Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…….04.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, IV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №3892 по описа
за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение от
24.01.2020г., постановено по гр.д. №15551/2019г. по описа на СРС, 31 състав, са
отхвърлени предявените отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, предявени от Р.А.М., В.М.П., П.М.М. срещу
„Е.М.“ ЕООД за признаване за установено, че не дължат на „Е.М.“ ЕООД поради
погасяването им по давност сумата от 3354,30 лева – главница въз основа на
извлечение от счетоводните книги към 15.07.2010г. по договор за издаване на
кредитна карта Euroline, ведно със законната
лихва върху главницата от 02.08.2010г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 355,84 лева – разноски по делото, за които суми е бил издаден
изпълнителен лист от 10.08.2010г. по гр.д. №38821/2010г. на СРС, 57 състав,
вземания, прехвърлени с договор за цесия на „Е.М.“ ЕООД и за събирането на
които е било образувано изп. дело №20198380400264 по описа на ЧСИ М. Б., рег.
№838 на КЧСИ, както следва: Р.А.М. – ½ от сумите, В.М.П. и П.М.М. по
¼ от сумите. С решението са осъдени Р.А.М., В.М.П. и П.М.М. да заплатят
на „Е.М.“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Постъпила е
въззивна жалба от ищците в производството Р.А.М., В.М.П. и П.М.М. срещу
първоинстанционното решение. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е
неправилно и незаконосъобразно и е направено искане същото да бъде отменено.
Въззивниците поддържат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
следва да бъдат взети предвид извършваните изпълнителни действия по изп. дело
№20108380406344, както и, че към датата на образуване на новото изпълнително
производство давността по издадения изпълнителен лист от 10.08.2010г. е
изтекла. Излагат също така и доводи, че нямат правоотношения с кредитора, както
и, че не са уведомени за извършеното прехвърляне на дълга. Поради това молят
решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Е.М.“ ЕООД,
чрез пълномощника адв. П.К., с който жалбата се оспорва изцяло, като се излагат
доводи за нейната неоснователност и се прави искане първоинстанционното решение
да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземания по издаден
изпълнителен лист от 10.08.2010г. по гр.д. №38821/2010г. по описа на СРС, 57
състав, в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /с предишно наименование „Ю.И Е.Д.България“
АД/, срещу М.В.М. за събиране на които е образувано изп. дело №20198380400264
по описа на ЧСИ М. Б. с район на действие СГС.
Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да
установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на
правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане
и др/.
В случая ищците в качеството си на наследници по закон
на М.В.М. твърдят, че не дължат сумите, посочени в изпълнителния лист, издаден
по гр.д. №38821/2010г. по описа на СРС, 57 състав, поради изтекла погасителна
давност.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД,
давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент
докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал.
1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с
предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116,
ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
Съгласно чл. 330, ал. 1, б. “д” от ГПК (отм.) (по сега
действащия ГПК чл. 433, ал. 1, т. 8), изпълнителният процес се прекратява, ако
в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не
поиска да се извърши ново изпълнително действие.
Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Според становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако
кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът
бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да
предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да
тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си
докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска).
Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност
започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не
е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп.
производство производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изп. производство настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като
новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В случая за събиране на вземанията по
горепосочения изпълнителен лист е било образувано предходно изпълнително
производство по изп. дело №20108380406344 по описа на ЧСИ М. Б. с район на действие
СГС. Видно от приобщения към делото заверен препис от същото, изпълнителното
производство е било образувано по молба на „Юробанк България“ АД /с предишно
наименование „Ю.И Е.Д.България“ АД/ от 07.12.2010г. С разпореждане от
23.03.2011г. ЧСИ е конституирал наследниците на починалия длъжник М. М. и ищци
в настоящото производство – Р.А.М., В.М.П. и П.М.М.. Изпратени са покани за
доброволно изпълнение до длъжниците, както и запорни съобщения за налагане на
запор върху вземанията по банковите сметки на длъжниците. С разпореждане от
09.08.2011г. съдебният изпълнител е разпоредил да бъде наложен запор върху
трудовото възнаграждение на П.М. в „А.П.“ ООД. Запорното съобщение е връчено на
третото задължено лице на 18.08.2011г. С разпореждане от 04.06.2013г. съдебният
изпълнител е наложил запор върху пенсията на Р.М.. Запорното съобщение е
връчено на третото задължено лице на 10.06.2013г. С молба от 28.03.2014г.
взискателят е поискал да бъде направена справка в НАП за трудовия статус на
длъжниците В.М.П. и П.М.М., като при наличие на трудов договор да бъде наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците. С разпореждане от
28.03.2014г. съдебният изпълнител е разпоредил да бъде наложен запор върху
трудовите възнаграждения на длъжниците. Последното плащане по наложените запори
е извършено на 21.10.2014г. С молба от 25.02.2016г. „Е.М.“ ЕООД е поискало да
бъде конституирано като взискател по делото с оглед прехвърляне на вземането от
страна на „Юробанк България“ АД на основание сключен договор за цесия. С
разпореждане на съдебния изпълнител от 25.02.2016г. „Е.М.“ ЕООД е конституиран
като взискател по делото. С молба от 26.11.2018г. взискателят е поискал да бъде
прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
да бъде върнат оригинала на изпълнителния лист. С постановление от 07.01.2019г.
съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано изп. дело №20198380400264 по описа на ЧСИ М. Б. с район на действие
СГС. Същото е образувано на 20.02.2019г., конституирани са като длъжници Р.А.М.,
В.М.П. и П.М.М., изпратени са покани за доброволно изпълнение и запорни
съобщения за налагане на запор върху вземанията по банкови сметки на
длъжниците. От изложеното е видно, че в периода от 25.02.2016г. до 26.11.2018г.
по изп. дело №20108380406344 по описа на ЧСИ М. Б. с район на действие СГС не
са извършвани изпълнителни действия, поради което е налице основанието на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Съобразно
становището, възприето в мотивите към т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т. 5 от ТР №3/2015г. на ОСГТК на ВКС, изпращането на запорно съобщение до банка
в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл.
508, ал. 1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка,
представлява действие по налагане на запор. Конституирането на нов кредитор
също е действие, което прекъсва давността, арг. от т. 10 от ТР №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Поради изложеното последното изпълнително действие по изп. дело
№20108380406344 по описа на ЧСИ М. Б. е конституирането на нов взискател – „Е.М.“
ЕООД от съдебния изпълнител на 25.02.2016г. В случая оспореното в настоящото
производство вземане е за главница по договор за банков кредит и същото се
погасява с общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД. Обстоятелството, че е
договорено задължението по договора за кредит да се изплаща на месечни вноски
не го превръща в периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” от ГПК, а договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части /чл.66 от ЗЗД/. От датата на
последното изпълнително действие по изп. дело №20108380406344 по описа на ЧСИ М.
Б. – 25.06.2016г., до датата на подаване на молбата за образуване на изп. дело
№20198380400264 по описа на ЧСИ М. Б. – 21.01.2019г., не са изтекли пет години,
поради което вземането не е погасено по давност.
Неоснователни се явяват изложените във
въззивната жалба възражения, че длъжниците не са били надлежно уведомени за
цесията. Без значение за основателността на иска по чл.439 от ГПК срещу конституирания
в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на
надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД за
извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането /в този смисъл решение №209/28.11.2018г., постановено по т.д.
№2530/2017г. на ВКС, ТК, I т.о./.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски
съд, ГО, ІV-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 24.01.2020г., постановено по гр.д. №15551/2019г. по описа на СРС, 31 състав.
ОСЪЖДА Р.А.М.,
В.М.П. и П.М.М. да заплатят на „Е.М.“ ЕООД разноски за въззивното произвоство в
размер на 100 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.