Определение по дело №30/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№58-РЗ

гр. Видин 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в закрито заседание на

Единадесети февруари

през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

30

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано е по жалба на Н.Ц.Т. против Решение № 1040-05-1/27.01.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт/ТП на НОИ/ - Видин. Жалбоподателят иска то съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното определение като незаконосъобразно и неправилно, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ответникът директорът на ТП на НОИ-Видин, в изпълнение разпореждане на съда, представя цялата преписка по издаване на оспорвания акт, изразява становище за правилност на решението.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Видин като взе предвид доводите на жалбоподателя, обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е Решение № 1040-05-1/27.01.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт/ТП на НОИ/ - Видин, с което е оставена без разглеждане жалба на Т., против Разпореждане № 051-00-2683-3/14.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Видин, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО на Т. е отказано отпуснато парично обезщетение за безработица.

Въпросното разпореждане е съобщено лично на адресата му на 20.12.2021 г., видно от надлежното удостоверяване на това обстоятелство в известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка. Недоволна от така издаденото определение е сезирала съда с жалба, депозирана лично от нея, на 12.01.2022 г.

От представената и приобщена като доказателство преписка по издаване на оспорвания акт се установява, че Т. е сезирала Директора на ТП на НОИ-Видин със заявление да й бъде изплатено парично обезщетение за безработица на основание Кодекса за социално осигуряване. Въз основа на така подаденото заявление е образувано административно производство, завършило с издаване на Разпореждане № 051-00-2683-3/14.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Видин  чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО. Въпросното разпореждане е изпратено за връчване на жалбоподателя на посочения от нея адрес.

Видно от представеното в преписката известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка въпросното разпореждане е получено лично от нея на 20.12.21 год.

При така приетото от фактическа страна, съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок по чл. 88, ал. 3 от АПК и от лице, за което обжалвания акт е неблагоприятен, имащо правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Аргументите на съда, за да направи този извод са следните:

Оспорваният в настоящето производство акт е издаден от компетентен административен орган, в хода на производство проведено по реда на чл. 88 от АПК. Постановен е в изискваната от закона форма, съобразно разпоредбата на чл. 59 от АПК. Иначе казано няма основание за отмяната му като незаконосъобразен поради наличие на пороци по смисъла на чл. 146, т. 1 и съответно чл. 146, т. 2 от АПК

По делото не съществува спор между страните, че адресът за кореспонденция посочен от жалбоподателя, в подаденото от нея заявление за изплащане на обезщетение за безработица. Безспорно е от събраните и приобщени към доказателствения материал по делото е, че на точно този, посочен от самата жалбоподателка адрес е изпратено за връчване Разпореждане № 224-00-633-3/15.09.20201 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Видин, с което е отказано на Т. отпуснато на парично обезщетение за безработица. Установява се по безспорен и недвусмислен начин, че разпореждането е връчено на Т., на посочения адрес. Т. не спори нито, че адресът за връзка с административния орган е точно този, нито пък оспорва, че получила писмото, съдържащо въпросното разпореждане. Не спори и, че писмото е получено на 20.12.2021 г. Не е твърди, а и не се представят доказателства, жалбата срещу Разпореждане № 224-00-633-3/15.09.20201 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Видин да е подадена на друга дата от тази посочена от директора на ТП на НОИ-Видин в обжалваното определение – 12.01.2022 г. Де факто жалбоподателката признава, че е депозирала жалбата си лично на 12.01.2022 г. в деловодството на ТП на НОИ- Видин и че жалбата й е заведена в деловодната система на административния орган с вх. № 1012-05-5/12.01.2022 г.

При така приетото за установено от фактическа страна правилно, обосновано и законосъобразно ответникът е приел, че депозираната от Т. жалба на 12.01.2022 г. е подадена след изтичане на законоустановения срок, в който това може да бъде направено, а именно- 14-дневен от узнаване на акт. След като Разпореждане № 224-00-633-3/15.09.20201 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Видин е било връчено на адреса, посочен от самата жалбоподателка като такъв, на който да му бъдат връчвани книжа във връзка с подаденото от нея заявление за отпускане на обезщетение за безработица  и в 14- дневния срок от узнаване на административния акт не е подадена жалба срещу въпросното разпореждане, жалбата е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане, съобразно  чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК. Несъмнено разпореждането, с което е отказано обезщетение за безработица на Т. е връчено на адреса, лично на жалбоподателката на 20.12.2021 г. Срокът, в който жалбоподателката е могла законосъобразно да упражни правото си на жалба е изтекъл на 04.01.2022 г./първия работен/. Очевидно жалбата, която е подадена едва на 12.01.2022 г. е подадена много след изтичане на срока, в който Разпореждане № 224-00-633-3/15.09.20201 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Видин може да бъде обжалвано. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че административният орган е издал едни административен акт при правилно приложение на материалния закон, поради което оспорваният акт е законосъобразен, а жалбата на Т. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Що се отнася до развиваните в жалбата доводи, че е получила Разпореждане № 224-00-633-3/15.09.20201 г. заедно с разпореждане за възобновяване на производството, в което е посочено, че са получени данни от Великобритания за периода на осигуряване и заетост на лицето и това я е объркало за изхода на производството по отпускане на обезщетение, то Съда намира същите за неоснователни. Независимо, че са от една и съща дата, то безспорно е ясна хронологията на същите, а именно че след разглеждане на получените данни за осигуряване е постановен отказ. Още повече, че в разпореждането за отказ ясно е указан срока за обжалване, както и пред кой съд се обжалва.

Обективирано с жалбата е и искане за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането.

По отношение на искането за възобновяване на срока за обжалване на основание чл.161, ал.1 АПК, то АС Видин намира същото за недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 АПК възстановяване на срока може да се поиска в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата. Според цитираната разпоредба крайният срок да се поиска възстановяване на срока за обжалване на административния акт е 7-дневен от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане.

По същество, молбата за възстановяване на срока за обжалване на Разпореждане № 224-00-633-3/15.09.20201 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Видин, следва да е отправена първо към административния орган. Твърдението на жалб.Т., че органа не е взел отношение по това искане не се споделя от АС Видин. Видно от жалбата на Т. подадена до органа е, че  в нея такова искане няма. Затова органа няма как да вземе становище по ненаправено искане.

Още повече, дори да се разгледа по същество, следва да се вземе предвид, че разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК предвижда възможност за възстановяване на пропуснат от страната срок за извършване на определено процесуално действие, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Следователно, за да се приеме, че искането е основателно е необходимо да бъдат ангажирани доказателства за наличието на една от двете алтернативно предвидени хипотези на чл. 161, ал. 1 от АПК. От данните по делото не се установява нито една от посочените хипотези. В случая категорично липсват доказателства за наличие на особени и непредвидени обстоятелства, попречили на жалбоподателя да сезира в нормативноустановения преклузивен срок компетентния орган, нито се установява поведение на администрацията на ответника, въвело жалбоподателя в заблуждение. За пълнота относно втората хипотеза, следва да се посочи, че за да се приеме, че е налице заблуждение от страна на администрацията на ответника, то следва в акта да е създадена невярна представа у адресата относно някой от елементите на срока за обжалване – нещо, което не е налице в процесния случай.

По делото е представена медицинска бележка за домашно лечение на 17 годишния син на жалбоподателката, като срока, за който тя се отнася засяга само един от 14- те дни дадени й за обжалване. Касае се за домашно лечение, което не попада в понятието за "особени непредвидени обстоятелства",  с оглед трайно възприетата съдебна практика, такива могат да бъдат действия или обстоятелства, които са настъпили извънредно, и които обективно са възпрепятствали страната да извърши съответното процесуално действие, в случая, да подаде жалбата си в законоустановения срок.В случая от събраните по делото доказателства, не се установяват внезапно възникнали, обективни, непредвидени и непреодолими обстоятелства, настъпили в срока за обжалване на административния акт, които да са възпрепятствали молителя да упражни правото си на оспорване.

Предвид всички изложено, искането по чл.161 АПК, е недопустимо, тъй като липсва направено такова искане пред административния орган и поради това няма и произнясяне от негова страна, след като няма произнасяне от органа,  то и Съда няма какво да ревизира. В този смисъл жалбата е недопустима, в тази част.

Водим от горното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът

                                  ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ц.Т. против Решение № 1040-05-1/27.01.2022 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт/ТП на НОИ/ - Видин.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за възстановяване на срока за обжалване на Разпореждане № 051-00-2683-3/14.12.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Видин.

Определението, в частта, в която е оставено без разглеждане искането за възстановяване на срока подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението пред ВАС, в останалата част е окончателно.

СЪДИЯ: