№ 1926
гр. Варна, 18.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501027 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, вх.№
24931/03.04.2023г. по регистратурата на ВРС срещу Решение № 819 от 13.03.2023г. по гр.д.
№ 5760/2022г. по описа на ВРС, 9-ти състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от
„Енерго – Про Продажби” АД срещу В. С. В., ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 220,50 лева, представляваща
главница за незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 22.06.2020г. до
23.06.2021г. за обект с аб. № 1429005 и кл. № **********, находящ се в обл. Габрово,
с.Кръвеник, местност Тафровци, представляващ търговски обект-магазин и сумата от 20,56
лева, представляваща сбора от мораторната лихва по процесните фактури за периода от
датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 07.01.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 21.01.2022г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1090/22.02.2022г. по ч. гр. д. № 2145 по
описа за 2022г. на РС-Варна и „Енерго – Про Продажби” АД е ОСЪДЕН да заплати на В. С.
В. сторени по делото разноски в размер на 550 лева, от които 400 лева – адвокатско
възнаграждение по исковото производство и 150 лева – адвокатско възнаграждение по ч. гр.
д. № 2154/2022г. по описа на ВОС.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност, необоснованост и
материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на съда за
недоказаност качеството на ищеца на небитов клиент, като се твърди че през 2016г. е
подадено заявление № 4136522 за сключване на договор за достъп и пренос на ел.енергия с
1
„трифазно захранване“ и предназначение на обекта - „за стопанска дейност“ и такъв е бил
сключен на 11.05.2016г с праводателя на ищеца – Митко Маринов Николов. Излага се, че по
този договор предназначението на обекта е определено - „за стопанска дейност“. Излага, че
процесните фактури са били издадени на вписания към този момент титуляр на партидата
по аб.№1429005 – магазин в с.Кръвеник, местност „Тафровци“, община Севлиево – Митко
Николов. Излага, че последният се е разпоредил с имота в полза на ответника В. С. В. на
01.09.2017г., за което е съставен нот.акт № 116/01.09.2017г. Посочва, че след изгубването на
собствеността доставките към аб.№ 1429005 са обслужвали нуждите на новия собственик
при резервирана мощност от 25,00кВТч и е без значение дали същият е битов или небитов
клиент. Доколкото обектът на отвтеника е бил присъединен към електроразпределителната
мрежа, то същият има качеството на потребител и дължи заплащане на потребяваните
услуги за ел.енергия и мрежови услуги, включително мрежовата услуга „достъп“ при липса
на данни електрозахранването да е било преустановено или СТИ да е било демонтирано.
Твърди, че цената за услугата „достъп“ се формира на база на заявената от клиента и
предоставена мощност при небитови клиенти и не зависи от консумацията на ел.енергия в
обекта на клиента. Дължимостта на сумата за услугата „достъп“ се свързва с предоставената
техническа възможност договорената мощност да бъде ползвана във връзка с поддържането
на мрежата и готовността да се престира ел.енергия. Поддържа, че ответникът не е
предприел действия и не е подал заявление за намаляване на първоначално заявената
мощност поради което дължи заплащане на цената за предоставеният достъп съобразно нея.
Моли обжалваното решение на ВРС да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените установителни искове бъдат уважени. Претендира се за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В отговор на жалбата, въззиваемата В. С. В., чрез процесуалния си представител
оспорва изложените във въззивната жалба арументи и счита, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилен анализ на събрания
доказателствен материал и в съответствие с приложимите правни норми.
Оспорва ответникът да е бил в облигационни правоотношения с „Енерго-Про
Продажби“ АД по повод продажбата на ел.енергия за обекта с аб.№ 1429005. Поддържа се,
че през 2017г. обектът на поотребление е изгорял в пожар, а отделно от това до този момент
същият не е бил ел.захрахех, доколкото кабелът предназначен за захранване на къщата се е
намирал навит на ел.стълб над обекта. Оспорват се твърденията във въззивната жалба, че
ответника има качеството небитов клиент, както и фактът че е потребявал ел.енергия в
имота, доколкото такава не е отчетена, предвид на което счита, че не дължи и заплащане на
услугата „достъп“. Счита, че горното се установява и от заключението на проведената СТЕ,
според която в обекта не се ползва ел.енергия и няма признаци такава да се е ползвала за
небитови нужди, още повече че в имота няма обект, който да се захранва, в това число и
електромер. Поддържа, че е останало недоказано при каква мощност е предоставен достъпът
до мрежата на ЕРП Север. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
решението на ВРС да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените по делото
2
съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването:
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по
чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане
на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна
инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на на „Енерго-Про Продажби“ АД,
вх.№ 24931/03.04.2023г. по регистратурата на ВРС срещу Решение № 819 от 13.03.2023г. по
гр.д. № 5760/2022г. по описа на ВРС, 9-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1027/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 13.06.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците им, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4