Решение по дело №16591/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 110
Дата: 8 януари 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20221110216591
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.
при участието на секретаря Д. Н. Ц.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г.Административно наказателно дело
№ 20221110216591 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г. Г.

при участието на секретаря Д. Ц., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №16591 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-022961/10.11.2022 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на А. Е. М. са наложени
административни наказания: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба на А. Е. М. се иска отмяна на
постановлението и присъждане на разноските.
Жалбоподателят А. Е. М., редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.Б., който моли за отмяна на постановлението и
присъждане на разноските.
Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 16.10.2022 г. около 03:55 часа в София А. Е. М. управлявал лек
автомобил “Фоксваген УП“ с рег.№******по бул.“Д-р Г.М.Д.“ с посока на
движение от ул.“Никола Габровски“ към бул.“Драган Цанков“.
А. Е. М. бил спрян за проверка от свидетелите М. и Д..
Св.М. възприел, че А. Е. М. лъха на алкохол и след покана водачът
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство, както и да даде кръв за медицинско изследване.
Св.М. съставил акт на жалбоподателя, но той отказал да го подпише.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите К., Д. и М., както и от писмените доказателства по делото.
Поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта
на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да
постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
2
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че
същата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят А. Е. М. е извършил нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
защото е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол.
По чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е
словесно правилно формулирано и отговаря на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Глобата и лишаването от право да управлява МПС са съобразени по
размер с характера на нарушението – те са фиксирани от законодателя и не
подлежат на изменение.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Съдът не е установил незаконосъобразност на обжалваното
постановление.
В случая безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС.
Водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство, както и
медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, въпреки издадения му талон.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
3
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №22-4332-022961/10.11.2022 г. на началник група
в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-022961/10.11.2022 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на А. Е. М. са наложени
административни наказания: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба на А. Е. М. се иска отмяна на
постановлението и присъждане на разноските.
Жалбоподателят А. Е. М., редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.Б., който моли за отмяна на постановлението и
присъждане на разноските.
Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 16.10.2022 г. около 03:55 часа в София А. Е. М. управлявал лек
автомобил “Фоксваген УП“ с рег.№****** по бул.“Д-р Г.М.Д.“ с посока на
движение от ул.“Н.“ към бул.“Д.“.
А. Е. М. бил спрян за проверка от свидетелите М. и Д..
Св.М. възприел, че А. Е. М. лъха на алкохол и след покана водачът
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство, както и да даде кръв за медицинско изследване.
Св.М. съставил акт на жалбоподателя, но той отказал да го подпише.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите К., Д. и М., както и от писмените доказателства по делото.
Поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта
на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да
постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като съдът счита, че
същата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят А. Е. М. е извършил нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
1
защото е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол.
По чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е
словесно правилно формулирано и отговаря на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Глобата и лишаването от право да управлява МПС са съобразени по
размер с характера на нарушението – те са фиксирани от законодателя и не
подлежат на изменение.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Съдът не е установил незаконосъобразност на обжалваното
постановление.
В случая безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС.
Водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство, както и
медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, въпреки издадения му талон.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

2