Определение по дело №427/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер V -      665                                Година 2020, 19.02                       град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен  състав

На деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                                            мл.с.Ваня ВАНЕВА

Секретар

като разгледа въззивно гражданско дело номер 427  по описа за 2020 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№1510/13.01.2020г., подадена ,,ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив, ул.,,Христо Г.Данов“№37, чрез юрисконсулт Кристиян Николов, срещу  Решение №3812 от 31.12.2019г., постановено от РС- Бургас по гр.д.№1954/2019г. по описа на същия съд.

С посоченото решение е прието за установено по отношение на ,,ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, че А.И.С. с ЕГН **********, не дължи сумата от 599.99лева- едностранно начислена без основание корекция на сметка за електроенергия за периода 12.11.2016г.-01.03.2017г. съгласно дебитно известие №**********/14.02.2019г. за обект с клиентски №**********.

Със същото решение ответникът ,,ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД е осъден да заплати в полза на А.И.С.  съдебно- деловодни разноски в размер на 506 лева.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила.

На първо място, се оспорват  изводите на първоинстанционния съд, че не бил осъществен фактическият състав за  едностранно коригиране сметката на клиента.

Твърди се, че на основание дебитно известие №12614601/14.02.2019г. за периода от 12.11.2016г. до 01.03.2017, за доставеното количество електроенергия, ищцата(въззиваема) дължала сума в размер на 599,99 лева. Сумата била дължима за редовно използвана електрическа енергия и мрежови услуги в обекта на клиента и измервана от средство за търговско измерване.

  Посочва се, че по силата на чл. 7, т.1 от ОУ на ,,ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, дружеството поело задължение да снабдява с електрическа енергия, обект, находящ се в гр.Бургас, ул.,,Дебелт“№11, като потребителят следвало да заплаща всички свои задължения в срок (чл.18,ал.1 и ал.2 от ОУ).

 Жалбоподателят заявява, че ишцата(въззиваема) не изпълнила свое основно задължение като не заплатила доставените до имота количества ел.енергия в размер на 3143KWh, отчетени с електромер с фабричен номер ********* по горепосоченото дебитно известие, издадено на основание чл.115, ал.1 от ЗДДС.

 Навежда доводи, че безспорно се установило в първоинстанционното производство, включително от извършената съдебно-техническа експертиза, че в качеството си на краен снабдител, ответното дружество доставило процесното количество електроенергия съгласно изискванията на чл.98а от ЗЕ във вр.чл.7,т.1 от ОУ.

Подчертава се, че дължимата сума била формирана в съответствие с действащото в съответния период решение на КЕВР.

 Излага аргументи, че доставката на ел.енергия се подчинявала на общите правила за осъществяване на договор по покупко-продажба.Цитира съдебна практика (Решение№ІV-175 от 09.01.2020г. по в.гр.д.№1720/2019г. по описа на БОС).        

              Иска се отмяна на първоинстанционното решение, както и присъждане на направените по делото пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

Препис от първоинстанционното решение е връчено на процесуален представител на ответника на 09.01.2020г.

Въззивната жалба е подадена на 13.01.2020г. и следователно е подадена в законния двуседмичен срок.

Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, жалбата е подадена  в предвидения от закона срок  от надлежно упълномощен представител и е допустима за разглеждане по същество.

Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца на 23.01.2020г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е депозиран отговор от процесуалния представител на А.И.С.- адв.Б.-БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

              Излагат се съображения във връзка с условията за надлежно упражняване правото на установителен иск.

              Твърди се, че ответното дружество, съобразно разпределената доказателствена тежест, следвало да установи какъв вид електроенергия е потребил ищецът във всеки един момент от потреблението и доколко цената на същата е остойностена правилно, в зависимост от това, по кое време на денонощието е била ползвана. Навеждат се доводи, че ответникът не успял да докаже нито един от гореизброените факти.

               Пояснява се, че въззивникът(ответник) претендирал сумите по дебитно  известие по пет фактури за допълнително начислена електроенергия.

               Навеждат се доводи, че възможността за извършване на едностранна корекция  на начислената електроенергия от страна на въззивното дружество  се основавала на разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5 във вр.с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.-50 и чл.51 от Правилника за измерване на количеството електрическа енергия, в случаите  на несъответствие  на параметрите на измервателната група и и въведената информационна база данни за нея.

               Оспорват се наведените от въззивното дружество доводи, че процесната сума представлявала цена за редовно използвана енергия.

               Посочва се, че правилно първоинстанционният съд приел, че в конкретния случай било налице изменение на данъчната основа, подлежащо на надлежно осчетоводяване чрез издаване на данъчно известие към издадените фактури.

               Подчертава се, че ответникът(въззивник) не успял да установи точната стойност на цената за редовно използвана енергия, както и колко нощна и дневна енергия са потребени, с оглед правилното остойностяване.

               Излагат се подробни съображения за неправилност на заключението на вещото лице по извършената  пред районния съд експертиза.

               Твърди се, че не било извършено контролно замерване, видно от констативния протокол, поради което не можело да се установи  дали към момента на извършване на проверката, електромерът работел правилно и как е отчитана електрическата енергия.

                Отбелязва се, че от извършените изследвания и изпитвания по съответните показатели, се констатирало, че електромерът съответствал на всички изисквания-   наличие на знаци и пломби, отсъствие на механични дефекти; защитени от нерегламентиран достъп части и механизми.

             Заявява се, че в т.3 от протокола било отразено наличието на две тарифи- дневна(1.8.2) и нощна(1.8.1), със следните показатели: 001561 кв.ч. – нощна и 005917.8 кв.ч.- дневна. Сочи се, че горните напълно съответствали на протокола от демонтажа от 01.03.2017г.

               Навеждат се доводи, че с протокола на БИМ се установявало единствено променена тарифна таблица по часови зони, както и че след 16 часа електромерът не отчитал електроенергия на нито една от двете тарифи.

              Посочва се, че ответникът(въззивник) не доказал дали е била доставена на абоната енергия по тарифа 1.8.3 и кога е била потребена от него.

               Развиват се подробни съображения, че разпоредбата на чл.10 от ПИККЕ вменявала в задължение  на оператора на съответната мрежа да осигурява на страната възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване.

              Излага се становище, че към датата на извършване на проверка на средството за търговско измерване  на ищеца(01.03.2017г.), на посочения адрес на доставка на ел. енергия, не била регистрирана законова процедура, по силата на която ответното дружество да извърши едностранна корекция на количеството енергия.

              Твърди се, че в конкретния случай се касаело за намеса в софтуера на електромера, в резултат на която количествата ел. енергия се отчитали освен по двете тарифи(дневна и нощна) и по неиндивидуализирана и недостъпна за потребителя тарифа-1.8.3.

              Навеждат се твърдения  за нарушаване правилата  на ЗДДС.

              Подчертава се, че при увеличение на данъчната основа се издавало дебитно известие. В случая, ответното дружество издало едно дебитно известие за общо пет броя фактури, което било незаконосъобразно. Цитира се  разпоредбата на чл.115,ал.2 от ЗДДС, съгласно която известието се издавало не по- късно от пет дни от възникване на съответното обстоятелство.

               Сочи се, че тъй като известието било издадено две години по късно- на 14.02.2019, последното не можело да породи правно действие. Излагат се съображения в тази насока.

               Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция разноски.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ВНАСЯ  в.гр.д.№427/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 23.03.2020г. от 09,30 ч., за която дата и част на страните са изпратени призовки.

               С оглед своевременното им призовани, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.

  На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

                Определението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ: