Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 67

 

Сливен, 02.09.2020 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на седемнадесети август  през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежана Бакалова

при участието на секретаря ………И. К.…………………………

в присъствието на прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова………………..…гр.дело № 97  по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата Ю.К.И.С. твърди в исковата си молба, че изтърпявала наказание „лишаване от свобода" в Затвора, гр. Сливен и поради влошеното си здравословно състояние няколкократно била изпращана за лечение в ответната болница, като тежкото й състояние налагало чести хоспитализации. През м. октомври 2019 г. била настанена в Пулмологичното отделение на болницата, където престояла за лечение до 16.10.2019г. След това била изписана въпреки, че не се чувствала излекувана и уведомила за това лекуващия си лекар, но й отговорили, че няма лекар, който да продължи лечението й, тъй като бил излязъл в отпуск. И при изписването си и по време на контролните прегледи на 30.10. и 14.11.2019г. имала затруднение в дишането, храчила кръв и гной и поддържала висока температура. Освен тежкото състояние на белите дробове имала сериозни здравословни проблеми със сърцето и бъбреците, но твърди, че не е получила качествена здравна грижа. По заповед на ръководителя на болницата й било отказано интензивно лечение в пулмологичното отделение, както й били отказани изследвания на сърцето, корема и главата. Твърди, че и до момента й е отказано адекватно и навременно лечение и от този отказ животът й е сериозно застрашен. Твърди, че търпи нечовешки болки и страдания от тежките увреждания на посочените органи, без възможност да бъде облекчена чрез лечение. Счита, че описаните действия и отказа да бъде лекувана адекватно и навременно, които са допуснати и извършени от длъжностни и медицински лица в ответната болница, са й причинили и продължават да й причиняват неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, застрашаване на живота и здравето й, унижение от обидното омаловажаване на здравословното й състояние, непрекъснат страх от евентуалното настъпване на смъртта й.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника, когото счита за отговорен за претърпените от нея вреди, тъй като същия е възложил работата на лицата, които са се грижили за здравето й, да й заплати обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който на първо място твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като гаранционно обезпечителната отговорност на работодателя може да се ангажира, като се посочи лицето, на което е възложена конкретната функция, а това не е сторено.

По основателността на същия счита същия за неоснователен и доказан поради липса на доказване на всички основни елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно вреда, противоправно деяние, вина и причинна връзка между тях. Твърди, че не става ясно в какво се изразява настъпилия вредоносен резултат, че липсват твърдения какви са противоправните действия на медицинските лица, които са се грижили за ищцата, а също така липсват действия, които да бъдат квалифицирани като противоправни, липсва причинно-следствена връзка между изложеното и твърдените вреди. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишено и несъответно, както на търпените вреди евентуално, така и на съдебната практика.

В с.з. ищцата, чрез назначения процесуален представител претендира уважаването на иска в пълен размер.

          В с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител моли предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, поради липса на непозволено увреждане. Претендира разноски по списък.

          Третото лице-помагач на ответника, редовно призовано не изпраща представител и не е изразило становище по основателността на иска.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Ищцата Ю.К.И. – С. е осъдена на наказание „лишаване от свобода“, което е изтърпявала в Затвора гр. Сливен. През месец октомври 2019г. била приета на лечение за пореден път в МБАЛ „Д-р Иван Селимински- Сливен“ АД.   

          Видно от представените писмени доказателства и заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза тя страда от множество сериозни хронични заболявания с голяма давност – артериална хипертония 2-3 степен с трайни и необратими промени в миокарда; преживян преден миокарден инфаркт; ляв преден хемиблок; хронична зцастойна сърдечна недостатъчност трети клас; постоянна диспнея; хронична обструктимвна белодробна болест; енфизем; перманентна дихателна декомпенсация; декомпенсирана хронична белодробна недостатъчност. Преживяла е белодробна тромбоемболия, вследствие на което е получила плеврални сраствания и пулмофибрози. Има нефункциониращ десен бъбрек, нефролитиаза, хидронефроза, хронична бъбречна недостатъчност.

          В резултат на всички описани заболявания състоянието на ищцата е определено от експертизата, като тежко общо увредено състояние.

          Това здравословно състояние на ищцата е налагало многократно тя  да бъде лекувана в ответното болнично заведение. Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза не само при процесната хоспитализация през месец октомври 2019г, но и при всички хоспитализации на ищцата е било проведено адекватно, в пълен обем и съответстващо на медицинските стандарти и алгоритми лечение: ликвидиране на инфекцията с антибиотици; патогенетично освобождаване от секретите и разширяване на бронхите; кислородилечени за белодрбната патология. За кардиологичните заболявания е поведено кардиотонично, ентихипетензитивно и антиагрегатно лечение. При изписването на ищцата на 16.10.2019г. състоянието й е било стабилизирано, подобрено, с редукция на бронхообструктиния и бронхопулминален синдром, които е имала при постъпването в болницата.

          Според заключението на ексепритзата заболяванията на ищцата са сериозни органични, хронични, прогесиращи, с трайни органни необратими увреждания и каквато и терапия да се приложи тя не води до пълно излекуване, а до частично подобрение на симптомите и състоянието. Във всяка болница в страната и в чужбина, според вещото лице би бил приложен същия алгоритъм на лечение.   

          При всички хоспитализации на ищцата са били извършвани необходимите изследвания в пълен обем.  Заболяванията на ищцата са били изяснени и установени не се налагали изследвания за диагностично уточняване и доказване. Лечението не можело да  доведе до пълно излекуване, поради органичните дълбоки и необратими промени на жизнено важни органи. При хоспитализациите на ищцата се целяло подобряване на дихателната функция, подтискане на инфекцията в бронхите, извеждане на секретите и разширяване на бронхите, подобряване работата на сърцето. Лечението й, според експертизата е било във възможностите на ответната болница и то е било адекватно проведено. Вещото лице не е констатирало медицински специалисти от ответната болница, които да не са изпълнили задълженията си в съответствие с нормативната уредба и добрата медицинска практика.

          По делото са разпитани свид. д-р П. и д-р Т., според показанията на които ищцата се е явила на контролен преглед в рамките на един месец след изписването и е имала оплаквания, които са характерни з аболните в нейното състояние, но състоянието й е било стабилно и е изисквало непрекъсната терапия с инхалаторни средства, които са й били назначени. Свид. П. твърди, че ако е имало причина тя е щяла да бъде приета пак за болнично лечение, както е било процедирано спрямо нея при други случаи.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, в чиято компетентност и обективност няма основание да се съмнява. Кредитира и показанията на разпитаните свидетели, тъй като те се подкрепят от събраните писмени доказателства и заключението на експертизата. Не се доказаха от събраните доказателства твърденията на ищцата, че й е и било отказано продължаване на лечението, тъй като лекарите били в отпуска и нямало кой да го извърши, както и поради факта, че ръководителят на ответното лечебно заведение е издал заповед да не бъде приемана на лечение в болницата.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Предявеният иск е допустим, но разгледан по съществото си е неоснователен и недоказан.

Съгласно разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна и е в зависимост от извършения деликт, но е достатъчно обемът на отговорността на конкретният извършител да е установим. Последователно в практиката е застъпвано становището, че за целта е нужно да е налице увреждане и то до е по повод на възложена от ответника работа (напр.т. 7 ПП 7/59 ВС, Р-27- 82 ОСГК ВС).

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД включва елементите - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на ответника при предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е безвиновна гаранционно- обезпечителна отговорност и за ангажирането й следва да се установи качеството на ответника на субект който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите. В хипотезата на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, както и само в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В случая не се доказаха елементите на непозволеното увреждане. Не се установи от събраните доказателства деяние – действие или бездействие на лице, наето в ответната болница, което да е противоправно. Не се доказаха твърденията на ищцата в исковата молба, че й е било отказано лечение, когато тя е имала нужда от него и че е била изписана без да е излекувана. Напротив, установи се от събраните доказателства, че при лечението й са приложен всички алгоритми и действия, които са били необходими и те са довели до подобряване на състоянието й.  Установи се също така, че въпреки приложеното лечение тя е продължила да изпитва болки и страдания, но това се дължи не на недостатъчните медицински грижи, а на  характера на заболяването й и на невъзможността със средствата на медицината то да бъде излекувано напълно. Приложеното на ищцата медицинско лечение е било  адекватно, в пълен обем и съответстващо на медицинските стандарти и алгоритми на лечение.

Не се доказаха твърденията на ищцата, че й е било отказано лечение, напротив тя е провела такова, включително и съответните контролни прегледи.

По изложените съображения не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, а искът следва да бъде отхвърлен.

При този изход на производството на ответника са дължат направените разноски за адвокатска защита в размер на 3 600лв. и 100 лв. за вещо лице.

Ищцата е била освободена от такси и разноски в настоящото производство, но тъй като предявеният иск е отхвърлен изцяло, ответникът не дължи съответната държавна такса.

 

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

         

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.К.И.-С. ***, ж.к „О* к*“ , ул. „Б*“ **-*-**, чрез адв. Ю.К. срещу МБАЛ „Д.р Иван Селимински“ АД гр. Сливен, ЕИК *********, гр. Сливен, ул. „Х. Б*“ №* иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждането на ответника, в качеството му на възложител, да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в  резултат на непозволено увреждане – неосигурено адекватно лечение през м. октомври 2019г. в  размер на 100 000 лв.,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника - ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес за призоваване гр. София, бул. „Х* К*“ № **.

          ОСЪЖДА Ю.К.И.-С. ***, ж.к „Овча купел“ , ул. „Б*“ **-*-** да заплати на МБАЛ „Д.р Иван Селимински“ АД гр. Сливен, ЕИК *********, гр. Сливен, ул. „Х. Б*“ №* направените разноски в размер на 3 700 лв.

         

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :