Решение по дело №8276/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260705
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20203110108276
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

по чл. 238 и сл. от ГПК

 

  №…

гр. Варна, 01.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Димитрова сложи за разглеждане гр. дело № 8276 по описа за 2020 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по исковете на „С.М.“ ООД, ***, представлявано от управителя Д.Д.Д.срещу „Т.Б." ЕООД, ***, партер, представлявано от Д.С.Б.-П., за осъждане на ответника да заплати на ищeцa

сумата от 1800 лв. /хиляди и осемстотин лева/, представляваща частичен иск от общата сума от 4200 лева - претърпяната загуба в размер на законната лихва от 10 % върху размера на запорираната сума - 28 902.48 лева, за периода на запора 21.12.2018г. – 24.06.2020г., поради невъзможността запорираната сума да бъде използвана в търговския оборот

и сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща частичен иск от общата сума от 21 914,484 лева - пропусната печалба от нереализирани поръчки от фирмите Б.И.ЕИК *******, О. БГ ООД ЕИК *****, А.Б.АД ЕИК ******, И. ООД ЕИК *******, през периода на запора.

В исковата молба се твърди, че по внесена от „Т.Б." ЕООД искова молба е образувано т.д. № 1924/2018 година на ВОС, 1-ви състав.

С нея ищецът е поискал налагане на обезпечителна мярка, представляваща запор на банкова сметка *** „С.М.' ООД в С.Ж.Е.за сумата от 31 460.20 лева.

С Определение от 14.12.2018 година, ВОС допуска обезпечение в искания размер при внасяне на гаранция от страна на ищеца в размер на 3 150.00 лева.

Гаранцията е внесена и съдът е издал обезпечителна заповед.

Със запорно съобщение от 21.12.2018 година по изпълнително дело № 20188080400754, ЧСИ С.Я.наложи запор на банковата сметка на „С.М." ООД за сумата от 31 460.20 лева.

С Решение № 741/29.07.2019 година, Варненският Окръжен съд отхвърлил изцяло иска на „Т.Б." ЕООД, като го осъдил да заплати на „С.М." ООД сумата от 1 540.00 лева разноски по делото. „Т.Б." ЕООД внесли въззивна жалба, на основание на която е образувано в.т.д. № 620/2019 година на Варненски Апелативен съд. С Решение № 71/05.03.2020 година Варненският Апелативен съд направил извод, че производството е образувано по нередовна искова молба, обезсилил предходното решение и осъдил „Т.Б." ЕООД да заплати на „С.М." ООД сумата от 770.00 лева разноски по делото пред Варненски Апелативен съд и 1 540.00 лева разноски по делото пред ВОС.

Решението на Варненския Апелативен съд не било обжалвано и влязло в сила.

С Определение № 1689/24.06.2020 година, Варненският Окръжен съд, търговско отделение по т.д. № 1924/2018 година отменил наложеното обезпечение в размер на 31 460.20 лева.

В резултат на наложеното по горепосоченото производство обезпечение, по искане на „Т.Б." ЕООД, „С.М." ООД претърпели сериозни загуби.

Твърди, че преките загуби се изразяват в невъзможността запорираната сума да бъде използвана в търговския оборот на ищеца. /УМ от 12.08.2020г./ Поради това счита, че на ищеца се дължи сума, равна на законната лихва от 10 % върху размера на запорираната сума - 28 902.48 лева, за периода на запора 21.12.2018г. – 24.06.2020г. /УМ от 26.08.2020г. и 21.09.2020г./

Сочи още, че обезпечителната мярка - запор на банковата сметка, е довела до невъзможност „С.М." ООД да заплатят вече направени поръчки за доставки, а липсата на оборотни средства принудила дружеството да не приема поръчки и да не сключва договори за доставка, въпреки наличието на желание от клиенти. „С.М." ООД е отказало и не е работило през 2019 и 2020 година - периодът на наложения запор със своите постоянни клиенти „Б.И." ООД, ЕИК *******, О. БГ ООД ЕИК *****, А.Б.АД ЕИК ******, И. ЕООД ЕИК *******, които като клиенти през 2018 година са направили поръчки на обща стойност 73 048.28 лева. Вследствие на наложения запор тези фирми не са направили никакви поръчки през 2019 година. /УМ от 12.08.2020г./.

Сочи още, че пропуснатите ползи поотделно са, както следва:

Б.И.ЕЖ ******* - поръчка - 2492 лева, пропусната печалба - 747 лева;

О. БГ ООД ЕЖ *****-поръчка- 15455.88 лева, пропусната печалба - 4636 лева;

А.Б.АД ЕЖ ******- поръчка - 32115,6 лева, пропусната печалба - 9635 лева;

И. ООД ЕЖ ******* - поръчка - 22984,80 лева, пропусната печалба - 6896 лева;

Пропусната печалба е изчислена на база на поръчките, направени за 2018 година. /УМ от 26.08.2020г./

Посочените поръчки от посочените фирми са щели ли да бъдат направени през процесния период, но поради наложения запор са отказани. /УМ от 21.09.2020г./

В срока по чл.131 от ГПК НЕ Е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован по реда на чл. 50 ал. 2 от ГПК, не се явява и не е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239 от ГПК. Ответникът не е представил отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се представлява в с.з. и не представя искане за гледане на делото в негово отсъствие, като на същия са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Ищецът в с.з. моли за постановяване на неприсъствено решение, а предвид представените от него писмени доказателства и разпределението на доказателствената тежест, исковете се явяват вероятно основателни.

Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира, че на ищеца се следват разноските за производство, които са в размер на 472лв., заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Т.Б." ЕООД, ***, партер, представлявано от Д.С.Б.-П., ДА ЗАПЛАТИ НА „С.М.“ ООД, ***, представлявано от управителя Д.Д.Д.сумата от 1800 лв. /хиляди и осемстотин лева/, представляваща частичен иск от общата сума от 4200 лева - претърпяната загуба в размер на законната лихва от 10 % върху размера на запорираната сума - 28 902.48 лева, за периода на запора 21.12.2018г. – 24.06.2020г., поради невъзможността запорираната сума да бъде използвана в търговския оборот и сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща частичен иск от общата сума от 21 914,484 лева - пропусната печалба от нереализирани поръчки от фирмите Б.И.ЕИК *******, О. БГ ООД ЕИК *****, А.Б.АД ЕИК ******, И. ООД ЕИК *******, през периода на запора, на основание чл. 403 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „Т.Б." ЕООД, ***, партер, представлявано от Д.С.Б.-П., ДА ЗАПЛАТИ НА „С.М.“ ООД, ***, представлявано от управителя Д.Д.Д., сумата от 472лв. /четиристотин седемдесет и два лева /, представляващи разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: