РЕШЕНИЕ
№
107
гр.
Враца, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 16.02.2022 г. /шестнадесети февруари две хиляди двадесет
и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 594 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156, вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано
е по жалба на В.Т.П. ***, против акт за установяване на задължение по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК №
**********-1/23.08.2021 г., за данъци върху недвижими имоти и такса битови
отпадъци, с лихвите към тях за периода от 2016 г. до 2021 г., за сумата от 102,63
лева, издаден от гл. експерт в отдел „Местни данъци и такси”
(МДТ) при Община Бяла Слатина, потвърден
с Решение № 11/14.09.2021 г. на Директор „МДТ“ към Община Бяла Слатина.
В
жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и
потвърдилото го решение. Твърди се, че след като декларацията по чл. 14 от ЗМДТ
е подадена през 2012 г., то производството по установяване на публични
задължения през 2021 г. е образувано след изтичането на 5-годишния срок по чл.
109, ал. 1 от ДОПК. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на направените
по делото разноски.
В с.з. оспорващата редовно призована
не се явява и не се представлява. От същата са депозирани заявление от
18.01.2022 г. и становище от 15.02.2022 г. по хода на делото и по същество на
спора.
Ответникът, директор на Дирекция „МДТ“
при Община Бяла Слатина не се
представлява в с.з. В представен по делото писмен отговор по жалбата оспорва
същата, като неоснователна и недоказана и отправя искане към съда да я остави
без уважение.
По делото са представени писмени
доказателства и заверено копие от образуваната пред органа административна
преписка.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
Акт за установяване на задължение № **********-1/23.08.2021 г., издаден
от гл. експерт в отдел „Местни данъци и такси” (МДТ) при Община Бяла Слатина на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК,
съгласно декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ **********/05.01.2012 г., за недвижим
имот с партиден № 5602Н256, намиращ се в с. В., представляващ земя, с площ
1030,00 кв.м, с 1/1 идеална част
собственост на жалбоподателката П., са установени данък върху недвижими имоти
/ДНИ/ ведно със законната лихва за периода от 2016 г. до 2021 г. в общ размер
на 32,01 лева и такса битови отпадъци /ТБО/, ведно със законната лихва за същия
период в общ размер на 70,62 лева или всичко за внасяне 102,63 лева - л. 17 от
делото.
Акта е получен от оспорващата на
01.09.2021 г., видно от обратната разписка /л. 20/ и е оспорен пред Кмета на
Община Бяла Слатина с Жалба вх. № 9400-2227-1 от 07.09.2021 г.
С Решение № 11 от 14.09.2021 г. на
Директора на „МДТ“ към Община Бяла Слатина е приел жалбата за
неоснователна, а акта за установяване на задължения е потвърден.
В решението са изложени съображения, че правилото на чл.
109, ал. 1 от ДОПК следва да се тълкува при съобразяване на спецификата на
задълженията и декларирането по ЗМДТ. Тъй като за определяне на данъчни
задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период /ежегодно
или ежемесечно/, а еднократно при придобиване на имот или при промяна на обстоятелствата,
имащи значение за определянето на данъка, подадената веднъж декларация служи за
определяне на данъчното задължение за всяка следваща година, т.е. може да се
счита, че за всеки данъчен период е подадена декларация. На основание чл. 171,
ал. 1 от ДОПК задълженията за данък върху недвижимите имоти и ТБО за 2016 г. и
следващите години посочени в АУЗ не са погасени по давност и няма пречка да
бъде образувано производство за установяването им.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът приема, че оспорването е
направено в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Жалбата изхожда от лице с правен
интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт и е подадена
след проведен задължителен контрол пред горестоящия орган, който в случая
съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 5 предл. 2-ро
от ЗМДТ е Директора на „МДТ“ към Община Бяла Слатина
Предвид гореизложеното жалбата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Обжалваният
акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен
административен орган. Според чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Нормата на чл. 4, ал. 3
от ЗМДТ, сочи че в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители.
Съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на
общината.
Актът
за установяване на задължения е издаден от компетентен орган – главен експерт в
отдел МДТ при Община Бяла Слатина, съобразно нормата на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и правомощията, предоставени му със заповед № 508/15.07.2021 г. на кмета
на Община Б. Слатина. Оспореният акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава акт за установяване на
задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице
предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по
делото, че лицето не е платило задълженията си за ДНИ и ТБО за процесните
периоди за притежавания от него недвижим имот на територията на Община Бяла
Слатина.
При
издаването на обжалвания акт административният орган не е допуснал съществени
процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на
материалния закон и нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
По
отношение на ДНИ за периода от 2016 г. – 2021 г. в АУЗ за недвижимият имот по
подадената през 2012 г. декларация, съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗМДТ
определя местните данъци, които постъпват в общинския бюджет, като в т. 1 е
посочен данък върху недвижимите имоти. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба
размера на този данък се определя с Наредба, приета от органите на местната
власт, което е сторено от ОбС – Бяла Слатина, с приемането на Наредба № 18 за
определяне размера на местните данъци и Наредба № 5 за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Б. Слатина.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с ДНИ
се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищните образувания, както и
поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат предназначението по чл. 8,
ал. 1 от ЗУТ и след промяната предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон. В случая имотът попада в строителните
граници на с. В., общ. Бяла Слатина и в обхвата на горепосочената разпоредба,
според която се дължи данък. Не са налице данни за наличие на някоя от
хипотезите по чл. 24 ЗМДТ за освобождаване от ДНИ, както и оспорващата да е упражнила
правото си по чл. 24 от закона за освобождаване от данък.
Съгласно чл. 13 от ЗМДТ данък се дължи
независимо от това дали имотът се ползва или не. Жалбоподателката не оспорва собствеността
на имота, нито размера на така начисления данък и дължимата лихва по него за
визирания период. Същата оспорва факта, че не следва да го заплаща, тъй като в
имота няма сгради и задължението е погасено по давност, с оглед на което и не
дължи ДНИ за въпросния имот.
Задължението за заплащане ДНИ възниква
с придобиване на недвижимия имот, установява се въз основа на декларирането му
пред общинските данъчни власти и се изпълнява периодично, като
данъчно-задълженото лице няма задължение всяка година да подава декларация с
цел определяне на дължимия данък или такса за съответната календарна година,
както правилно е пояснил органа в своето решение. Веднъж възникнали и
установени, те се дължат ежегодно до
настъпване на предвиден в правната норма факт, който да ги прекрати или измени.
Както се посочи по-горе няма данни за промяна на собствеността, както и оспорващата
да е упражнила правото си по чл. 24 от закона за освобождаване от данък.
Неоснователно е и възражението на
оспорващата, че задължението е погасено по давност, тъй като на основание чл.
171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. В случая за първото задължение от 2016 г., този срок започва да
тече от 01.01.2017 г. и изтича на 01.01.2022 г.
При това положение съдът намира, че
начисления ДНИ по подадената декларация от 2012 г. в АУЗД е дължим от страна на
П. и същият е правилно определен за периода
от 2016 г. до 2020 г., при спазване на условията и изискванията на ЗМДТ и
Наредба № 18 на ОбС – Бяла Слатина. С оглед неплащането на дължимия ДНИ в
определените срокове, то правилно и АО е
начислил за тях и законната лихва върху дължимия ДНИ.
Съдът намира, че АУЗД в частта на
начисления ДНИ за 2021 г., ведно със лихвата следва да бъде отменен. В тази
част ДНИ също е даден общо и не става ясно дали така начисления данък касае
цялата 2021 г. или до 30.06.2021 г., тъй като ако се приеме, че касае цялата 2021
г., то към момента на издаване на АУЗ – 24.08.2021 г. срокът не е изтекъл за плащането на ДНИ за
цялата 2021 г., а ако е само за първата половина на годината до 30.06.2021 г.,
то е следвало изрично да бъде посочено в акта или в потвърждаващото го решение,
като такива данни не се съдържат и в двата акта. В чл. 28,
ал. 1 ЗМДТ е посочено, че данъкът върху недвижимите имоти се плаща на
две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за
която е дължим. Мотиви, които да уточняват този факт липсват и в представената
по делото административна преписка.
По
отношение на ТБО за периода от 2016 до 2021 г. в АУЗД за недвижимият имот по
подадената декларация.
Съдът намира, че жалбата в тази част
е основателна по отношение на начислената ТБО за периода 2016 г. – 2021 г., ведно с лихвите.
В случая спорният по делото въпрос се
свежда до това, предоставяла ли е реално Община Бяла Слатина за посочения
период услугите по чл. 62 ЗМДТ за имота на жалбоподателката, като материално
правно основание за заплащане на ТБО.
В
издадения акт е посочена дължимата ТБО за всяка една от годините в периода 2016
г. – 2021 г., в общ размер, като не са посочени поотделно размерите на
дължимите такси за всяка една от услугите, които се включват в тази такса, което
процесуално нарушение не би било съществено, ако в административната преписка
се съдържаха разяснения за начина, по който е формирана дължимата сума. Доказателства
за механизма на образуване на определената с акта ТБО не са представени от
органа, въпреки дадените от съда указания.
Съгласно чл. 6, ал. 1, б. “а“ от ЗМДТ
общините могат да събират такса за битови отпадъци. В разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ е предвидено, че за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на
чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са
посочени в чл. 71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е
необходимо тези услуги да не се предоставят от общината, а по отношение на обезвреждането на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива.
За
да е дължима таксата за битови отпадъци е необходимо услугите по чл. 62 ЗМДТ да
са престирани от общината и ползвани от съответния правен субект. Таксата за
услугите не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието
на установена в закона правна връзка между недвижимия имот на територията на
общината и съответния правен субект – чл. 11 от ЗМДТ. Доказателствената тежест за
доказването на факта за събирането на ТБО е за ответната страна - за органа,
издал АУЗД, което е указано с определението на съда 2.12.2021 г. В тежест на
ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да
установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на
дължимата такса за битови отпадъци.
С оглед на изложените съображения съдът
намира, че жалбата следва да се уважи частично и АУЗД следва да бъде отменен, в
частта за ДНИ за 2021 г., ведно с лихвата, както и в частта по отношение на
начислената ТБО за имота на оспорващата за периода от 2016 г до 2021 г., ведно с лихвата, а в останалата част
АУЗД за ДНИ за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., ведно със лихвата
е правилен и законосъобразен, като постановен в съответствие с процесуалния и
материален закон и следва да остане в сила. В тази част жалбата е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на делото в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени половината от сторените разноски за
внесена държавна такса от 10,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
АКТ за установяване на задължение по чл.107, ал. 3 от ДОПК № **********-1/23.08.2021 г., издаден
от П.Д. главен експерт в “МДТ“, Община Бяла Слатина и потвърждаващото го Решение
№ 11/14.09.2021 г. на Директора на “МДТ“
към Община Бяла Слатина, в частта с която по отношение на В.Т.П. ***, е
начислен ДНИ за 2021 г., ведно с лихвата
и в частта, в която е начислена ТБО, ведно с
лихвата за 2016 г., 2017г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.П. ***, против АКТ за установяване на задължение по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
**********-1/23.08.2021 г., издаден от П.Д. главен експерт в “МДТ“, Община Бяла
Слатина и потвърждаващото го Решение № 11/14.09.2021 г. на Директора на “МДТ“ към Община Бяла Слатина,
в частта, за ДНИ за 2016 г., 2017г.,
2018 г., 2019 г. и 2020 г. ведно с лихвата.
ОСЪЖДА
Община Бяла Слатина ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.П. *** сторените по
делото разноски съобразно уважената част от оспорването в размер на 5,00 (пет)
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд София, чрез Административен съд Враца в 14-дневен срок от съобщението до
страните,че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: