№ 58 / 7.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 04.02.2020 г. в състав:
Председател : Евгения Петкова
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 2645 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за установяване вземане на Заявител в заповедно производство по реда на чл.422, ал.1, вр.чл. 415 и чл. 410 ГПК.
Ищецът- „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, жк Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията № 4-6, законен представител Райна Ивнова Миткова- Тодорова- управител, чрез адв.А.М.К., преупълномощена от „Адв. дружество Иванов и Денев”, с адрес- гр. Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики-115, съдебен адрес:xxx е предявил иск против Г.Р.М., ЕГН: xxxxxxxxxx, постоянен Адрес: xxx 6, за положително установяване вземане на ищеца в размер на СУМИТЕ: 375,20лв.(триста седемдесет и пет лева и двадесет стотинки), дължими по Договор № ССІR-568-00001-2015 за кредитна карта за физически лица от 05.01.2015г.; б/ 114.35 лв- договорна лихва от 05.01.2015г. до 31.12.2016г.; в/законна лихва за забава, считано от подаване на Заявлението в съда-27.08.2019 г. до изплащане на вземането, за които в Заповедното производство по ч.гр.д. № 2117/ 2019 г. на РС- гр. Монтана е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1283 / 29.8.2019 г.
Счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл. 422 ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, тъй като е получил съобщение от съда, че длъжникът е подал Възражение по чл.414 ГПК против Заповедта за изпълнение.
Ищецът се позовава на фактите по подаденото от него Заявление по ч.гр.д. № 2117/ 2019 г. на РС-Монтана, посочени като основание за издаване на заповедта по чл.410 ГПК. В същите е прието, че с Договор за цесия от 04.12.2017г. с прехвърлител „УниКредит Булбанк” АД” АД, задължението на Г.Р.М. по Договор № ССІR-568-00001-2015 за кредитна карта за физически лица от 05.01.2015г, сключен между тях е прехвърлено на „ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ” ЕООД. С договор за цесия от 26.09.2018г. същото задължение е прехвърлено на”ЕОС СЪРВИСИС”ЕООД. На 15.10.2018 год. с договор за цесия това задължение е прехвърлено на Заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ведно с лихвите и обезпеченията. Длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на Уведомление.
До днес длъжникът не е заплатил сумата по горепосочените договори, която е следвало да погаси при условия и срокове, регламентирани в договора. Сумата, която се претендира е в общ размер на 489.55 лв, от която 375,20лв- главница и 114.35 лв- Договорна лихва от 05.01.2015г. - дата на изпадане в забава до 31.12.2016г. - дата на падежиране на договора.
В исковата молба изрично е записано, че с Договор за цесия от 04.12.2017г. с прехвърлител „УниКредит Булбанк” АД, задължението на Г.Р.М. по Договор № ССІR-568-00001-2015 за кредитна карта на физически лица от 05.01.2015г, сключен между тях е прехвърлено на „ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ” ЕООД. С дговор за цесия от 26.09.2018г. същото задължение е прехвърлено на”ЕОС СЪРВИСИС”ЕООД. На 15.10.2018 год. с договор за цесия това задължение е прехвърлено на Заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ведно с лихвите и обезпеченията. Цесионерът замества продавача като кредитор по тях от датата на прехвърлянето.
Ищецът твърди, че е уведомен длъжникът съгл. чл.99 ал.3 ЗЗД за извършената цесия. Видно от известието за доставяне, до ответника на постоянния му адрес ищецът /упълномощен от цедента/ е изпратил Уведомителното писмото по пощата с обратна разписка на посочения в договора за кредит адрес, върнато в цялост от Бълг.пощи.
За ищеца-цесионер е възникнало право да предприеме действия с оглед удовлетворяване на вземането си, изразяващи се в подаване на Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Последното е входирано в РС- Монтана на 27.08.2019г. и въз основа на него е образувано ч.гр.д. № 2117/ 2019 г. с издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът претендира за присъждане на направените в заповедното и настоящото производство разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът Г.Р.М., ЕГН: xxxxxxxxxx, постоянен Адрес: xxx 6 не е подал писмен отговор на исковата молба в рамките на указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК и няма изразено становище по предявените искове. Не се явява в открито съдебно заседание.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища на страните и съобр. чл.235 от ГПК приема следното:
Съдът намира исковата молба за допустима, като подадена от легитимирана страна в заповедното производство и в рамките на указания от закона едномесечен срок.
С оглед на установената от събраните по делото доказателства и не оспорена от страните фактическа обстановка, приема следното:
От приложеното ч.гр.д. № 2117/ 2019 г. на Районен съд-Монтана се установява, че е издадена Заповед № 1283 / 29.8.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК г. по повод подадено на 27.08.2019г. Заявление по чл.410 ГПК от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********- ищец по настоящето дело, с която е разпоредено:
Длъжникът Г.Р.М., ЕГН: xxxxxxxxxx, постоянен Адрес: xxx 6- кредитополучател, да заплати на кредитора ”ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, жк Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията № 4-6, законен представител Райна Ивнова Миткова- Тодорова- управител, чрез адв.А.М.К., преупълномощена от „Адв. дружество Иванов и Денев”, с адрес- гр. Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики-115, съдебен адрес:xxx, СУМИТЕ: а/ главница: 375,20лв.(триста седемдесет и пет лева и двадесет стотинки), дължими по Договор № ССІR-568-00001-2015 за кредитна карта за физически лица от 05.01.2015г.; б/ 114.35 лв- договорна лихва от 05.01.2015г. до 31.12.2016г.; в/законна лихва за забава, считано от подаване на Заявлението в съда-27.08.2019 г. до изплащане на вземането; / 25 лв- платена държавна такса - разноски по делото.
Изрично е записано, че вземането произтича от следните обстоятелства: С Договор за цесия от 04.12.2017г. с прехвърлител „Уникредит Булбанк” АД” АД, вземането на цесионера по отношение на Г.Р.М. по горепосочения договор, сключен между тях е прехвърлено на „ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ” ЕООД, който е прехвърлил същото с договор за цесия от 26.09.2018г. на „ЕОС СЪРВИСИС”ЕООД. Последният с договор за цесия от 15.10.2018 г. е прехвърлил същото вземане на Заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ведно с лихвите и обезпеченията. Длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на Уведомление. До днес длъжникът не е заплатил сумата по горепосочените договори, която е следвало да погаси при условия и срокове, регламентирани в договора.
Безспорно е че е сключен Договор № ССІR-568-00001-2015 за кредитна карта за физически лица от 05.01.2015г, между „„УниКредит Булбанк” АД и ответника Г.Р.М. с ЕГН xxxxxxxxxx- кредитополучател, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит, съгласно който Банката е предоставила на последния кредитен лимит в размер на 500 лв. Кредитополучателят се е задължил да възстанови ползваните суми от кредитния лимит чрез минимални погасителни вноски. Минималната изискуема погасителна вноска е в размер на 15лв./сума равна на 3%/три процента/ от кредитния лимит. Месечният лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора е в размер на 1,33%/. Крайният срок за възстановяване на дължимите суми е 31.12.2016г.
След усвояване на Кредита, кредитополучателят не е плащал усвоения кредитен лимит, като остана непогасено задължение по кредита в размер на 489,55лв, жт които главница 375,20лв., лихва 114,35лв.
С Договор за цесия от 04.12.2017г. с прехвърлител „Уникредит Булбанк” АД” АД, вземането на цесионера по отношение на Г.Р.М. по горепосочения договор, сключен между тях е прехвърлено на „ГЕТБЕК БЪЛГАРИЯ” ЕООД, който е прехвърлил същото с договор за цесия от 26.09.2018г. на „ЕОС СЪРВИСИС”ЕООД. Последният с договор за цесия от 15.10.2018 г. е прехвърлил същото вземане на Заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ведно с лихвите и обезпеченията.
Възражението на ответника относно обстоятелства в исковата молба за сключените договори, размери на сумите и съдържащите се в тях клаузи не се подкрепят с доказателства. Не представя данни и за внесени от него като длъжник суми- погасителни вноски.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на закона за уважаване на исковите претенции. По делото е установено съществуване и дължимост на вземането, предмет на заповедното производство по цитираното ч.гр. дело, както и идентичност на страните. По сключения между страните договор е установено неизпълнение от страна на ответника по причини, които не изключват предвидената в същия и в закона отговорност. Отговорността на ответника следва от процесния Договор за кредитна карта на физически лица и Договори за цесия, по които той се е задължил като кредитополучател да изплаща всички посочени в клаузите задължения към кредитора. Този договор има силата на закон за страните, които са го сключили /чл.20а от ЗЗД/. Ето защо предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде признато съществуването на претендираното от ищеца вземане.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в настоящето производство без представен списък по чл.80 ГПК, а именно: 25.00 лв- доплатена държавна такса в исковото. Следва да бъдат присъдени и разноските в заповедното производство в размер на 25.00 лв., представляващи платената държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г.Р.М., ЕГН: xxxxxxxxxx, постоянен Адрес: xxx 6, че същият има задължение към ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, жк Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията № 4-6, законен представител Райна Ивнова Миткова- Тодорова- управител, за сумите: 375,20лв.(триста седемдесет и пет лева и двадесет стотинки), дължими по Договор № ССІR-568-00001-2015 за кредитна карта за физически лица от 05.01.2015г.; б/ 114.35 лв- договорна лихва от 05.01.2015г. до 31.12.2016г.; в/законна лихва за забава, считано от подаване на Заявлението в съда-27.08.2019 г. до изплащане на вземането, за които в Заповедното производство по ч.гр.д. № 2117/ 2019 г. на Районен съд- гр. Монтана е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1283 / 29.8.2019 г.
Осъжда Г.Р.М.,/ адрес и ЕГН по-горе/ да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, /седалище и адрес на управление по-горе/, сумите: 25.00 лв- държавна такса, представляващи разноски в исковото производство по настоящето дело, както и сумата 25.00 лв, платената държавна такса- разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: