Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 07.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Кремена
Борисова
при секретаря
В.Русева и участието на прокурор Д.Димитров от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 81 по описа за 2020 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Производството
по делото е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
образувано въз основа на искова молба рег.№ ДА-01-345/29.01.2020г. по описа на
ШАдмС, депозирана от «Виеснер»ЕООД с ЕИК ...., представлявано от управителя К.В.В.,чрез
пълномощника му и процесуален представител-адв.Св.С. ***,с която и на основание
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия с неуточнен характер,от които дружеството
е било лишено от правото му на защита срещу индивидуален административен акт в
размер на 5 810лв.,ведно със законната лихва върху горната сума от
29.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
С
допълнителна молба с рег.№ДА-01-466 от 06.02.2020год. по описа на
ШадмС,депозирана в срока за изправяне на допуснатите в исковата молба
нередовности ищецът,чрез пълномощника си уточнява,че на осн.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия от органи на Министерство на вътрешите работи,изразяващи
се в неназначаване на преводач от мл.автоконтрольор при сектор ПП при
ОДМВР-Шумен при съставяне на АУАН сер.АА №113216/28.04.2019г.,изземване на
СРМПС и регистрационни табели на МПС без правно основание,забава в издаването
на ЗППАМ№19-0869-000632/22.05.2019г. от Началник сектор «ПП» при
ОДМВР-Шумен,забава в съобщаването нацитираната ЗППАМ,забава в произнасянето на
директора на ОДМВР-Шумен по жалба с вх.№869000-10257/02.07.2019г. срещу
мълчалив отказ по негово Заявление с вх.№869000-8432/29.05.2019г.,забава в
съобщаването на акта с
рег.№372000-14766№2/30.07.2019г.,с който директорът на ОДМВР-Шумен се е
произнесъл по жалбата срещу мълчаливия отказ и непроизнасяне до настоящия
момент от директора на ОДМВР-Шумен по жалбата по административен ред с
вх.№372000-15229/06.08.2019год.Твърди се,че в резултат на гореупоменатите
незаконосъборазни действия и бездействия на органи на ответника, е бил лишен от
правото на ползване на собственото си МПС,в резултат на което претърпял
имуществени вреди на обща стойност 5 810лв. и лихви за забава на плащането
върху горната сума за периода от 29.04.2019г. до 29.01.2020год. в размер на 445.43лв.Претендира
и законната лихвавърху главницата от завеждането на иска до окончателното й
заплащане от ответника.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован,не се явява.Същият се представлява от процесуалния
му представител -адв.С.С. ***, който заявява, че поддържа исковата молба и отправя искане същата да бъде уважена на
заявените в нея основания, като претендира и възстановяване на направените по
делото разноски в размер общо на 825 лева, съобразно приложен списък.
Ответната страна-Областна дирекция на
МВР-Шумен,чрез процесуалния си представител-юрисконсулт И.С.оспорва исковата
молба като неоснователна,в каквато връзка моли същата да бъде отхвърлена
изцяло,тъй като описаните действия в нея нямат самостоятелно значение,а са
изпълнение на ЗППАМ,която е призната за
законосъобразна,както и че същите не надвишават срока на изпълнение на тази
ЗППАМ.Сочи,че по делото има безспорни доказателства,че ищецът е
неправоспособен,за което има влязло в сила НП,потвърдено от съда,поради което
няма как ищецът,в качеството си на управител на юридическото лице,собственик на
МПС,да претендира каквито и да било вреди,произтичащи от настоящата
процедура.Твърди,че всички забавяния в процеса се дължали единствено на
обстоятелството,че органите срещнали затруднения при установяване адреса на
ищеца,вкл. и чрез неговия представител,което обаче отново не може да обоснове
извод за вреди,тъй като ПАМ има установено действие,което не е надхвърлено.По
изложените съоражения, отправя искане за отхвърляне на главния и на акцесорните
искове като неоснователни и за присъждане на сторените по делото разноски.
Участващият по делото прокурор,споделяйки
становището на процесуалния представител на ответника, дава заключение за неоснователност
на исковата молба .
Шуменският
административен съд, след като обсъди и прецени наведените в исковата молба
доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От
представените по делото материали по административната преписка се установи,че
при извършена проверка от служители при сектор «ПП» при ОДМВР-Шумен на
28.04.2019год. в гр.Шумен,на кръстовището на бул.Славянски и ул.Карел Шкорпил в
22.00ч., К.В.В. е установен като водач на лек автомобил «Опел Тигра» с рег.№Н
9442 ВН,собственост на представляваното от последния дружество «Виеснер»ЕООД, без
да притежава свидетелство за управление на МПС и отказва да бъде изпробван с
техническо средество Алкотекст дрегер 7418 с фабр.№ARSM 08493A за употреба на
алкохол,за
коетому е съставен АУАН сер.АА №113216 ,в който проверяващите приели,че с
поведението си осъществил състава на административно нарушение по смисъла на
чл.150А ал.1 от ЗдвП и чл.174 ал.3 предл.първо от ЗДвП.Не се спори,че
присъставянето на АУАН са били иззети СРМПС и 2бр.регистрационни табели с
рег.№Н9442ВН.Видно от писмо с рег.№328р-21899/14.05.2019год. на началник на ОПП
при ГДНП,след извършева проверка на автоматизиран обмен на данни за СУМПС «EUKARIS –RESPER“ е установено,че на К.В.В. не е
издавано свидетелство за управление на МПС във Федерална Република Германия,чийто
гражданин е лицето.При направена проверка в масивите на сектор „ПП“ е установено,че
на територията на РБългария на водача В. също не е издавано свидетелство за
управление на МПС,следователно към момента на проверката,съвпадащ с момента на
отнемане на СРМПС и регистрационните табели на автомобила ,а впоследствие и към
датата на издаване на ЗППАМ са били налице основания по смисъла на чл.172 ал.4
във вр. с ал.2 от ЗдвП за отнемане на СРМПС и на регистр.табели на МПС.В
потвърждение на горното е и представеното от ответника в хода на съдебното
производство писмо с рег.№329р-40070/08.09.2020год.Въз снова на съставения АУАН
впоследствие е издадено НП№19-0869-002425 от 30.07.2019год. на началник сектор
към ОДМВ Шумен,с което на К.В. на осн.чл.177 ал.1 т.2 предл.първо от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100лв., а на осн.чл.174 ал.3 предл.първо от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2000лв.С решение№724/17.12.2019год. по
ВАХНД№2039/2019год. Шуменският районен съд потвърдил обжалваното пред съда НП и
наложените със същото санкцци на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице.Видно от служ.прил. към настощото дело ВАХНД№2039/2019год. по
описа на ШРС с рещение №87/16.03.2020год. по КАНД№41/2020 год. Адмнистративен
съд Шумен оставил в сила решението на
Районния съд ,с което НП влязло
окончателно в сила на 16.03.2020год.
Със заявление
с рег.№869000-8742/29.05.2019год. К.В.,чрез
упълномощен представител-адв.Св.С. поискал от началника на сектор „ПП“ при
ОДМВР-Шумен поискал да му бъдат върнати иззетите при съставяне на АУАН СРМПС и
регистрацинни табели на автомобила,както и да му се предоставят данни от АИС
БДС.На 02.07.2019год. депозирал жалба с рег.№869000-10257 от с.д., с която
обжалвал мълчаливия отказ на началника на сектор „ПП“ Шумен по подаденото
заявление за връщане на СРМПС и табелите на МПС.
С писмо с
рег.№372000-14766/30.07.2019г. по повод подадената жалба срещу мълчаливия отказ
на началника на сектор „ПП“ Шумен,Директорът на ОДМВР-Шумен уведомил
жалбоподателя,че на 28.04.2019год. на В.
е съставен АУАН сер.АА №113216 за извършени нарушения по чл.150А ал.1 и чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП,както и че за първото от двете нарушения законът предвижда
със съставянето на АУАН иизземване на регистрационните табели и СРМПС в случаите,когато
водачът е неправоспособен.Със същото писмо уведомил жалбоподателя и за
издадената на лицето ЗППАМ№19-0869-000632 по чл.171 т.2 б.А от ЗдвП,с
която на осн.чл.171 т.2 б.А от ЗдвП му е
наложена ПАМ-прекратяване регистрацията на лек автомобил „Опел Тигра“ с рег.№Н
9442ВН за срок от шест месеца,считано от 28.04.2019год.,връчена на адв.Св.С. на
25.07.2019год.,тъй като на отбелязаният от В. в документа му за самоличност
адрес лицето било търсено многократно,но не било открито.С писмото осповащият
бил уведомен,че на подаденото заявление с рег.№869000-8342/29.05.2019год. е изготвен
отговор от началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Шумен с рег.№869000-9927 от
25.06.2019год. , прил. по преписката,изпратен на посоената в заявлението
ПК.62.,с оглед на което не бил налице твърденият мълчалив отказ.С писмото са
изпратени и поисканите данни от АИС-БДС за последователността на издаваните
документи за самоличност на лицето.Видно от прил пощенски плик,писмото е
изпратено на 30.07.2019год. и получено
от адв.Св.С. на посочения от него адрес на 03.10.2019год.
Заповед за ПАМ
/ЗППАМ/№19-0869-000632 на началник
сектор „ПП“ към ОДМВР-Шумен,с която на оспорващия на осн.чл.171 т.2а б.а от ЗдвП
е наложена ПАМ-прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца,считано от
28.04.2019год.,видно от прил. разписка е връчена на оспорващия чрез
пълномощника му-адв.Св.С. на 25.07.2019год.
Заповедта за
прилагане на ПАМ е обжалвана с жалба с рег.№869000-15229/06.08.2019год. пред
горестоящия орган,който в срока по чл.97 ал.1 от АПК издал
Решение№372з-2262/20.08.2019год.,с което отхвърлил жалбата като
неоснователна.Решението е изпратено на 21.08.2019год.чрез СтарПост на адреса на
адв.С. по пощенска кутия№62 в гр.Шумен ,но поради устновени проблеми с
връчването повторно е изпратено на посочените от адвоката два електронни адреса
на 05.03.2020год.Несъгласно с цитираната ЗППАМ,оспорващото дружество „В.“ЕООД я
обжалвало пред Административен съд-Шумен с жалба с рег.№372000-6013/19.03.2020год.,който
с решение№144/03.09.2020год. по а.д.№182/2020год. отхвърлил жалбата като
неоснователна,като приел,че заповедта отговаря на всички изисквания за
законосъобразност.Решението като необжалваемо е влязло в законна сила на 03.09.2020год.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от
приобщените доказателства по административната преписка.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът-«Виеснер»ЕООД с ЕИК .... е със седалище и адрес на
управление ***.В. 6Б , твърдяното увреждане е настъпило в гр.Шумен, правното
основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална
легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл.203, ал.1
от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от
АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2
от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален
закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално правните
норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение
за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облегчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Съдът,като
съобрази съвкупния доказателствен материал по делото намира,че в случая не е
налице нито една от трите кумулатвивно определени в закона
предпоставки,обосноваващи отговорността по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
На първо
място ищецът не доказа наличието на незаконосъобразен акт,действие или
бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Независимо,че
ищецът в исковата си молба твърди,че не оспорва административен акт, а действия
и бездействия на органите на реда-директора и служители на ОДМВР-Шумен,те нямат
самостоятелно значение,тъй като съставляват част от производството по издаване
и оспорване на АУАН и издаденото въз основа на него НП и на заповедта за
налагане на ПАМ.Ето защо ако се претендират вреди от сочените в иска,би следвало
първо да е налице отмяна поради незаконосъобразност на НП и на издадената
ЗППАМ.На следващо място,в качеството на ищец в настоящото производство по реда
на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е конституирано дружеството «Виеснер»ЕООД,а част от
претендираните вреди касаят накърняване правата на физическото лице К.В..
Въпросът
досежно накърняване правата на К.В., с оглед неосигуряване на преводач в хода
на административнонаказателното производство по съставяне на АУАН по ЗдвП е
предмет на разглеждане в друго производство-по оспорване законосъобразността на
издаденото въз основа на съставения АУАН
наказателно постановление№19-0869-002425/30.07.2019г.Видно от мотивите на решение№724/17.12.2019год.
по АД№2039/2019г. на Шуменския районен съд,потвърдено от касационната инстанция
с решение№87/16.03.2020год. по КАНД№41/2020год. на Административен
съд-Шумен,такъв порок не е бил осъществен ,напротив и тогава на ищеца е осигурен превод чрез
лице,владеещо немски език.Производството по ЗАНН е приключило с влязло в
законна сила на 16.03.2020год. съдебно решение,потвърдено от касационната
инстанция,с което издаденото НП е потвърдено изцяло като законосъобразно и
постановено при липса на допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения.
Относно
твърденията за забавяне в хода на производството по издаване на
ЗППАМ№19-0869-000632/22.05.2019год. и разглеждане на жалбите срещу мълъчаливия
отказ и самата заповед се установи,че при
проверка от служители на сектор «ПП» при ОДМВР-Шумен на 28.04.2019г. в
гр.Шумен на кръстовището на бул.Славянски и ул.К.Шкорпил в 22.00часа К.В. е
установен като водач на лек автомобил «Опел Тигра» с рег.№Н 9442 ВН,без да
притежава свидетелство за управление на МПС.Към момента на проверката
служителите на сектор «ПП» при ОДМВР-Шумен са били длъжни при съставянето на АУАН,по реда на чл.172 ал.2
т.3 във вр. с ал.4 от ЗДвП да отнемат региистрационните табели и свидетелството
за регистрация на МПС.Видно от прил.писмо с рег.№3286р-21899/14.05.2019год. на
началник ОПП при ГДНП, от извършената
проверка в мрежата за автоматизиран обмен на данни за СУМПС и от справката в масивите на сектор «ПП» е установено,че на лицето К.В.В. не е издавано
СУМПС във Федерална Република Германия и на територията на РБългария,следователно
към момента на проверката /съвпадащ с момента на отнемане на табелите и СРМПС с
АУАН/ и към датата на издаване на ЗППАМ са били налице фактическите основания
за нейното прилагане.
Съгласно
разпоредбата на чл.171 т.2а б»а» от ЗдвП /в актуалната редакция към момента на
постановяване на ЗППАМ/-за осигуряване на безопасността надвижението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилата ПАМ-прекратяване
на регистрацията на МПС на собственик,който управлява МПС без да е правоспособен
водач,не притежава свидетелство за управление ,валидно за категорията,къв която
спада управляваното от него МПС-за срок от 6 месеца до една
година.Независимо,че собстеник на МПС е юридическото лице- в случая ищцовото
дружество,след като водачът не е правоспособен административният орган,действащ
в условията на обвързана компетентност налага мярката по чл.171 т.2а б»а» от ЗДвП,която няма санкционен характер.ПАМ има превантивен и преустановяващ
ефект,доколкото се изпълнява незабавно посредством прекратявяне регистрацията
на МПС по реда на чл.172 ал.4 във вр. с ал.2 от ЗдвП / в случаите по чл.171 т.2 б.»в»,»и»,»н»,»л»,»м»
и «н» и т.2а СРМПС се изземва със съставянето на АУАН на лицето,управлявало
МПС,а в случаите на чл.171 т.2а се изземват и табелите с регистрационния
номер/.Наложеният с процесната ПАМ срок в случая е минимален и е изтекъл към момента
напредявяване на иска.
Заповед за
прилагане на ПАМ№19-0869-000632 на началник сектор «ПП» при ОДМВР-Шумен е
издадена на 22.05.2019год. и съгласно прил. Разписка връчена на пълномощника на
жалбоподателя-адв.Св.С. на 25.07.2019год. на посоченият от същия съдебен
адрес.ЗППАМ е оспорена пред гореестоящия орган по административен ред с жалба с
рег.№869000-1229/06.08.2019г.,който в срока по чл.97 ал.1 АПК се е произнесъл с
решение№373з-2262/20.08.2019год.,с което отхвърлил жалбата.Решението е било
изпратено чрез Стар Пост на адреса на адв.С.-***,а впоследствие повторно
изпратено на адвоката на 05.03.2020год. на посочените от последния два
електронни адреса.На 19.03.2020год. е обжалвано пред Административен съд-Шумен
с жалба с рег.№372000-6013/19.03.2020год.,който с Решение№144/03.09.2020год. по
а.д.№182/2020год.,като приел че оспорената заповед отговаря на всички изисквания
за законосъобразност,отхвърлил жалбата като неоснователна.ЗППАМ ,призната за
законосъобразна от съда е влязла в законна сила на 03.09.2020год.В този смисъл
и по изложените съображения,не е налице отменен с влязъл в сила съдебен акт
незаконосъобразен административен акт,което е предпоставка за основателност на
предявения иск за обезщетение по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Не са
налице и твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия на органите на
реда,съставляващи неосигуряване на преводач при съставяне на АУАН в хода на
административнонаказателното производство и отнемане на СРМПС и на
регистрационните табели по изложените по-горе доводи и съображения.
Не се
установиха и твърденията на ищеца за бездействия от страна на административните
органи,доколкото по подаденото заявление с рег.№869000-8342/29.05.2019год. за
връщане на регистрационните табели и СРМПС ,с писмо №869000-9927/25.06.2019г.
на началник сектор «ПП» при ОДМВР-Шумен е отговорено,като в писмото е посочено
правното основание поради което същите не могат да бъдат върнати,а именно-на
осн.чл.172 ал.4 от ЗдвП и наличието на наложена ПАМ по чл.171 т.2а б»а» от ЗДвП.С писмо с рег.№372000-14777/30.07.2019го. на Директора на ОДМВР-Шумен е
налице произнасяне и по жалбата с рег.№869000-10257/02.07.2019год. против
мълчалив отказ на началника на сектор «ПП» при ОДМВР Шумен да се произнесе по
подаденото заявление.Както се устнови от доказателствата по административната
преписка,късното връчване на гореупоменатите актове и на ЗППАМ е следствие от
невъзъможността да бъде открит жалбоподателя на известните адреси както на собственика на МПС по документа за
самоличност на управителя на дружеството,така и на адреса на пълномощника на
последния-адв.Св.С..Горното обаче не обуславя извод за наличието на причинени
вреди,тъй като ПАМ има установено действие и същото не е надхвърлено.
Само за
прецизност н изложението следва да бъде отбелязано,че ако е считал,че
прекратяването на регистрацията на МПС би могло да му причини значителни или
трудно поправими вреди,ищецът е разполагал с предвидената в закона възможност
да иска от съда спиране на предварителното изпълнение на заповедта по реда на
чл.166 ал.4 от АПК,което в случая няма данни по делото да е сторено.
Доколкото срокът на ПАМ е изтекъл и
ЗППАМ не е отменена собстеникът на
МПС-«Виеснер»ЕООД може да иска възстановяване на регистрацията,но при спазване
на реда по чл.21 ал.4 т.2 от Наредба№I-45 от
24.03.200год. за регистриране,отчет,спиране от движение,пускане в
движение,временно отнемане,прекратяване и възстановяване на регистрацията на
МПС и ремаркета,теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните ППС вр. с чл.143 ал.12 от ЗдвП.
По въпроса за
противоправните действия и бездействия на органи и длъжностни лица като елемент
от фактическия състав на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ следва да се има предвид,че
понятието противоправност следва да се схваща като разногласие между
поведението на органи и длъжностни лица от системата на МВР и обективното
право,регламентиращо техните служебни задължения.Противоправността при
непозволеното увреждане се изразява в накърняване на императивни правни норми.В
случая, по делото липсват доказателства и не се установи служители на МВР да са
извършили съзнателни прояви,съставляващи поведение или деяние,те. конкретен волеви акт или съвкупност от отдели
индивидуално обособени действия или постъпки,които да причинят на ищеца
твърдяните имуществени вреди.
Следователно,
в случая не е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен
акт,действие или бездействие на държавен орган, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменен по съответния ред.
Съдът
намира, че не са налице втората и третата материалноправни предпоставки – в случая не е налице доказаност
на претърпяна от ищеца вреда от този незаконосъобразен акт и пряка причинна връзка
между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът претендира имуществени
вреди в размер на 5 810лв. и мораторни лихви в размер на 445.43 лева,
представляващи размера на дължимото според него обезщетение,равняващо се на
наемната цена на собственото му МПС за периода,в който същият бил лишен да го
ползва и лихвите върху тази цена ,считано от момента на отнемане на
регистр.тебели и СРМПС-29.04.2019г. до завеждането на иска.По делото не са
представени от ищеца никакви доказателства,установяващи реално претърпени от
страна на ищеца вреди, вследствие на твърдяните назоконосъобразни действия и
бездействия на ответика.Единственото представено от ищеца в тази насока
доказателство-извлечение от Интернет стр. на Милбо 90ЕООД е изцяло неотносимо
към предмета на спора,тъй като същото е избрано на произволен принцип и касае
определени от произволно избран търговец цени за наем на автомобил,съвършено
различен като марка и технически показатели от процесния.
Досежно
причинната връзка между вредите и твърдяния настъпил вредоносен
резултат,поначало причиняването на вредата не е само обективно ооснование за
въникването на отговорността.Законът ,в т.ч. и в разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ ,
ограничава отговорността до преките и
непосредствени последици.Те се определят като вреди в причинна зависимост от
поведението на дееца,което е тяхно необходимо условие,респективно като
вреди,които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от това
поведение.В този смисъл ,при разглеждания в настоящото производство казус, по
делото липсват и не се събраха доказателства,удостоверяващи,че ищецът е понесъл вреди,кото да са закономерна
последица от действия или бездейсвия на органи или длъжностни лица в системата
на МВР.
Прдвид
гореизложеното съдът приема,че предявеният иск се явява идзцяло неоснователен и
недоказан, поради липса на законоизискуемите предпоставки,обуславящи основателността
на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Искът е
неоснователен и недоказан и по размер ,с
оглед липсата на представени от ищеца в тази насока доказателства и по
съображенията,изложени по-горе.
Предвид
неоснователността на главния иск,неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за присъждане на мораторна и законна лихва,както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Претенцията на ОД на МВР-Шумен за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и като такава следва да бъде уважена.Разпоредбата на чл.10
ал.4 от ЗОДОВ се явява специална по
отношение на общите разпоредби на чл.78 ал.8 от ГПК ивъв вр. с чл.144 от АПК.Съгласно цитираната разпоредба на
чл.10 ал.4 от ЗОДОВ /нова ДВ бр.94 от 2019год./ съдът осъжда ищеца да заплати
на ответника възнаграждение за един адвокат,ако е имал такъв,съразмерно с
отхвърлената част от иска,а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение,ако
са били защитавани от юрисконсулт,чийто размер не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело,определен по реда на чл.37 от ЗПП.При това
положение и в съответствие с разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ във вр. с
чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ,ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото,съставляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова
молба рег.№ ДА-01-345/29.01.2020г. по описа на ШАдмС, депозирана от
«Виеснер»ЕООД с ЕИК ....,представлявано от К.В.В.,чрез адв.С.С. със съдебен
адрес *** срещу Областна дирекция на МВР-гр.Шумен, с която на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение
за причинените му имуществени вреди на
стойност 5 810лв./ пет хиляди осемстотин и десет лева/ ,съставляващи обезщетение за имуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия на орган на отвветника и 445.43лв.
/четиристотин четиридесет и пет лева/ лихви за забава на плащането за периода
от 29.04.2019г. до 29.01.2020год.,ведно със законната лихва от завеждането на
иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА «Виеснер»ЕООД с ЕИК ....,със седалище и адрес на
управление ***.В. 6Б,представлявано от К.В.В.,чрез адв.С.С. със съдебен адрес *** да заплати на Областна дирекция на
МВР-Шумен,представлявана от Директора с адрес гр.Шумен ул.Сан Стефано№2 РАЗНОСКИ по делото в размер на
100/сто/лева,съставляващи юрисконсултско възнатраждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщението.