№ 296
гр. Сливен, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20222230104535 по описа за 2022 година
В исковата молба ищецът твърди, че ответника е сключил договор за
потребителски кредит на 30.01.2021 г., който е отпуснал кредит на ответницата в размер на
500лв. Сочи се, че до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, няма
постъпили плащания от ответницата.
Поискано е, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
500лв главница по договор за потребителски кредит, 57.69лв, представляваща договорна
лихва по кредита за периода 30.08.2021г. до 26.02.2022 г. и 17.92 лв, представляваща
обезщетение за забава за периода 26.02.2022г. до 4.07.2022г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението.
Поискано е, да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените по делото
разноски по заповедното и исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявеният главен установителен иск, като такъв с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен установителен иск за договорна
лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен установителен иск за обезщетение
за забава, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му,
че между Изи финанс ЕООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит,
1
предоставянето на сумата по договора за потребителски кредит от ищцовото дружество на
ответника, уговарянето на размера на погасителните вноски по ДПК, размера на
неиздължената главница, размера на неиздължената договорна лихва, размера на
обезщетението за забава, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответницата не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява. Постъпило е писмено становище от ищцовото дружество, че не възразява делото да се
гледа в негово отсъствие, поддържа исковата молба и представените доказателства,
поискано е да се постанови неприсъствено решение по делото и да бъде уважен изцяло
предявеният иск като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява, не е направено
искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
С протоколно определение от 5.04.2023 година съдът е обявил, че ще произнесе
неприсъствено решение по спора.
Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището на страните,
представените и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 30.08.2021 г. е сключен договор за заем между Изи финанс ЕООД и Е. Д. Г., по
силата, на който Изи финанс ЕООД, в качеството на кредитор е отпуснало сумата от 500 лв.,
като е уговорено сумата да бъде изплатена за шест месечни погасителни вноски в размер на
99.83лв. всяка. Договорена е лихва по договора за потребителски кредит в размер на
57.69лв.
На 19.07.2022г. е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК от Изи финанс ЕООД срещу Е. Д. Г. за главница в размер 500 лв., договорна лихва в
размер на 57.69лв за периода 30.08.2021г. до 26.02.2022г., обезщетение за забава в размер на
17.92лв за периода от 26.02.2022г. до 4.07.2022г., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми и разноски по
делото в размер на 125 лв.
На 20.07.2022 г. по ч.гр.д.№3100/2022г. на СлРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по силата, на която е осъден длъжника Е. Д. Г. да
заплати на „Изи финанс ЕООД да заплати главница в размер на 500 лв., договорна лихва в
размер на 57.69лв за периода 30.08.2021г. до 26.02.2022г., обезщетение за забава в размер на
17.92лв за периода от 26.02.2022г. до 4.07.2022г., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми и разноски по
делото в размер на 125 лв.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.1 от ГПК и в дадения
едномесечен преклузивен срок за отговор заявителят е предявил искове по отношение на
вземанията си.
2
Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от
събраните по делото писмени доказателства, които са ясни, непротиворечиви и
кореспондират помежду си.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
Налице са предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: първо-ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба, като е предупреден за последиците от не представянето на отговора, със
съобщение от 27.01.2023 г. му е връчен препис от исковата молба, писмените доказателства
и разпореждането от 17.11.2022 г.; второ-ответникът не се явява в първото заседание по
делото; трето - не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и четвърто
- ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено
решение по делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника
са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа с разпореждането,
връчено му на 27.01.2023 г.и с призовката, която му е връчена на 10.05.2023 г.са му указани
последиците от неявяване в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1,
т. 2 от ГПК, а именно - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид направеното възражение в заповедното производство от ответника
ищцовото дружество има правен интерес от предявяването на установителен иск, по силата
на който да се признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество
главница в размер на 500 лв.
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК.:
Безспорно се установи по делото, че по силата на сключения договор ищцовото
дружество е предоставило на ответника сумата от 500 лв. и е договорило месечна
погасителна вноска по отпуснатия договор за потребителски в размер на 99.83 лв. месечно
за шест месеца. Не се спори по делото, че ответникът е преустановил плащанията си по
договора за потребителски кредит и дължимата, но незаплатена сума по договора за
потребителски кредит главница е в размер на 500 лв. и не е изплатена на ищцовото
дружество.
Предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и доказан и да се
признае за установено спрямо Е. Д. Г., че дължи на Изи финанс ЕООД сумата от 500 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит от 30.08.2021г.
Ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 19.07.2022 г.
3
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК.:
Безспорно се доказа в настоящото производство, че след сключването на договора
ответницата е преустановила плащането на погасителни вноски по договора за
потребителски кредит. Установи се в производството, че дължимата договорна лихва е в
размер на 57.69лв. С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се признае за установено
спрямо Е. Д. Г., че дължи на Изи финанс ЕООД сумата в размер на 57.69лв,
представляваща договорна лихва.
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК, вр. чл. 86 от ЗЗД:
Безспорно се доказа в настоящото производство, че след сключването на договора
ответникът Е. Д. Г. е преустановила плащането на погасителни вноски по договора за
потребителски кредит. С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се признае за
установено спрямо Е. Д. Г., че дължи на „Изи финанс“ ЕООД обезщетение за забава в
размер на 17.92лв за периода от 26.02.2022 г. до 04.07.2022 г.
Съдът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца, направените поделото разноски по заповедното и по исковото
производство в размер на 600лв.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2
от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК, че Е. Д. Г., ЕГН ********** от
*********** дължи на Изи финанс ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, сумата от 500 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски кредит от 30.08.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението-19.07.2022г. до окончателното й плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК., че Е. Д. Г., ЕГН ********** от
*********** дължи на Изи финанс ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, договорна лихва в размер на 57.69лв. за периода 30.08.2021г. до
26.02.2022г..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК., че Е. Д. Г., ЕГН ********** от
*********** дължи на Изи финанс ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, сумата от 17.92 лв, представляваща обезщетение за забава за периода от
26.02.2022г. до 4.07.2022г.
4
ОСЪЖДА Е. Д. Г., ЕГН ********** от *********** ДА ЗАПЛАТИ НА Изи финанс
ЕООД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: **** сумата от 600лв,
представляваща направените в исковото и заповедното производство разноски.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи
на обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на
страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено Е. Д. Г., ЕГН **********
от *********** , че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от
връчването на препис от неприсъственото решение.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5