за
изплащане на едно изискуемо задължение е основание да се приеме, че длъжника не
е изпаднал в забава, респективно, че не дължи обезщетение за забавено
изпълнение.Предвид липсата на елемент от фактическия състав на чл.84 ал.2 ЗЗД,
претенцията на ищеца се явява неоснователна.
Съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват
разноски за производството, съразмерно с уважената част от исковете.Ответникът
е задължен за държавната такса и разноските за производството, извършени за
сметка на БС.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ”ВИКИНГ-НИКОЛОВ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Николай
Хайтов” № 12, ет.5, офис № 18, да заплати на С.И.М., ЕГН **********,***, на основание чл.245 и чл.224 ал.1 от КТ,
сумата от 734,59 лв., представляваща
дължими трудови възнаграждения за времето м.юни-м.декември 2014 г. (
м.юни-м.септември-по 40 лв., м.октомври-41,53 лв., м.ноември и м.декември-по
266,53 лв., с обезщетение за забава върху нея за времето 30.07.2014 г.-01.09.2016
г. в размер на 141,31 лв., лихва за
забава върху работни заплати за 2015 г.-м.януари-м.юни 2015 г. за периода до
21.01.2016 г. от 120,93 лв., обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск на стойност от 815,26 лв., със законната лихва върху главниците, считано от 08.09.2016 г. до окончателното плащане, както и 190,66 лв.–разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на
работни заплати за м.октомври 2014 г. над 41,53 лв. до 266,53 лв. и за 2015 г.
в общ размер на 1 468,20 лв., лихви за забава върху търсените трудови
възнаграждения над 262,24 лв. до 389,62 лв., за периода 01.07.-29.07.2014 г., а
за работните заплати за 2015 г.-след 21.01.2016 г. и до 01.09.2016 г., както и
за лихва за забава върху обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 169,04
лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА
”ВИКИНГ-НИКОЛОВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София,
ул.”Николай Хайтов” № 12, ет.5, офис № 18, да заплати по с/ка на РРС сумите от 150 лв.–държавна такса за производството, както и 60 лв., направени
разходи за сметка на БС.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/