Р Е Ш Е Н И Е
№260370
гр.Пловдив, 13.03.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 7517 по описа
за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 36-0000623 от 28.10.2020г. на И.Д.Ц.на длъжност Директор на РД“АА“ Пловдив с което на „ВАЛТЕМ КОМЕРС“ ЕООД, БУЛСТАТ *********
със седалище и адрес на управление с.Давидково, обл.Смолян, общ.Баните, представлявано
от В.К.Г.с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.4, т.1, предл.1
от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
С жалбата се прави искане за отмяна
на издаденото НП поради неговата неправилност и незаконосъобразност. Представят
се съображения за неясно описана и объркваща фактическа обстановка, за не яснота
кога е извършено нарушението. Представят се доводи за приложение разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН.
Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител адв.А.А. който поддържа жалбата. Моли атакуваното НП да бъде отменено по
съображения изложени в жалбата, както и за присъждане направените разноски по
делото.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Преди даване ход на делото представя становище за неоснователност
на жалбата и представя доводи за потвърждаване НП като правилно и
законосъобразно. Представя доводи за неприложимост разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като се запозна с материалите по делото
и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Атакуваното
НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в съставен на 05.10.2020г.
от свидетел Х.Й.Ч. *** против дружеството – жалбоподател акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ серия А-2019 № 277349 за това, че на 01.10.2020г. около 00:01
часа в гр.Пловдив, бул.“Х. ***, като лице по чл.16 от Наредба Н-32 на МТИТС за
извършване на периодични технически прегледи
на ППС, извършва следното нарушение: 1. При настъпване на промяна на
обстоятелствата в КТП с разрешение № 1224/02.10.2017г. от кат.III-та, относно документите по чл.18, ал.1, т.5, б.“б“ – копие на свидетелство
за управление на МПС № *** от 14.09.2020г. на В.К.Г.ЕГН ********** не е уведомила ИААА в законно
установения срок от 7 дни. В акта е посочено, че АУАН е съставен в РДАА Пловдив
при подаване на заявление за промяна в обстоятелствата с рег. №
42-03-23-1224/02.10.2020г. с което е нарушил разпоредбите на чл.24, ал.1 от
Наредба Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. Актът е съставен в присъствието на
представляващ дружеството, който го е подписал. На датата на съставянето на
акта е връчен препис от него на представляващия дружеството, удостоверено с
разписка неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред АНО
е било подадено възражение от представляващия дружеството, което не е било
прието като основателно.
На основание констатациите в акта е
издадено атакуваното НП с което е ангажирана административно наказателната
отговорност на дружеството – жалбоподател. В издаденото НП по идентичен с акта
начин е направено описание на нарушението и е посочена нарушената правна норма,
КАТО е добавено при описание на
нарушението датата на която приема че е настъпила промяна в обстоятелствата а
именно 23.09.2020г. Издаденото НП е било
връчено на дружеството на 13.11.2020г. В срок е обжалвано издаденото НП пред
Районен съд гр.Пловдив.
Разпитан като
свидетел в съдебно заседание актосъставителят Х.Ч. потвърди авторството на
съставения АУАН приложен по преписката. Относно нарушението свидетелят посочи,
че нарушението е установено при проверка на документи и представлява не
уведомяване на РДАА Пловдив за промяна в СУМПС след неговото получаване в 7
двенен срок. Поради не наличие на основания за критика съдът кредитира показанията на свидетелят
като обективни, логични и последователни, както и поради потвърждаването им от
другите приети по делото доказателства.
При така установеното съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на
правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение. Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и
се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и
въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
Извършвайки служебна
проверка за законосъобразност на обжалваното НП, включително и такава относно
акта, въз основа на който последното е издадено, съобразно своите правомощия,
съдът не констатира в хода на административно-наказателното производство да са
допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до
цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по
предвидения от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. От приложената по преписката Заповед №
РД-08-30/24.01.2020г. е видно че АНО е в правомощие да издава НП.
Атакуваното НП е издадено
в срок но същото следва да бъде отменено поради следните основания:
В процедурата по цялостно изследване на законосъобразността
на издаденото НП съдът установи, че същото подлежи на отмяна, поради
неспазването на законово определени императивни изисквания, относно процедурата
по установяване и налагане на административно наказание. Допуснатото нарушение
на процесуалните правила обуславя неговата
незаконосъобразност. Законодателят е определил, че по
съставянето на актовете за установяване на административни нарушения по този
закон се прилагат разпоредбите на ЗАНН. За да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно спазване на
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление и в тежест на наказващия орган и задължение на съда е да докаже и
установи в хода на делото по безспорен начин, че това е точно така.Не е
установено и доказано по несъмнен начинизвършването на нарушението и по-точно
същото не е конкретизирано.
Подобно на обвинителния
акт в наказателното производство, наказателното постановление слага рамките на
предмета на доказване в административно-наказателното такова.
Същото следва по недвусмислен и ясен
начин да описва извършеното нарушение и съответно нормата, която задължава
административно-наказателно отговорното лице да извърши определено действие или
пък запретява извършването на такова.
