РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300500067 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.1, вр. чл.528, ал.5 и чл.527, ал.3 от
ГПК.
Образувано е по жалба от С. Т. Й., в качеството й на длъжник по изп.дело №
4071/2022г. по описа на ДСИ при ПдРС, против постановление от 29.11.2022г. / л.110 по
изпълнителното дело/, с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер от 100 лева
за това, че не е изпълнила задължението да предаде детето А. В. В. на бащата В. И. В. на
22.10.2022г., в 10,00 часа, съгласно определения по гр.д.№ 2891/2019г. на РС- гр.Асеновград
режим на лични отношения. В жалбата се сочи, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно. На първо място се твърди, че определенията режим на лични отношения
на бащата с дъщеря му не е изпълняван дълго време единствено по негова вина, тъй като
той живеел и работел в Р.Австрия. През период от пет години от началото на фактическата
раздяла с жалбоподателката В. В. се бил видял с дъщеря си пет пъти. Опитите за контакти с
детето били подновени след образуване на изпълнителното дело. По същото
жалбоподателката била получила само една призовка, вречена й на 12.06.2022г., като не
била уведомена кога да очаква бащата на детето да дойде да го вземе.
От въззиваемия В. В. е подадено писмено възражение, с което жалбата се оспорва
като неоснователна. Оспорва се твърдението, че въззиваемият се бил дезинтересирал от
дъщеря си, както и това, че ДСИ не бил уведомил жалбоподателката за задължението й по
изпълнителния лист.
От ДСИ при ПдРС са представени писмени мотиви, в които се поддържа, че жалбата
е неоснователна.
Производството по изп.дело № 4071/2022г. по описа на ДСИ при ПдРС е образувано
по молба от В. В. въз основа на изпълнителен лист за определен в негова полза режим на
лични отношения с дъщеря му А. В., както следва: всяка втора и четвърта седмица от
месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспИ.е, един месец през лятото,
несъвпадащ с платения годишен отпуска на майката С. В.а, всяка четна година 15 дни през
1
Великденската ваканция и всяка нечетна година 15 дни през Коледната ваканция. На
28.04.2022г. е разпоредено на длъжника С. В.а да бъде изпратена ПДИ за задължението да
изпълнява и да не възпрепятства определения от съда режим на лични отношения. В ПДИ е
вписано предупреждение, че при неизпълнение на режима на лични отношения, ще й бъде
наложена глоба в размер до 400 лева. Дадено й е и указание да посочи периода на платения
годишен отпуск, който ще ползва през лятото. Поканата е връчена на С. В.а / с настояще
фамилно име Й./ лично на 12.06.2022г.. С молба от 15.06.2022г. жалбоподателката е
посочила, че планира да ползва платен годишен отпуска през периода 10.08.2022г.-
14.09.2022г.. Впоследствие е било насрочено предаване на детето на 11.09.2022г., от 10,00
часа, което не е осъществено, тъй като жалбоподателката не е била открита на адреса й. На
19.09.2022г. от взискателя е подадена молба, в която се сочи, че майката на детето се укрива
и не спазва определения му режим на лични отношения. Поискано е насрочване на
принудително изпълнение за 24.09.2022г., 10,00 часа. С разпореждане от 20.09.2022г. ДСИ е
оставил без уважение молбата на взискателя по аргумент на това, че длъжника С. Й. е
уведомена за задълженията си и тъй като същите имат периодичен характер не следва да
бъде уведомявана за всяко следващо предаване на детето в рамките на определения режим
на лични отношения. На 27.09.2022г. е подадено молба от въззиваемия, в която се сочи, че
на 24.09.2022г., макар майката на детето да е била с него в жилището си, не е отворила
входната врата. ДСИ е дал възможност на жалбоподателката да посочи причините, поради
които не е изпълнила задължението си за предаване на детето. С молба от 10.10.2022г. Й. е
отговорила, че на 24.09.2022г. В. В. не е отишъл до жилището й, за да вземе детето, тъй като
бил в Р.Австрия. Изпращал чужди хора да го взимат, а то не желаело да бъде с тях. Изготвен
е социален доклад от 30.09.2022г., в който е отразено, че по данни от въззиваемия той
живеел и работел в Р.Австрия, където имал широка подкрепяща среда. Роднините му
живеели в с.*****. В молба от 18.10.2022г. В. твърди, че на 24.09.2022г. лично отишъл на
адреса, на който живее жалбоподателката с дъщеря им, но не се качил до апартамента,
защото имал забрана, наложена по реда на ЗЗДН, да приближава жилището й. С
постановление от 21.10.2022г. ДСИ е наложил глоба на жалбоподателката в размер от 50
лева за неизпълнение на 24.09.2022г. на задължението й за предаване на детето. На
24.10.2022г. по изпълнителното дело са представени молба от взискателя и декларация от
лицето М. Д.. В молбата се сочи, че на 22.10.2022г. жалбоподателката отново не е изпълнила
задължението си да предаде на въззиваемия дъщеря им. Той бил на адреса, но не се качил до
апартамента. В 10,00 часа М. Д. отишла да вземе детето. Звънецът не работел, затова тя
потропала на вратата. Никой не отговорил. Върнали се отново към 19,45 часа. В апартамента
било пуснато осветлението, но отново никой не отворил. В декларацията от М. Д. са
изложени същите обстоятелства. На л.106- 108 по изпълнителното дело е налице молба от С.
Й., в която се сочат същите причини, поради които не е осъществен режима на лични
отношения на дати 08.10.2022г., 22.10.2022г. и 12.11.2022г., а именно, че бащата се опитва
да се ползва от определения му режим чрез трети лица, че когато е взимал детето, го е водил
и оставял при чужди хора и в много лоши битови условия, а също така, че никога не се е
грижил за него.
Съгласно чл.528, ал.1 от ГПК, когато пристъпва към изпълнение на задължение за
предаване на дете, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в
определеното място и време. Със същата разпоредба е въведено изискване поканата за
доброволно изпълнение да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-
късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. Единствената
покана за доброволно изпълнение, която е връчена на жалбоподателката, е тази на л.9 по
делото. В нея е възпроизведен определения в полза на въззиваемия режим на лични
отношения, жалбоподателката е приканена да предаде детето, но без да се сочат конкретни
време и място. При това положение не може дори да се прецени, дали е спазен срокът за
връчване на ПДИ- по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди
определеното време за предаване на детето. На 22.08.2022г. е разпоредено на С. Й. да бъде
изпратена призовка за принудително изпълнение за предаване на малолетната А. В. на
11.09.2022г., но тази призовка не е връчена. Конкретно за дата 22.10.2022г. въобще не е
2
изпратена покана за доброволно или принудително изпълнение.
Единствено на база на молбите от въззиваемия и декларациите от М. Д. и от брат му
И. И. не може да се направи обоснован извод за това, че В. В. действително е предприел
опити лично да упражни правото си да се вижда с дъщеря си, тъй като молбите изхождат от
него и в тях се твърдят изгодни за него обстоятелства, а декларациите представляват частни
свидетелстващи документи. Тези документи съставляват доказателство за това, че
изявленията, които се съдържат в тях са направени от техните автори, но нямат
доказателствена стойност спрямо отразените в тях обстоятелства. Самият съдебен
изпълнител не е присъствал на нито един опит за доброволно предаване на детето. По
причина на горното липсва дори и само един официален документ, в който да е отразено, че
на определена дата и в частност на 22.10.2022г. жалбоподателката е отказала да предаде
детето на бащата. В тази връзка следва да се обърне особено внимание именно на това, че
отказът за предаване на детето следва да е заявен лично спрямо бащата, а не спрямо
упълномощено от него лице. Родителските права имат строго личен характер и не могат да
се делегират на трети лица по пълномощие. Естествено родителят, който упражнява
определения му режим на лични отношения, може да се ползва при отглеждането и
възпитанието на детето от помощта на свои близки и роднини. Това обаче не означава, че
грижите за детето могат да се прехвърлят изцяло на трето лице, а още по- малко, че личните
отношения могат да се реализират чрез трети лица.
В обобщение на горното съдът намира от една страна, че не е спазено изискването на
чл.528, ал.1 от ГПК за уведомяване на жалбоподателката за това кога и къде следва да
предаде детето. Несъмнено тя е запозната с режима на лични отношения, но от формална
страна би следвало разпоредбата на чл.528, ал.1 от ГПК да бъде приложена поне веднъж.
При наличие на данни за това, че личните отношения на бащата с детето не се осъществяват
по вина на майката, тя следва да бъде уведомена изрично кога ще бъде посетена и
посещението, както и евентуалният й отказ да предаде детето, да бъдат протоколирани. В
конкретния случай липсват доказателства дори и само за това, че въззиваемият
действително е посещавал адреса на жалбоподателката на посочените в молбите му дати, а
още по- малко за това тя да е отказвала да му предаде детето. Всъщност в самите молби се
сочи, че въззиваемият не е ходил до апартамента, а е изпращал брат си и лицето М. Д..
Липсват данни той въобще да е разговарял със С. Й.. Тя няма задължение да предава детето
на трети лица и поради това не е налице основание да се счита, че е налице неизпълнение на
задължението й да спазва определения в полза на бащата режим на лични отношения с
детето А. В.. Ето защо обжалваното постановление за налагане на глоба ще следва да бъде
отменено.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 29.11.2022г. / л.110 по изпълнителното дело/, с което на
жалбоподателката С. Т. Й., в качеството й на длъжник по изп.дело № 4071/2022г. на ДСИ
при ПдРС, е наложена глоба в размер от 100 лева за това, че не е изпълнила задължението
да предаде детето А. В. В. на бащата В. И. В. на 22.10.2022г., в 10,00 часа, съгласно
определения по гр.д.№ 2891/2019г. на РС- гр.Асеновград режим на лични отношения.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4