Р Е Ш Е Н И Е
№ 243
гр. Велико Търново, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието
на секретаря М.Н. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа докладваното от
съдия Калчев касационно НАХД № 10272/2023
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е касационна жалба от Г.Н.Г.
с адрес ***, чрез *** Й. П., срещу Решение № 128/08.08.2023 г. по НАХД №
249/2023 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с което е потвърдено НП №
373/2021 г. от 09.03.2022 г., издадено от началник отдел „МРР“ в ТД Митница
Русе при Агенция „Митници“. Решението се оспорва като противоречащо на материалния
закон. Според касатора липсата на посочените от съда реквизити в акцизния
данъчен документ не представлява толкова съществен недостатък, че да доведе до
нищожност на документа, още повече, че по делото били събрани свидетелски
показания, че алкохолът е натоварен в личния автомобил на Г. и е откаран в
собственото му жилище. Акцентира, че акцизните документи били надлежно
регистрирани в системата и дължимият акциз бил платен, поради което липсата на
два реквизита не би могло да приравни на неизпълнение на данъчното
законодателство. Моли за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него
НП. Претендира разноски.
Ответната страна, началникът на
отдел „МРР“ в ТД Митница Русе при Агенция „Митници“ чрез ***Ш.оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за правилност на решението.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:
С Решение № 128/08.08.2023 г. по
НАХД № 249/2023 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е потвърдено Наказателно
постановление № 373/2021 г. от 09.03.2022 г., издадено от началник отдел „МРР“
в ТД Митница Русе при Агенция „Митници“, с което на Г.Н.Г. от гр. Г. Оряховица
за нарушение на чл. 101в, ал. 3, т. 2 от ЗАДС и на основание на чл. 126, ал. 2,
пр.1 вр. чл. 126, ал. 1 от ЗАДС му е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 1095,24 лев, и на основание чл. 107е, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на
нарушението, а именно общо 117 л. етилов алкохол. Наказателното постановление е
било издадено за това, че в 15:15 часа на 19.10.2021 г., Г.Н.Г. държи в
обитавания от него частен имот, находящ се в ***, акцизни стоки – общо 117 литра,
от които 7 литра "етилов алкохол дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание по обем 58,9% vol. при 20 С", 25 литра
"етилов алкохол - дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно
съдържание по обем 41,1% vol. при 20 С", 50 литра "етилов алкохол -
дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 40,6%
vol. при 20 С" и 35 литра "етилов алкохол - дестилатен алкохолен
продукт с действително алкохолно съдържание по обем 43,1% vol. при 20 С",
без на мястото, където се държат освободените за потребление акцизни стоки да
се съхранява оригинал на акцизния данъчен документ с попълнени всички изискуеми
реквизити, в нарушение на изискванията, въведени с разпоредбата на чл. 101в,
ал. 3, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове.
За да потвърди НП съдът е приел
за установено от фактическа страна, че на 19.10.2021 г. е извършена проверка от
служители на Агенция „Митници“, съвместно със служители на РУ – Г. Оряховица в
частен имот, находящ се в с. ***, собственост на Г.Н.Г., който осигурил
доброволен достъп до имота. В хода на проверката били установени 4 бр. ПВЦ съда
с различни вместимости, съдържащи течност с мирис на етилов алкохол. Г. заявил,
че съдържанието на откритите съдове представлява ракия, варена от него и
семейството му. Към момента на проверката той не представил документи,
удостоверяващи плащането, обезпечаването или начисляването на дължимия акциз.
Установеното количество ракия било иззето от проверяващите. В своите писмени
обяснения, приложени към протокола за проверка, подписан от Г. без възражения
същият вписал, че сварената ракия е негова, на баща му, на приятелката му и на
негов приятел. Била сварена на казаните на Гарата. Имал документ, който щял да
бъде представен до края на седмицата. Ракията била сварена за лична консумация.
С приемо-предавателен протокол от
26.10.2021 г. касаторът предал на митническите служители заверени копия от
Акцизен данъчен документ (АДД) с № **********/15.10.2021 г., справка-декларация
по чл. 45, ал. 2 от ППЗАДС от 15.10.2021 г. и АДД № **********/18.08.2018 г.
ведно със справка-декларация от П.М.И.. АДД № **********/15.10.2021г. бил
издаден на името на Г. за предоставен собствен плодов материал с количество от
920 л от специализиран малък обект за дестилиране "Златна Тракия"
ЕООД в гр. Тутракан. АДД № **********/18.08.2018 г. бил издаден на името на П.М.И.
за предоставен собствен плодов материал с количество от 400 л от специализиран
малък обект за дестилиране "Дионисий 2013" ЕООД, находящ се в с.
Поликраище. От митническите органи било установено точното количество на
иззетите стоки и на алкохолното ѝ съдържание, като дължимият акциз бил
изчислен на 547,62 лв. На 14.12.2021 г. в присъствието на Г. бил съставен АУАН
№ 340 за извършеното нарушение на чл. 101в, ал. 3, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове, срещу който не са подадени възражения, а въз основа на него
е издадено оспореното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка ГОРС е изложил мотиви, че при издаването на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП,
нито пък са налице такива нарушения на процедурата по вземане на пробите по
Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за
целите на контрола върху акцизните стоки. Посочил е, че лабораторните
експертизи за определяне на действителното алкохолното съдържание по обем на
иззетата стока са извършени в съответствие с Регламент (ЕО) № 2870/2000 от 19
декември 2000 година на Комисията относно определяне на референтни методи на
Общността за анализ на спиртните напитки, и че правилно е изчислен дължимият
акциз на иззетата стока – етилов алкохол – дестилатен алкохолен продукт с
определеното от експертизите действително алкохолно съдържание по обем. Относно
вмененото на касатора нарушение на чл. 101в, ал. 3, т. 2 от ЗАДС въззивният съд е
приел, че същото е доказано от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като от приложения акцизен данъчен документ с №
**********/15.10.2021 г. е видно също, че в него не са попълнени всички
изискуеми от закона реквизити, в частност "превозвач и регистрационен
номер на превозното средство" и "точен адрес на мястото на доставка и
разтоварване".
Според съда като е
държал в обитавания от него частен имот процесните акцизни акцизни стоки – общо
117 литра, без на мястото, където се държат освободените за потребление акцизни
стоки, да се съхранява оригинал на акцизния данъчен документ с попълнени всички
изискуеми реквизити, в нарушение на изискванията, въведени с разпоредбата на чл.
101в, ал. 3, т. 2 от ЗАДС, Г. е осъществил състава на нарушение по чл. 126, ал.
2 от ЗАДС и правилно и законосъобразно наказващият орган му е наложил
съответното административно наказание. Посочил е, че съгласно Тълкувателно
постановление № 1/16.2.2023 г. по т. д. 2/22 г. на ВКС и ВАС субект на
нарушенията по чл. 126 от ЗАДС може да е всяко лице, а не само регистрираните
по този закон. Съдът е отхвърлил възражението за маловажност на деянието, като
е посочил, че приложим в случая се явява специалния закон ЗАДС, по силата на
който маловажни случаи по чл. 118, 122, 123, 126 и 126а от ЗАДС са тези, при
които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не
надвишава 50 лева, а настоящият случай не попада в тази хипотеза. На последно
място ГОРС е посочил, че след като е
налице противоправно поведение и извършено нарушение от страна на Г., то
правилно и законосъобразно на основание чл. 107е, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал.
1 от ЗАДС наказващият орган е отнел в полза на държавата предмета на
нарушението – акцизни стоки – алкохолни напитки - 117 литра дестилатен
алкохолен продукт.
Настоящият касационен състав
намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. В производството по постановяване
на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При
пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства
Горнооряховският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които
се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат
повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване
на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с
възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.
Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на
съдебния акт.
Съгласно чл. 126, ал. 2 от ЗАДС наказанията по ал.
1 се налагат и на лице, което държи, превозва, претоварва или доставя/получава
акцизни стоки в нарушение на забраните и изискванията за данъчните и другите
документи по чл. 101в, ал. 1, 2, 3 или 5. Съгласно чл. 101в, ал. 3, т. 2 от ЗАДС получателите по регистриран електронен акцизен данъчен документ или по
акцизен данъчен документ са длъжни да съхраняват на местата, където се държат
от тях освободените за потребление акцизни стоки оригинал на акцизния данъчен документ с попълнени
всички изискуеми реквизити. В случая е безспорно установено, че при извършената
проверка на 19.10.2021 г. в имота на касатора, същият не е представил акцизни
документи за съхраняваните там акцизни стоки. Този факт е отразен в протокола
от проверката, който е подписан от Г. без възражения. Акцизни документи са
представени една седмица по-късно – на 26.10.2021 г. Следователно е доказано
нарушението на чл. 101в, ал. 3, т. 2 от ЗАДС, тъй като касаторът не е
съхранявал на мястото, където се държи акцизната стока оригинал на акцизния
данъчен документ. Съгласно чл. 84, ал. 1
от ЗАДС данъчни документи по смисъла на ЗАДС са акцизния данъчен документ или
регистриран електронен акцизен данъчен документ – т. 1, както и по т. 2 -
известие към акцизен данъчен документ или регистрирано електронно дебитно или
кредитно известие. Тези данъчни документи съгласно ал. 2 на чл. 84 са частни
документи, издавани от лицензиран складодържател или от регистрирано по този
закон лице, за удостоверяване възникването на задължение за начисляване и
заплащане на акциз. Именно лицензираните складодържатели, регистрираните по
ЗАДС лица, както и лицата по чл. 3, ал. 1, т. 4 и 6 издават регистриран
електронен акцизен данъчен документ, като за лицата по чл. 24, ал. 1, т. 3 и 4,
чл. 57, 58в и 60а от ЗАДС се допуска издаване на съответния документ на хартиен
носител в два екземпляра - за издателя и за получателя, без да се изисква
регистрация в информационната система на Агенция Митници. В настоящия казус,
както се посочи по-горе, при проверката не е представен нито един от тези
документи. Ирелевантно за реализирането на административнонаказателната
отговорност по цитирания текст на чл. 101в, ал. 3, т. 2 от ЗАДС е по-късното
представяне на документи за начислен и платен акциз. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че тази отговорност не е ангажирана единствено заради
липсата на два от реквизитите в акцизния данъчен документ /което не може да се
вмени във вина на касатора, тъй като същият не е негов издател/, а заради това,
че Г. не е съхранявал издадените документи на мястото на държане на акцизните
стоки. На последно място, ГОРС правилно е приел, че няма основание за прилагане
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се разкриват характеристиките на
маловажен случай по смисъла на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, съгласно който
маловажни случаи са тези, при които двойният размер на акциза за стоките -
предмет на нарушението, не надвишава 100 лева.
При този изход на делото и предвид своевременно
направеното искане на ответника следва да му се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл.
222, ал. 1 от АПК от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 128/08.08.2023г. по НАХД № 249/2023 г. на
Районен съд-гр. Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. с адрес ***, ЕГН **********,
да заплати на Агенция „Митници“ гр. София сумата от 80 лв. /осемдесет лева/,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.