В настоящия случай е налице
нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН съгласно която „
Наказателното постановление трябва да съдържа: 5. описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават...”. Видно от АУАН и от НП е че на дружеството
жалбоподател е вменено
нарушение по Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС – при настъпване на промяна в
обстоятелствата в КТП относно документите
по чл.18, ал.1, т.5 от наредбата – копие на свидетелство за управление
на МПС на В.Г.от 14.09.2020г. не е уведомена ИА „АА“ в законоустановения 7
дневен срок. По отношение на посочения и
в двамата акта документ по отношение на когото е настъпила промяна която
дружеството дължи да съобщи съдът намира разминаване. В АУАН е посочено че този
документ е изискуем по чл.18, ал.1, т.5, б.“в“ от наредба № Н-32/2011г. докато
в издаденото НП е посочена разпоредбата на чл.18, ал.1, т.5, б.“б“ от наредбата
която посочва че това е копие на свидетелството за професионална квалификация
или на удостоверението за допълнително първоначално обучение. От приетите по
делото доказателства се установи че дружеството има надлежно издадено
удостоверение за допълнително обучение, което след издаването му от Т У
гр.София е било изпратено на дружеството с куриер осъществяващ дейност по
доставка на колетни пратки. След получаване на пратката, посочения документ е
бил представен в РД“АА“ Пловдив в срока предвиден от закона.
От така установеното съдът счита че е налице е налице разминаване между обстоятелствената
част на актовете, нормата която определя задължение за изпълнение от страна на
дружеството и под която е подведен да отговаря жалбоподателя , а именно за липсата на такова
просрочие в изпълнение на задължението от страна на дружеството.
За да обоснове това заключение съдът взе предвид и ноторно известното на
страните че при издаване на СУМПС органите на МВР, съгласно разпоредбите на
ЗДвП издават и контролен талон към него. По делото от представените доказателства
се установява че СУМПС на В.Г.е било издадено от органите на МВР на
14.09.2020г. Контролния талон към СУМПС е издадено на 23.09.2020г. По делото
съдът не констатира наличието на надлежни доказателства че В.Г.е получила
своето СУМПС именно на датата посочена като дата на издаване, както и да е била
уведомена за неговото издаване съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от
наредбата, която гласи че при промяна на обстоятелствата, удостоверени с
документите по чл.18, ал.1, лицето по чл.16 писмено уведомява изпълнителния
директор на ИА“АА“ чрез ръководителя на съответното регионално звено на ИА“АА“
в 7 дневен срок от извършване на промяната или от узнаването й, като приложи
документите които я удостоверяват.
Законодателят е
определил, че по съставянето на актовете за установяване на административни
нарушения по този закон се прилагат разпоредбите на ЗАНН. За да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно
спазване на изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление и в тежест на наказващия орган и задължение на съда
е да докаже и установи в хода на делото по безспорен начин, че това е точно
така. Неспазването от страна на административно наказващия орган на
изискването на цитираните норми от ЗАНН, а
също така НПК в наказателно постановление да бъдат посочени всички
обстоятелства и доказателства, които потвърждават нарушението води до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването
на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото Съда в
производството по обжалване на НП по реда на чл.59-63 ЗАНН следва да установява
съществуването или не съществуването на описаното в НП административно
нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или
бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща
същото като административно нарушение. Установяването в
хода на съдебното производство на съществуването или не съществуването на
описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализацията на
съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН Докато законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на административно наказващия орган да
издаде НП, макар в акта за установяване на административно нарушение да е
допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не
се отнася до издаваното НП, при което административно-наказващият орган следва
да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, специалният закон и
подзаконовите нормативни актове, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП, и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.
Ето защо Съдът намира, че не е
консумиран състава на нарушение, под който е подведен да отговоря жалбоподателя
от обективна страна. По гореизложените съображения Съдът намира, че
Наказателно постановление следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на
дружеството – жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за
правна защита (л. 3 от делото), в които е отразено, че е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., което е изплатено изцяло към момента на
сключване на договора. По мнение на настоящия състав този размер е съобразен
към датата на сключване на договора за правна защита с разпоредбите на л.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доколкото се прилага чл.205 от АПК по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
следва да осъди Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ гр.София да заплати направени от дружеството –
жалбоподател в настоящото производство разноски, в размер на 300 лв. по
съображенията, изложени по-горе.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000623 от 28.10.2020г. на И.Д.Ц.на длъжност Директор на
РД“АА“ Пловдив с което на „ВАЛТЕМ
КОМЕРС“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление с.Давидково,
обл.Смолян, общ.Баните, представлявано от В.К.Г.с ЕГН ********** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от ЗДвП е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна
Агенция „Автомобилна администрация“ гр.София ДА ЗАПЛАТИ на ВАЛТЕМ КОМЕРС“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление с.Давидково, обл.Смолян, общ.Баните,
представлявано от В.К.Г.с ЕГН ********** сумата от 300 /триста
/ лева представляваща съдебни разноски – заплатен адвокатски хонорар пред
Районен съд гр.Пловдив.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
В.И.