Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
…. февруари 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на единадесети януари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№2407 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.422 вр. с чл.415, вр. с чл.124, ал.1 ГПК и чл.232,
ал.2 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът С.О.- район Лозенец, твърди че по
ч.гр.д.№30957/2020г. по описа на СРС, 43-ти състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника „А.-1“ ООД, срещу която длъжникът е
подал възражение. Предявява този установителен иск в преклузивния срок, като
моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че последният
дължи на ищеца сумата от 30 800лева неплатен наем за периода от
01.01.2017г. до 30.06.2018г., ведно със законната лихва за забава за периода от
15.07.2020г., за която сума е издадена незабавната заповед за изпълнение.
Претендира направените в заповедното и исковото производство съдебни разноски.
Твърди, че с ответника е обвързан от наемно правоотношение, договор за наем,
сключен на 01.06.2015г., касателно имот частна общинска собственост,
представляващ кафе-клуб със застроена площ от 144 кв.м, находяща се в сграда на
ул.“******, при уговорена наемна цена от 1 500лева без ДДС. Дължимият наем
е за периода от 01.01.
2017г. до 30 юни 2018година, общо в размер на 30 800лева.
Моли съда да уважи предявения установителен иск и признае по
отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 30 800лв., представляващо
неплатен наем за посочения период от време, претендира лихвата от датата на
подаване на заявление. Моли присъждане на деловодните разноски в двете
производства.
В срока за отговор ответникът „А.“ ООД, ЕИК ******, не дава
отговор на исковата молба и не взема становище по претенцията в законовия срок.
Подаденият отговор от ответника с вх.№282063/19.02.2021 година е извън
преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК. Ответникът не е доказал твърдението си,
че осъщественото от него процесуално действие е извършено в срока по чл.367 ГПК, който срок се явява преклузивен за подаване на отговор на исковата молба и
въвеждане в предмета на спора правопогасителните възражения на ответника.
Ето защо съдът не приема подадения от ответника отговор на
исковата молба, с вх.№282063/19.02.2021 година и приема, че това действие е
неизвършено от ответника, на основание чл.101, ал.3 ГПК, тъй като съдът е дал
указания на ответника да отстрани нередовностите на подадения отговор,
касателно срока на подаването му. Направените от ответника правопогасителни
възражения за прихващане и за изтекла погасителна давност не са приети за
разглеждане в това производство, тъй като не са направени в срока за отговор на
исковата молба –по аргумент от т.4 от ТР№ 1
ОТ 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
В срока за произнасяне по делото е
постъпила молба от ответника „А.“ ООД, ЕИК ******, с вх.№368345/08.12.2021година,
съдържаща твърдения за извършено от ответната страна извънсъдебно изявление за
прихващане от ответника, което е връчено на ищеца, по което не е налице
противопоставяне от ищцовата страна и тъй като изявлението за прихващане има
правопогасителен ефект, страната е поискала от съда да внесе за разглеждане
делото в открито съдебно заседание.
Към молбата е представено уведомление за прихващане,
изходящо от ответника „А.“ ООД, ЕИК ******, отправено до ищеца С.О. – район
Лозенец, с което ответникът твърди, че в наетия имот е направил разходи по
ремонтно-строителни работи, описани в изявлението, на обща стойност
39 891,18лв, които представляват вземане на тази страна по отношение на
ищеца и с това си вземане ответникът прихваща вземането на ищеца, произтичащо
от наемното правоотношение.
Представени са доказателства за това, че изявлението е
достигнало до другата страна в процесуалната връзка.
На 17.12.2021година по делото е постъпила становище от С.О.
– район Лозенец, с което се оспорва вземането на ответника и с което ищецът се
противопоставя да е настъпил правопогасителния ефект на компенсацията.
Към становище страната е представила възражение, адресирано
до ответника, от което се установява, че изявлението за прихващане е достигнало
до нея на 26.11.2021година и ищецът възразява да са налице предпоставките на
чл.103 ЗЗД, за да настъпи погасителния ефект на компенсацията.
Съдът е отменил хода по съществото на делото, внесъл го е за
разглеждане в открито съдебно заседание
и е дал указание на ответника, че носи доказателствена тежест за
настъпилия погасителен ефект от извършената от него компенсация, като установи
при пълно и главно доказване предпоставките по чл.103 и чл.104 ЗЗД.
В проведеното открито съдебно заседание на 11.01.2022 година
ответникът е поискал от съда да допусна СТЕ, която да остойности направените от
него разходи по обекта, предмет на договора за наем, което искане съдът е
оставил без уважение като преклудирано.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Въз основа на подадено заявление с
вх.№3035628/15.07.2020година от С.О. – район „Лозенец“ за издаване на заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение, е образувано
ч.гр.д.№3095782020г. по описа на СРС, 43-ти състав, по което заповедният съд на
05.08.2020г. издава заповед за изпълнение на парично задължение, на основание
чл.417 ГПК, с която разпорежда длъжникът „А.-1“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати на С.О. – район „Лозенец“ сумата от
30 800лева с ДДС, представляваща
наемна цена по договор за наем, за периода от 01.01.2017г. до 30.06.2018
година, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 15.07.2020г. до
окончателното и заплащане и разноски по делото в размер на 616лева държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1 050лева.
На 14.10.2020година по делото постъпва
възражение от длъжника „А.-1“ ЕООД, ЕИК ******, с което оспорва съществуване на
вземането на заявителя.
Съобразно приложената разписка от
покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 19.09.2020г. по изп.д.№20209190400305
по описа на ЧСИ С.А., заповедният съд е приел, че възражението е направено в
срока по чл.414, ал.2 ГПК и е дал указания на заявителя да предяви положителен
устновителен иск за вземането си.
Разпореждането на съда е връчено на страната
на 10.11.2020 година.
На 07.12.2020г. по делото постъпва
молба, с която заявителят представя копие на искова молба с
вх.№298593/04.12.2020г. по входящия регистър на СГС.
По отношение на
предявения от ищеца установителен иск по чл.422 вр. с чл.415, вр. с член 124 ГПК и във връзка с член 232, ал.2 ЗЗД –
за дължимост на процесното вземане, за което ищецът се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение в размер на 30 800лева, представляващо
наем цена по договор за наем, за периода от 01.01.2017г . до 30.06.2018 г. по
ч.гр.д.№30957/2020г. по описа на СРС.
Съдът приема същият за процесуално допустим, с оглед
специалните предпоставки за допустимостта на положителния установителен иск –
издадена заповед за изпълнение, наличие на постъпило възражение от длъжника в
срока по чл.414, ал.2 ГПК (ПДИ е връчена на длъжника от ЧСИ на 19.09.2020г. и
подаден в срока по чл.415, ал.4 ГПК установителен иск (съобщението с указанията
на заповедния съд е получено на 10.11.2020година, исковата молба е постъпила в
съда на 04.12.2020година).
По делото страните не спорят, че на 01.06.2015година
са сключили договор за наем по силата на който ищецът С.О. – район „Лозенец“, в
качество на наемодател, е поела задължение да предостави на ответника „А.-1“
ООД, ЕИК ******, за временно и възмездно ползване част от имот – частна
общинска собственост кафе- клуб, със застроена площ от 144 кв.м, състоящ се о
две зали, три складови помещения и санитарен възел, АЧОС №4566/09.02.202.02г.,
находящ се в едноетажна сграда на ул.“******, а „А.-1“ ООД, ЕИК ******, в качество
на наемател, е поело задължение да заплаща месечен наем в размер на
1 500лева без ДДС до 10-то число на текущия месец.
Страните са се съгласили, че при забава
в плащането, наемателят ще дължи неустойка на наемодателя в размер на от 0,5% на ден от дължимата сума, но не
повече от 10% от наемната месечна цена.
Конкретизирали са правата и
задълженията, които произтичат от облигационната връзка, посочили са
основанията за прекратяване на наемното правоотношение.
Уговореният срок за действие на
договора е 5 години, който започва да тече от датата на неговото подписване.
По делото страните не спорят, че имота,
предмет на договора е предоставен от наемодателя на наемателя, както и че
ответникът, като наемател, не е изпълнил основното си задължение, произтичащо
от наемния договор да заплати уговорената цена за ползване на обекта на
договора за процесния период от време – 01.01.2017година до 30.06.2018 година.
Ответникът не е въвел своевременно
правопогасителни възражения, включително и такова за извършено плащане на
претендираната наемна цена, а такова обстоятелство не се установява по делото.
Ето защо настоящият състав на съда
приема, че предявената установителна претенция относно вземането на ищеца,
произтичащо от обвързващата страните облигационна връзка, представляващо цена
за ползването на имота за посочения период от време, се явява доказана и вземането е съществуващо в посочения от ищеца
размер, поради което предявеният положителен установителен искът се явява
основателно предявен.
По направеното от ответника
извънсъдебно изявление за прихващане.
Съгласно разпоредбата на чл.103 ЗЗД
материалноправните предпоставки за извънсъдебното прихващане са изискуемост и
ликвидност на активното вземане- това на прихващащия.
Въпросът е дали от изявлението на ответника
за прихващане е настъпил правопосагителен ефект и дали в резултат на това изявление за
компенсация, вземането на ищеца съществува.
За да се отговори на този въпрос,
отчитайки, че изявлението за прихващане на ответника, направено при висящност
на процеса, касаещ вземането на ищеца, е достигнало до другата страна е от
значение само за съобразяване на последиците от упражненото потестативно право
на ответника. Доколкото ищецът, като адресът на изявлението, е заявил
становище, че не е налице ликвидност и изискуемост на вземанията на ответника,
то с оглед противопоставянето на ищеца срещу изискуемостта и/ или ликвидността
на вземането, следва да се приеме, че не би могло да се зачете това прихващане
да е с последици на извънсъдебно. След като не може да се обоснове извод за
направено извънсъдебно прихващане, то и погасителен ефект от изявлението на
ответника не може да бъде зачетен.
Ето защо съдът приема, че вземането на
ищеца съществува в посочения размер и същото не е погасено чрез плащане или
друг правопогасителен способ.
Направеното от ищеца възражение и
противопоставяне на изявлението за компенсация на ответника, обосновава правен
интерес за последния да дири защита на твърдяното си право по съдебен ред, в
друг процес.
По разноските.
Съгласно
приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на чл.422 от ГПК иск,
следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът
претендира разноски в заповедното и в исковото производство, като съобразно
представения от него списък по чл.80 ГПК, разноските, които претендира в
настоящето производство са следните: - заплатена държавна такса от 616лв.(платена);
адвокатско възнаграждение в размер на 1 050лв. ( за което по делото са представени доказателства, че е платено от
ищеца). Общият размер на претендираните разноски е сумата от 1 666лв. Внесени и
разноски за депозит за вещо лице в размер на 500лв. Разноските в заповедното производство са в
размер на 1 666лв. и по делото са налични доказателства, че са реално
извършени.
Ето
защо искането на ищеца за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
следва да бъде уважено в посочените размери касателно заповедното и исковото
производство.
Водим
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 ГПК
и чл.232, ал.2 ЗЗД, по предявен от С.О. – район Лозенец, БУЛСТАТ ******, с
адрес гр.София, бул.******, със съдебен адрес ***, чрез адв.С.М., по отношение
на „А.-1“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен
адрес ***.2, че ищецът има вземане спрямо ответника в размер на сумата от
30 800лв. (тридесет хиляди и осемстотин лв.), представляващо наемна цена
за периода от 01.01.2017г. до 30.06.2018г. по силата на договор за наем, сключен
между страните на 01.06.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от 15.07.2020г. до окончателното и заплащане, за която сума ищецът се е
снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№30957/2020г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, А.-1“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на С.О. – район Лозенец, БУЛСТАТ ******, с адрес
гр.София, бул.******, разноски по заповедното производство в размер на
1 666лв.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, А.-1“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на С.О. – район Лозенец, БУЛСТАТ ******, с адрес
гр.София, бул.******, разноски по Т.Д.№2407/2020г. по описа на СГС, ТО, 6-6- състав,
в размер на 2 166лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: