Определение по дело №416/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК/отм./ във връзка с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адвокат И. Н., от АК Б., в качеството и на процесуален представител на А. В. Д., с ЕГН *, срещу Решение № 9040/09.12.2010г., постановено по гражданско дело № 1811/2006г. по описа на РС Б., в частта му с която е отхвърлено като неоснователно, възражението с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН от А. В. Д., за намаляване на извършените със саморъчно завещание, обявено на 05.12.2006г., завещателни разпореждания, с които наследодателката на А. В. Д. и М. В. Д. – Б. Г. Д., б.ж. на град Б., починала на 06.04.2005г., е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на дъщеря си – М. В. Д., до размера необходим за допълване на запазената част на А. В. Д. с ЕГН * от град Б., в размер на 1/ 3 идеална част от наследството на Б. Г. Д. и за възстановяване на запазената му част в същия размер, както и в частта на първоинстанционното решение, с която е отказано допускането на съдебна делба на имотите с идентификатор *, с площ от 2003 км.м. и имот с идентификатор *., с площ от 2889 кв.м. по КК на град Б., одобрена със Заповед № РД -18- 32/10.05.2006г. на ИД на АК С., по пунктове 1 и 2 от исковата молба.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, като се навеждат оплаквания че същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Основното оплакване във въззивната жалба е за това, че първоинстанционният съд при формиране на мотивите си във връзка с обжалвания съдебен акт, е приел че представеното по делото саморъчно завещание от ответницата М. В. Д. е валидно и е породило своето правно действие, след като отговаря на изискванията на чл. 25 ал.1 от ЗН. До тези неправилни изводи съдът е достигнал, след като е допуснал съществено процесуално нарушение при събирането на доказателствата по делото, като вместо да изключи представеното саморъчно завещание, той го е обсъждал и е изградил въз основа на него правните си изводи. Първоинстанционния съд не е взел в предвид обстоятелството, че в съдебното заседание в което саморъчното завещание е било представено по делото – 13.12.2006г. от М. В. Д., която се е ползвала от него, същото е било оспорено от А. В. Д., чрез процесуалния му представител, по отношение на неговата автентичност, като едновременно с това е допуснато до разглеждане и възражения, с правно основание чл. 30 от ЗН, за възстановяване на запазената част от наследството на Б. Г. Д., до размер на идеалната част на А. В. Д. – 1/ 3 идеална част от него. Застъпва се във въззивната жалба становището, че представеното по делото саморъчно завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване на автентичността му, тежестта на доказване е на страната, която го е представила и се ползва от него, а М. В. Д., нито е заявила че ще ползва от представеното от нея саморъчно завещание, нито ангажира доказателства за да докаже неговата автентичност, поради което същото е следвало да се изключи от даказателствения материал, а първоинстанционният съд се е позовал на него при постановяването на решението си. Неправилно е според жалбоподателят обжалваното решение и в частта му, в която съдът е отхвърлил като неоснователна претенцията по реда на чл. 30 ал.1 от ЗН, за намаляване на завещателното разпореждане, извършено с представеното саморъчно завещание, до размера на запазената част от наследството на А. В. Д., в размер на 1 / 3 идеална част от него. Въпреки заключенията на вещите лица, в които те изразяват становище че не могат да дадат точна оценка на отчуждените имоти ,тъй като понастоящем те не съществуват във вида в който са били отчуждавани, съдът е приел, че общата стойност на притежаваните от Б. Д. имоти, възлиза към момента на смъртта и на 204 932.00лв.,както и че запазената част на А. Д. възлиза на 68 310.67лв., като първостепенният съд е прихванал стойността на дарението извършено през 1969г. в идеални части и е приел, че стойността на дарението от Б. Д., в полза на А. Д., за 1/ 2 идеална част от парцел *, с пл. № *, в кв. * по плана на град Б., ведно с 1 / 2 идеална част от жилищната сграда върху него, е по – голяма от стойността на запазената му част и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 30 от ЗН като неоснователен. Във въззивната жалба се извежда възражение, че този извод на съда е незаконосъобразен, тъй като е необоснован от събраните по делото доказателства. Съдът не е съобразил, че по делото са събрани категорични данни, че имота е отчужден през 1973г., като за обезщетение освен на А. Д., е било определено на неговия баща – В. М. Д., правото да построи апартамент № 7, на етаж ІІІ, В. “Б”, на стойност 5 642лв. Това дава основание за твърдения, че направеното дарение не е произвело своето правно действие, тъй като имота е отчужден, като съдът неправилно е извел извода си, че не е накърнена запазената част на А. Д. от наследството на Б. Д., като този извод е в нарушение на материално правната норма на чл. 31 от ЗН. С въззивната жалба е направено искане пред съда да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част, като бъде постановено ново решение с което предявения иск с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН да бъде уважен, както и да бъде допусната съдебна делба върху имотите по пунктове 1 и 2 от исковата молба.

В писмено становище по делото адвокат Немчева поддържа оплакванията направени с въззивната жалба, като моли съда да приеме че представеното по делото саморъчно писмено завещание е нищожно по аргумент на чл. 42 б.”б от ЗН, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 25 ал.1 от ЗН, тъй като не се доказва от събраните по делото доказателства, че същото е изписано саморъчно от завещателката и носи нейния подпис. Заключението на вещото лице за това че е най – вероятно пописа под завещанието е положен от Б. Д., не е достатъчно за да се докаже неговата валидност. Съобразно нормата на чл. 154 ал. 3 пр.2 от ГПК/отм./, във връзка с чл. 127 ал.1 изр. 1 от ГПК/отм./, страната която е представила саморъчното завещание, съставляващо частен дизпозитивен документ, има процесуалната тежест да докаже при оспорване от другата страна, че текста на завещанието е изписан от завещателката и неин е подписа поставен под него. Такова пълно и главно доказване в рамките на настоящия процес не е осъществено от страната която е представила завещанието и черпи права от него. Изложени са съображения, че ако съдът приеме тезата за нищожност на представеното саморъчно завещание, то произнасянето по иска с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН се явява ненужно и излишно, тъй като искането е за намаляване на завещателно разпореждане до размера на запазена част на един от наследниците и не може да бъде намалявано нищожно завещателно разпореждане, тъй като същото не е произвело правно действие. Следва в този случай да се уважи искането за допускане до делба и не недвижимите имоти по пункт 1 и 2 от исковата молба, които първоинстанционният съд е отказал да допусне до съдебна делба. Адвокат Н. като пълномощник на А. В. Д., моли съда в случай че приеме завещанието за действително, да уважи предявения иск с правно основание чл. 30 от ЗН, като намали същото със сумата – 42 361лв., до размера на запазената част на А. Д., за което излага в писменото си становище подробни съображения.

В срока по чл. 201 от ГПК/отм./ е депозирано писмено становище от адвокат Б. Ю., АК Б., пълномощник на М. М. и Г. М., с което се оспорват оплакванията във въззивната жалба изцяло. Твърди се, че представеното саморъчно завещание е автентично и страната която го представя ще се ползва от него, като не са били представени пред първата инстанция доказателства, само защото М. М. не е участвала в това заседание и не е присъствал неин пълномощник. Подкрепя се извода на първостепенния съд, че запазената част на А. В. Д. от наследството на Б. Д. не е накърнено, поради което правилно и законосъобразно, предявения иск с правно основание чл. 30 от ЗН е бил отхвърлен от съда в град Б..

В писмено становище след даване ход на делото по същество, адвокат Ю. поддържа възраженията си от писмения отговор по делото по реда на чл. 201 от ГПК /отм./ Моли съда да счете оспорването на автентичността на представеното саморъчно завещание за неуспешно. Излагат се съображения, че вещото лице П. в експертното си заключение пред въззивната инстанция ясно е посочил, че подписа под саморъчното завещание е на Б. Д., с вероятност от 80-90%, като съмнението се основава на обстоятелството че възрастните хора с възрастта си опростяват подписите си и в този смисъл ги изменят. Поради това следва да се счете, че саморъчното завещание е автентично, подписано е от Б. Д. и е произвело правното си действие, тъй като отговаря изцяло на изискванията на чл. 25 ал.1 от ЗН. Възразява се в писменото становище по делото, че възражението по чл. 30 от ЗН не е направено пред първоинстационния съд надлежно, ката не е конкретизирано според изискванията на процесуалния закон. Това дава основание за твърдения от страна на пълномощника на М. М., че възражението по ч. 30 от ЗН има отношение към имотите, предмет на делбата с идентификатори * и * но не касае жилищния имот. Подкрепят се изводите на първостепенния съд, че предявения иск с правно основание чл. 30 от ЗН е неоснователен, тъй като установява се, че Б. Д. е дарила сина си – А. Д. с 1 / 2 идеална част от жилищен имот, като в последствие този имот е бил отчужден, а А. е получил като обезщетение друг жилищен имот. Оспорват се оплакванията във въззивната жалба в тази връзка, че дарението не е произвело действието си, тъй като отчуждаването не е безвъзмездно и доводите на другата страна относно отчуждените имоти са противоречиви и взаимно изключващи се.

Производството е за делба на наследство по реда на чл. 69 от ЗН, както и за делба на съсобствени недвижми имоти, в първа фаза - по допускане на делбата.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 69 ал.1 ЗН предявен от А. В. Д. с ЕГН * и Д. М. Д. с ЕГН *, и двамата с адрес: Б., У. “В. А.” № *, срещу: В. Й. А. с адрес: Б., У. “В. А.” № * и Г. Й. А. с адрес: Б., У. “В. А.” № * – наследници на Й. Г. Ш.; Е. Г. Б. с ЕГН *, Г. С. Б. с ЕГН * и Н. С. Б. с ЕГН *, и тримата с адрес: Б., У. “Г.С.Р.” № * – наследници на К.Г. К.; М. В. М. с ЕГН * и Г. Б. М., и двамата с адрес: Б., У. “Т. М.” № *, и е за делба на съсобствени недвижими имоти.

Сочи се в исковата молба, че ищците са съпрузи и първият от тях- А. Д. заедно с ответниците /без Г. Б. М./, са наследници на Г. А. Ш., бивш жител на Б., починал на 27.10.1951 г. и М. Г. Ш., бивша жителка на Б., починала на 12.01.1954 г., които са оставили четирима наследници по закон – децата им Б. Г. Д., Й. Г. Ш., К.Г. К. и К. Г. П..

Навадени са фактически твърдения за родствените отношения между страните по делото – А. В. Д. и М. В. М., са брат и сестра и са преки наследници на Б. Г. Д., б.ж. на град Б., починала на 06.04.2005г., дъщеря на общите наследодатели по делото, като последния ответник – Г. Б. М. е неин съпруг. Останалите ответници са преки наследници на К.Г. К. и Й. Г. Ш., като са наследници на общите наследодатели по право на заместване. Пряка наследница е б.ж. на град Б. – К. Г. П., която е починала без да остави преки наследници, поради което наследници на нейния наследствен дял са нейните братя и сестри – Б. Г. Д., Й. Г. Ш. и К.Г. Ш., а по право на заместване техните наследници по закон.

Искането е за делба на два земеделски имота, за което се твърди че са останали в наследство от общите наследодатели на страните, при квоти по 1/ 3 идеална част за всяко от наследствените колена, както и на жилищен имот – апартамент, останал в наследство от Б. Г. Д., при квоти 1/ 6 идеална част за ищците по делото и 5/6 идеални части за М. В. М. и за нейния съпруг.

Във връзка с представеното пред първоинстанционния съд саморъчно писмено завещание от 06.11.2001г., по искане на въззивника А. В. Д., чрез процесуалния си представител, е направено възражение по чл. 30 ал.1 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на размера на запазената му част. Направено е в съдебното заседание, в което завещанието е било представено и оспорване на автентичността му – също от процесуалния пълномощник на въззивника по делото.

Въззивника- А. В. Д. – ищец пред първоинстанцонния съд заедно със своята съпруга, чрез процесуалния си представител, поддържат предявените искове за делба по съображенията, изложени в исковата молба. Поддържа се и възражението по чл. 30 ал. 1 от ЗН.

Въззиваемите- М. М. и Г. М., ответници пред първоинстанционния съд, чрез процесуалния си представител, не оспорват исковете за делба при посочените в исковата молба квоти, но желаят да бъде зачетена силата на нотариалното завещание. Съображенията им са подробно доразвити в писмено становище. Останалите ответници, които не се представляват от адвокат – В. А., Г. А., Е. Б., Г. Б. и Н. Б., не оспорват исковете за делба.

Окръжният съд, като обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:

Ищецът А. В. Д. и ответницата М. В. М. са брат и сестра и са преки наследници на Б. Г. Д., б.ж. на град Б., починала на 06.04.2005г. Втората ищца е съпруга на А. В. Д., а ответника Г. М. е съпруг на М. М.. Останалите ответници са преки наследници по закон на Й. Г. Ш. и К.Г.К. – син и дъщеря на общите наследодатели Г. А. Ш./починал на 27.10.1951г./ и М. Ш.а/починала на 12.01.1954г. Другата дъщеря на общите наследодатели- К. Г. П., починала на 25.12.1982г., не е оставила низходящи наследници и е наследена от сестрите и Б. Д., К.К. и брат и Й. Ш../Удостоверения за наследници представени и приети като доказателства пред първата съдебна инстанция/.

Във връзка с твърдението в исковата молба, че след смъртта на общите наследодатели, в наследство са останали следните недвижими имоти:

1. НИВА с площ от 2.000 /два/ дка, девета категория, находяща се в землището на Б., местността “Б. – Р”, записана като имот с пл. № *, *-ти микрорайон от кадастралния план, изработен през 1996 г., при граници /съседи/: североизток – пл. № * – неустановен собственик /общинско/ и пл № * – наследници на И. С. С.; югоизток – пл. № * – М. А. Б. и пл. № * – наследници на В. Г. К.; северозапад – пл. № * – наследници на Й. И. Б., който имот по сега действащата кадастрална карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г., е записан с идентификатор № * /.../, който имот не съдържа сгради, с площ от 2003 /две хиляди и три/ кв.м., при съседи: имот № * – Й. И. Б.; имот № * – без данни за собственик; имот № * – А. А. В., Г. И. С., Ф.Й. Б.; имот № * – М. А. Б.; имот № * – наследници на В. Д. Б. и имот № * – О. Б. и за който имот по ЗРП, одобрен със заповед по Решение № 142, Протокол № 7 от 10.06.2005 г. на Общински съвет – Б., са отредени: УПИ * в кв. * по плана на І*-ти микрорайон на Б.; УПИ * в кв. * по плана на *-ти микрорайон на Б. и УПИ * в кв. * по плана на *-ти микрорайон на Б. и

2. НИВА с площ от 2.880 /два декара и осемстотин и осемдесет кв.м./ дка, девета категория, находяща се в землището на Б., в местността “Б. – Р”, записана като имот пл. № * *-ти микрорайон от Кадастралния план, изработен през 1996 г., при граници /съседи/: североизток – имот пл. № * – наследници на С. Д. Т. и имот пл. № * – неустановен собственик /общинско/; югоизток – имот пл. № * – наследници на Т. М. Н. и имот пл. № * – В. Х. М.; югозапад – имот пл. № * – К.П., имот пл. № * – наследници на А. М. Ц., имот пл. № * – наследници на Г. И. К.; имот пл. № * – С. Г. М. и имот пл. №* – наследници на Й. И.Т., и северозапад – край на регулацията, който имот по сега по сега действащата кадастрална карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г., е записан с идентификатор № */...т/, с площ от 2 889 /две хиляди осемстотин осемдесет и девет/ кв.м., който имот не съдържа сгради, при съседи: имот № * – наследници на К. П.; имот № * – наследници на А. М. Ц.; имот № * – наследници на М. А. М.; имот № * – наследници на С. Г. М.; имот № * – С. Д. Т.; имот № * – наследници на Г. И. К.; имот № * – М. Т. С.; Е. Т. Б., А. Т. С.; имот № * – Т. М. Н.; имот – друг вид нива имот № * – наследници на Г. А. Ш.; имот № * – К. В. М. и Н. В. Х. и за който по имот по ЗРП, одобрен със Заповед № 1309 от 16.03.2001 г. са отредени: УПИ * в кв. * по плана на *-ти микрорайон, кв. “О.” на Б., с площ от 615 кв.м.; УПИ * в кв. * по плана на *-ти микрорайон, кв. “О.” на Б., с площ от 663 кв.м. и УПИ * в кв. * по плана на *-ти микрорайон, кв. “О.” на Б., с площ от 600. кв.м., по делото пред първоинстанционния съд са представени и приети като писмени доказателства – Решение № 135 от 27.11.1995г. и Решение № 135/27.11.1995г. на ПК Б., с които собствеността върху така описаните в исковата молба недвижими имоти в пункт 1 и 2, е възстановена съответно на наследниците на б.ж. на град Б. – М. Г. Ш., и на общият наследодател на част от страните по делото – Г. А. Ш..

Навадени са фактическите твърдения в исковата молба, че въззивника А. Д. и неговата съпруга -Д. Д., заедно с въззиваемите – М. М. и Г. М., са съсобственици на следния недвижим имот:

ИМОТ с идентификатор № * /.../, който самостоятелен обект попада в сграда № *, в поземлен имот № *. представляващ ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - № * № *; под обекта: № *; над обекта - № *, с площ по документ 41.31 /четиридесет и едно цяло и тридесет и една стотни/ кв.м. и неразделна част от самостоятелния обект са: избено помещение № 7 с площ от 11.85 /единадесет цяло и осемдесет и пет стотни/ кв.м.; ведно с 1.75388 идеални части от общите части на сградата, а по документ за собственост, представляващ АПАРТАМЕНТ /жилище/ № 7, находящ се в жилищната сграда-блок ЖСК “П.”, вход “Б” на третия етаж, построена върху държавна земя в кв. * на У. “В. А.” № * в Б., състоящ се от една стая и кухня, със застроена площ от 41.31 кв.м., заедно с принадлежащото избено помещение № 7, със застроена площ от 11.85 кв.м., както и 1.75388 % ид. части от общите части на сградата и 1.75388 % ид. части от правото на строеж върху земята, при съседи: на жилището: югоизток – улица; северозапад – двор и ст. клетка; североизток – калкан; югозапад – апартамент № 3 на В. Д.; горе – А. № * на Г. К.; долу – А. № 6 на наследници на Ц. К. Г. и на избеното помещение: югоизток – коридор; северозапад – двор; североизток – мазе № 8 на Й. А.; югозапад – мазе № 6 на наследници на И. В.; горе – обществено заведение.

Пред първоинстанционния съд е представено от въззиваемата М. М. саморъчно завещание на Б. Д. от 06.11.2001г.,видно от което последната е завещала на дъщеря си М. М. цялото си недвижимо и движимо имущество. Завещанието е обявено на 05.12.2006 г. от Нотариус К.Т. /удостоверение на л. 38 от първоинстанционното дело/.

Във връзка с оспорването на автентичността на представеното саморъчно завещание, пред въззивната инстанция е допусната и назначена по искане на страната, която се ползва от него, съдебно графологична експертиза. Експерта П. след като е извършил изследване на представеното саморъчно завещание и на предоставения му от страната сравнителен материал в оригинал, сочи в заключението си, че подписът на “завещател”, в саморъчното завещание от 06.11.2001г., най – вероятно е положен от Б. Г. Д.. При изслушването на експерта в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, П. пояснява че от една страна думата “вероятност” не е подходяща при такива заключения и би следвало да означава 80 – 90% сигурност, но в конкретния случай има твърде голяма разлика, между изследваните подписи. Експерта пояснява, че разликата в подписите на Б. Г. от преди 2000г. и преди това е доста голяма, като има както разлика, така и прилика в частните признаци, което е мотивирало вещото лице да даде подобно заключение. Така основните различия в подписа са относно изписването на буквите – “Б” и “Д”, като иначе изследваните подписи си приличат по общи признаци и по част от посочените в писменото заключение частни признаци. Като обяснение П. заявява, че при възрастните хора се наблюдава стремеж към опростяване на подписа, като с възрастта начина на изписване на подписа се променя, но веднага след това той заявява пред съда – “..и това някак си не ми се пасва в случая”. В крайна сметка експерта не се ангажира с категоричност относно заключението си.

За установяването на имуществото, принадлежало на Б. Г. Д. към датата на смъртта й – 06.04.2005г. и за неговата оценка във връзка с възражението по чл. 30 от ЗН и чл. 29, ал. 1 от ЗН, с писмена молба от 06.10.2008г. /на л. 113 – л. 115 от първоинстанционното дело/, са посочени пет недвижими имота, между които и тези по отношение на които се иска извършването на съдебна делба. Включен е и следния имот, дарен от Б. Г. Д. на А. В. Д., а именно:1/ 2 идеална част от парцел *, с пл. № *, в кв. * по плана на Б., с площ от 353.00 кв.м., при съседи: улица от две страни; С. М. и Д. Т.; ведно с 1/ 2 идеална част от жилищната сграда, построена в същия парцел.

Видно от Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № *, том І, нот. дело № */1990г.,наследниците на В. М. Д.,са признати за собственици на описания в исковата молба апартамент, при следните квоти: Б. Д. – на 2/3 идеални части от имота; А. Д. – на 1/6 идеална част от имота и М. М. – на 1/6 идеална част от апартамента. С Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № *, том І, дело № */1996г.,Б. Д. е прехвърлила на дъщеря си М. М. собствените си 2/3 идеални части от процесния апартамент. Видно от Нотариален акт за замяна на недвижим имот № *, том ІІ, рег. № *, дело № */2001г.,ищците са прехвърлили на сина си В. А. Д. свой собствен апартамент, а в замяна В. Д. им е прехвърлил собствената си 1/6 идеална част от процесния апартамент. Така по делото се установява, че процесния апартамент е съсобствен между въззивника и неговата съпруга – А. В. Д. и Д. М. Д. и въззиваемите- М. В. М. и Г. Б. М. при следните квоти: 2/3 идеални части за въззиваемите; 1/6 идеална част за М. М. – по наследство и 1/6 идеална част – общо за въззивника и неговата съпруга.

Установява се по делото, че с Нотариален акт № *, том І, дело № */1969г.,Б. Г. Д. е дарила на сина си А. В. Д. собствената си 1/ 2 идеална част от парцел *, пл. № * в кв. * по плана на Б., с площ от 353 кв.м., ведно с 1/ 2 идеална част от жилищната сграда, построена в този парцел. Във връзка с това дарение М. М. е предявила срещу брат си А. Д. иск с правно основание чл. 30 от ЗН във връзка с чл. 29, ал. 1 от ЗН. По тази искова молба е образувано Г. дело № 659/2007г. по описа на Районен съд– Б., което е прекратено с влязъл в сила съдебен акт поради неотстранени нередовности на исковата молба и по него съдът не се е произнесъл по същетво.

По искова молба, подадена от А. Д. срещу ответниците по настоящото дело /без ответника Г. М./ е образувано Г. дело № 617/2007 г. по описа на Районен съд – Б. /искова молба на л. 70 – л. 71 от първоинстанционното дело/с предмет делба на недвижими имоти, съсобствени на страните по силата на наследствено правоприемство, по което е налице влязло в сила решение, с което е допусната делба на описаните в исковата молба две ниви. Това производство е спряно във втората фаза на делбата до приключването на първа фаза на делбата по настоящото дело.

В заключението си от допуснатата от съда и извършена съдебно-оценителна експертиза,вещото лице инж. Д. Н. е дал следните оценки:

- на имот № *, представляващ НИВА с площ от 1.618 дка, находяща се в местността “Б..”- 72 785.00 лева, представляващи левовата равностойност на 37 214.00 евро;

- на имот № *, представляващ НИВА с площ от 2.000 дка,находяща се в местността “Ч.” – 39 117.00 лева, представляващи левовата равностойност на 20 000.00 евро.

В другото експертно заключение пред първоинстанционния съд, установява се от заключението от извършената от експерта инж. Х. Г. съдебно-оценителна експертиза, чепазарната стойност на 1/3 идеална част от недвижимите имоти, описани в т. 1 и т. 2 от исковата молба, плюс пазарната стойност на недвижимия имот, описан в т. 3 от исковата молба и пазарната стойност на 1/ 2 идеална част от дворното място по Нотариален акт № */1969 г., към 06.04.2005 г., възлиза общо на 115 233.00 лева. Пазарната стойност на 1/ 2 идеална част от къщата, посочена в Нотариален акт № */1969г. на РС Б., вещото лице Г. не е оценявал, тъй като към датата на изготвянето на експертизата, къщата е била съборена и не е било възможно да се извърши оглед и оценка на същата.

След като първоначалните експертизи на експертите са оспорени, съдът е допуснал и назначил тройна съдебно-оценителна експертиза, в заключението от която,са посочени следните стойности:

- действителната пазарна стойност на имота, описан в т. 3 от исковата молба – Апартамент № 7 в ЖСК „П.”, към 06.04.2005 г., е 34 780.00 лева;

- към 1969 г. стойността на Ѕ идеална част от Парцел *, кв. * по плана на Б., е 882.50 лева;

- към 1969 г. стойността на Ѕ идеална част от жилищната сграда в горния парцел е 2269.24 лева;

- към момента на отчуждаването/1973г./, стойността на сградата е 5 654.87 лева, а за Ѕ идеална част – 2 872.44 лева;

- към 06.04.2005 г. стойността на жилищната сграда е 108 928.00 лева, за идеална част – 54 464.00 лева;

- стойността на 1/3 идеална част от имот с идентификатор № * лева по Кадастралната карта на Б., с площ от 2003 кв.м., е 26 667.00 лева;

- стойността на 1/3 идеална част от имот с идентификатор № * лева по Кадастралната карта на Б., с площ от 2889 кв.м., е 48 000.00 лева.

Експертите в допълнителна тройна съдебно оценителна експертиза, са дали заключение за стойността поотделно на трите урегулирани поземлени имота, образуващи ПИ с идентификатор № * лева по Кадастралната карта на Б., както следва:

- на УПИ * – 40 335.00 лева;

- на УПИ *– 41 375.00 лева;

- на УПИ * – 37 675.00 лева;

- обща стойност – 119 385.00 лева и

- стойност на 1/3 идеална част – 39 795.00 лева.

При така установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав на ОС Б. приема, че предявеният иск по чл.69 ал.1 от ЗН, във връзка с чл. 34 от ЗС е процесуално допустим, тъй като е налице правен интерес от неговото депозиране пред съда, след като усилията на страните доброволно да уредят отношенията си са останали безуспешни. Наследникът по закон винаги може да поиска да бъде извършена съдебна делба на наследствените имоти от наследодателя му, като предявяването на иск пред съда не е ограничено със срок и не може да бъде процесуално преклудирано. Всеки от съсобствениците на обща движима или недвижима вещ, също може по всяко време да поиска от съда да бъде извършена съдебна делба, освен ако законът разпорежда друго или ако подялбата на вещта е несъвместима с естеството и предназначението и. Искът за делба не се погасява по давност, а в настоящото производство са конституирани като страни всички страни имащи отношение към правото на собственост на недвижимите имоти, чиято делба по съдебен ред се иска.

Представено от въззиваемата М. М. пред първоинстанционния съд саморъчно завещание на Б. Д., от 06.11.2001г.,с което завещателката е завещала на дъщеря си М. М. цялото си недвижимо и движимо имущество, е било оспорено в съдебно заседание проведено на 13.12.2006г. в РС Б., като е оспорена неговата автентичност/авторството му/. Оспорването по реда на чл. 154 от ГПК/отм./ е своевременно направено, тъй като същото е направено в съдебното заседание веднага след като завещанието е било представено по делото, като същото е процесуално допустимо. Първоинстанционният съд не е открил нарочно производство по реда на чл. 154 от ГПК/отм./с изрично свое определение, но този процесуален пропуск може да бъде саниран, тъй като по своевременно направеното оспорване на истинността на документ, за пръв може да се произнесе и въззивната инстанция по делото./ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/. Във въззивната жалба е направено оплакване с което се поддържа оспорването на автентичността на представеното по делото саморъчно завещание, а в писмения отговор по реда на чл. 201 от ГПК/отм./, страната която го е представила по делото е заявила че се ще се ползва от него. Ето защо настоящият състав на ОС Б. дължи произнасяне по направеното оспорване на автентичността на саморъчно завещание от 06.11.2001г., тъй като въпроса за неговата действителност е преюдициален както във връзка с допуснатия до разглеждане иск с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН, така и във връзка с изясняване на въпроса за съсобствеността и квотите на съсобствениците по отношение на недвижимите имоти по пункт 1 и 2 от исковата молба, чиято делба се иска от съда.

Саморъчното завещание е частен диспозитивен документ по смисъла на чл. 144 от ГПК/отм./, като той не носи подписите на страните които го оспорват. Ето защо и съобразно нормата на чл. 354 ал. 3 изр. 2 от ГПК/отм./, порцесуалната тежест за доказване на автентичността на завещанието пада върху страната, която го е представила по делото. Това е лицето, което основава своите права въз основа на завещанието – така наречения “назначен наследник”. Ето защо в настоящия процес, въззиваемата М. М., следваше на основание чл. 127 ал.1 изр.1 от ГПК/отм./, като ползваща се от представения от нея частен документ, да установи при условията на пълно и главно доказване автентичността на документа, и то по нетърпящ съмнение начин. /Р – 1050 – 1991г. на І г.о. на ВС на РБ; Р – 439- 2003г. на І г.о. на ВКС на РБ; Р – 417 – 2005г. на І г.о. на ВКС на РБ и др./

Теорията и практика са обединени около разбирането, че при оспорване на автентичността на представено по делото саморъчно писмено завещание, страната която го е представила е длъжна да установи и докаже че то е ръкописно написано и подписано от завещателя, тъй като оспорването на завещанието в случая се отнася до формалната доказателствена сила на частния документ, която е свързана с настъпването на правните последици от извършеното завещателно разпореждане и е по същество оспорване на неговата действителност. Според чл. 42 б.”б” от ЗН, нищожно е саморъчно завещание, когато при изготвянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25 ал.1 от ЗН. За да е действително едно саморъчно завещание, същото следва да е изписано собственоръчно и подписано от завещателя, както и да е посочена датата на неговото изготвяне. Липсата на всяка една от изброените предпоставки от обективна страна, води до нищожност на саморъчното завещание и същото не би могло да произведе целения с него правен ефект./Р – 802 – 1992г. на ІV г.о. на ВС на РБ; Р – 316 – 1988г. на І г.о. на ВС на РБ и Р – 202 – 2000г. на І г.о. на ВКС на РБ/.

По настоящото дело във връзка с оспорването на автентичността на представеното саморъчно завещание, въззиваемата М. М., която е заявила пред въззивната инстанция, че ще се ползва от него, е поискала съдебно графологична експертиза, която съдът е назначил и изслушал. Във връзка с оспорването на автентичността на положения под завещанието подпис, експерта е дал заключение, че подписа вероятно е положен от Б. Г. Д., поради което въззивната инстанция приема че за този факт не е продевено пълно и главно доказване, като не се установява по категоричен и несъмнен начин, че завещанието е подписано от завещателката. Теорията и съдебната практика същото така са се обединили около становището, че всяка установена чрез заключението на експерта по делото вероятност, че изпълнението на текста на завещанието или полагането на подпис от завещателя, съставлява вероятност и за това, че текста не е написан от него и че подписа не е положен от завещателя, поради което доказването на фактите като вероятност не е пълно доказване което представилият завещанието дължи съобразно разпределение на доказателствената тежест в процеса. За да бъде оспорената автентичност на саморъчното завещание доказана по безспорен и несъмнен начин, следва да са събрани доказателства, които да подкрепят по нетърпящ съмнение начин, че саморъчното завещание е изписано и подписано от завещателя. В тази насока са Р – 493 – 2003г. на ВКС на РБ; Р – 417 – 2005г. на І г.о. на ВКС на РБ и Определение № 1148 – 2009г. на ІІ г.о. на ВКС на РБ.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият състав на ОС Б. намира за основателни оплакванията, поддържани във въззивната жалба от жалбоподателят и неговия процесуален пълномощник, че саморъчното завещание на което въззиваемата М. Вл. М. се позовава, не е произвело своето правно действие, тъй като не се установи и доказа по безспорен и несъмнен начин по настоящото дело, в рамките на откритото производство по оспорване на автентичността му по реда на чл. 154 от ГПК/отм./, че същото е било изписано текстово и подписано от завещателката Б. Г. Д..

Пред първоинстанционния съд е допуснато до разглеждане и възражение с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на извършените със саморъчното завещание на Б. Д. завещателни разпореждания до размера, необходим за попълване на запазената част на А. Д. и за възстановяване на запазената му част от наследството на наследодателя му Б. Д.. Така предявеният иск е процесуално допустим. Съгласно чл. 281 от ГПК /отм./и установената съдебна практика, в производството по съдебна делба могат да се разглеждат и искове по чл. 30 от ЗН, включително предявени като възражение, а именно - за намаляване на дарения и завещания, направени в полза на някой от наследниците или на трето лице, допълване на запазената част и допускане съответно на делбата, като съдът правилно е допуснал съвместното разглеждане на така предявения иск с първоначално предявения иск за съдебна делба. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Ето защо за А. В. Д. е бил налице правен интерес от завеждането на иск с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН, доколкото неговите наследствени права са били засегнати от завещателното разпореждане на неговата наследодателка Б. Д., с което тя се е разпоредила с цялото си наследствено имущество в полза на нейната дъщеря – М. Вл. М..

Доколкото в рамките на настоящото производство беше успешно проведено оспорването на автентичността на саморъчното завещание на Б. Д., от 06.11.2001г., въззивният съд приема за недоказано че то е изписано собственоръчно и подписано от завещателката, поради което същото е недействително съобразно нормата на чл. 42 б.”б” от ЗН и е нищожно, тъй като при изготвянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25 ал.1 от ЗН и не е могло да произведе правното си действие. След като не е настъпил целения от завещателката правен ефект, при липса на завещателно разпореждане, приетото като писмено доказателство саморъчно завещание, не би могло да засегне правата на А. В. Д. и да накърни запазената част от наследството му от Б. Г. Д.. Ето защо предявения иск с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗН, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, макар и при съображения различни от тези изложени от първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение.

Установи се по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства, че недвижимите имоти по пункт 1 и 2 от исковата молба са бивши земеделски имоти, собствеността върху които е възстановена на наследниците по закон на Г. А. Ш. и неговата съпруга – М. Г. Ш.а, по силата на окончателни решения на ОСЗГ за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Имотите са включени в ЗРП на град Б., като за тях понастоящем за отредени по силата на одобрен и влязъл в законна сила регулационен план - УПИ по установения от закона ред. Понастоящем тези недвижими имоти са самостоятелни обекти от действащия кадастрален план на град Б., които са индивидуализирани по местоположение, площ и съседи, съобразно изискванията на закона, като могат да бъдат обекти на съдебна или доброволна делба. Правилно и законосъобразно при липса на други доказателства за разпореждане с правото на собственост върху тези имоти от общите на страните наследодатели – Г. А. Ш. и М. Г. Ш., приживе и преди образуването на ТКЗС, първоинстанционния съд е отчел наследствения им характер и е счел че правото на собственост следва да бъде разпределено между наследниците по закон, след окончателно завършена земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като пряката наследничка по закон на Г. Ш. и М. Ш. – К. Г. П. не е оставила свои низходящи или възходящи наследници, то нейни наследници по закон за братята и сестрите и, като нейният наследствен дял от общото наследство следва да бъде поравно разпределен между тях. /чл. 8 ал.1 от ЗН/. Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е отчел че преките наследници/братя и сестри/, наследяват при равни дялове /чл. 5 ал.1 от ЗН/, като всяко от наследствените колена следва да получи по 1 / 3 идеална част.

Неправилно и незаконосъобразно е първоинстанционното решение в частта му с която са допуснати до делба имотите по пункт 1 и 2 от исковата молба, само поради това че съдът е изключил от участие в делбата на тези имоти – А. В. Д., по право на заместване от неговата майка Б. Г. Д.. Основанието за това е, че първоинстанционният съд не се е занимал с оспорването на представеното по делото саморъчно завещание и счел че същото е валидно съобразно нормата на чл. 25 ал.1 от ЗН и е произвело своето правно действие. Тъй като по силата на завещателното разпореждане Б. Д. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на нейната дъщеря – М. В. М., първоинстанционният съд е счел че тази наследница единствена следва да получи наследствения дял на майка и от наследството на общите наследодатели – Г. и М. Ш. Тези изводи според въззивната инстанция са незаконосъобразни, тъй като представеното саморъчно завещание след неговото оспорване е прието от съда за нищожно и не е произвело своето правно действие. Наследствения дял на Б. Г. Д. от наследството на Г. и М. Ш., следва по право на заместване да бъде разпределено между двете и деца – А. В. Д. и М. В. М., при равни дялове. Същите следва да получат по 1/ 6 идеална част от допуснатите до делба недвижими имот по пункт 1 и 2 от исковата молба. Неправилно и незаконосъобразно е респективно и поради същите правни съображения и решението на първоинстанционния съд в частта му, в която иска за делба от А. В. Д., срещу останалите сънаследници е отхвърлен като неоснователен по отношение на недвижимите имоти по пункт 1 и 2 от исковата молба.

Събрани са по делото убедителни доказателства, че недвижимият имот по пункт 3 от исковата молба е бил собственост на Б. Г. Д., като този факт не се оспорва от въззивника и от въззиваемите по делото. С Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № *, том І, дело № */1996г.,Б. Д. е прехвърлила на дъщеря си М. М. собствените си 2/3 идеални части от процесния апартамент. Тъй като към този момент въззиваемата е била омъжена, същата е придобила собствеността върху имота в режим на СИО, като за нейния съпруг е възникнало и задължението за поемане на грижи и издръжка по договора. Съсобствеността върху останалата 1 / 3 идеална част от този недвижим имот е възникнала от смесен фактически състав- за частта от 1/ 6 идеална част същата е с основание наследствено правоприемство за М. В. М. от нейната майка – Б. Г. Д., а за другата 1 / 6 идеална част, правото на собственост е придобито по силата на Нотариален акт за замяна на недвижим имот № *, том ІІ, рег. № *, дело № *8/2001г.,с който въззивника – А. В. Д. и неговата съпруга – Д. М. Д. са прехвърлили на сина си В. А. Д. свой собствен апартамент, а в замяна са получили от В. Д. собствеността върху 1/6 идеална част от процесния апартамент. В тази връзка основателно е възражението на въззиваемите, направено с отговора на въззивната жалба, че към този имот завещателното разпореждане на Б. Г. Д., инкорпорирано в представеното по делото саморъчно завещание, не е относимо. Така по делото се установява, че процесния апартамент е съсобствен между въззивника и неговата съпруга – А. В. Д. и Д. М. Д. и въззиваемите- М. В. М. и Г. Б. М. при следните квоти: 2/3 идеални части за въззиваемите; 1/6 идеална част за М. М. – по наследство и 1/6 идеална част – общо за въззивника и неговата съпруга. В тази си част обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 208 от ГПК/отм./, във връзка с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК и чл. 196 и следващите от ГПК/отм./, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 9040/09.12.2010г., постановено по гражданско дело № 1811/2006г. по описа на РС Б., изцяло в частта му с която първоинстанционния съд е отхвърлил предявения иск за делба от А. В. Д. с ЕГН * и с адрес: Б., У. “В. А.” № *, срещу: В. Й. А. с адрес: Б., У. “В. А.” № *; Г. Й. А. с адрес: Б., У. “В. А.” № * – наследници на Й. Г. Ш.; Е. Г. Б. с ЕГН *, Г. С. Б. с ЕГН * и Н. С. Б. с ЕГН *, и тримата с адрес: Б., У. “Г.С.Р.” № * – наследници на К.Г. К. и М. В. М. с ЕГН * и с адрес: Б., У. “Т. М.” № *, както и в частта му, в която е допуснал до делба - 1. НИВА с площ от 2.000 /два/ дка, девета категория, находяща се в землището на Б., местността “Б. – Р” и 2. НИВА с площ от 2.880 /два декара и осемстотин и осемдесет кв.м./ дка, девета категория, находяща се в землището на Б., в местността “Б. – Р”, досежно съсобствениците при които е допусната съдебна делба и досежно техните квоти, като вместо това постановява:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между: А. В. Д. с ЕГН *, от град Б., У. “В. А.” № *; В. Й. А. с адрес: Б., У. “В. А.” № *; Г. Й. А. с адрес: Б., У. “В. А.” № *; Е. Г. Б. с ЕГН *; Г. С. Б. с ЕГН *; Н. С. Б. с ЕГН *, и тримата с адрес: Б., У. “Г.С.Р.” № * и М. В. М. с ЕГН * и с адрес: Б., У. “Т. М.” № *,на следните недвижими имоти:

1. НИВА с площ от 2.000 /два/ дка, девета категория, находяща се в землището на Б., местността “Б. – Р”, записана като имот с пл. № *, *-ти микрорайон от кадастралния план, изработен през 1996 г., при граници /съседи/: североизток – пл. № * – неустановен собственик /общинско/ и пл № *– наследници на И. С. С.; югоизток – пл. № * – М. А. Б. и пл. № * – наследници на В. Г. К.; северозапад – пл. № * – наследници на Й. И. Б., който имот по сега действащата кадастрална карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г., е записан с идентификатор № * /н.../, който имот не съдържа сгради, с площ от 2003 /две хиляди и три/ кв.м., при съседи: имот № * – Й. И. Б.; имот № * – без данни за собственик; имот № * – А. А. В., Г. И. С., Ф. Й. Б.; имот № * – М. А. Б.; имот № * – наследници на В. Д. Б. и имот № * – О. Б. и за който имот по ЗРП, одобрен със заповед по Решение № 142, Протокол № 7 от 10.06.2005 г. на Общински съвет – Б., са отредени: УПИ * в кв. * по плана на *-ти микрорайон на Б.; УПИ * в кв. * по плана на *-ти микрорайон на Б. и УПИ * в кв. * по плана на *-ти микрорайон на Б. и

2. НИВА с площ от 2.880 /два декара и осемстотин и осемдесет кв.м./ дка, девета категория, находяща се в землището на Б., в местността “Б. – Р”, записана като имот пл. № *. *-ти микрорайон от Кадастралния план, изработен през 1996 г., при граници /съседи/: североизток – имот пл. № * – наследници на С. Д. Т. и имот пл. № * – неустановен собственик /общинско/; югоизток – имот пл. № * – наследници на Т. М. Н. и имот пл. № * – В. Х. М.; югозапад – имот пл. № * – К. П., имот пл. № * – наследници на А. М. Ц., имот пл. № * – наследници на Г. И. К.; имот пл. № * – С. Г. М. и имот пл. № * – наследници на Й. И. Т., и северозапад – край на регулацията, който имот по сега по сега действащата кадастрална карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г., е записан с идентификатор № */.../, с площ от 2 889 /две хиляди осемстотин осемдесет и девет/ кв.м., който имот не съдържа сгради, при съседи: имот № * – наследници на К. П.; имот № * – наследници на А. М. Ц.; имот № * – наследници на М. А. М.; имот № * – наследници на С. Г. М.; имот №* – С. Д. Т.; имот № * – наследници на Г. И. К.; имот № * – М. Т. С.; Е. Т. Б., А. Т. С.; имот № *– Т. М. Н.; имот – друг вид нива имот № * – наследници на Г. А. Ш.; имот № * – К. В. М. и Н. В. Х. и за който по имот по ЗРП, одобрен със Заповед № 1309 от 16.03.2001 г. са отредени: УПИ * в кв. * по плана на *-ти микрорайон, кв. “О.” на Б., с площ от 615 кв.м.; УПИ * в кв. * по плана на *-ти микрорайон, кв. “О.” на Б., с площ от 663 кв.м. и УПИ * в кв. * по плана на *-ти микрорайон, кв. “О.” на Б., с площ от 600. кв.м.

при следните квоти:

- 1/6 /една шеста/ идеална част за А. В. Д.

- 1/6 /една шеста/ идеална част за М. В. М.

- 1/3 /една трета/ идеална част общо за В. Й. А. и Г. Й. А. или: 1/6 /една шеста/ идеална част за В. Й. А. и 1/6 /една шеста/ идеална част за Г. Й. А.;

- 1/3 /една трета/ идеална част общо за Е. Г. Б., Г. С. Б. и Н. С. Б. или: 1/9 /една девета/ идеална част за Е. Г. Б.; 1/9 /една девета/ идеална част за Г. С. Б. и 1/9 /една девета/ идеална част за Н. С. Б..

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9040/09.12.2010г., постановено по гражданско дело № 1811/2006г. по описа на РС Б., в останалата му част, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от обявяването му на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: