ПРОТОКОЛ
№ 621
гр. Варна, 17.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20253100500613 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:25 часа се явиха:
Въззивницата С. Я. Я., редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се от адв. П. Н., редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
Въззиваемият Г. Б. Г., редовно уведомен при условията на чл.56, ал.2 от ГПК,
явява се лично, представлява се от адв. Б. Д., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
АДВ. Н.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Няма пречки да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, с оглед редовното призоваване на страните, че не са налице
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И
1
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Съгласно Определение № 1535 от 24.03.2025 г.
АДВ. Н.: Поддържаме жалбата. Оспорваме отговора на насрещната страна.
Нямаме възражение по проекта за доклад.
Аз искам само за сведение на съда да представя, че междувременно
доверителката ми получи покана от ответника за жилището, от което той е отстранен
първоначално да му плаща наем. Просто за сведение представям копие от
придружително писмо и от покана изпратена чрез частен съдебен изпълнител като
доказателства, че изпраща покани до нея.
АДВ. Д.: Не се оспорва това обстоятелство, но считам, че е извън предмета на
делото. Така или иначе тази покана е нещо последващо.
АДВ. Н.: Аз само го представям за сведение на съда. Ние го приемаме като един
вид продължение на упражнявания върху моята доверителка психологичен натиск.
Хората обикновено се притесняват, когато им връчват такива покани от съдебни
изпълнители и в този смисъл представям това доказателство.
АДВ. Д.: Моля да не се приема представеното доказателство. Считам, че не е
относимо към делото. Така или иначе се твърди извършено домашно насилие с
конкретно описани в молбата актове.
АДВ. Н.: Не е доказателствено искане, така или иначе не правя такова.
Единствено желая да информирам съда.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за сведение представените в днешно съдебно заседание от адв.Н.
копия от придружително писмо с изх.№4944 от 18.02.2025г. и покана изпратена от Г. Г.
до С. Я. чрез ЧСИ – Л.С., рег.№895 и прилага същите към корица на делото.
2
АДВ. Н.: Представям списък на разноските.
АДВ. Д.: Оспорвам жалбата и си поддържам отговора. Нямам възражения по
доклада. Моля да приемете като доказателство по делото искова молба от доверителя
ми към въззивницата по настоящото дело за промяна на режима на личен контакт,
както и отказа на държавния съдебен изпълнител, който сме сезирали, който всъщност
изпълни съществуващия до сега режим, което прилагам именно с твърденията ни
всячески се осуетява от страна на въззивницата режима на лични контакти между
страните.
АДВ. Н.: Аз не съм запознат с исковата молба.
АДВ. Д.: Представям копие от същата на насрещната страна. Исковата молба е
от 13.03.2025г.
АДВ. Н.: Няма информация за това дело. Така или иначе не считам, че има
връзка с настоящото дело. Само държа да подчертая, че децата се на 12 години, на 14
години и на 18години. Ние сме го отбелязали и във възизвната жалба на тази възраст
майката не може по никакъв начин да им повлияе затова дали да се срещат с баща си
или не, т.е. не може да им забрани, нито да ги скрие. Страните даже днес имаха
наказателно дело, той днес се яви, както и децата.
По направеното искане Съдът намира следното:
Исковата молба от 13.03.2025 г. по входящия регистър на Районен съд – Варна
няма никакво отношение към повдигнатия спор, доколкото в случая, че се касае за
твърдени да са извършени конкретни актове, които страната - молител е окачествила
като актове на домашно насилие и приложенията към нея, поради което и Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д., процесуален представител на
въззиваемия за прилагане към доказателствата по делото на копия от: искова молба
регистрирана на 13.03.2025 г. в Районен съд – гр.Варна, съобщение с изх.№11806 от
18.03.2025 г. от СИС при ВРС по изп.дело №************* изпратено до Г. Г., копие
на жалба от адв.Д. чрез Съдебно изпълнителна служба при ВРС срещу отказ на ДСИ
при СИС при ВРС по изп.дело №****** г. и копие от съобщение с изх.№***** от
27.03.2025 г. изпратено от СИС при ВРС до Г. Г. и прилага същите към кориците на
делото.
3
АДВ. Н.: Нямам други искания по доказателствата. Представям списък на
разноските.
АДВ. Д.: Нямам други искания по доказателствата. Представям списък на
разноските. Представям списък на разноските.
АДВ. Д.: Правя възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
АДВ. Н.: Не правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото представените в днешно съдебно
заседание от процесуалните представители на страните списъци на разноските и
доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Н.: Моля да уважите въззивната ни жалба и да отмените
първоинстанционното съдебно решение на Районен съд – Варна. Освен доводите,
които сме изложили подробно във въззивната жалба желая да отбележа и следната
фактическа обстановка. На първо място е имало действаща заповед за защита, която
съдът е издал по реда на ЗЗДН. Тя е касаела, както С.а, така и децата. Така, че намирам
за несъстоятелно твърдението, че в този период бащата е имал свободен режим на
лични отношения и очевидно собствените му деца не са желаели да се срещат с него
предвид на това, за което е осъден. След като той първо е набил моята доверителка,
набил е и дъщеря си, което се е случило и пред по – големите момчета, които е
нормално чисто емоционално в тази подрастваща възраст да реагират негативно на
тази ситуация, защото тя очевидно не става и за първи път за да се стигне до тук.
Подробно сме развили какво се е случило, кой кого е ударил, как е ударил няма да
преповтарям, но при наличие на такова производство на следващо място на досъдебно
4
производство преминало в НОХД, по което дори днес е имало съдебно заседание аз
намирам най – малкото за крайно неуместно и разбира се за притеснително тя да
получава съобщения след 22:00 часа, които са продължили и след като тя не е
отговорила. След това е имало съобщения в 02:00 часа през нощта. Те са продължили
и на следващия ден. Тук имаме един интензитет на агресията. Това не е нито случайно
изпратено еднократно съобщение. Очевидно ответникът е искал да води разговори, но
те изобщо не са били съобразени със ситуацията между страните, защото всяко едно
съобщаване при положение, че са те набили да ти пишат за кръв по улиците, за деца,
че някой ще умре при положение, че те са водили много дела: изпълнителни,
граждански, служебно ви е известно по колко много дела се водят при такива случаи
между страните. При това положение с основание се е изплашила. Да, тя може да не е
реагирала да го напише, но ако някого го напсуват и той се усмихне или ако ти ударят
два шамара и вие кажете „благодаря“ това не означава, че на вас не ви е станало лошо,
че не са ви причинили телесна повреда или не са извършили съответното
правонарушение. В тази връзка съдът правилно е преценил с определението, си че
заменя увредата в този случай, тя не подлежи на доказване. От друга страна
действително има и предявен граждански иск за неимуществени вреди, но той е по
наказателното дело от общ характер. Именно в тази обстановка при положение, че
съдът е указал да се въздържа от домашно насилие, че има заповед за дълъг период от
време ти да изпращаш съобщения до бившата си съпруга, майката на децата ти в този
момент за мен определено не само, че противоречи на добрите нрави като време, като
изказ, като израз но очевидно цели да създаде определен вътрешен дискомфорт у нея.
Защото в този период, както не случайно дадохме тази покана бащата не си плаща
редовно и издръжката. Отделно от това той по всякакъв начин се опитва да натисне С.
Я. във връзка с ползването на жилището, в което всъщност живеят тези деца. Тя не
стои там, защото на нея й харесва, защото страните имат три деца, които трябва да
бъдат гледани и то при по-добри условия, защото те учат в близост, в Музикалното
училище, налага се да живеят в този район и да имат съответните условия затова.
Именно поради тази причина, че вече той е осъществил физическо насилие. Той е
фиксирано не само в Районен съд – Варна, но и от органите на Прокуратурата подобни
изявление за мен означават, че се извършва домашно насилие, и то както сме посочили
при условията на рецидив. В този смисъл изводите на Районен съд – Варна за мен са
необосновани, решението се явява неправилно. То е следвало да бъде отменено като
съответно на ответника бъдат наложени съответните мерки за защита. Така, че
действително да има превенция защото в периода, в който е действала заповедта за
защита е имало някакъв ефект. Очевидно, когато вече срокът е изтекъл отново старата
песен на нов глас е тръгнала и съвсем скоро може пак да се стигне до физическо
насилие, както вече неведнъж това се е случвало. С оглед на това не считам, че това са
нормални обичайни, семейни отношения, че това са приказки и можем да си позволим
5
чувство за хумор, с усмивка да изпращаме подобни неща по всяко време и да
приемаме, че няма упражнено домашно насилие. В този ред на мисли Ви моля за
вашето решение, като ни присъдите и сторените по делото съдебни разноски.
ВЪЗЗИВНИЦАТА Я.: Придържам се към казаното от моя адвокат.
АДВ. Д.: Моля да оставите жалбата на колегата без уважение и потвърдите
изцяло първоинстанционното решение с присъждане на съответните разноски. Всичко
изложено от колегата касае отношения на страните, които са съществуващи. Всеки със
собствена истина по въпроса, но така или иначе те са извън предмета на делото.
Предметът на делото ни и това, което следва да бъде разгледано е твърдението за
извършено домашно насилие в края на миналата година чрез отправяне от доверителя
ми до въззивницата на съобщения по „Вайбър“. Към него момент не е действала
заповед за защита от домашно насилие и единствената причина доверителят ми да
отправя каквито и да е съобщения до въззивницата, е защото той не може да се види
децата, като пропуск в съдебното решение, но така или иначе той няма контакт с тях.
Телефоните им са сменени, както бяха са събрани доказателства и по никакъв начин не
може да осъществи връзка с тях. Да, може би съобщенията са неуместни, както каза
колегата, но те не представляват домашно насилие. Така или иначе доверителят ми
заяви пред първата инстанция, че това което е писал се отнася за неговата кръв и
всичко това, което се прави се сътворява от страните не води до нищо добро, като в
крайна сметка не знам как един много изплашен човек може да заяви в крайна сметка
„имаш ми банковата сметка и ми преведи пари тези, които предлагаш“. Така или иначе
неплащането на издръжка така или иначе не отговаря на истината и второ се въвежда
едва с настоящата жалба, както и всичко останало, което е извън предмета на делото. С
оглед на това аз считам, че първоинстанционното решение е законосъобразно,
правилно и обосновано, то не страда от пороците, за които се твърди във въззивната
жалба, поради което моля да го потвърдите изцяло.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Г.: Аз искам да си видя децата, това е и затова съм написал
съобщението. Много пари хвърлихме по всички дела до момента, над 20 000 лева съм
платил. Аз ги гледам като общи пари, които аз ще ги плащам така или иначе. За мен
това са пари на вятъра и поводът на съобщението беше да спестим пари от дела. Тези
пари наистина ги бях приготвил да ги дам, да купи нещо на децата, защото знам, че
нямат. Х. е абитуриент тази година. Тя не спира с делата. Това дело, което в момента
води също е едно от безумните неща, които се случват. Аз съм написал, че предлагам
пари, защото това е жива кръв, която се излива на улицата. Става дума за моята кръв.
Повтарям се, но това е истината. Аз не съм я заплашвал, това не е заплаха по никакъв
начин. Искам да я предизвикам да разговаряме за децата. Не съм ги виждал от година
и половина, те са в пубертета си. Днес ги видях и беше ужасно, не можах да ги позная.
6
АДВ. Н. /реплика/: Това, което каза ответникът за делата, че предлагал пари за
да не се водят дела просто не е вярно, защото към онзи момент, когато е изпратил
съобщенията такива дела моята доверителка не е водила срещу него. Единствено
Държавата го съди по наказателното дело от общ характер. Така, че това изобщо не
отговаря на истината. Не отговаря на истината и твърдението, че към онзи момент не е
имало действие на заповедта за защита, защото тя считано от 09.11.2023г. и към
01.10.2024 г. си е била в сила. Отделно има една мярка да се въздържа от домашно
насилие, която така или иначе си е безсрочна. Само това държа да маркирам.
По отношение на децата. Делото не е за децата и мисля, че всеки може да си
даде обяснение защо едно 18 годишно момиче не иска да се срещне с бащата. Това е
станало в последния момент заради делата по ЗЗДН. Едва ли майката е виновна за
това какво се е случило и със самото дете.
АДВ. Д.: Той има още две деца, които са непълнолетни.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Г. /дуплика/: Има търговско дело, за което ще се платят
200000 лева само за адвокати. За това дело става въпрос. Фирмата е обща. Имаме дела,
как да нямаме дела. Към момента, когато съм изпратил съобщенията имаме висящо
дело с насрещната страна, което е търговско така че твърдението, че сме нямали дела
не отговаря на действителността.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще
се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:47часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7