Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на пети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
4313 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.2.“ ЕООД срещу наказателно постановление №
456125 – F500632/08.08.2019 г., издадено от началник
на отдел «Оперативни дейности» - Варна в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на дружеството на основание чл. 185, ал. 1 вр.
чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв. за
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
Във въззивната жалба въззивното дружество навежда оплаквания за нарушение
на материалния закон поради несъставомерност на
деянието, както и за допуснати съществени процесуални нарушения.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивното дружество адвокат Б.Д. поддържа жалбата, като
моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В условията на
евентуалност отправя искане за намаляване на размера на наложената имуществена
санкция.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП –
Варна чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т.А. изразява становище
за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
На 07.07.2019 г. около 14,00 часа е извършена
проверка от служители на Национална агенция по приходите в търговски обект, стопанисван
от „Б.2.“ ЕООД – ресторант „Къщата“, находящ се в гр.
Варна, ул. „8 - ми ноември“ № 9.
Същите извършили контролна покупка на стойност 33,83 лева, която платили с
банкнота от 50 лева, след което им било върнато ресто от обслужващия ги служител
в обекта. След връщането на ресто, контролните органи се легитимирали и
започнали проверка на касовата наличност в обекта.
На контролните органи бил представен дневен финансов отчет № 0008558/07.07.2019 г./15,22 часа от фискално устройство модел „Datecs DP – 150TKL“ с ИН на ФУ „DT722487“ и с ИН на ФП „02722487“, при
което установили разчетена касова наличност в обекта в размер на 248,55 лв.
Била извършена проверка и на фактическата наличност в касата, при която
били изброени и описани от Руска Петрова Пейчева, назначена като сервитьор към
проверяваното дружество в обекта, банкноти в размер на 221,00 лв.
При проверката се установило, че фискалното устройство притежава функциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Контролните органи изчислили
отрицателна разлика между фактическата и разчетената касова наличност от
фискалното устройство в размер на 27,55 лв., която представлявала извеждане на
пари от касата, неотразено на фискалното устройство в момента на извършването
му с точност до минута.
Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл.
50, ал. 1 и чл. 110, ал. 4 ДОПК протокол за извършена проверка обр. КД78, версия И, сер. АА №
0350748/07.07.2019 г., ведно с приложени писмени
доказателства.
Св. И.С.Т. (старши инспектор по приходите) приел, че въззивното дружество
не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
или извън касата) на фискалното устройство, чрез операциите „служебно въведени“
или „служебно изведени“ суми, поради което на 18.07.2019 г. съставил срещу
дружеството акт за установяване на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. На същата дата
АУАН бил връчен на упълномощен представител на въззивното дружество.
В срока по 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН.
На 08.08.2019 г. Б.С.Г. - началник отдел
«Оперативни дейности» - Варна в Централно управление на Национална агенция за
приходите издала обжалваното наказателно постановление, в което приела
идентична като тази описана в АУАН фактическа обстановка и на основание чл.
185, ал. 1 вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС наложила на „Б.2.“ ЕООД имуществена санкция
в размер на 800 лв. за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н –
18-13.12.2006 г. на МФ.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа
на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. И.С.Т. и
писмени доказателства и доказателствено средство: заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от
17.05.2018 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, протокол за извършена
проверка от 16.10.2018 г.; опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката от 07.07.2019 г.; дневен
финансов отчет; фискален бон, издаден на 07.07.2019
г. в 15,12 часа; опис на паричните средства в касата към момента на проверката;
справка на лицата, работещи в ресторант „Къщата“.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. И.С.Т. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни
и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира посочените по-горе
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 185, ал. 1 вр.
чл. 185, ал. 2 ЗДДС за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите.
Посочената наредба е издадена на
основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и в тази връзка представлява подзаконов
нормативен акт по прилагането на горната разпоредба.
Разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от Наредбата въвежда задължение, извън случаите
на продажби/сторно операции, всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на фискално устройство (ФУ) да се регистрира във ФУ чрез операциите
“служебно въведени” или “служебно изведени” суми.
Доказателствата по делото сочат, че на
описаните в АУАН и НП дата и място, дружеството – жалбоподател не е изпълнило
задължението си в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., като извън случай на
продажби/сторно операции не е регистрирало във
фискалното устройство промяна в касовата наличност - извеждането на пари от
касата на дружеството, чрез операцията “служебно изведени” суми. В касата е
имало отрицателна разлика от 27,55 лева, която е следвало да се регистрира във
фискалното устройство.
Следователно правилно е била
ангажирана отговорността на въззивното дружество.
По
възраженията на въззивното дружество:
Съдът намира за ирелевантно
възражението, че отрицателната разлика в касовата наличност се дължи на
действията на служител на дружеството, която при легитимирането на инспекторите
оставила парите от тяхното плащане на масата. В случая е възникнала т.нар.
обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното
дружество да осигури спазването на ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, в случая Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите.
Неоснователно е възражението, че в
АУАН и НП липсват реквизитите по чл. 42, т. 6 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН –
собствено, бащино и фамилно име, точен адрес, както и ЕГН на нарушителя, тъй
като в случая не е ангажирана отговорност на физическо лице за извършено
административно нарушение.
За да бъде определено като
административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно -
чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания, а вина могат да
формират само физически лица - чл. 24 и 26 от Закона за административните
нарушения и наказания. Отговорността на юридическите лица е въведена с
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания, както вече беше посочено, като обективна, безвиновна отговорност на
юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в
предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или
наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може
да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата
или общината при осъществяване на тяхната дейност. Отговорността на
юридическите лица е изведена в самостоятелна глава четвърта от ЗАНН, която е
след глава втора "Административни нарушения и наказания".
Законодателят прави ясно разграничение между отговорността на физическите и
юридическите лица, регламентирана с
различни нормативни разпоредби. Затова и имуществената санкция не е сред
административните наказания, визирани в чл. 13 от Закона за административните
нарушения и наказания, които се налагат за административни нарушения, за които
административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и
юридически лица. Отговорността на юридическите лица е предмет на различна
законова регламентация. Поради това
правилата на ЗАНН, приложими към физически лица, не следва механично да се
прилагат към правилата, регламентиращи отговорността на юридически лица и на
еднолични търговци (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от
3.07.2014 г. на ВАС по т. д. № 5/2013 г., ОСК). Следователно не е необходимо, а и е невъзможно
индивидуализирането на дружеството – нарушител чрез посочване на собствено,
бащино и фамилно име, ЕГН и точен адрес. Юридическите лица се индивидуализират
чрез тяхното наименование и ЕИК или номер по регистър БУЛСТАТ.
По изложените съображения е
неоснователно и възражението на въззивното дружество, че отговорността за
извършеното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на министъра на
финансите може да бъде носена само от физическо лице – законен или упълномощен
представител на дружеството.
Не е налице и твърдяното „фрапиращо
несъответствие“ между законовите разпоредби, които наказващият орган е приел за
нарушени. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочена
нормата, която създава задължения за въззивното дружество и която е нарушена
(чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите), а в
заключителната част е посочена санкционната норма (чл. 185, ал. 1 вр. чл. 185,
ал. 2 ЗДДС), която определя размера на имуществената санкция.
Съдът намира, че в настоящия случай е
неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
По
имуществената санкция:
За гарантиране изпълнението на задължението в разпоредбата на чл. 33, ал. 1
Наредба № Н-18/2006 г., законодателят е предвидил санкционни последици в
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.
Първата алинея на тази норма предвижда налагане на глоба в размер от 100 до
500 лв. за физическите лица, които не са търговци и имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, в
случаите, когато лицето не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС (фискален или
системен бон, регистриращ и отчитащ извършените доставки/продажби в търговски
обект).
Втората алинея на горната административнонаказателна норма се прилага,
когато лицето, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 (извън
случаите на чл. 118, ал. 1) или на нормативен акт по неговото прилагане.
Предвидените санкции са глоба - за физическите лица, които не са търговци от
300 до 1000 лева или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци от 3000 до 10000 лв. Предвидена е и привилегирована разпоредба,
приложима в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
като тогава се налагат по – ниските по размер санкции - по ал. 1.
В конкретния случай наказващият орган законосъобразно е приел, че
неизпълнението на задължението в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. не е
довело до неотразяване на приходи, в каквато посока са доказателствата по
делото, и поради това е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като е
определил и наложил имуществената санкция в размер, предвиден в чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
При определяне на размера на
имуществената санкция следва да се отчетат като смекчаващи отговорността
обстоятелства извършването на нарушението за първи път и ниската стойност на
установената отрицателна разлика.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства определената от наказващия орган
имуществена санкция в размер на 800 лв. се явява завишена спрямо обществената
опасност на деянието.
Справедлива според съда по изложените съображения се явява имуществена
санкция в минимален размер от 500 лв., която се явява напълно способстваща за
изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения,
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в
санкционната си част, като размерът на наложената имуществена санкция бъде
намален до размер от 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 456125 – F500632/08.08.2019
г., издадено от началник на отдел «Оперативни дейности» - Варна в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на „Б.2.“ ЕООД на
основание чл. 185, ал. 1 вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 800 лв. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция до размер от 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване от страните в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: